Д-р Таня Илиева, д.пс. - Детски клиничен психолог

26/07/2025

Какво се случва когато детето споделя леглото с родител(и), как се отразява това на психо-сексуалното му развитие и на йерархията в семейството. Това и още м...

16/06/2025

Увеличават ли се случаите на деца със специални образователни потребности, как можем да им помогнем, защо е важно мозъкът да почива и можем ли да скучаем? То...

16/06/2025

С колегите от Русе мислим в една посока в името на децата и родителите. ❤

Русенски психолози: Телефоните отнемат детството на нашите деца (ВИДЕО)

В крайдунавския град започна инициатива за безплатни психотренинги, насочени към родители на тийнейджъри

В регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе стартира важна инициатива, предлагаща безплатни психотренинги за родители на тийнейджъри. Обученията се водят от специалисти по зависимости и детски психолози с основна цел да подпомогнат родителите в разпознаването и справянето със зависимости при децата. Фокусът обаче не е върху традиционните проблеми като вейпове и алкохол, а върху все по-разпространената екранна зависимост.

"Наблюдаваме тревожна тенденция към изолация и емоционално отдалечаване от реалността. Това е основният признак на зависимостта, независимо дали говорим за екрани или вещества", обясняват психолозите Елена Минкова и Теменужка Христова, част от екипа, провеждащ обученията.

Клиничният психолог д-р Таня Илиева, която наскоро говори по темата в предаването "Пулс" по NOVA NEWS, отбелязва, че проблемът започва още от най-ранна възраст. "Често още в количката, когато детето получава телефон, за да бъде спокойно. Това създава навик, който лесно прераства в пристрастяване", посочва специалистът.

Опасни граници

Според препоръките на Световната здравна организация децата до 2-годишна възраст не трябва да имат никакъв достъп до екрани, с изключение на видеоразговори с близки. За децата между 2 и 5 години максималното препоръчително време е до 1 час дневно, а за тези над 6 години – до 2 часа извън учебните цели.

"Но не само времето е от значение. Важно е и какво гледа детето, как го използва и с какво го заменя", допълва д-р Илиева, която като училищен психолог в София ежедневно наблюдава как учениците прекарват почти всяко междучасие пред телефона, вместо да общуват помежду си.

От игри навън до самота пред екрана

Тревожните сигнали се виждат ясно в училищната среда – деца, които предпочитат да скролват в социалните мрежи вместо да разговарят или играят с връстници. Това води до изолация, спад в училищните резултати и дори отказ от посещение на училище, включително при ученици от началния курс.

Родителски отговорности и възможни решения

Д-р Илиева препоръчва на родителите първо да признаят наличието на проблем и след това да въведат режим за използване на телефона, например семейни вечери без екрани. Създаването на ритуали за качествено време заедно – разговори, настолни игри, разходки, също е важна стъпка.

"Децата казват: "Искам да говоря с майка ми, а тя няма време". Това не са единични случаи", споделят водещите психолози от тренингите в Русе. "Най-страшното за децата не е да им вземат телефона – а да усетят, че мама и тати са разочаровани и не ги разбират."

Лошият пример започва от възрастните

Проблемът със зависимостта от екрани далеч не засяга само децата. "Масово виждаме родители, които не пускат телефона дори в градския транспорт, на светофара или по време на вечеря. Не можем да очакваме от децата да бъдат по-разумни от нас. Примерът започва от възрастните", категорична е д-р Илиева.

В двойките, където и двамата партньори живеят в телефона си, общуването страда и отчуждението става неизбежно. Затова не е изненада, че вече и възрастните търсят помощ за зависимост от екрани.

Инициативата продължава

Психотренингите в Русе ще продължат до ноември, като групите се събират в регионалната библиотека "Любен Каравелов". Над 30 родители вече са заявили участие, което показва сериозен интерес към темата. Екранната зависимост вече не е проблем, който можем да пренебрегваме – време е да погледнем не само в екраните, а и в очите на децата си.

Dunavmost.com: https://www.dunavmost.com/novini/rusenski-psiholozi-telefonite-otnemat-detstvoto-na-nash*te-detsa

10/06/2025

Детето, което се страхува от гърнето...и си иска памперса

В практиката си срещам притеснени родители на деца на възраст над 4 г., които посещават детска градина и не могат да се разделят с памперса.

Родителите идват за съвет, как да махнат памперса и да научат детето да ходи до тоалетна извън него?

Става дума за деца, отказват да ходят по малка или голяма нужда на гърне или в тоалетна, и никога не са ходили извън памперса. Децата нямат интерес към тоалетната, избягват да седят на гърне или започват да плачат, когато се опитват да уринират извън памперса.

Памперсът е подходящ за деца от раждането до 1,6 г., максимум 2 г. Дете с нормално развитие, което говори и може да каже, когато му се ходи до тоалетна, би трябвало от рано около 10 месечна възраст да се слага на гърне и постепенно да се приучава да казва за нуждата. От гърнето постепенно да се приучава да използва тоалетната чиния с приспособление за малки деца.

Възможни причини:
1. Забавено съзряване на контрола върху тазовите функции. В някои случаи децата просто узряват по-бавно неврологично. Не е задължително да е симптом на разстройство, ако всичко друго е в норма. За по-голямо спокойствие на родителите и според случая, препоръчвам консултация с детски невролог.

2. Навик и привързаност към памперса
Ако детето е използвало памперс дълго време или родителите не са въвели системно тренинг, то може да свързва памперса с комфорт и сигурност.
Това се засилва, ако при опити за махане на памперса е имало напрежение, засрамване или наказание.

3. Психологически фактори (регресия)
Може да е регресия в развитието, предизвикана от:
- стрес (раждане на братче/сестриче),
- промяна в средата (детска градина),
- конфликти в семейството,
- тревожност или страх от самостоятелност.

4. Сензорна чувствителност или хиперсензитивност
Някои деца с повишена сетивна чувствителност не понасят усещането за „влажност“ или не усещат пълния пикочен мехур.
Това може да се срещне и при деца в аутистичния спектър, но не е задължително детето да има разстройство.

5. Неврологични и урологични причини (по-рядко)
Възможни, но редки – например, неврогенен пикочен мехур, инфекция на пикочните пътища.

Затова, ако има и болка, много често уриниране, уриниране на малки количества, или невъзможност за задържане дори за минута – нужна е консултация с педиатър/уролог.

Изхождането само в памперс не е задължително тревожен симптом, но изисква внимателен подход с уважение към темпото на развитие на детето, работа със страховете, изграждане на навици и позитивна атмосфера около процеса.

Д-р Таня Илиева, д.пс. - детски клиничен и училищен психолог

08/06/2025

Call now to connect with business.

27/05/2025

Екранната зависимост при децата и какви рискове крие тя

В практиката си като клиничен и училищен психолог виждам все повече деца, които проявяват трудности да регулират емоциите си, лесно се дразнят, нямат интерес към игра с връстници и към учебния процес, имат проблеми със съня. Тези симптоми често са свързани с прекомерна употреба на екрани. В същото време, децата копнеят за близък, топъл и предвидим контакт с родителите си. Там, където този контакт липсва или е заменен от екрани, се появяват поведенчески и емоционални затруднения. Много деца прекарват прекалено дълго време пред екрани — телефони, таблети, телевизори. Това се случва за сметка на живия контакт — както с родителите, така и с връстниците им.

На майките, които дават телефони на бебета в колички бих казала, че разбирам нуждата им от малко тишина и спокойствие, но този навик е много рисков. В най-ранната възраст мозъкът се развива чрез сензорен и емоционален контакт със света — чрез докосване, глас, лице, движение. Това създава сигурна привързаност в детето, което е основата за психичното му здраве.
Екраните пречат на този процес. Когато родителите дават на малкото дете телефон, за да е тихо, те дават временно решение, но рискуват дългосрочни затруднения в регулацията на емоции, езиковото развитие и концентрацията на детето. Ако сега детето свикне да се успокоява с екран, как ще се научи да се справя с емоции и скука по естествен начин?

Препоръки на Световната здравна организация за екранно време:
o 0–2 години: Използването на екрани е напълно непрепоръчително.
o 2–5 години: Ограничено до 1 час дневно, разделено на кратки интервали.
o 6–12 години: Ограничено до 2 часа дневно за неучебни цели.
o 13–18 години: Насърчава се отговорна и балансирана употреба

Повече информация за ситуацията в България може да намерите на сайта на Съвета за електронни медии, който е провел мащабно проучване по тази тема.
https://www.cem.bg/actbg/6496

Д-р Таня Илиева, д.пс. - детски клиничен и училищен психолог

21/04/2025

БЪРЗ ТЕСТ за Аутизъм при малки деца

Скринингов въпросник в помощ на родителите и учителите за ранно разпознаване на рискове от аутистичен спектър при деца на 2 години

Целта на този въпросник е ранното разпознаване на белези, които може да са свързани с разстройства от аутистичния спектър (РАС).

Важно: Въпросникът не поставя диагноза, но може да подпомогне ранната оценка и нуждата от консултация със специалист.

Инструкции:
Моля, отговорете на въпросите въз основа на ежедневното поведение на вашето дете.

Моля, отбележете:
🔘 Да – често/редовно поведение
🔘 Понякога – наблюдава се, но рядко
🔘 Не – не се наблюдава

Група А: Въпроси за социална свързаност и комуникация

1. Гледа ли детето в очите, когато му говорите или играете с него?
2. Обръща ли се, когато го повикате по име?
3. Търси ли вниманието ви, за да сподели преживяване или интерес (например показва предмет)?
4. Усмихва ли се в отговор на усмивка или внимание от друг човек?
5. Използва ли жестове като посочване, махане за 'чао', кимане?
6. Опитва ли се да използва думи, звуци или мимика, за да покаже какво иска?
7. Имитира ли звуци, думи или действия от други хора / животни?
8. Разбира ли прости инструкции, като 'Дай ми...', 'Ела тук'?
9. Посочва ли детето предмети или неща, които са му интересни, за да ви ги покаже, а не само когато иска да ги получи?
10. Търси ли детето контакт с други деца и включва ли се в съвместна игра?

Група Б: Въпроси за повтаряемост, сензорна чувствителност и особености в играта

1. Изглежда ли детето безразлично към другите деца или възрастни?
2. Играе ли основно само и с повтарящи се действия (подреждане на играчки в редица или кубчета едно върху друго, въртене на предмети)?
3. Повтаря ли едни и същи движения с тялото (люлеене, пляскане, въртене)?
4. Разстройва ли се при промени в ежедневната рутина?
5. Фокусира ли се продължително върху едни и същи предмети или дейности?
6. Реагира ли силно или неочаквано на обикновени звуци, светлина, допир или миризми?
7. Изглежда ли свръхчувствително към определени текстури, храни или шумове?
8. Гледа ли предмети отблизо, върти ги или ги държи пред очите си по специфичен начин?

Интерпретация на резултатите

➡️ Ако в Група А има 3 или повече отговора 'Не' – това може да сочи към затруднения в социалното взаимодействие и комуникацията, които са характерни за разстройства от аутистичния спектър.

➡️ Ако в Група Б има 3 или повече отговора 'Да' – това може да сочи към повтаряеми или сензорно специфични поведения, също свързани с риска от разстройства от аутистичния спектър.

При наличие на такива отговори, препоръчвам консултация с детски клиничен психолог, детски невролог или детски психиатър, които да направят цялостна оценка на развитието.

Важно:
Разстройствата от аутистичния спектър включват широк диапазон от прояви. Ранното им разпознаване значително подпомага развитието на детето чрез подходяща терапевтична и образователна подкрепа.

Всяко дете се развива със свой собствен ритъм, но ако имате притеснения – не ги отлагайте.

Д-р Таня Илиева, д.пс. - детски клиничен психолог

11/04/2025

Има ли детето (4-7 г.) симптоми на хиперактивност и/или дефицит на внимание (БЪРЗ ТЕСТ)

Ако родителите/учителите на деца от 4-7 години срещат трудности при отглеждането и възпитанието на детето, в приучаването му да спазва правила, да изпълнява поставени задачи, да зачита авторитети в къщи, и в детската градина/училището, предлагам да отделят няколко минути и да попълнят един кратък въпросник, който може да ги ориентира дали е нужно да потърсят професионална помощ.

Скринингов въпросник за Хиперактивност и Дефицит на Внимание (възраст 4–7 г.)

Инструкции: Отбележете доколко всяко твърдение е вярно за детето през последните 6 месеца. Оценете с:
0 = Не, никога
1 = Понякога
2 = Често
3 = Много често

А. СИМПТОМИ НА ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕ
1. Има трудности да задържа вниманието си върху задачи или игри.
2. Изглежда, че не слуша, когато му се говори директно.
3. Не следва инструкции и не довършва задачи.
4. Има трудности с организирането на дейности или задачи.
5. Избягва или не харесва дейности, изискващи дълго умствено усилие (напр. пъзели, рисуване).
6. Губи предмети, необходими за задачи и дейности (играчки, моливи, книги и др.).
7. Лесно се разсейва от странични стимули.
8. Често забравя ежедневни дейности или инструкции.

Б. СИМПТОМИ НА ХИПЕРАКТИВНОСТ
1. Върти на място или не може да стои спокойно.
2. Става от място, когато трябва да стои седнало (в клас, на маса и др.).
3. Tича или се катери в ситуации, когато това е неуместно.
4. Говори прекалено много.
5. Действа така, сякаш е „задвижено от мотор“.

В. СИМПТОМИ НА ИМПУЛСИВНОСТ
1. Прекъсва или се намесва в разговори или игри на другите.
2. Изказва отговори, преди въпросът да е завършен.
3. Има трудности да изчака реда си в групови ситуации.

🔍 Интерпретация:

Въпросите с оценки 2 (често) или 3 (много често) се броят за "положителни отговори".

При 6 или повече положителни отговора в секция А ➝ Силно изразени симптоми на дефицит на внимание.

При 6 или повече положителни отговора ОБЩО в секции Б и В ➝ Силно изразени симптоми на хиперактивност и импулсивност.

Над прага и в двете зони (А и Б+В) ➝ Възможен комбиниран тип Хиперактиwност с дефицит на внимание (ХАДВ).

‼️ Важно: Това е скринингов инструмент. За поставяне на диагноза и разработване на терапевтична програма за конкретните нужди на детето се обърнете към квалифициран специалист.

Д-р Таня Илиева, д.пс. - детски клиничен и училищен психолог
https://superdoc.bg/lekar/tanya-ilieva

08/04/2025

Детето има проблеми в детската градина или в училището - ще потърсим нови (по-добри) ?!

Когато детето среща трудности в адаптацията и/или във функционирането в детската градина или училището, проблемите се отразяват във взаимоотношенията:

- между детето и другите деца
- между детето и неговите учители
- между родителите на детето и неговите учителите
- между родителите на другите деца и родителите на детето
- между родителите на другите деца и учителите на детето
- проблемите засягат неминуемо и ръководството на детската градина или училището

Родителите често са под изключителен стрес в търсене на решение (и дори спасение) за детето си, и едно от първите неща, които им идва наум е да търсят и евентуално намерят "по-добро" място за него, с по-добри учители и по-подкрепяща среда. В резултат на това се получава едно местене (и размяна) на деца от детска градина в детска градина, и от училище в училище, без да се решава техния основен проблем - психическата готовност и способност за функциониране в образователната среда за възрастта.

Всяко преместване в нова среда е допълнителен стрес за детето. Нова среда, нови група деца, нови учители, нови порядки. Дори дете с типично развитие би се притеснило при отиване в нова формирана група по средата на годината, че дори и в началото на годината.

Препоръки към родителите, ако са в период на криза и срещат гореописаните проблеми:

- Дайте си малко време да прецените ситуацията по-трезво;
- Поговорете с директорите на детската градина / училището и с учителите на вашето дете, като се опитате да ги чуете какво ви казват, без емоциите ви да взимат превес;
- Консултирайте детето със специалисти по детско развитие - педиатър, клиничен психолог, логопед, детски невролог, детски психиатър (при необходимост)
- Като родители си направете семейна консултация с психолог без детето, на която да преосмислите вашите нагласи, предубеждения и вярвания спрямо ситуацията

Едва тогава вземете най-доброто решение за вас и за вашето дете. Не бързайте да бягате от проблема чрез мигновеното решение - Ще го преместим!

Новото място само по себе си едва ли ще ви донесе облекчение и безпроблемно функциониране на детето. Вероятността и на новото място проблемите да продължат е много голяма.

Фокусът на промяна и подкрепа трябва да бъде детето и неговите нужди. Какво му е необходимо, за да функционира максимално добре и да се развива, вместо на всяка цена да бъде променено, за да пасне на стандартната образователна среда и рамка?

Нужно е да се намери формат и подход, който да носи спокойствие на всички - деца, родители и учители, а не детето да се превръща в "турист" без ясна цел и посока.

Д-р Таня Илиева, д.пс. - клиничен психолог, специалист по педагогическа и възрастова психология

05/04/2025

Зачестяват и ескалират проблемите в детските градини и училищата (начален курс) свързани с проблемното поведение на децата с дефицити в развитието.

Родителите търсят помощ, за да помогнат на детето си и на себе си в тази ежедневна борба с учителите и с родителите на другите деца.

- Ако детето играе само и избягва да играе с другите деца
- Ако не зачита авторитета на учителите и отказва да спазва правилата
- Ако не умее да играе с другите деца и има агресивни прояви
- ако не покрива образователните стандарти за възрастта

Съвет към родителите:

- Незабавно потърсете съдействие от детската градина / училището за включване на детето в обща подкрепа - работа с психолог и логопед (ако има изоставяне в говора и в познавателното развитие) по възможност няколко пъти седмично;

- Потърсете съдействието на детската градина / училището за оценка на образователните потребности на детето с цел определянето му като дете със специални образователни и включването му в допълнителна подкрепа за работа с ресурсен учител, психолог, логопед за новата учебна година;

- Препоръчвам оставането на детето само до обяд в детската градина / училището. Целодневната форма на обучение на деца с дефицити във вниманието, активността и поведението са дори противопоказни за самите деца, както и за цялата група. Оставането на детето по цял ден пречи на неговото развитие, пречи и на останалите деца.

- Съветвам родителите да намерят подходящи следобедни индивидуални и/или групови занимания за децата с проблеми в развитието, които биха дали по-добър резултат за развитие на техните умения и компенсиране на дифицитите, докъдето това е възможно.
Например: Индивидуални занимания с учител или родител вкъщи (по възможност), Посещения на Центрове за обществена подкрепа, Центрове за социална рехабилитация и интеграция (за съдействие родителите могат да се обърнат към службите по социално подпомагане по местоживеене) с цел осигуряване на детето индивидуална работа и/или групова работа с психолог, логопед, арт-терапевт, кинезитерапевт и др. Записване на детето в спортни клубове и други подходящи за него занимания по интереси.

Д-р Таня Илиева, д.пс. - детски клиничен и училищен психолог