26/08/2025
Малко по темата за дигиталното пристрастяване и как се стига до този "дигитален аутизъм", при който децата не обръщат внимание на възрастните, имат резки емоционални изблици, не гледат в очите, не проговарят.
Няма да забравя първото дете, седяло пред екран от 1-месечно, с което се запознах в началото на работата си. Беше 3-годишен и 17 минути! (засичах по часовника) стоя прав в средата на кабинета ми и гледаше голямата пластмасова кутия, пълна с играчки, без да направи крачка към нея. Всички 3-годишни, които познавах до него момент щяха веднага да се втурнат към кутията и да почнат да вадят играчките. Здраво физически дете, той не влизаше в контакт с хората и не знаеше как да опознава света. За щастие, с много усилия през следващите 4-5 години той понавакса с развитието си.
Ние, хората, сме простички същества - привързваме се към това, което ни дава удоволствие и грижа. Принципно, това би трябвало да е човек, защото в дивата природа само близък човек би се интересувал от бебето и би се занимавал с него.
Обаче, през 21 век не сме в гората, а сме пред екрани и когато нуждата от контакт на детето се задоволява от телевизора или телефона, то се привързва/пристрастява към тях.
Да общуваш с човек си е сложна работа - трябва да поддържаш очен контакт, за да разбереш какво точно ти казва, с каква емоция го казва и в какъв контекст. Екраните не очакват да ги гледаш. Научаваш се да гледаш накъдето ти падне. Не се научаваш да разчиташ какво казва мимиката на събеседника ти.
С живия човек се налага да се научиш на изчакване - когато се води диалог единият изчаква другия да си каж репликата и чак тогава почва той да говори. С екраните не е така - те не чакат никого, а и тях никой не чака. Не се учиш да изчакваш другите.
Живият събеседник се изморява и рано или късно в разговора настава пауза. Това учи децата отново на изчакване и съобразяване с другия. Технологиите говорят или пеят непрестанно. Не те учат да се съобразяваш с ограниченията на хората.
За да говориш с жив човек, трябва да разбираш какво ти говори и да отвръщаш адекватно. С екрана няма нужда да разбираш какво става, да задаваш въпроси или да искаш помощ.
Реалният живот обикновено не е толкова шарен, шумен и динамичен, колкото е на екрана. А шареното, шумното и бързото грабват вниманието, дори когато не искаме. Така детето не се научава самО да насочва вниманието си. То свиква да реагира на най-яркия стимул. Психолозите наричаме това "полево поведение" - детето се отвлича по всичко ново, ярко, променящо се и не може да се съседоточи върху това, което прави.
Човешките бебета идват готови да научат това, което ще се повтаря най-често в ежедневието им. То е същото като ходенето на тренировки - ако ходим по-често, по-бързо ще развием уменията, които тренираме. Ако има възрастни, с които децата да си гукат и общуват, те ще развият умението си да общуват. Ако няма такива хора, а има само екрани, ще научат как се седи пред екран.
Пред екрана децата изпадат в транс, временно са се изключили самите те. Дали ще предпочитат да живеят в транс или осъзнато, се залага от самото начало на живота.
Всичко е просто - можеш да се научиш как да бъдеш човек само от хората, не и от машините.
споделено чрез Eneva
С БОУЕН терапия бебета, които имат какъвто и да е дискомфорт , по време на раждане и след него , се повлиявават благотворно по най-нежен, естествен и природен начин .
