Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

  • Home
  • Bulgaria
  • Plovdiv
  • Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт Клиничен психолог и психотерапевт
Телефон +359 87 798 6655
Viber +359 87 798 6655
WhatsApp +359 87 798 6655
(1)

Психологично консултиране и психотерапия се провеждат след предварително записан час на телефон: 0877986655

БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА ПАРТНЬОРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ(Част 1)Идеята за безусловната любов звучи красиво, но когато...
21/04/2026

БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА ПАРТНЬОРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
(Част 1)

Идеята за безусловната любов звучи красиво, но когато се пренася в партньорските отношения, тя често създава повече проблеми, отколкото решения.

Безусловната любов има естествено място в отношенията между родител и дете. Там тя изпълнява защитна и еволюционна функция — гарантира сигурността и развитието на детето.

Между двама възрастни обаче любовта се изгражда върху друга основа.

Тя изисква взаимност.
Когато във връзката се появи очакване за безусловна любов, отношенията постепенно започват да се променят.

В началото това може да изглежда като грижа и отдаденост, но динамиката в отношенията може да се промени бързо.

Грижата е естествена и необходима част от партньорските отношения
но когато тя постепенно се превърне в постоянна и безусловна грижа, отношенията започват да се изместват към динамика, близка до отношение родител–дете.

Активира се позиция не на взаимна грижа между равнопоставени партньори, а на едностранна отговорност за другия.

Това поставя единия партньор в родителска позиция, което съвсем естествено намалява сексуалното привличане във връзката.

Тази динамика често се оказва особено неблагоприятна за мъжете, защото в партньорските отношения от тях обикновено се очаква позиция на стабилност, опора и психологическа надеждност.

Когато мъжът започне да бъде преживяван като човек, който трябва да бъде обичан безусловно и „подкрепян като дете“, това постепенно променя начина, по който партньорката го възприема — от равностоен партньор към човек, за когото трябва да се полагат грижи.

Тази промяна винаги влияе върху привличането във връзката.

Любовта между възрастни хора не означава:

„обичай ме базуаловно“

а означава:

„избираме се взаимно и носим отговорност един към друг“.

Когато очакваме безусловна любов от партньора си, често без да осъзнаваме пренасяме във връзката очаквания, които принадлежат на детството.

Това поставя партньорството в невъзможна позиция.

Нито една зряла връзка не може устойчиво да функционира, ако единият партньор трябва да изпълнява ролята на родител.

Любовта между възрастни хора не се основава на безусловност.

Тя се основава на привличане, взаимност, уважение и избор.

Любовта обикновено започва с привличане, а взаимността, уважението и подкрепата постепенно я стабилизират във времето.

Когато възрастен човек търси безусловна любов, по-важният въпрос не е дали тя съществува, а какво всъщност се опитваме да получим чрез нея.

Това ще разгледаме във втората част.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

20/04/2026

Когато ме попитат защо не си купувам нова кола.. 😁

ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО (ОКР)Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е психично разстройство, а не личност...
19/04/2026

ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО (ОКР)

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е психично разстройство, а не личностов стил на функциониране.
То често се бърка с обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР), но става дума за две различни състояния.
Основната характеристика на ОКР е наличието на:
▪ натрапливи мисли (обсесии)
▪ повтарящи се действия или мисловни ритуали (компулсии)
Тези преживявания са нежелани, повтарящи се и трудно контролируеми.
Какво представляват обсесиите?
Обсесиите са повтарящи се мисли, образи или импулси, които човек преживява като чужди на собствената си воля и трудно контролируеми.
Най-често са свързани с:
▪ страх от замърсяване
▪ съмнение („дали заключих?“)
▪ страх от грешка
▪ страх да не се случи нещо лошо
▪ натрапливи морални или религиозни мисли
▪ страх да не бъде наранен друг човек
Важно е да се подчертае:
човекът с ОКР разпознава тези мисли като свои, но не ги преживява като желани.
Те са его-дистонични.
Какво представляват компулсиите?
Компулсиите са действия или мисловни ритуали, чрез които човек се опитва да намали тревожността.
Например:
▪ многократно миене на ръце
▪ проверяване
▪ броене
▪ подреждане
▪ повтаряне на думи наум
▪ търсене на сигурност и уверение
Тези действия носят временно облекчение, но поддържат самото разстройство.
Неприятните мисли са част от нормалното психично функциониране
Важно е да се знае, че неприятни, нежелани или странни мисли възникват и при клинично здрави хора. Те са част от нормалния мисловен поток.
Разликата е, че хората без обсесивно-компулсивно разстройство не им отдават специално значение. Те ги разпознават като случайни мисли и им позволяват да отминат.
При обсесивно-компулсивното разстройство тези мисли започват да се задържат, да се повтарят и постепенно придобиват натраплив характер. Те се преживяват като значими, опасни или заплашителни.
Именно опитът да бъдат контролирани или неутрализирани води до тяхното засилване и до появата на ритуали.
С други думи:
проблемът не е в самото появяване на неприятни мисли, а в значението, което им се придава и в опита те да бъдат напълно контролирани.
Вътрешнопсихични конфликти и свръхотговорност
При обсесивно-компулсивното разстройство често се наблюдава вътрешнопсихичен конфликт между силно развити морални изисквания, чувство за отговорност и контрол от една страна, и естествени импулси, несигурност или агресивни фантазии от друга.
Натрапливите мисли не са израз на реално намерение, а по-скоро сигнал за вътрешно напрежение между това „какъв трябва да бъда“ и това „какво преживявам“.
Често се наблюдава и т.нар. свръхотговорност — преживяването, че човек носи прекомерна лична отговорност за предотвратяване на възможни негативни събития, дори когато вероятността те да се случат е минимална или извън негов контрол.
Това води до проверки, ритуали и опити за постигане на абсолютна сигурност.
Не защото човек вярва, че те са логични, а защото тревожността става трудно поносима без тях.
Опитът този конфликт да бъде неутрализиран чрез контрол, проверяване или ритуали временно намалява тревожността, но поддържа самото разстройство.
Каква е разликата между ОКР и обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР)?
При ОКР:
▪ мислите се преживяват като натрапливи
▪ човек страда от тях
▪ има запазена критичност към симптомите
▪ състоянието е симптомно разстройство
При ОКЛР:
▪ контролът и редът се преживяват като правилни и необходими
▪ говорим за устойчив личностов модел
▪ поведението често е его-синтонно
Това са различни състояния.
Причини
Причините за ОКР са комплексни:
▪ биологични фактори
▪ особености в мозъчната регулация на тревожността
▪ психологични механизми
▪ стресови събития
ОКР не е въпрос на характер или „силна воля“.
Лечение
ОКР е състояние, което се повлиява добре от лечение, но изисква целенасочен и последователен терапевтичен подход.
Най-добри резултати показва когнитивно-поведенческата терапия, по-специално експозиция с превенция на ритуала (ERP).
Психодинамичните подходи и схема терапията също имат важно място в работата с ОКР, особено когато се изследват вътрешнопсихичните конфликти, преживяването за свръхотговорност и устойчивите когнитивни схеми, които поддържат тревожността и нуждата от контрол.
Медикаментозното лечение също има съществена роля, но обикновено се прилагат по-високи терапевтични дози в сравнение с тези при тревожни и депресивни разстройства.
Медикаментите намаляват тревожността и интензитета на натрапливите мисли, но не променят директно начина на мислене и поддържащите механизми на разстройството.
Поради тази причина най-добри резултати се наблюдават при комбиниран подход между психотерапия и медикаментозно лечение.
Важно е да се знае:
подобрението не означава пълно изчезване на натрапливите мисли, а промяна в отношението към тях и намаляване на тяхното влияние върху поведението.
📌 Описанието има информативен характер и не следва да се използва за диагностика или самодиагностика.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО(Obsessive-Compulsive Personality Disorder)Обсесивно-компулсивното личносто...
18/04/2026

ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО
(Obsessive-Compulsive Personality Disorder)

Обсесивно-компулсивното личностово разстройство се характеризира с устойчив модел на перфекционизъм, прекомерен контрол и ригидност, които затрудняват гъвкавото адаптиране към променящите се ситуации и взаимоотношения.

Важно е да се подчертае, че това състояние не е същото като обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР).

ОКР представлява психично разстройство с натрапливи мисли и ритуали, а обсесивно-компулсивното личностово разстройство описва личностов стил на функциониране, свързан с прекомерна нужда от ред, контрол и предвидимост.

Основни характеристики
▪ силно изразен перфекционизъм
▪ прекомерна ангажираност с работа и задължения
▪ трудност при делегиране на задачи
▪ прекомерна нужда от контрол
▪ ригидност в мисленето
▪ свръхвисоки морални стандарти
▪ затруднено вземане на решения поради страх от грешка
▪ трудност при изразяване на емоции

Често има вътрешни убеждения като:
„Нещата трябва да се правят перфектно или въобще да не се правят.“
„Ако няма абсолютен контрол, ще настъпи тотален хаос.“

В взаимоотношенията често се наблюдават:
▪ високи изисквания към себе си и другите
▪ трудност при приемане на различно мнение
▪ нетърпимост към несигурност
▪ стремеж към правила и структура
▪ ограничена емоционална спонтанност

Тези особености често се възприемат от околните като строгост или дистанцираност, но обикновено стоят върху потребност от сигурност и предвидимост.

Типични ранни преживявания и родителски стил

Често в детството се наблюдават:
▪ високи изисквания към представянето
▪ силен акцент върху правилата
▪ прекалена критичност към грешките
▪ ограничена емоционална подкрепа
▪ насърчаване на контрол вместо спонтанност
▪ преждевременно поемане на отговорности

Постепенно се формират базови убеждения като:
„Стойността ми зависи от това дали се справям правилно.“
„Ако няма контрол, ще настъпи пълен хаос.“

Често се наблюдава и убеждение, че всеки проблем трябва да има предварително решение — дори когато вероятността той да възникне е минимална или когато реално не подлежи на контрол и дори сериозни последствия. Това води до опити за контрол върху ситуации, които още не съществуват и може никога да не възникнат.

Създава се убеждение , че неизвестността е равна на опасност.

Обективната реалност обаче е, че неизвестността реално не е свързана с опасност. Утрешният ден може да донесе проблем, но може да донесе и решение или по-голяма сигурност.

Именно трудността да се понесе тази неопределеност стои в основата на стремежа към прекомерен контрол.

Каква е разликата между перфекционизъм и отговорност?

Отговорността позволява гъвкавост.
Перфекционизъм изисква безграничен ресурс.

При обсесивно-компулсивното личностово функциониране стремежът към съвършенство често затруднява ефективността вместо да я подобрява.

Каква е разликата между ОКР и обсесивно-компулсивно личностово разстройство?

ОКР включва:
▪ натрапливи мисли
▪ ритуали
▪ вътрешно напрежение
▪ преживяване за загуба на контрол

Обсесивно-компулсивното личностово разстройство включва:
▪ нужда от ред
▪ контрол
▪ перфекционизъм
▪ ригидност

Това са различни състояния.
ОКР е психично разстройство.
Обсесивно-компулсивното личностово разстройство е личностов модел на функциониране.

Лечение

Основният подход е психотерапията.
Работата е насочена към:
▪ развитие на психологична гъвкавост
▪ толеранс към несигурност
▪ намаляване на перфекционизма
▪ по-свободно изразяване на емоции
▪ изграждане на баланс между контрол и доверие

С подходяща терапевтична подкрепа промяната е напълно възможна.

С тази публикация завършва представянето на личностовите разстройства от клъстър „C“:
▪ избягващо личностово разстройство
▪ зависимо личностово разстройство
▪ обсесивно-компулсивно личностово разстройство

С това завършва и серията на тема личностови разстройства.

Следва публикация на тема обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), тъй като то често се бърка с обсесивно-компулсивното личностово разстройство, въпреки че представлява различно психично състояние.

След това серията ще продължи със съпоставки между сходни състояния, които често се припокриват в преживяването, но изискват различен диагностичен и терапевтичен подход.

📌 Описанието има информативен характер и не следва да се използва за диагностика. Диагноза се поставя единствено след клинична оценка от специалист.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

ЗАВИСИМО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО(Dependent Personality Disorder)Зависимото личностово разстройство се характеризира с из...
17/04/2026

ЗАВИСИМО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО
(Dependent Personality Disorder)

Зависимото личностово разстройство се характеризира с изразена потребност от подкрепа, насочване и одобрение от другите хора при вземането на решения и справянето с ежедневни ситуации.

Хората с този модел на функциониране често изпитват силен страх да останат сами и поради това могат да поддържат отношения дори когато те не са удовлетворяващи или неблагоприятни за тях.

Важно е да се подчертае, че тук не става дума просто за доверие към другите, а за устойчив модел на психологическа зависимост.

Основни характеристики:

▪ затруднения при самостоятелно вземане на решения
▪ силна нужда от съвети и подкрепа
▪ страх от несъгласие с важни за тях хора
▪ трудност да поемат отговорност
▪ страх от изоставяне
▪ усещане за безпомощност при самостоятелност
▪ търсене на нова връзка веднага след прекратяване на предходна

Често човекът преживява вътрешно убеждение:

„Сам няма да се справя.“

Как изглежда това във взаимоотношенията?

В отношенията често се наблюдава:

▪ прекомерно съобразяване с другия
▪ избягване на конфликти на всяка цена
▪ отказ от собствена позиция
▪ силна тревожност при дистанция във връзката
▪ готовност за саможертва с цел запазване на отношенията

Понякога зависимото поведение изглежда като „лоялност“ или „отдаденост“, но вътрешният мотив често е страх от загуба на връзката.

Типични ранни преживявания и родителски стил

Често в детството се наблюдават:

▪ свръхпротективни родители
▪ ограничаване на самостоятелността
▪ прекомерен контрол
▪ внушения, че светът е опасен
▪ липса на насърчаване на автономност
▪ наказване на инициативността

Постепенно се формира базово убеждение:
„Самостоятелността е опасна.“
или
„Имам нужда от друг човек, за да бъда стабилен.“

Каква е разликата между зависимост и близост?

Здравата близост включва взаимност.
При зависимото личностово функциониране близостта често се преживява като необходимост за сигурност, а не като свободен избор.

Това е съществената разлика.

Каква е разликата между избягващо и зависимо личностово разстройство?
И при двете има несигурност и ниска самооценка, но:

▪ при избягващото личностово разстройство човек избягва отношения от страх от отхвърляне
▪ при зависимото личностово разстройство човек се стреми към отношения от страх да остане сам

Това са различни стратегии за справяне с една и съща вътрешна несигурност.

Лечение

Основният подход е психотерапията.
Работата е насочена към:

▪ изграждане на автономност
▪ развитие на увереност при вземане на решения
▪ укрепване на самооценката
▪ поставяне на лични граници
▪ намаляване на страха от изоставяне

С подходяща терапевтична подкрепа промяната е напълно възможна.

Серията за личностовите разстройства от клъстър „C“ продължава с обсесивно-компулсивно личностово разстройство

Важно е да се отбележи, че то често се бърка с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), което представлява психично разстройство и се характеризира с натрапливи мисли и ритуали.

Обсесивно-компулсивното личностово разстройство е различно състояние и описва устойчив личностов стил, свързан с прекомерен контрол, перфекционизъм и ригидност.

📌 Описанието има информативен характер и не следва да се използва за диагностика. Диагноза се поставя единствено след клинична оценка от специалист

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

ИЗБЯГВАЩО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО(Avoidant Personality Disorder)Избягващото личностово разстройство се характеризира с т...
16/04/2026

ИЗБЯГВАЩО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО
(Avoidant Personality Disorder)

Избягващото личностово разстройство се характеризира с трайно чувство за несигурност, социална неадекватност и силна чувствителност към критика и отхвърляне.

Хората с този тип личностово функциониране обикновено имат силна потребност от близост и приемане, но едновременно с това избягват ситуации, в които съществува риск да бъдат оценени негативно.

Това създава вътрешен конфликт между желанието за връзка и страха от нея.

Основни характеристики:
▪ силна чувствителност към критика
▪ страх от отхвърляне
▪ усещане за социална неадекватност
▪ избягване на нови контакти
▪ ниска самооценка
▪ ограничен социален кръг въпреки желание за близост

Важно е да се подчертае, че избягването тук не е липса на интерес към хората, а опит за защита от преживяване на срам и отхвърляне.

Каква е разликата между интровертност и избягващо личностово разстройство?

Интровертността е особеност на темперамента.

При нея човек предпочита по-ограничен социален кръг, но не изпитва силен страх от оценка и отхвърляне.

При избягващото личностово разстройство социалните контакти са желани, но преживявани като заплашващи.

Това е съществена разлика.
Каква е разликата между социална тревожност и избягващо личностово разстройство?

Социалната тревожност обикновено е свързана с конкретни ситуации.

При личностовото разстройство моделът е по-дълбок, по-устойчив и засяга цялостното функциониране на личността и взаимоотношенията.

Двете състояния често се припокриват, но не са едно и също.

Типични ранни преживявания и родителски стил

Често в анамнезата се наблюдават:
▪ свръхкритична среда
▪ чести сравнения с други деца
▪ преживявания на засрамване
▪ емоционално дистанцирани родители
▪ свръхконтрол или свръхпротекция
▪ липса на подкрепа при социални затруднения

Често детето израства в среда, в която грешките се преживяват като повод за критика, а не като възможност за подкрепа и учене. Това постепенно води до формиране на устойчиво очакване за неодобрение от страна на другите.

Постепенно се формира базово убеждение:
„Ако се покажа такъв, какъвто съм, ще бъда отхвърлен.“

Това убеждение стои в основата на избягващото поведение.

Как изглежда това във взаимоотношенията?

Често се наблюдава:
▪ колебание при създаване на нови контакти
▪ прекомерна предпазливост
▪ избягване на ситуации с възможна оценка
▪ силна чувствителност към неодобрение
▪ преживяване на социалните ситуации като напрегнати и изтощаващи

Въпреки това желанието за близост остава запазено.

Точно този вътрешен конфликт прави състоянието особено болезнено за преживяване.

Лечение
Основният подход е психотерапията.
Работата е насочена към:

▪ изграждане на стабилна самооценка
▪ намаляване на чувствителността към критика
▪ развитие на социална увереност
▪ постепенно разширяване на социалния опит
▪ промяна на негативните базови убеждения за себе си

С подходяща терапевтична подкрепа прогнозата често е добра.

Серията продължава със следващото личностово разстройство от клъстър "C" - зависимо личностово разстройство

То често се припокрива с избягващото личностово разстройство, но има различна вътрешна динамика и различен модел на взаимоотношения.

📌 Описанието има информативен характер и не следва да се използва за диагностика. Диагноза се поставя единствено след клинична оценка от специалист.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

ЗАЩО НЕ ВСИЧКО Е „НАРЦИСИЗЪМ“Съпоставка на четирите личностови разстройства от клъстър "B"В последните години думата „на...
16/04/2026

ЗАЩО НЕ ВСИЧКО Е „НАРЦИСИЗЪМ“

Съпоставка на четирите личностови разстройства от клъстър "B"

В последните години думата „нарцисист“ започна да се използва като универсално обяснение за трудни взаимоотношения.

В клиничната практика обаче зад сходни поведения често стоят различни личностови структури, които имат различна вътрешна логика, различна мотивация и различен терапевтичен подход.

Клъстър B включва четири личностови разстройства:

▪ гранично личностово разстройство
▪ нарцистично личностово разстройство
▪ антисоциално личностово разстройство
▪ хистрионно личностово разстройство

Общото между тях е емоционалната интензивност, трудностите във взаимоотношенията и нестабилността в поведението.

Разликите обаче са съществени.

ГРАНИЧНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО

Основният проблем тук е страхът от изоставяне.

Наблюдават се:
▪ нестабилна самооценка
▪ силни емоционални колебания
▪ импулсивност
▪ хронично чувство за вътрешна празнота
▪ нестабилни отношения (идеализация – обезценяване)

Типичният защитен механизъм е разцепването (splitting) — преживяване на другите като изцяло добри или изцяло лоши.

Поведенческите реакции често са опит за запазване на връзката, а не за контрол над другия.

НАРЦИСИСТИЧНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО

Основният проблем тук е нестабилният Аз-образ, прикрит зад усещане за изключителност.

Наблюдават се:

▪ грандиозност
▪ силна нужда от възхищение
▪ чувствителност към критика
▪ чувство за привилегированост
▪ затруднена емпатия

Важно е да се отбележи, че липсата на емпатия тук не е същата като при антисоциалното личностово разстройство.

По-често става дума за защита на крехка самооценка.

АНТИСОЦИАЛНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО

Тук основната характеристика е трайното пренебрежение към правата и преживяванията на другите.

Наблюдават се:

▪ манипулативност
▪ повърхностен чар
▪ ограничено преживяване на вина
▪ нисък праг на фрустрация
▪ склонност към агресия
▪ нарушаване на социални и правни норми

За разлика от нарцистичното личностово разстройство, тук емпатията често може да бъде имитирана, когато това служи за постигане на цели.

ХИСТРИОННО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО

Основният проблем тук е потребността от внимание като източник на усещане за значимост.

Наблюдават се:

▪ силна нужда да бъдат забелязвани
▪ дискомфорт, когато не са център на внимание
▪ бързо променящи се емоции
▪ драматизация
▪ преживяване на отношенията като по-близки от реалното

Зад това поведение обикновено стои несигурност в собствената стойност.

ЗАЩО ТЕ ЧЕСТО СЕ БЪРКАТ?

Защото могат да имат сходни прояви:
▪ импулсивност
▪ трудности във взаимоотношенията
▪ силни емоционални реакции
▪ конфликти с околните

Но причините за тези реакции са различни. а именно причините определят диагнозата.

Важно е също да се отбележи, че е възможно да има припокриване между отделни личностови черти, а понякога и коморбидност между различни разстройства.

🔹 МНОГО ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ!

В последните години се наблюдава и една нездравословна тенденция асертивността понякога да бъде погрешно определяна като нарцисизъм. Това се случва особено често, когато човек поставя ясни лични граници, отказва да се съобразява с нездравословни очаквания или защитава позицията си по спокоен и последователен начин.

Асертивността обаче не е нарцисизъм. Тя е белег на зряло и здравословно личностово функциониране, свързано със стабилна самооценка и способност за взаимно уважение във взаимоотношенията.

Важно е да се подчертае, че личностовите разстройства от клъстър B не описват хора със силен характер или ясно изразена позиция, а устойчиви модели на преживяване и поведение, които водят до значими трудности във взаимоотношенията и вътрешния психичен живот. Именно затова разграничението между асертивност и "нарцисизъм" е изключително важна.

Разбирането на тези различия е първата стъпка към по-добро разбиране на взаимоотношенията.

С това завършва представянето на личностовите разстройства от клъстър "B" .

Серията продължава с личностовите разстройства от клъстър "C" :
▪ избягващо личностово разстройство
▪ зависимо личностово разстройство
▪ обсесивно-компулсивно личностово разстройство

📌 Описанието има информативен характер и не следва да се използва за диагностика. Диагноза се поставя единствено след клинична оценка от специалист.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

ХИСТРИОННО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВОХистрионното личностово разстройство се характеризира с изразена потребност от внимани...
15/04/2026

ХИСТРИОННО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО

Хистрионното личностово разстройство се характеризира с изразена потребност от внимание, одобрение и емоционален отклик от страна на околните.

При това състояние човек преживява себе си чрез реакциите на другите. Когато вниманието липсва, често се появява чувство за празнота, тревожност или несигурност.

Важно е да се подчертае, че тук не става дума просто за „артистичност“ или „емоционалност“, а за устойчив модел на преживяване и поведение, който започва в юношеството или ранната зряла възраст и влияе върху взаимоотношенията и самооценката.

Основни характеристики

Сред най-честите прояви са:

▪ силна потребност да бъдат забелязвани
▪ дискомфорт, когато не са център на внимание
▪ бързо променящи се и повърхностно преживявани емоции
▪ склонност към драматизация и театралност
▪ използване на външния вид като средство за привличане на внимание
▪ повишена внушаемост
▪ преживяване на отношенията като по-близки, отколкото са в действителност

Какво стои зад това поведение

Зад стремежа към внимание обикновено стои несигурност в собствената стойност.

В много случаи в ранното развитие се наблюдава:

– непоследователна родителска грижа
– внимание, което е било условно
– липса на стабилна емоционална подкрепа
– среда, в която вниманието е било начин за получаване на признание

Така вниманието постепенно започва да се преживява като доказателство за собствена значимост.

Важно разграничение

Хората с хистрионно личностово разстройство не търсят внимание умишлено, за да манипулират другите.
По-често става дума за несъзнаван опит да се регулира вътрешна несигурност.
Емоционалната изразителност тук е по-скоро начин за поддържане на връзка с околните, отколкото опит за контрол над тях.

Диагностични критерии (DSM-5-TR)

Диагнозата се поставя при наличие на устойчив модел на поведение, включващ поне пет от следните характеристикики
• дискомфорт, когато човек не е център на внимание
• неподходящо съблазнително или провокативно поведение
• бързо променящи се и повърхностни емоции
• използване на външния вид за привличане на внимание
• впечатляващ, но беден на съдържание стил на говорене
• театралност и драматизация
• повишена внушаемост
• преживяване на отношенията като по-интимни от реалното

Основният подход при лечвнието е психотерапията.

Работата е насочена към:

▪ изграждане на по-стабилна самооценка
▪ развитие на по-дълбока емоционална регулация
▪ по-реалистично възприемане на взаимоотношенията
▪ намаляване на зависимостта от външно одобрение

С времето много хора успяват да изградят по-устойчиво усещане за собствена стойност, което намалява необходимостта от постоянно външно внимание.

Хистрионното личностово разстройство принадлежи към клъстър B заедно с:
▪ гранично личностово разстройство
▪ нарцистично личностово разстройство
▪ антисоциално личностово разстройство

Тези състояния често се бъркат помежду си.

В следваща публикация ще разгледаме основните разлики между тях.

📌 Описанието има информативен характер и не следва да се използва за самодиагностика. Диагноза се поставя единствено след клинична оценка от специалист.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

АНТИСОЦИАЛНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВОКакво всъщност означава „психопат“?В миналото антисоциалното личностово разстройство...
14/04/2026

АНТИСОЦИАЛНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО

Какво всъщност означава „психопат“?

В миналото антисоциалното личностово разстройство се е наричало психопатно личностово разстройство. Днес терминът „психопат“ не се използва в официалните диагностични класификации, но остава широко разпространен в разговорния език.

В съвременните диагностични системи (DSM-5-TR и ICD-11) се използва терминът антисоциално личностово разстройство, докато психопатията се разглежда като по-тясна личностова конструкция в рамките на този спектър.

Повечето психопати не изглеждат опасни.

Най-голямата заблуда е, че лесно се разпознават.

Хората често свързват психопатията с импулсивност, агресия и нестабилност. Това е така. Но тези характеристики могат да останат скрити дълго време.

Важно е да направим разграничение.

„Психопат“ е разговорен етикет за човек.

„Психопатия“ е научна концепция – набор от личностови черти, които описват специфичен стил на емоционално и междуличностно функциониране.

Те включват:

– емоционална студенина
– ограничена емпатия
– манипулативност
– повърхностен чар
– устойчиво пренебрегване на социалните норми

Исторически терминът „психопатия“ е използван много по-широко и е включвал почти всички личностови отклонения. Днес значението му е по-тясно и се свързва основно с антисоциалния спектър.

Не всеки човек с психопатни черти има антисоциално личностово разстройство.

Психопатията се разглежда като спектър от личностови характеристики, докато диагнозата описва устойчив модел на поведение.

С други думи:

антисоциалното разстройство описва как човек действа
психопатията описва как функционира вътрешно

Основната характеристика
Трайно пренебрежение към социалните правила, правата и преживяванията на другите.

Сред типичните прояви са:

– липса или силно ограничена емпатия
– пренебрегване на социалните и правните норми
– грубо навлизане в личното пространство
– манипулативност и повърхностен чар
– нисък праг на фрустрация и склонност към агресия
– ограничено преживяване на вина
– склонност към външно приписване на отговорност

Според DSM-5-TR диагнозата се поставя само когато този модел е устойчив във времето, проявява се в различни ситуации и може да бъде проследен още в юношеството.
Важно условие е наличието на поведенчески нарушения преди 15-годишна възраст, което отличава антисоциалното личностово разстройство от други сходни състояния.

Причини и развитие

Ранните преживявания, свързани с насилие, пренебрежение, емоционална студенина и нестабилна привързаност, са добре установен фактор в развитието на тези личностови модели.

Те влияят върху формирането на способността за емпатия, регулиране на емоциите и контрола на импулсите.

Тук възниква и един по-сложен въпрос.
Ако ранната среда е ключова, как се създава тя?

Родителите, които проявяват насилие или тежко пренебрежение, често имат сходни личностови характеристики. Това означава, че наследствеността и средата трудно могат да бъдат разграничени.

Генетичните предразположения и семейната динамика се преплитат, което прави развитието на антисоциални черти многофакторен процес.

Невронаучните изследвания показват различия във функционирането на мозъчни системи, свързани с емпатията, страха и контрола на импулсите. Това не означава, че всичко е предопределено, а по-скоро че става дума за различен начин на обработка на социалната и емоционалната информация.

Лечението е предимно психотерапевтично

Антисоциалното личностово разстройство остава едно от най-предизвикателните състояния за психотерапия, именно поради ограничената мотивация за промяна и слабата вътрешна регулация.

В крайна сметка психопатията не е просто етикет, а модел на функциониране.

Тя не започва в зряла възраст и рядко се появява „от нищото“.
Това е резултат от сложното взаимодействие между биология, ранни отношения и социална среда.

📌 Описанието има информативен характер и не следва да се използва за самодиагностика.

В следваща публикация ще бъде разгледано хистрионното личностово разстройство.

Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт

Address

"Княгиня Мария Луиза" 6Б
Plovdiv
4004

Opening Hours

Monday 09:00 - 19:00
Tuesday 09:00 - 19:00
Wednesday 09:00 - 19:00
Thursday 09:00 - 19:00
Friday 09:00 - 19:00
Saturday 09:00 - 14:00

Telephone

+359877986655

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Иван Власев - клиничен психолог и психотерапевт:

Shortcuts

Share

Category

Психолог, психотерапевт Иван Власев

Здравейте, казвам се Иван Власев. Аз съм психолог, с академично образование в областта на клиничната и приложна психология.

Нашата психика, се формира в следствие на сложно взаимодействие на редица биопсихосоциални фактори. Или по друг начин казано – нашата психика е резултат от генетични фактори и фактори на средата.Доброто психично функциониране е неделима част от нашето добро здраве.

Стресът, напрегнатият начин на живот, както и поредица от неблагоприятни житейски събития биха могли да изиграят ролята на отключващ фактор за редица психични състояния: депресия, понижено настроение (анхедония), намалена жизненост, повишена тревожност, безсъние, панически атаки, зависимости. Това са само част от проблемите, които би могла да ни създаде нашата психика.