
04/09/2025
“Когато говоря с двойки, често започвам с една неприятна, но дълбоко вярна констатация:
Обикновено се влюбваме в човек, който(без дори да осъзнаваме), ще докосне и събуди най-дълбоките ни рани от детството.
Изборът на партньор се случва на две нива.
На повърхността ни привлича външността, чувството за хумор, енергията на другия. Харесва ни да бъдем с него или с нея. Има комуникация, споделеност, лекота.
Но на по-дълбоко ниво се задейства нещо съвсем различно — несъзнавано търсене на любовта, от която сме имали нужда като деца.
Например:
защо толкова много жени, които са били малтретирани в детството си, впоследствие влизат във връзки с насилници? Това не е защото „нещо не е наред с тях“, а защото най-дълбоко са копнели за любовта именно на този, който ги е наранявал. И несъзнателно се привличат от партньори, които напомнят този първичен образ — в опит да получат онази липсваща грижа и приемане.
Тази динамика е универсална.
Със съпругата ми сме заедно повече от 55 години. Харесвахме се, смеехме се заедно, имахме общ език.
Но под повърхността и двамата се опитвахме да компенсираме за липси, останали от детството.
С други думи, ние се оженихме за дисфункциите на нашите родители без да го осъзнаваме в началото!
От този момент нататък връзката може да поеме по два пътя:
– или да бъде разрушена от тези несъзнавани механизми,
– или да се превърне в пространство за израстване, осъзнаване и взаимна трансформация, ако човек е готов за това!
Но ви гарантирам:
когато се свържете с някого в сериозни взаимоотношения, е възможно да сбъднете и най-големите си мечти и най-страшните си кошмари”
~ Д-р. Габор Мате ~