27/01/2026
НЕУДОБНИЯТ ПОСТ 😊
Ако не искате да бъдете провокирани и да си разваляте комфорта, по-добре не четете надолу.
Как е да си представите, че нещата, които взимате за истина, всъщност може да са точно наобратно?
Знаете ли, най-често е точно така.
Всичко, в което вярваме, което виждаме и си мислим, че е, в дълбочина стои точно наобратно.
☞ Привидно изглежда, че болестите са ужасни и са ни се “стоварили” на главите “Бог знае откъде”. Като надникнем под булото на очевидното, обаче, ще разберем, че те са ни най-близките приятели. Дошли са, за да ни напомнят нещо/някого, за да заместят нещо/някого, липсващ елемент/скъп човек, сочат нанякъде, където трябва нещо да бъде включено, признато, обичано.
☞︎ Мислим си, че имаме прекрасна, подкрепяща връзка с майка си. Полето показва как в дълбочина тя ви използва като оръжие срещу баща ви, не ви позволява близост с него и ви отрязва всяка възможност за личен живот и партньор до вас. И е съвсем доволна от подмолната си игра.
☞︎ Идеалните родители са най-голямото зло за едно дете. От тях то никога не може да си тръгне. Остава закачено, техен роб цял живот.
☞︎︎ Хора, които привидно изглежда, че си живеят живота на макс (хазарт, барове, алкохол, наркотици - бохеми или екстремисти, любители на адреналина, високите скорости, опасните спортове), погледнато в дълбочина, се стремет към смъртта. Точно обратното на видимото на повърхността.
☞︎ Ако една майка е убедена, че бащата не се грижи за децата и не е заинтересован от тях, това никога (!!!) не е така. Той не може да се приближи, защото тя не му позволява (колкото и тя да отрича това и колкото и да вярва точно в обратното).
☞︎ Мъже алкохолици, привидно неналични вкъщи за семействата си, в дълбочина са изключително любящи и силно свързани с важен липсващ човек от миналото (или с голяма болка).
☞︎ Жена, оплакваща се от мъжа си, на 100% е по-не налична от него за връзката.
☞︎ Партньор, имащ тема с родител/ите на партньора си, избягва да види този конфликт при собствените си родители и го проектира при родителите на партньора. Там е просто по-лесно. Никога нямаме теми с чуждите родители. Винаги проблемите ни с тях са като отражение в огледалото на онези неща, които не искаме да погледнем, че имаме да отработваме с нашите си майка и татко.
☞︎ Ако чувстваме, че родителите ни са закачени за нас, това никога не е така. В дълбочина ние не можем да ги пуснем, искаме, чакаме още или сме застанали доброволно (от любов) на мястото на техните родители.
☞︎ Ако децата ни не ни пускат и са залепени за нас, ако правим много неща за тях, това също не показва, че сме много любящи и налични родители. Точно обратното - казва ни, че липсваме енергийно, че сме заети със своите си родители и нямаме какво да дадем на децата си. Не сме взели живота. Празни сме. Затова децата не ни оставят намира. Защото усещат, че не сме там, викат ни, крещят, че имат нужда от нас. И затова ние пък имаме нужда непрекъснато да правим неща за тях (да купуваме играчки - заместители на нас), защото и ние усещаме (подсъзнателно), че реално, енергийно, ни няма там.
Експериментирайте - запитайте се ами ако пък еди кое си нещо е точно наобратно? Как би било?
Нямате идея колко много може да ви даде това.
❥
А ако искате и сами да се убедите в това, което ви пиша, винаги можете да дойдете на констелационна група!
Има смисъл само ако сте готови наистина да поемете живота си в собствените си ръце.
Само ако се съгласим с всичките му отговорности на пораснали хора, ще можем да се ползваме и от благинките му също!
Ако ни е по-добре все другите да са ни виновни, ще си останем деца завинаги.
С всички последици.
Няма как да не си платим цената и за този лукс - безотговорността.
Животът на големите не е за децата.
Нека не забравяме това!
︎︎
Тотка ❥
