Орална и Лицево-Челюстна Хирургия

13/10/2025

Юбилеен 50-ти випуск на ФДМ-Пловдив 2025 г.

20/03/2025

Медикаментозно-свързана остеонекроза на челюстите (MRONJ) и ендодонтско лечение

Причината да коментирам този въпрос са случаи от моята практика.
В последните двадесетина години се занимавам активно с медикаментозно свързаната остеонекроза на челюстите.
Казусите с които се срещам са разнообразни както като основно заболяване налагащо антирезорбтивна терапия, така и като клинично протичане.
Изминаха повече от 20 години от основополагащата публикация на R. Marx (2003г) описал „болезнено оголване на кост на горната и долна челюст при пациенти с костни метастази подложени на лечение с бифосфонати Pamidronate и Zoledronate“.
Коментарът ми няма научни цели, но само ще спомена важни исторически периоди от развитието на изучаването на това заболяване.
Първоначално заболяването беше наречено „Бифосфонат асоциирана (свързана) остеонекроза на челюстите“ и методично беше разработено стадирането (основен принос за това има AAOMS).
В последствие наименованието се промени на „Медикаментозно свързана остеонекроза на челюстите", защото се появиха нови лекарства водещи до това заболяване.
Спектърът медикаменти обвинявани за проява на MRONJ нараства със създаването на средства за борба с метастазите при онкологични заболявания, схеми за лечение на онкологични заболявания, медикаменти за лечение на остеопорозата и медикаменти за лечение на други заболявания.
Денталните специалисти са запознати основно с бифосфонатите и RANKL инхибитора-Denоsumab (Xgeva, Prolia)
Ще допълня някои медикаменти влизащи в различни класификации, за които има съобщения в световната литература(за някои имам и мои наблюдения) че участват в проявата на MRONJ: ангиогенезни инхибитори(Bevacizumab), тирозинкиназа инхибитори(Sunitinib и др.), mTOR инхибитори (Temsirolimus и др.), други лекарства- anti TNF factor, anti-CD-20 (Rituximab), имуносупресори.
За диагностика и лечение в моята практика използвам класификацията предложена от AAOMS (стадии от 0 до 3), като за нуждите на хирургичното лечение сме допълнили и четвърти стадий (Бакърджиев, Симов).
В денталната практика специалистите могат да се срещнат с всички стадии на проява на заболяването и не рядко от тяхната оценка зависят по-нататъшните резултати от лечението.
Днес думата ми е за поставянето на работна диагноза „MRONJ”, стадиране на заболяването и извършването на ендодонтско лечение.
Ще опиша един примерен случай (обикновено те си приличат по много неща).
-Пациент се явява за зъболечение с болка в определен зъб, повлияваща се медикаментозно в началото(НСПВС), има перкуторна болка, зъбът е „по-висок“, понякога болката ирадира и към съседен зъб за кратко време.
Зъболекарят започва ендодонтско лечение( в различните случаи зъбът е без кариозен дефект, с кариозен дефект, проведено ендодонтско лечение). При трепанацията изтича капка гной. Проведеното лечение е добре(отлично) изпълнено, но симптоматиката остава. Провежда се релечение-резултатът е без промяна. В същият период започва болкова симптоматика в съседния зъб. Спира се зъболечението, забелязва се дехисцения на лигавицата в един малък участък(по встрани от лекувания зъб или в региона на корените на зъба) и се насочва пациента към орален(лч) хирург.
В литературата има описани случаи в които пусковия момент за поява на остеонекрозата е някаква дентална манипулация, в това число и ендодонтско лечение.
Отбелязвам-пусков момент, а не причина.
Въз основа на натрупаният опит и проследяване на публикациите в света смятам че:
1. Трябва да се познава етиологията и патогенезата на MRONJ.
2. Зъболекарят трябва да познава стадиите на заболяването.
3. Задължително в анамнезата трябва да има информация за онкологично заболяване и провеждането на лечение( при несигурност се прави консултация с общопрактикуващ лекар или онколог провеждащ лечението. Допълнителна информация за медикаментозно повлияване на остеопороза. Данни за използване на моноклонални антитела за лечение и на други заболявания. Възрастта на пациента е без значение.
4. В диференциалната диагноза на зъбна болка, пулпит и периодонтит винаги да се има в предвид 0-1 стадий на MRONJ. Пропускът е недопустим.
5. Рентгеновото изследване е задължително, въпреки че в начални стадии не е показателно.
6. Ендодонтското лечение се провежда под антибиотично лечение.
7. Свръхинструментирането трябва да се обсъжда в ендодонтските среди.
8. Актуалността на проблема налага диагностичен и оперативен ендодонтски протокол при това заболяване, поради използването на антирезорбтивни средства в голям процент от човешката популация.

Споделям тези мисли, основани на мои клинични наблюдения в годините.
С написаните редове правя опит да бъда полезен на колегите на обща практика.

П.П. Коментарът ми няма научни цели, поради което не прилагам литература.

Проф д-р А. Бакърджиев д.м.

20.03.2025г.
Пловдив

18/05/2024

Вчера публикувах първа част на един материал писан по време на Ковид епидемията.
Днес публикувам втора част.
Това е един скромен опит за анализ на действията на съсловието ми ( без въздействието на разни организации и "активисти") по време на тежки времена.
Всичко описано е основано на фактология и действия инициирани и изпълнени от нас-денталните лекари.
Не съм си разрешил да съобщя нещо в повече, за да разкрася повествованието.
Оставям на вас, колеги и приятели във ФБ, да оцените тези действия!
Аз се въздържам от оценки, но се гордея със съсловието си!

ПП. Материалът е дълъг, но мисля че е добре да обърнем един поглед назад и да оценим свършената от нас работа!

COVID-19 И ДОБРОДЕТЕЛИТЕ ПОКАЗАНИ ОТ ДЕНТАЛНОТО ОБЩЕСТВО ( част II )

„Добродетелта е такова постоянно състояние и разположение на човешкия дух и човешката воля, при което човек винаги желае доброто и при възможност го осъществява”( Г. Пашев)

Част втора

Какво показаха денталните лекари?

Отговорност към обществото и пациентите
Особено силно бях впечатлен от високата отговорност и грижа за здравето и безопасността на пациентите - казвам го без патос, пазейки се от „хвалебствена охтика“, както казва една добра журналистка.
Следейки реакцията на десетки колеги установих във ФБ колко стриктно спазваха препоръките на НОЩ (Национален оперативен щаб). Затвориха практиките си въпреки че това означаваше спиране на постъпленията в сметките им, което беше риск за тях самите и техните семейства. Освен че спряха работа - те по множество различни начини съобщиха на пациентите си за извънредната ситуация (телефон, ФБ, месинджър, вайбър и т.н.) и се опитаха с допълнителна информация да бъдат полезни в борбата с Covid-19 ( нека не забравяме че денталните лекари са обучени и притежават знания за спазване на висока степен на стерилност, дезинфекция, формиране на система за прием и обслужване на пациенти с Хепатит, Спин и други инфекциозни болести). Не малка част от практиките оставащи да работят на т.н „предна линия“ направиха допълнителни съобщения за обслужването на спешните пациенти - за това ще говорим и в следващите редове.

Професионална отговорност и човеколюбие
В началните дни на извънредното положение българските зъболекари проведоха една истинска битка за добиване на пълна информация за Covid-19. Във формираните групи по интереси във ФБ започнаха да се появяват статии от световната научна литература, от Италия, Великобритания, САЩ, Китай, Германия, Испания и т.н.. Проведоха се интервюта с членове на практики от света. Социалните мрежи бяха изпълнени с индивидуално събрани информационни пакети за симптомите, протичането и усложненията от заболяването. С всеки изминат ден кумулираха информационни данни за работа в денталните кабинети в условията на пандемия.
Денталната общност, използвайки достигащата информация и натрупани знания в света, набирайки всекидневно опит от тези, които работехме със спешни пациенти, започна да формира протоколи за безопасно приемане и лечение на пациентите. Така стъпка по стъпка се появиха основни принципи и консенсусни решения като: лечение на спешни случаи, стриктно спазване на принципите на асептика и антисептика, избягване на уреди произвеждащи аерозолна среда (турбини, скалери), неотменимо използване на лични предпазни средства, висока степен на хигиена и дезинфекция на повърхности, уреди, работни места, чакални, помощни помещения, избягване на събиране на много пациенти в чакалните, разреждане на приемите между пациентите с цел добра хигиена и дезинфекция. Въведе се приципът на предварителни телефонни разговори за оплакванията на пациента и събиране на основни анамнестични данни. Цялата тази дейност беше извършена благодарение на професионалната отговорност на денталните лекари и техното човеколюбие.

Смелост и всеотдайност
Специално внимание искам да обърна на практиките които останаха и обслужваха пациенти със спешни състояния. Би ми било интересно колко практики работеха през извънредното положение. Дано има статистика.
Всяка от тези практики вложи много непланирани средства за закупуване на дистанционни термометри, дезинфектанти, предпазни средства, пособия и обзавеждане (списъкът е дълъг и няма да изброявам) в период на недостиг и неконтролирано повишаване на цените. В същото време те без отказ приемаха спешни пациенти и предотвратяваха тежки усложнения за здравето. Бореха се безотказно с болката и страданието на пациентите. Тези смели колеги работеха без да се замислят за опасностите за своето здраве и възможността да предадат заболяването на семействата си. Така натрупаха професионален опит за работа в условията на пандемия и вярвам че ще споделят това с останалите колеги, а и със следващите поколения.
Поклон!

Помощ за себеподобния
Искам да припомня и ентусиазма и развитото чувство за взаимопомощ на зъболекари които дадоха и последните си предпазни шлемове на болници и анестезиолози за да се преодолее недостига в този момент. Нека си припомним колко бързо се сформираха групи, които разменяха информация и се сдружаваха за да закупят и подарят на болници лични предпазни средства. Така ние денталните лекари показахме колко е важна взаимопомощта, а и реално помогнахме на колегите си. Това беше един истински акт на човеколюбие и помощ за тези които са в епицентъра на битката и за които всяко направено добро е от жизнено важно значение.

Милосърдие
Няма да забравя онези зъболекари, които въпреки професионалните си проблеми не забравиха възрастните, бедните, изоставените, хромите, бездомните хора. С много усилия, себеотдаване (финансово и времево) и невероятна активност организираха събиране на хранителни продукти и раздаваха на нуждаещите се. Нека всички, уважаеми колеги, си представим обема работа която извършиха тези скромни хора. Инициативите продължават и до днес, защото има искреност, доброта и състрадателност. Едни истински рицари на милосърдието и човещината.
Бог с тях!

Колегиалност
Отбелязвам и един факт който ме впечатли като дългогодишен преподавател. Пандемията постави всички дентални лекари в необикновено трудна ситуация: в немалко практики спиране на работа за период с неизвестен край, липса на финансови постъпления, нужда от нови инвестиции в практиките за ефективна борба с короновируса с цел предпазване на пациентите и работещите, реорганизация на работа, отговорност към финасовия удар на помощен персонал и още и още....
Въпреки това немалка група колеги натрупали добър практически и теоретичен опит започнаха да организират безплатни онлайн курсове с цел повишаване на квалификацията на събратята си-колеги от цялата страна. Разбира се имаше и безплатни уебинари с чуждестранни участници – което прави чест на организаторите от България. Тази дейност, според мен развенча мита за ужасяващата индивидуалност и егоизъм на българина. Моите колеги доказаха с действия че българският дентален лекар е професионалист и човек с добродетели.
Какво разбрахме в тези трудни времена за денталната общност?
Тя-денталната общност, показа че е зряла, осъзната, родолюбива част от обществото с високи цели и добродетели. Добродетелите като: любов към познанието носещо полза на хората, смелост и всеотдайност, милосърдие, помощ за себеподобния, професионализъм и колегиалност.
Благодаря на всички дентални лекари, които ме накараха с техните благородни инициативи и съпричастност в полза на пациенти, нуждаещи се и колеги, да се чувствам горд че съм член на денталната общност и ме провокираха да напиша този материал.
П.П. Може би денталната общественост има нужда да намери моралната форма да благодари (нематериално) на колегите който РАБОТИХА В ПРАКТИКИТЕ СИ и издържаха в битката с короновируса или пък да създаде знак който да бъде връчен на тези хора.
Лични благодарности ( може би повлияни от Хипократовата клетва)
Благодаря на пациентите които лекувах по време на извънредното положение. Въпреки риска, те ме накараха да се чувствам щастлив че им помагам.
Благодаря на екипите с които работя-лекари и сестри. Те ме накараха да бъда член на отбор който живее и работи с една цел-здравето на пациента.
Благодаря на колегите които подкрепиха публикациите ми по време на пандемията във Фейсбук. Видя се че имаме и различни мнения по някои въпроси, но се установи че грижата за пациентите ни обединява. Това е прекрасно!
Благодаря!
Проф. д-р А. Бакърджиев д.м.
22.05.2020г.
Пловдив

14/04/2024

Национален Конгрес по имплантология 24 март , 2024 година
Колеги от ФБ,
Изминаха няколко седмици от провеждането на Националния имплантологичен Конгрес.
Преминаха дните на върхово напрежение за организаторите - ATDent, лекторите – д-р В. Станков, Д-р К. Маринов, Д-р Ст. Казаков, Доц. К. Коцилков и Д-р П. Дучев.
Разбира се, не изключвам от екипа и моя милост, като водещ на това значимо научно-практическо събитие в живота на денталната общност.
Благодаря на организаторите за поканата (сн. 1)!
Правя този опит за анализ основавайки се на дългогодишният ми опит като преподавател, лечител и участник в обществения живот на професията ни от дните на възстановяването на организацията ни-1990 година, закрита през 1949 г. от тоталитарния режим.
Разбира се, не мога да не отчета че форуми като този, са благодарение на посятото преди години чрез демократичните промени.
Благодарение на активността ни като ентусиасти (около 1000 човека, който възстановихме и създадохме Български Стоматологичен (Зъболекарски) съюз), заедно с Лекарския съюз и групата депутати от демократичните сили във Великото Народно събрание успяхме да върнем лекарската и зъболекарската професия в групата на свободните професии (вж. сн. 2).
За младите колеги това което пиша вероятно не означава нищо – „всичко тече, всичко се променя“.
Без да досаждам само ще напомня една максима от която се ръководехме в онези бурни времена на битка за професионалната ни независимост: „ На този свят няма нищо по-добро от свободата да твориш и създаваш блага- в нашия случай здраве“.
С тези въвеждащи думи искам да кажа нещичко за атмосферата на преминалия конгрес и основните изводи, като изключвам конформизма и празнословието.
Според мен, едно от значимите постижения на този конгрес беше че лекторите бяха от България.
За това решение поздравявам организаторите на форума, които показаха своята осведоменост и вяра в постиженията на националната ни дентална мисъл и практика.
В подкрепа на казаното са и темите които бяха представени от авторите (сн. 3):
Д-р Венци Станков Д-р Калин Маринов- „ Значение на меките тъкани и протетичният дизайн“, част 1 и 2 – ра.
Д-р Стоян Казаков дм. "Направляванна хирургия в имплантологията"
Доц. Д-р Камен Коцилков дм., "Имедиатното имплантиране в комплексния лечебен план."
Д-р Петър Дучев "Тотална функционална и естетична рехабилитация с помощта на импланти."
Лекторите показаха добра практическа и теоретична подготовка по тези най-актуални теми от устремното развитие на денталната имплантология и смятам че бяха полезни на аудиторията в пълна мяра.
Освен че показаха множество случаи защитени с добра теоретична обосновка, те показаха и амбицията на истинския професионалист в медицината, стараещ се да бъде максимално полезен на пациентите.
Авторите на докладите, показаха че са сред хората които познават най-съвременното състояние на денталната имплантология, успешно внедряват всички концептуални новости и технологии в диагностиката, планирането и изпълнението на лечебните методики.
Някои от докладите бяха на такова ниво че изграждаха една нова етика на съвременния лечител.
Освен че бяха демонстрирани високи нива на рехабилитация на съзъбието чрез имлантни системи, видяхме и приноси в развитието на персоналния пациентски усет за естетика и оценка на перспективите от приложеното лечение.
Аудиторията за сетен път разбра че добрата медицина се прави с непрекъсното повишаване на квалификацията, инвестиции в курсове, специализации, самоподготовка, нови технологии.
В частен разговор обсъждахме инвестициите на колеги, който стремейки се да повишат своята квалификация във водещи клиники, изследователски центрове и университети по света, се натоварват със сериозни кредити, за да бъдат професионалисти от най-високо ниво, стоейки наравно с именити колеги от света.
Какви съзидателни амбиции на съсловието ни!
А целта на тези амбициозни програми на колегията е една-високи лечебни реултати.
Тук трябва да отбележим и пълното отсъствие на държавата в израстването на съсловието ни. Като че ли не става дума за здравето на нацията.
Забележително беше и участието на колегите в конгреса. Аудиторията през цялото време беше запълнена до краен предел. Всеки доклад предизикваше множество коментари и обсъждания, споделяне на опит, интерес показващ не само познания, но и сериозен практически опит.
Преди няколко години (5.01.2019г) пишейки за конформизма, не бях убеден как ще се развият процесите за повишаване на квалификацията на денталните специалисти.
Днес вече съм оптимист, поради видяното на Националния Имплантологичен конгрес.
Колегите ми, благодарение на това че са свободни предприемачи, независими от държавна протекция се развиват като професионалисти. В тази среда се раждат можещите и знаещите. Тук загива конформизма.
Това са плодовете на свободата да твориш и създаваш блага.

Проф. д-р А. Бакърджиев д.м.
14.04.2024г.
Пловдив

27/03/2024

Здравейте, приятели!
На 24.03. 2024г. ръководих първия Национален Имплантологичен конгрес в гр. Пловдив ( за това събитие ще пиша отделно).
По време на конгреса много участници в събитието получиха като подарък от мен новото допълнено издание на книгата ми "Доброто е до нас".
В понеделник получих отзив от един млад, образован колега с който разменихме няколко думи, докато му надписвах книгата.
Трети ден препрочитам написаното от него в лични съобщения и се чувствам щастлив, мислейки си:
- Какво по-хубаво от това да въздействаш на един млад човек така, че да вижда доброто на този свят, така че да го търси , вижда и прави добро?
Цитирам: " Добър ден, проф. Бакърджиев! Прочетох книгата Ви на един дъх! За мен беше удоволствие да се докосна до мислите Ви! От тук нататък ще гледам на всичко с един по-различен поглед! Прав сте-Доброто е до нас!"
Прекрасна награда за един автор.
Благодаря Р. Ц.!

05/03/2024

Деветдесет и пет (95) години от рождението на проф. Апостол Стратиев - оставил името си историята на българската орална и лицево-челюстна хирургия. .

В памет на Проф. Апостол Стратиев

На 4 март 2019 г. се навършват 90 години от рождението на забележителния лекар, стоматолог и лицево-челюстен хирург - проф. Апостол Стратиев.
Доста тривиално и много използвано е определението: „Нация без история, няма бъдеще“, но опита показва че е максима проверена във времето.
И в нашата професия и специалност има хора които със своите постижения и съзидателност са истински стълбове в професионалната история - благодарение на които се гради бъдещето.
Проф. А. Стратиев е роден на 4 март 1929 г. в гр. Хасково. Произхожда от семейство на образовани и авторитетни хора, а дядо му - на който носи името, е съратник на Васил Левски. Завършва гимназия в родния си град като първенец на випуска. Кандидатства стоматология, като е пръв в списъка на приетите студенти. Завършва висшето си образование като първенец на випуска през 1952 г. и заминава на работа в родния си град. В продължение на 10 години работи в поликлиниката и в болницата на Хасково. Патологията в този район е голяма-особенно травматологията, и той набира голям професионален опит. Изпратен е на специализация в Университетска болница „Charite“- Берлин (в тогавашната ГДР), където е оценен по достойнство и е поканен да остане на работа като асистент, но не получава разрешение от българска страна.
През 1962 г. при трето кандидатстване (историята е интересна и характерна за онези години на разделение на обществото) спечелва конкурс за асистент в Катедрата по хирургична стоматология и л.ч.х. на Стоматологичен факултет-София. Така става член на екипа на създателя на българската орална и лицево-челюстна хирургия – проф. Славчо Давидов.
През 1968 г. завършва медицина, а през 1973 г. защитава дисертация въвеждайки сиалографията в диагностиката на заболяванията на слюнчените жлези.
През 1978 г. е избран за доцент, като в този период се оформя като блестящ оператор и изследовател.
Специализира в Москва в клиниката на проф. Н. А. Плотников и в Санкт Петербург (Ленинград) при проф. Ф. М. Хитров – световно известни специалисти в лицево-челюстната и пластичната хирургия. Специализира и в Цюрих при един от основателите на Кранио-лицево-челюстната хирургия-проф. Х. Обвегезер, наричан още „Master” от американските колеги.
Проф. Стратиев усъвършенства и въвежда множество техники за оперативно лечение на редица заболявания в лицево-челюстната област, особено в онкохирургията. Усъвършенства класификацията на заболяванията на слюнчените жлези. Оперира и лекува хиляди болни със заболявания в лицево-челюстната област.
В подкрепа на казаното за него като хирург ще разкажа една любопитна случка от лечебната му работа: - По време на електрификацията на ж.п. линията в искърското дефиле има сериозна производствена авария при която тежко е наранен в лицевата област с опасност за живота, младеж от едно селце. Д-р Стратиев е повикан в ИБМП „ Пирогов” и оперира няколко часа. Борбата за живота на младежа е продължила дни, но е излекуван напълно. В деня в който д-р Стратиев изписва пациента, пред болницата идва селската музика и изнася концерт за поздрав на лечителя. Скромнният и благ д-р Стратиев е притеснен от тези изблици на радост от страна на съселяните на спасеното и излекувано момче. Същият ден строгият шеф на ИБМП „Пирогов“- д-р Петрана Кондова извиква д-р Стратиев и му казва: - „Поздравления, д-р Стратиев, вие освен че спасихте младежа направихте много с вашата всеотдайност за името и авторитета на професията и болницата“.
През 1989 г. защитава докторска дисертация с тематика „ Тумори на слюнчените жлези“ и е избран за професор. За периода 1990-1994 г. е Ръководител катедра. Един мандат е Декан на Стоматологичния факултет.
Лекциите му са любими на студентите, защото по съвършен начин използвайки риториката, поднася материята систематизирана, разбираема и изпълнена с тематични клинични случаи от неговата хирургична практика.
Проф. Стратиев почти 20 години е консултант в болница „ Лозенец“(бивша Правителствена болница) и председател на Онкокомитета. Дълги години е Председател на „Постоянната комисия по здравеопазване и спорт“ към НАОА (Национална агенция по оценяване и акредитация).
През 2009 година проф. Стратиев е удостоен с почетното звание „Doctor Honoris Causa" на Медицински университет-Варна. През 2013 година получава Награда на Декана на Факултета по дентална медицина-Варна в най-висока категория MAXIMI MERITI CAUSA за цялостен принос и особени заслуги при създаването на факултета.
През 2013 г. е избран за „Почетен член на БЗС“.
Проф. А. Стратиев възпитава син и дъщеря тръгнали по неговия път - завършили медицина и изградили се като водещи професионалисти в своите специалности – с авторитет в България и чужбина.
Личните ми срещи с проф. А. Стратиев са много. Срещал съм се с него като асистент в Пловдивската катедра по орална и л.ч.х за обсъждане на проблемни болни, като съпредседател и зам. председател на БСС с въпроси свързани с организацията на професионалния съюз и колаборацията с факултетите, като членове на Висшия медицннски съвет при МЗ (той като Декан, аз като съпредседател и зам. председател на Стоматологичния съюз), като експерт в НАОА и член на комисиите по акредитация на факултетите по дентална медицина в София и Варна. По време на създаването на хабилитационния ми труд получавах от него незаменими съвети допълнени с обективна и добронамерена критичност.
Тези срещи бяха за мен уроци по човещина, етика, професионални компетенции, доброжелателство, толерантност, но и сериозна взискателност.
На 06.01.2017 г. българската медицина и в частност ние - лицево-челюстните хирурзи, претърпяхме сериозна загуба - загубихме авторитета, професионалиста, учителя и колегата - проф. Апостол Стратиев!
Вечна му памет!
Струва си да говорим и пишем за човек като проф. А. Стратиев -оставил ярка следа в ученици, последователи, пациенти и почитатели. Един човек изживял живота си така, че дарява таланта и амбициите си на професията и хората. Предал на следващите поколения професионални знания и морални качества като човеколюбие, благородство, милосърдност и скромност – безкрайно необходими за лечителя.
Един истински представител на високия професионализъм в медицината, стоматологията, лицево-челюстната хирургия, преподаването и науката.
Човек с който професията, колегията, държавата може да се гордее.

Проф. Д-р А. Бакърджиев
Октомври 2018г. – март 2019г.
Пловдив

П.П. Някои от данните за проф. А.Стратиев са от неговата съпруга - г-жа Анастасия Стратиева, за което и благодаря!

17/02/2024

Радостна новина!

Книга за извисяването на човешкия дух

Уважаеми читатели!
Второто издание на сборника с разкази „Доброто е до нас“, с автор проф. д-р Ангел Бакърджиев, тръгва към вас в значително по-голям тираж. Това стана възможно благодарение на широко изявения интерес към сборника след първото издание (2021 г.), многобройните нови желания да се запознаят с него. Второто издание е допълнено с нови вълнуващи творби.
В уводните си думи авторът д-р Бакърджиев се обръща към читателите с признанието, че писанията му са родени от духовна нужда. Желанието му е да сподели мисли и преживявания за хората и света.............Значимата стойност на сборника е високият хуманен и морален избор, също заявен от автора: „Много ми се иска светът, в който живеем, да бъде изпълнен с любов, радост, красота. Всичко, събрано в една дума – добро. Доброто в нас и до нас.“ ........В сборника са поместени истории, привлекателни, вълнуващи, които с различен знак са белязани от доброто. След прочита на книгата човек неминуемо си задава множество въпроси, един от които най-вероятно е: от какво покълва красивият стрък на доброто, каква е тази негова благородна материя! Може би най-вярно е да го определим като въздигане на човека, извисяване на неговия дух, който го зарежда и изпълва: обич, всеотдайност, милосърдие, себеотрицание, признателност, помощ, грижа.......Светът се нуждае от справедливост и равновесие. В услуга на този стремеж е литературата с възвисяващи идеи, в унисон с възпроизвеждащата същност на живота, спътник на човешкото съзидание. Към такава литературна продукция принадлежи и книгата на професор Бакърджиев. Тя прибавя нови страници в националната летопис за въздигане на човешкия дух, за красота и доброта в живота........ Искам да споделя като издател благодарността си, че такава книга излезе със знака на „Българска книжница”. Тя остава като ярко заглавие в каталога на издателството. А за мен като жив човек, който витае в пъстроликия хаос между доброто и злото, персонажите от книгата се прибавят към моите познати, а делата им вероятно инстинктивно се намесват във вълненията на неспокойния ми дух!

Трендафил Василев, редактор и издател

28/01/2024

Уважаеми приятели,
Ревизирайки архива си, намерих визитката на prog. Hugo Obwegeser (снимах информативно част от нея), която ми даде за да подържаме кореспонденция, запознавайки се на 10-ти Конгрес на EACMFS в Брюксел, през 1990 г..
Той почина на 2.септ. 2017г., но постиженията които остави в световната лицево-челюстна хирургия са етап от нейното развитие.
Това предопределя завинаги мястото му в историята на нашите специалности-орална и лицево-челюстна хирургия и в световната медицина.
Разрешавам си да поствам този материал за него, написан от мен по повод кончината му.
Надявам се, с това да обогатя, познанията на следващите поколения лекари, зъболекари, орални и лицево-челюстни хирурзи.

Проф. Хуго Обвегезер (prof. Hugo Obwegeser)
Професор Хуго Обвегезер – живот отдаден на оралната, лицево-челюстната и краниофациалната хирургия
На 2 септември 2017 г. почина prof. Hugo Obwegeser. Световната медицинска наука и практика загубиха един професионалист чийто постижения доведоха оралната и лицевочелюстната хирургия до нови върхове. Това е един от най-видните представители на оралната и лицевочелюстната хирургия и един от създателите на кранио-лицевочелюстната хирургия в света.
За него проф. E. Steinhauser казва: “Той е гигант”, използвайки термина който американците използват за хора постигнали върхове в своята професия.
По повод 80 години от създаването на оралната хирургия в САЩ, проф. D. Laskin определя 10-те най-важни неща в развитието и. Едно от тези неща е цикълът лекции на Хуго Обвегезер в Walter Reed Medical Center, Вашингтон.
D. Laskin казва: “Тези лекции бяха така желани и чакани от американските колеги, че след това те ходеха на “поклонение” в Цюрих за да видят “Майстора” на работа”.
Хуго Обвегезер е роден през 1920 г. в Hohenems, Австрия, а завършва средното си образование в Bregenz.
Следва и завършва медицина през 1945 г. в Инсбрук след което заминава за Виена където за кратко работи вътрешна медицина и хирургия. Малко след това той е резидент в департамента по хистопатология за период от 2 години, където започва неговото развитие като научен работник. Една от първите публикации на Х. Обвегезер е върху болестта на Schonlein-Henoch.
Интересът му към лицевочелюстната хирургия започва през 1947 година когато посещава в Graz отделението по лицевочелюстна хирургия. От тогава започва да учи и стоматология. През 1947 г. получава и дентална степен и става резидент. Негов ръководител и учител става R. Trauner, по това време много известен лицевочелюстен хирург. В Graz Обвегезер престоява около 5 години. През този период, който е много ползотворен за него, разработва сагиталната сплит техника и няколко нови предпротетични методики. Благодарение на своя учител и ръководител той работи съвместно със световно известния пластичен хирург Sir Harold Gillies в Basinstoke, близо до Лондон и с Eduard Schmid в Щутгард, които се запознават с неговите иновации.
В резултат на разработките си Х. Обвегезер е поканен в Университетския Дентален Институт в Цюрих с обещанието за създаване и развитие на лицевочелюстната хирургия в Швейцария. Така през 1954 г. се създава Училище по лицевочелюстна хирургия в Университета в Цюрих. Х. Обвегезер работи там 33 години през които развива оралната и лицевочелюстната хирургия. С бързи темпове развива сагиталната сплит техника /публикации през 1955 и 1957 г./, интраоралната гениопластика /1958 г./, субмукозната вестибулопластика /1959 г./. Една от най-впечатляващите публикации е за Le Fort I остеотомията през 1965 г.
По едно и също време с Paul Tessie започва разработки в областта на краниофациалната хирургия. През 1969 г. той публикува своята прекрасна работа със заглавие: “ Sirgical Corection of Small and Retrodisplaced Maxillae” в която описва различни техники за корекция на среднолицевата недостатъчност и краниостенозата.
Занимавайки се с проблемите на краниофациалните деформации Обвегезер предлага своята революционна идея за оригинален достъп за корекция на отомандибуларната дизостоза публикувани в Швейцария през 1970 г. и в Англия през 1974 г.
Той е първият автор който използва интраоралния достъп за реконструкция на големи части от долната челюст.
Големият хирург John Conley казва за Обвегезер, че това е хирургът който оперира всичко без да използва лицеви инцизии. В подкрепа на това е неговият темпорален достъп към орбитата и базата на черепа, публикуван през 1985 г., който разрешава на хирурзите да резецират тумори в ретромаксиларното пространство без лицеви разрези.
Професор Обвегезер е водеща фигура не само в лицевочелюстната хирургия. Той е основател и духовен баща на Европейската асоциация по лицевочелюстна хирургия основана през 1970 г. и неин президент в периода 1972-1974. В продължение на 5 години е главен редактор на основаното през 1973 г. списание “ Journal of Maxillofacial Surgery”. През 1978 г. е президент на Швейцарската асоциация на лицевочелюстните хирурзи, а през 1979 на Германската асоциация на оралните и лицевочелюстните хирурзи.
В много страни по света проф. Обвегезер е демонстрирал своите оперативни методики поради което е почетен член на 25 национални асоциации съпроводени с много награди.
За постижения в своята дейност той е избран в селектирания кръг на Германската академия на изследователите “Leopoldina”.
Кавалер е на наградата за цивилни на Американската армия и е “Doctor honoris causa” на Университета в Детройт, САЩ и на Университета във Ферара, Италия.
Накрая на това съобщение ще спомена и няколко лични впечатления за “Майстора”- проф. Обвегезер. Първата ни среща и запознанство стана на 10-ия конгрес на EACMFS в гр. Брюксел(1990г.), благодарение на представянето ми от D-r R. Peiffer, президент по това време на асоциацията. Сърдечният и усмихнат професор Обвегезер прояви жив интерес към развитието на лицевочелюстната хирургия в България и изказа желанието си да ни посети и да види как работим. При откриването и закриването на този конгрес проф. Обвегезер стоеше винаги от дясната страна на Нейно величество кралица Фабиола, под патронажа на която се проведе 10-ия конгрес на EACMFS.
Tрудните години не ни позволиха да осъществим неговото желание да посети България, но на втората ни среща в Инсбрук през 1992 г. не забрави да ни поздрави и да отдели от своето време за професионален разговор.
На този конгрес професорите Обвегезер и Тисие изнесоха базови доклади, с които проследиха трудното начало, развитието и бъдещето на краниофациалната хирургия. Те демонстрираха в препълнената аудитория етапите и резултатите на своите невероятни оперативни интервенции и близкото им приятелство и сътрудничество събирайки преклонението на световния елит в областта на лицевочелюстната хирургия.
На 2 септември 2017 г., всички ние загубихме един професионалист , учител и иноватор от световен мащаб.
Вечна му памет!
Проф. д-р А. Бакърджиев, д-р, член на EACMFS
8.09.2017г.
Пловдив