What are the opening hours?

Monday 09:00 - 18:00 Tuesday 09:00 - 18:00 Wednesday 09:00 - 18:00 Thursday 09:00 - 18:00 Friday 09:00 - 18:00

https://connect.viber.com/business/725a7ea2-b07f-11ef-a458-5e63d64eabf6?utm_source=manage&utm_medium=copy_link, https://

Благословени от корена, Ruse (2026)

12/03/2026

Базова сигурност

Човешкото същество се изгражда въз основа на опита си с "базовата сигурност".
Детето се ражда недовършено и има нужда от родители си или от техните заместители, за да бъде закриляно и хранено, да се научи да говори, да ходи, да се изразява, да има вяра в себе си и да се социализира.За да оцелее, му трябва поне, по думите на Доналд У.Уиникът, една
"достатъчно добра майка".

Първите крачки са важни

Една малко известна картина на Винсент ван Гог, която се намира в Музея на изкуствата "Метрополитън" в Ню Йорк, изобразява дете, което се учи да ходи у своите родители на село.Майката, наведена и обхванала детето с ръце, го подкрепя и му помага да върви към бащата, протегнал ръце и клекнал на височината на малкото.

За да разбере базовата сигурност, подробностите са от фундаментално значение - родителите застават на височината на детето, а майката го побутва към бащата, като така се създава връзката с него. Присъствието е важно в този ключов момент от развитието на детето.

Тази базова сигурност и истински отношения с родителите вероятно са това,
което е липсвало на горкия Винсент в ранното му детство. Затова е страдал, без да го съзнава, от една семейна тайна, а именно, че е само "дете заместител" на мъртъв брат, чиито имена носи.
Освен, че е роден в същия ден като последния, той открива случайно, минавайки покрай гробищата,"своя собствен" гроб - огромен шок, - преди да разбере от датата на раждане с една година разлика от неговата, че не става дума за него.

Ван Гог никога не намира своето място под слънцето, не продава и една картина приживе, през целия си живот страда от депресия и накрая се самоубива.

Източник: Ан Анслен Шютцербергер
"Психогенеалогия"

~~~~~
Тази травма в родовата терапия наричаме " дете по заместване" или " компенсаторно дете".
Твърде често се случва, когато едно дете в семейството си отиде твърде рано от мъка никой да не говори за него. Когато родителите са още млади, ( често това е първото дете, но не винаги) и се зачене и роди следващото дете в рамките на една година,това дете,заченато по време на траур, бива обричано от родителите си да бъде заместник на мъртвото преди него.Има наистина много случаи, в които се нарича със същото име и така се орисва да повтори съдбата на детето преди него - дори,когато само една буква се добавя или променя в името на следващото дете, последиците не са по- малки.
Всичко това води до живот по заместване, което е равносилно да живееш чужд живот.
Примерът на Ан Анслен Шютцербергер с живота и съдбата на Винсент ван Гог е много добра илюстрация на това нарушение на Закона за реда в рода - някой да бъде поставен на мястото на друг.Последствията са знайни от всички...

Ако обаче на мъртвото, малко живяло дете, се отреди място като се говори за него, има знание и памет, не се пази в тайна неговия живот, име, съдба и ако следващото дете не се създава с тази цел да бъде утеха и заместител, а му се дава мястото да бъде в линията си на зачеване, за да изпълни своето предназначение и задачи, отрежда му се място и се зачита като индивидуалност, животът му би бил коренно различен.
В случая с прословутия художник е видно за всеки родов терапевт, че той определено е втори, защото второ заченатите деца в едно семейство се отличават с артистични, музикални и художествени дарби и таланти. Психическото му състояние и болестите, от които страда цял живот също показват реда на зачеване в семейството.
Проявлението на Закона за лоялността в рода можем да открием във
факта, че не успява да продаде нито една картина през целия си живот.Този много важен детайл от неговата биография ни дава ясна представа какво е да живееш в сянка и да си лоялен към този преди теб, който не е имал шанс да живее.

Лилия Бонева
Благословени от корена

Източник на снимката: artkartini.bg

11/03/2026

Тревога заради войната

Нашите предци са воювали и всички ние на клетъчно ниво знаем какво е война.

Какво да направим за себе си, за да успокоим тревогата?

Поставете на земята лист хартия, на който сте написали:
"Моите предци, които са воювали във войни."

Погледайте листа, почувствайте какви усещания имате в тялото си.

Кажете:
"Виждам ви. Съжалявам за Вашите страдания.
Признавам, че по ваше време е имало война и това е така.
Нищо не мога да променя.
Сега оставям вашите съдби на вас."

Поклонете се.

"Сега, точно сега избирам МИР, Мир в душата си.
Избирам да не се поддавам на тревогата и страховете, които се надигат около мен във връзка с войната. Оставам да живея в мир вътре в себе си."

И колкото повече хора изберат мира вътре в себе си, толкова повече мир ще се появи в реалността.

По идея на Л. Наринская

Снимка: Българска история

Благословени от корена

11/03/2026

Педя човек – лакът брада: Вълшебният разказвач на приказки

Аз съм мъничко човече,
На децата мил другар,
Имам шарено елече,
А в торбата скъм товар!
Зная приказки и песни,
Що съм слушал по Света,
Зная хитрости чудесни,
Те помагат ми в беда!

В едно уютно българско село, когато слънцето залязваше и децата се сгушваха под завивките, телевизорът оживяваше с гласа на Педя човек – лакът брада.

„Елате, деца, да чуете една приказка!“,

казваше той, а малките очи блестяха от вълнение. Този малък, пухкав герой, озвучен от Славка Рачева, превърна вечерния ритуал „Лека нощ, деца“ в магия, която поколения българи помнят с умиление.

Кой е Педя човек – лакът брада?

Педя човек – лакът брада е емблематичен куклен герой, създаден за предаването „Лека нощ, деца“ по Българската национална телевизия (БНТ). Той е малко, пухкаво човече с дълга бяла брада, която му придава приказен и мъдър вид. Името му идва от стара българска поговорка, описваща някой малък на ръст, но с впечатляваща брада, което го прави едновременно забавен и достъпен за децата.

Външен вид и характер
Със своята пухкава брада и добродушен поглед, Педя човек – лакът брада изглежда като герой, излязъл направо от народните приказки. Той е облечен в традиционни дрехи, които напомнят за българските фолклорни герои, а малкият му ръст го прави близък до децата. Неговият образ е внимателно създаден, за да бъде едновременно забавен и успокояващ, идеален за вечерен ритуал преди сън.

Ролята му в предаването
Всяка вечер, преди централната новинарска емисия „По света и у нас“ в 19:50, Педя човек – лакът брада се появяваше на екрана, за да разкаже една кратка, но увлекателна приказка. Историите му често бяха адаптации на български народни приказки или авторски истории, носещи поуки за доброта, честност и смелост. Той не просто разказваше – той създаваше магия, която караше децата да се чувстват сигурни и обичани.

Историята на „Лека нощ, деца“
Предаването „Лека нощ, деца“ стартира по БНТ през 60-те години на XX век и бързо се превръща в институция в българската телевизия. Излъчвано в праймтайма преди вечерните новини, то се превръща в ритуал за хиляди български семейства. Педя човек – лакът брада става неговото лице, а приказките му – символ на уют и топлина.

Формат и структура
Предаването беше кратко – обикновено около 5-10 минути, колкото да задържи вниманието на малките зрители, без да ги умори. Всяка серия започваше с приветствие от Педя човек, последвано от разказване на приказка, често придружена от минималистични анимации или куклен театър. Форматът беше прост, но ефективен, създавайки усещане за традиция и последователност.

Еволюция през годините
С времето предаването се променяше, включвайки нови герои и модерни елементи, но Педя човек – лакът брада остана неговото сърце. Дори когато технологиите напреднаха, чарът на този герой продължи да привлича децата. Предаването продължи да се излъчва с различни вариации до края на 90-те години, а споменът за него остава жив и днес.

Защо е толкова обичан?
Педя човек – лакът брада не е просто телевизионен герой – той е част от детството на поколения българи. Неговата популярност се дължи на няколко ключови фактора, които го правят незабравим.

Традиция и ритуал
Вечерното излъчване на „Лека нощ, деца“ беше нещо повече от телевизионна програма – то беше ритуал. Родители и деца се събираха пред телевизора, за да чуят приказка, което създаваше усещане за сплотеност и уют. Педя човек – лакът брада беше като стар приятел, който всяка вечер идваше, за да разкаже нещо ново.

Поучителни истории
Приказките, разказвани от Педя човек, бяха внимателно подбрани, за да носят морални уроци. Те учеха децата на доброта, смелост и честност, като същевременно ги забавляваха с вълшебни сюжети за змейове, юнаци и хитри животни. Тези истории оставаха в съзнанието на децата дълго след края на предаването.

Успокояващ глас
Гласът на Славка Рачева беше ключов за успеха на героя. Неговата мекота и топлина създаваха усещане за сигурност, идеално за вечерен ритуал преди лягане. Децата се чувстваха сякаш някой близък им разказва приказка, което правеше преживяването още по-специално.

Ролята на Славка Рачева
Славка Рачева, талантлива българска актриса, даде живот на Педя човек – лакът брада с уникалния си глас. Нейната интонация беше топла, мелодична и успокояваща, което я направи идеалния избор за ролята. Рачева не просто озвучаваше героя – тя го превърна в символ на доброта и мъдрост.

Актьорската магия
Рачева имаше способността да вдъхне емоция в всяка приказка, правейки я жива и увлекателна. Нейният глас беше разпознаваем за поколения българи, а умението й да предава топлина и искреност направи Педя човек любимец на публиката.

Наследството на Рачева
Днес Славка Рачева е запомнена не само като актриса, но и като гласа, който съпровождаше детството на толкова много хора. Нейната работа в „Лека нощ, деца“ остава едно от най-ярките й постижения, което продължава да вдъхновява.

Културно значение за България
Педя човек – лакът брада е много повече от телевизионен герой. Той е символ на българската култура, свързващ поколенията чрез силата на приказките. В свят, в който технологиите бързо променят начина, по който консумираме съдържание, този герой напомня за важността на традициите и устното разказване на истории.

Запазване на фолклора
Чрез приказките си Педя човек – лакът брада популяризира българския фолклор и го направи достъпен за децата. Герои като Златка Златното момиче, Хитър Петър и змейовете оживяваха на екрана, запазвайки богатството на народните истории.

Свързване на поколенията
Днес много възрастни, които са гледали предаването като деца, споделят спомените си с новите поколения. Педя човек – лакът брада се превърна в мост между миналото и настоящето, напомняйки ни за простите радости на детството.

Интересни факти
- Името „Педя човек – лакът брада“ е вдъхновено от българска поговорка, която описва малък, но мъдър човек с впечатляваща брада.
- Куклата на Педя човек беше ръчно изработена от български майстори, което я правеше уникална за времето си.
- Славка Рачева често импровизирала в студиото, добавяйки личен чар към разказите.
- Предаването „Лека нощ, деца“ е било толкова популярно, че някои семейства го записвали на видеокасети, за да го гледат отново.
- Въпреки напредъка на технологиите, много българи и днес търсят стари епизоди в интернет, за да ги покажат на децата си.

Педя човек – лакът брада остава вечен символ на българското детство, свързвайки поколенията чрез магията на приказките. Неговият образ и гласът на Славка Рачева продължават да носят топлина и вдъхновение. Ще успеем ли да създадем нови герои, които да докоснат сърцата на децата така, както той го правеше?
---
Из "Педя човек – лакът брада: Вълшебният разказвач на българските деца", от: dLambow | samou4itel1 ...

Публикация на Самоучители

11/03/2026

"Колкото повече отговорност носи родителят за своите собствени процеси, толкова по-добре за детето.

Когато родителят не признава и не осъзнава своето нежелание да пусне детето, и още повече се намира в зависимост от него по отношение на себеусещането си като на ценен и любим човек, толкова е по-трудно на детето да се отдели.

То започва да усеща вина и да се страхува да загуби родителя си,
и даже да преживява страха от смъртта му, в случая ако се отдели от него.

Във времето може да се наблюдава и силна гневна реакция точно поради същата причина."

В.Хлебова

~~~~~
Ако родителят изисква да се чувства оценен, признат, уважен и задължително обичан от детето си, защото така трябва, понеже бил родител, това е огромен и непосилен емоционален товар заради незрелостта на родителя, която се стоварва като претенция върху плещите на детето.

Тъжна и доста често наблюдавана картина, да изискваме от децата си онова признание, което не ни е дадено и седи в липса от други места....
Наталия Кърджалийска

Благословени от корена

09/03/2026

" Ние всички сме брънка от веригата на поколенията и понякога ни се налага "да погасяваме задълженията" на нашите предци.

Тази "невидима лоялност" ни подтиква да възпроизвеждаме - искаме или не, съзнателно или не- приятни или болезнени изживявания от миналото.

Истината е, че сме по- малко свободни, отколкото си мислим, но можем да отвоюваме свободата си, след като разберем сложните взаимоотношения,
изтъкани в нашия род."

Ан Анслен Шютценбергер
29.03. 1919,Москва 23.03.2018,Париж

Основател на науката психогенеалогия

Благословени от корена

08/03/2026

Християнския празник Свети Четиридесет мъченици, който се отбелязва на 9 март, народът нарича още Светото или Вси светии, или Младенци.

Легенда на българите от село Зеленовка - Таврия,разказва как Господ на този ден забива 40 нажежени шиша в земята и така я затопля, "слънцето се обръща към лято" и вече може да се сее и сади в земята.

На този ден децата се качват на висока могила, търкалят камъчета и викат:
" Отърколи се, Зимо, дотърколи се, Лято!"

В този ден излизат от леговищата си змиите и гущерите, а хората, за да се предпазят от злите сили, палят огньове, прескачат ги и се опушват за здраве.

Удрят с пръчки по железни предмети и викат: "Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача"

И още вярват, че който може да убие змия в този ден, да й отреже главата, да постави в нея семена от босилек и да я зарови в земята, стръковете, които израснат са магически.
Моми или ергени, закичени с такава китка босилек, болест и уроки не ги лови, а другите лудеят по него.

Добре е днес овощно дръвче да посадиш или да присадиш, защото винаги се хващат на този ден.

Стопанката на Младенци подрязва цветята да цъфтят повече и се садят цветята в момините градинки.

Днес се яде и дава на децата варено червено цвекло, за да е червен човек през цялата година.

Мъжете хващат 40 рака, варят ги и ги ядат за здраве.

Още по изгрев слънце стопанката на дома хваща с дясната си ръка бухалката , с която буха дрехите на реката, обикаля къщата и удря по четирите кьошета като нарича:
" Бягайте буби и мраве от къщи!"
И през цялата година няма да има буболечки в дома.

Днес се правят 40 обредни пити или малки кравайчета, намазани с мед, които се раздават за здраве. Пълнят се 40 червени чушки с булгур.

На трапезата присъстват 40 постни ястия.

На този ден се избира момата, която ще бъде главната лазарка и се дарява със сребърна пара.Ритуалът се извършва с обредна пита край воденицата на селото.

По тъмна доба се извършва обичаят
"хвърляне на стрели" -
ергенът със саморъчно направен лък хвърля запалена стрела в двора на момата, която си е харесал за невеста.

Имен ден празнуват Младен и Младенка

Из " Празниците на българите" на Николай Ников
Снимки: интернет

Благословени от корена

08/03/2026

Архиетипната роля на жената е да съхранява и поддържа онова, което е създал мъжът, да оживотворява неговите дела.
Жената е вдъхновителка на твореца и негова последователка.

Нейната женска сила се крие във всекидневните занимания, подреждане на пространството,
зачеването, износването, раждането, отглеждането и възпитанието на децата,
изглаждане на конфликти и създаването на хармонична емоционална атмосфера в семейството.

Любовта е най- важната женска работа.

Силата на женската обич в семейството е наистина голяма - без нея мъжът много трудно може да действа пълноценно в света.

Жената притежава способността да програмира психиката на мъжа и трябва с голяма предпазливост и внимание да се отнася към тази способност.

Основният женски инструмент е мислено сътворяване на емоционални образи,които да моделират реалността.

Със своята любов и възхищение жената трябва да стимулира мъжа да се развива.Обичайки един мъж жената увеличава неговата вяра в себе си, а с това и неговата сила.

Жената е пазителка на домашното огнище и неслучайно нейна задача и отговорност е поддържането на огъня в пряк и преносен смисъл.
Тя трябва да умее да обединява и сближава.
Трябва да бъде източник на енергия за своя съпруг и деца.

Откъде се взема женската сила?

Откъде се учим на това?

От вашия род!

Посредством връзката с вашите предци от женски пол можете да се научите на истинска женственост, на ред и хармония в женския живот - от онези жени, които са ви предали своите гени, от които произхождате.

Защото всеки род си има свои традиции и тайни, които се предават от поколение на поколение, в това число от една на друга жена.

Дори ако тази традиция е била прекъсната, от вас зависи да бъде възстановена.

Из " Култът към предците.Силата на нашата кръв" от Виктория Райдос

Картина: Мария Илиева

Благословени от корена

07/03/2026

„Жената, която никога не е правила нищо“

Така е озаглавена скулптура на Хосе Луис Фернандес в испанския град Сарагоса. Творението показва жена, носеща тежестта на домакинските задължения и грижеща се за децата си.

Скулптурата е призив за оценяване на труда на майките, който е незаменим, но често остава невидим.

Източник: списание “Кенгуру”
От стената на Академия за емоционална интелигентност

Благословени от корена

07/03/2026

Предпразнично...

Жената, която обича и е обичана –
Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...
Жената, която обича и е обичана.
Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.

Станка Пенчева

Благословени от корена

04/03/2026

Ли(р)ично отклонение.

Мъжът на снимката е дядо ми по майчина линия Матей(Матьо) Стоянов от Стара Загора.
Отзад е написано, че е от 1917г. и е от някакъв панаир, където е имало фотограф - срещу заплащане. Кои са девойките - не знам, може би сестрите му. Тук дядо ми е на 16 години, рус и синеок, грамотен, вече глава на семейството и на стопанството в едно близко село(Арнаутито), защото баща му е загинал в Балканската война.
Ясно се вижда самочувствието му - носи обувки, а не цървули, зодия Лъв е и с Лична вибрация число 1. 🙂
Надписал е лично долу снимката: "Младост".
Била е закачена някъде, за да създава радост - за това свидетелстват дупчиците в 4-те краища.
Оженил се на 25г., което е късно спрямо тогавашните разбирания. Имал е 5 деца, но са оцелели само 2 момичета - майка ми и сестра ѝ. И двете имат само момичета, а аз съм осиновена - т.е. рода на Матьо е "затапен" по някаква причина и има нужда от свежа кръв. Стои си така десетки години до появата на сина на моя син - т.е. моя внук, който биологично няма връзка с този мой дядо.
Затапения род стои и чака докато в родовото поле не се появи някой куражлия да "пречисти" и този род, и другите зад него като това работи и за рода на биологичните ми родители, не само за този на осиновителите ми.
Вметка: Осиновените имат привилегията и задължението да "работят "и за биологичния род и за този на осиновителите - затова на много от тях им става трудно и не се справят.

Внука ми се казва Матей Стояновски, зодия Лъв, рус и синеок, с Лична вибрация 5 - като мен. 💖 За малко да се роди на датата на дядо ми Матей Стоянов. Рождената нумерологична карта на внука ми се състои само от 1 единствена комбинация - хоризонтала 2-5-8 - семейство, род, корени и Лична вибрация 5 (доброТворец/доброСторец). Надявам се, да има силите да се справи със задачите, с които очевидно се е заел в това превъплъщение. ❤

Нямам нищо общо с избора на името на внука ми - аз самата останах смаяна когато разбрах от сина ми какво е решил и веднага осъзнах всичко това, което пиша сега.

Внука ми "реабилитира" рода на дядо ми индиректно, със сигурност и другите родове назад от родословното му дърво чрез рождената му карта с единствена насоченост - фамилия, род, корени. Стискам му палци! 🙏

Така работи родовата система харесва ни или не. Само илюстрирам - който му е във възможностите, да разбере.
~М.С.
2023г

Автор: Маргарита Стояновска

Източник:
Квадратът на Питагор

Снимка: личен архив на автора

Благословени от корена

03/03/2026

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
Иван Вазов
11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича историята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се завръщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

~~~~~~~~
Връх Шипка и паметника е място,което човек трябва поне веднъж в живота си да изкачи.

" Опълченците на Шипка" от Иван Вазов трябва всяка година поне на 3 - ти март да си прочитаме,за да помним саможертвата на онези наши предци за свободата ни днес и пробуждаме борците за свобода у себе си.

Благословени от корена

Снимки: Росен Димитров

03/03/2026

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя.
С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Договорът, от една страна, решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга - е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.
10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Честит празник, България 🤍💚❤️
Честит празник,братя българи 🤍💚❤️

Снимка: Здравница

Благословени от корена

12/03/2026

11/03/2026

11/03/2026

11/03/2026

09/03/2026

08/03/2026

08/03/2026

07/03/2026

07/03/2026

04/03/2026

03/03/2026

03/03/2026

Address

Opening Hours

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Category

Monday	09:00 - 18:00
Tuesday	09:00 - 18:00
Wednesday	09:00 - 18:00
Thursday	09:00 - 18:00
Friday	09:00 - 18:00