YogaLab е активна лаборатория за здраве и личностно развитие.
(2)
BUlica Ruski 53
Plovdiv
4000
Be the first to know and let us send you an email when YogaLab.bg posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.
Send a message to YogaLab.bg:
До 2008 г. имах това, което мнозина биха нарекли перфектен живот. Имах успешна кариера, мечтания брак, семейство и планове за дете, проект за нов дом и стандарт на живот далеч над средното ниво. Външно се справях с корпоративния живот, с ново появилите се семейни ангажименти, със строеж, със семейния живот разделен между две държави, с пътуванията, постигайки привиден баланс.
Дълбоко в себе си харесвах кариерата си. Дълбоко в себе си знаех, че ще дойде ден, в който няма да издържа да поддържам това темпо и ще трябва да направя избор. Дълго очакваната бременност наклони везните и направи решението ми уж безболезнено. Грижите за новия живот, за новия дом като, че ли притъпиха емоциите от раздялата с офис средата. Скоро обаче тялото ми започна да показва своето нещастие чрез нарастващи нива на болки, бъбречни кризи, наднормени килограми общо 32 по време на цялата бременност, пълна обездвиженост и страх да не загубя бебето. Последваха трудно раждане, престои в интензивно. Живота след това продължи уж в щастливата очаквана посока, бебе, местене в друга държава, обзавеждане на дом. Уж бях добре, никой не разбираше какво може да ми има, защо съм нещастна, защо не се радвам на живота нали имам всичко. Нямах обяснение, имах само тъга, физически болки в тялото, в кръста, болезнени кризи със засегнат нерв в гръбнака от раждането и пълна невъзможност да вдигам, нося детето си. Панически страх да не я изпусна, защото вече се беше случвало два пъти, когато ръцете ми се схващаха или кръста ми отказваше да се движи. Тялото ми беше с 25кг. наднормено тегло, аз която винаги съм спортувала, аз която винаги съм била двигател, деен човек, с безброй социални контакти. Сега имах депресивно поведение и нещастен семеен живот, който не можех вече да прикривам зад привидната фасада на общи грижи за дъщеря ни, лъскавата кола или скъпи екскурзии.
Когато усещането за разединение се задълбочи в мен, просто един ден се прибрах. У дома, в къщи, в Пловдив. Да, може да звучи странно, но това направих. Копнеех да се почувствам по-добре, по-здрава и като, че ли дълбоко в мен усещах, че може да се случи само при корена.
Молих се за излекуване, без това да включва обичайните методи на обезболяващи лекарства. Молих се да ми се покаже къде ми е мястото.
