02/04/2026
Къде бях докато ме нямаше?
Понякога, за да се роди нещо ново и красиво, се налага да се отдръпнеш, да притихнеш, да му се отдадеш, да му се насладиш. Да МУ отделиш внимание и да СИ дадеш време.
Попаднах на място, в което вече не съм тази, която съм била, но и още не станала тази, която предстои да бъда.
Време на изграждане. Така го приех.
Срещнах своя версия, която никога нямаше да опозная без тази необратима трансформация.
Последните месеци бяха тишина, дълбочина и едно от най-силните преживявания в живота ми. Път навътре. Път към тялото. Път към доверието. Път към живота.
Станах майка.
И с това… се родих отново.
И въпреки красотата на това изживяване, пътят не беше само лекота.
Имаше съмнения. Имаше страхове. Имаше моменти на несигурност.
Често идваха като сянка върху моменти на спокойствие, обнадежденост и вяра.
Път на контрасти. На вълни. На разширяване и свиване.
И точно в тях всичко, което бях практикувала през годините започна да си идва на мястото.
Дишането, което ме връщаше в тялото. Движението, което ми напомняше, че съм жива. Тишината, в която отново чувах себе си.
Те не премахнаха трудното. Но ми дадоха пространство да го понеса. Да го разбера. Да остана.
И може би това беше най-големият урок, не да бъда винаги силна, а да бъда истинска във всичко, което преминава през мен.
Тук съм отново, макар по-различна, но и много по-истинска.
И ако ти е интересно… ще споделям повече за този период, за бременността, за раждането, за вътрешните процеси,за трудностите и за практиките, които ме подкрепиха по пътяи след това.
Остави ми 🤍 в коментар или напиши “да”, за да знам, че това е тема, която резонира с теб.
Хубаво е да сме отново заедно :)
