20/03/2025
Медикаментозно-свързана остеонекроза на челюстите (MRONJ) и ендодонтско лечение
Причината да коментирам този въпрос са случаи от моята практика.
В последните двадесетина години се занимавам активно с медикаментозно свързаната остеонекроза на челюстите.
Казусите с които се срещам са разнообразни както като основно заболяване налагащо антирезорбтивна терапия, така и като клинично протичане.
Изминаха повече от 20 години от основополагащата публикация на R. Marx (2003г) описал „болезнено оголване на кост на горната и долна челюст при пациенти с костни метастази подложени на лечение с бифосфонати Pamidronate и Zoledronate“.
Коментарът ми няма научни цели, но само ще спомена важни исторически периоди от развитието на изучаването на това заболяване.
Първоначално заболяването беше наречено „Бифосфонат асоциирана (свързана) остеонекроза на челюстите“ и методично беше разработено стадирането (основен принос за това има AAOMS).
В последствие наименованието се промени на „Медикаментозно свързана остеонекроза на челюстите", защото се появиха нови лекарства водещи до това заболяване.
Спектърът медикаменти обвинявани за проява на MRONJ нараства със създаването на средства за борба с метастазите при онкологични заболявания, схеми за лечение на онкологични заболявания, медикаменти за лечение на остеопорозата и медикаменти за лечение на други заболявания.
Денталните специалисти са запознати основно с бифосфонатите и RANKL инхибитора-Denоsumab (Xgeva, Prolia)
Ще допълня някои медикаменти влизащи в различни класификации, за които има съобщения в световната литература(за някои имам и мои наблюдения) че участват в проявата на MRONJ: ангиогенезни инхибитори(Bevacizumab), тирозинкиназа инхибитори(Sunitinib и др.), mTOR инхибитори (Temsirolimus и др.), други лекарства- anti TNF factor, anti-CD-20 (Rituximab), имуносупресори.
За диагностика и лечение в моята практика използвам класификацията предложена от AAOMS (стадии от 0 до 3), като за нуждите на хирургичното лечение сме допълнили и четвърти стадий (Бакърджиев, Симов).
В денталната практика специалистите могат да се срещнат с всички стадии на проява на заболяването и не рядко от тяхната оценка зависят по-нататъшните резултати от лечението.
Днес думата ми е за поставянето на работна диагноза „MRONJ”, стадиране на заболяването и извършването на ендодонтско лечение.
Ще опиша един примерен случай (обикновено те си приличат по много неща).
-Пациент се явява за зъболечение с болка в определен зъб, повлияваща се медикаментозно в началото(НСПВС), има перкуторна болка, зъбът е „по-висок“, понякога болката ирадира и към съседен зъб за кратко време.
Зъболекарят започва ендодонтско лечение( в различните случаи зъбът е без кариозен дефект, с кариозен дефект, проведено ендодонтско лечение). При трепанацията изтича капка гной. Проведеното лечение е добре(отлично) изпълнено, но симптоматиката остава. Провежда се релечение-резултатът е без промяна. В същият период започва болкова симптоматика в съседния зъб. Спира се зъболечението, забелязва се дехисцения на лигавицата в един малък участък(по встрани от лекувания зъб или в региона на корените на зъба) и се насочва пациента към орален(лч) хирург.
В литературата има описани случаи в които пусковия момент за поява на остеонекрозата е някаква дентална манипулация, в това число и ендодонтско лечение.
Отбелязвам-пусков момент, а не причина.
Въз основа на натрупаният опит и проследяване на публикациите в света смятам че:
1. Трябва да се познава етиологията и патогенезата на MRONJ.
2. Зъболекарят трябва да познава стадиите на заболяването.
3. Задължително в анамнезата трябва да има информация за онкологично заболяване и провеждането на лечение( при несигурност се прави консултация с общопрактикуващ лекар или онколог провеждащ лечението. Допълнителна информация за медикаментозно повлияване на остеопороза. Данни за използване на моноклонални антитела за лечение и на други заболявания. Възрастта на пациента е без значение.
4. В диференциалната диагноза на зъбна болка, пулпит и периодонтит винаги да се има в предвид 0-1 стадий на MRONJ. Пропускът е недопустим.
5. Рентгеновото изследване е задължително, въпреки че в начални стадии не е показателно.
6. Ендодонтското лечение се провежда под антибиотично лечение.
7. Свръхинструментирането трябва да се обсъжда в ендодонтските среди.
8. Актуалността на проблема налага диагностичен и оперативен ендодонтски протокол при това заболяване, поради използването на антирезорбтивни средства в голям процент от човешката популация.
Споделям тези мисли, основани на мои клинични наблюдения в годините.
С написаните редове правя опит да бъда полезен на колегите на обща практика.
П.П. Коментарът ми няма научни цели, поради което не прилагам литература.
Проф д-р А. Бакърджиев д.м.
20.03.2025г.
Пловдив