Милена Рангелова - Психотерапия и Психологическо консултиране

31/12/2024

С благодарност за изминалото, с радост за настоящето и с любопитство за бъдещето!
Весело да ни е посрещането на 2025! 🙂🥳🎅

29/12/2024

ЦВЕТЪТ НА ТВОЕТО СЛЪНЦЕ

"Какви ги вършиш, Мона! Слънцето не е синьо, жирафът не е розов, тревата не е лилава, а земята не е оранжева! Започвай отново с нормални цветове."

МОНА ОСТАВЯ ЧЕТКИТЕ СИ. ВЕЧЕ НЕ Й СЕ РИСУВА.

"Мона, защо искаш да свириш непременно на тромбон? Ако наистина искаш духов инструмент, учи флейта. На твоята възраст е по-нормално да свириш на флейта. "

МОНА ОСТАВЯ ТРОМБОНА СИ. ВЕЧЕ НЕ Й СЕ СВИРИ НА НИЩО.

"- Знаете ли, че Мона иска да стане учителка по танци?
- Не може да бъде! Що за идея? Защо не учи нещо нормално, например право, като всички в семейството?"

Иде ни да крещим: "Мона, реагирай! Не се свивай, Мона, не се прави на незабележима! Никой не може да решава вместо теб за цвета на твоето слънце. Затова скачай и се бори! Измисли си свое нормално! Вземи си четките и тромбона, носи панталони и равни обувки, щом ги предпочиташ, избери си професията, която ти харесва."...

Откъс от книгата "Нормално и ненормално", серия "Философски закуски", Автор: Брижит Лабе, П.-Ф. Дюпон-Бьорие, 2009

снимка от книгата "Нормално и ненормално"

10/12/2024

"Чуденето е чудесно!" 🙂❤️

27/11/2024

„Ако юношеството е моментът, в който определено лутане е прелюдия към възможността човек да се дефинира като възрастен, каквито и избори да прави, аналитикът може да придружи юношата да поема отговорността за това, което казва, за собственото си тяло и нагона, който го обитава, за собствените му действия, за собствената му връзка с другостта, включително другостта, която всеки човек представлява сам за себе си."

Dalll'intervento di Paola Bolgiani del 9 novembre a Pisa ERRARE E' UN ERRORE? LA PSICOANALISI DI FRONTE ALLO SMARRIMENTO DEL SOGGETTO CONTEMPORANEO: "Se l'adolescenza è un momento in cui una certa erranza è il preludio alla possibilità di definirsi come individuo adulto, qualsiasi siano le scelte che si compiono, un analista può accompagnare un adolescente ad assumersi la responsabilità di ciò che dice, del proprio corpo e della pulsione che lo abita, dei propri atti, del proprio rapporto con l'alterità, inclusa l'alterità che ciascuno rappresenta per se stesso." - presso Caffè Letterario Volta Pagina, promosso dalla Segreteria di Pisa - Scuola Lacaniana di Psicoanalisi

14/11/2024

11/10/2024

"Потребността е нещо, което се повтаря, желанието е винаги нещо ново; ето защо, възпитавайки, ние трябва да внимаваме да не задоволяваме всички желания. Това, което трябва да правим, е винаги със слово да подкрепяме субекта за това, че изрича своите желания, да не го разубеждаваме, нито да го критикуваме. Потребностите трябва да се задоволяват, желанията трябва да бъдат много обговорени. Речта, изображението, рисунката, подражанието, моделирането раждат култура, литература, скулптура, музика, живопис, графика, танц. Те са израз на желание и на нещо, неизживяно в единоборство с другия. Става дума за изразяване с цел да споделим с друг желанията си.

И точно тук възпитанието трябва да се стреми непрекъснато да подкрепя желанието за нещо винаги ново и, обратно, не трябва да задоволява желанията, които, след като веднъж са задоволени, се превръщат в потребности, които се налага да се повтарят, при това все по-интензивно, тъй като потребността е навик, а навикът омръзва и действа умъртвяващо.

Исках да ви накарам да разберете тъкмо това: човешкото същество е задължено да напредва. Ако не напредва, ако е в застой, и то дълго време, то изостава, връща се назад в историята си. То регресира към отминали либидни обстоятелства. Когато това минало е било травмиращо — като например лошо изживяна бременност, — да се регресира в него е опасно. Има един-единствен начин да се избегне това и той е да се изкаже, да се изрази по изобразителен начин заплашващата регресия, т.е. да се обговори. Щом като бъде обговорена, никога повече няма да има регресия. Ето в какво се състои ефикасността на аналитичната работа, по време на която чрез лечението може да се припомни архаичният материал, преживян в трансфера и анализиран в него."

(Франсоаз Долто, „Всичко е език“, превод на български език 2006)

17/09/2024

- Защо не правиш като Лука?
- Защото се казвам Паоло.

13/09/2024

"„Какво мога да очаквам от психоанализата?“ е моето заглавие, но аз предлагам да работя в посока, предложена от по-общото заглавие „Потенциалът на психоанализата“. Може би не знаете, че това е един от въпросите, поставени от философа Емануел Кант, за да обобщи това, което той нарича „интересите на нашия разум“. Тези въпроси са: Какво мога да знам? Какво трябва да правя? Какво мога да очаквам? За да отговори на въпроса, Лакан казва, че това, което можем да очакваме от анализа, е „да осмислиш несъзнаваното, на което си субект“. Отличителната черта на несъзнаваното знание е, че то е знание, което организира живота на субекта, знание, за което субектът е отговорен и за което той въпреки това не знае нищо. Психоанализата не е път към оценка на вече налично знание, установено знание, а - винаги - среща с ново знание, уникално за всеки субект, което се отнася до уникалността на неговото решение."

Из " What may I expect from psychoanalysis?", Vicente Palomera
https://lacaniancompass.com/wp-content/uploads/2022/02/VicentePalomera.pdf?fbclid=IwY2xjawFQ4ndleHRuA2FlbQIxMQABHaxxG7SUOvvs2dPOcICYBW6Ks7P201jMglNrLql869yrDc3PhwH-b_akfA_aem_I6yeyfYcrEa1oHXNL1Zacg

11/09/2024

Във връзка с първия учебен ден.. и за силата на самоизпълняващите се пророчества 🙂😉

Ефектът на Пигмалион е феномен в психологията, който потвърждава тезата, че по-големите очаквания на околните към нас водят до по-доброто ни представяне.

10/09/2024

"Изглеждаше луд по мен. Самият той беше луд."

06/09/2024

“Родителите трябва да знаят, че каквото и да правят, давайки най-доброто от себе си, те винаги ще правят грешки в очите на децата. Дори най-любящият родител в даден момент може да стане причина за някакво страдание у детето. Ако то тогава заяви: „Не те обичам“, отговаряме: „Това няма никакво значение – ти не си се родил, за да ме обичаш.“ На шест-седемгодишна възраст вече е късно да критикуваш родителите си. Те сигурно често слушат упреци от страна на детето, но в повечето случаи това не би трябвало да промени тяхното поведение, защото имат задачата не да му се харесат, а да го възпитават.

Ако с израстването детето продължава да се стреми непременно да угоди на родителите си и смята, че те винаги са прави и справедливи, такова дете е в лошо здравословно състояние. Колкото по-способно е да показва враждебност, примесена или редуваща се с обич към своите родители, толкова по-добро е неговото душевно състояние. Това показва, че в отношението му към родителя е преодоляна инцестната връзка и пълната зависимост.”

(Франсоаз Долто, „Основни етапи на детството“, С., 2009)