24/05/2025
Честит празник.
На 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, почитаме светите братя Кирил и Методий – мисионери, които не само създадоха азбуката, но донесоха Светлината на Божието слово до славянските народи. Чрез буквите, които те ни завещаха, ние получихме достъп до Евангелието, до Истината, до изцелителната сила на Божията любов.
В този свят, в който болката често остава безмълвна, а зависимостта руши връзки и животи, именно словото – писаното и изговореното, човешкото и Божественото – се оказва извор на утеха и сила. Особено за роднините на зависими, които често остават в сянката на страданието.
“В начало бе Словото…”
В Евангелието на Йоан четем: “В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог” (Йоан 1:1). Това не е просто поетичен израз – това е същността на всичко. Словото е животворно, словото е спасително. Чрез словото Бог сътворява света, и чрез словото ни дава път към Него.
За роднините на зависими, думите често са затворени – зад тях стои срам, страх, отчаяние. Но чрез вярата и чрез писаното слово човек може да се изповяда, да потърси прошка, да изрази болката си и да поиска помощ. И именно това е началото на изцелението.
Когато молитвата стане писмо
Нерядко болката не може да бъде изречена – но може да бъде изписана. Едно писмо до Бога, една тиха молитва на хартия, едно писмено признание към зависим близък – тези думи могат да донесат мир там, където всичко изглежда разрушено.
Много роднини на зависими намират утеха в Псалмите – древни думи, написани в страдание, но пропити с надежда. Давид, въпреки греха и слабостта си, намира сили да вика към Бога. И бива чут. Така и днес – словото, когато идва от съкрушено сърце, не остава без отговор.
Словото като служение
Кирил и Методий са повече от учители – те са служители на Божията любов, които са разбрали, че писмеността не е само култура, а инструмент на спасението. Да дадеш на един народ букви, значи да му дадеш възможност да срещне Бога лично – чрез Писанието, чрез молитвата, чрез изповедта.
В този смисъл, всяко споделено свидетелство, всеки написан ред с истина, всяка история за преодоляване – е вид служение. Роднините на зависими, които намират сили да говорят, да пишат, да споделят, стават проводници на надежда. Те вършат тиха, но свята работа.
Да бъдем писари на надеждата
На този ден нека си спомним, че буквите са ни дадени не просто да четем книги, а да четем сърца. Да ги отваряме. Да ги изцеляваме. Словото е път – от човека към човека, и от човека към Бога.
Нека носим отговорността за това как говорим и как пишем – особено когато срещу нас стои човек, който страда. Нека използваме езика си за благословение, а не за осъждане. Нека със словото си бъдем лек, а не товар.
И нека никога не забравяме: там, където думите са вкоренени във вярата и любовта, започва истинското възкресение .
