Благословени от корена

04/03/2026

Ли(р)ично отклонение.

Мъжът на снимката е дядо ми по майчина линия Матей(Матьо) Стоянов от Стара Загора.
Отзад е написано, че е от 1917г. и е от някакъв панаир, където е имало фотограф - срещу заплащане. Кои са девойките - не знам, може би сестрите му. Тук дядо ми е на 16 години, рус и синеок, грамотен, вече глава на семейството и на стопанството в едно близко село(Арнаутито), защото баща му е загинал в Балканската война.
Ясно се вижда самочувствието му - носи обувки, а не цървули, зодия Лъв е и с Лична вибрация число 1. 🙂
Надписал е лично долу снимката: "Младост".
Била е закачена някъде, за да създава радост - за това свидетелстват дупчиците в 4-те краища.
Оженил се на 25г., което е късно спрямо тогавашните разбирания. Имал е 5 деца, но са оцелели само 2 момичета - майка ми и сестра ѝ. И двете имат само момичета, а аз съм осиновена - т.е. рода на Матьо е "затапен" по някаква причина и има нужда от свежа кръв. Стои си така десетки години до появата на сина на моя син - т.е. моя внук, който биологично няма връзка с този мой дядо.
Затапения род стои и чака докато в родовото поле не се появи някой куражлия да "пречисти" и този род, и другите зад него като това работи и за рода на биологичните ми родители, не само за този на осиновителите ми.
Вметка: Осиновените имат привилегията и задължението да "работят "и за биологичния род и за този на осиновителите - затова на много от тях им става трудно и не се справят.

Внука ми се казва Матей Стояновски, зодия Лъв, рус и синеок, с Лична вибрация 5 - като мен. 💖 За малко да се роди на датата на дядо ми Матей Стоянов. Рождената нумерологична карта на внука ми се състои само от 1 единствена комбинация - хоризонтала 2-5-8 - семейство, род, корени и Лична вибрация 5 (доброТворец/доброСторец). Надявам се, да има силите да се справи със задачите, с които очевидно се е заел в това превъплъщение. ❤

Нямам нищо общо с избора на името на внука ми - аз самата останах смаяна когато разбрах от сина ми какво е решил и веднага осъзнах всичко това, което пиша сега.

Внука ми "реабилитира" рода на дядо ми индиректно, със сигурност и другите родове назад от родословното му дърво чрез рождената му карта с единствена насоченост - фамилия, род, корени. Стискам му палци! 🙏

Така работи родовата система харесва ни или не. Само илюстрирам - който му е във възможностите, да разбере.
~М.С.
2023г

Автор: Маргарита Стояновска

Източник:
Квадратът на Питагор

Снимка: личен архив на автора

Благословени от корена

03/03/2026

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
Иван Вазов
11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича историята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се завръщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

~~~~~~~~
Връх Шипка и паметника е място,което човек трябва поне веднъж в живота си да изкачи.

" Опълченците на Шипка" от Иван Вазов трябва всяка година поне на 3 - ти март да си прочитаме,за да помним саможертвата на онези наши предци за свободата ни днес и пробуждаме борците за свобода у себе си.

Благословени от корена

Снимки: Росен Димитров

03/03/2026

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя.
С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Договорът, от една страна, решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга - е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.
10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Честит празник, България 🤍💚❤️
Честит празник,братя българи 🤍💚❤️

Снимка: Здравница

03/03/2026

Честит национален празник, скъпи сънародници 🤍💚❤️

Знаете ли, че всеки един от нас е България и че България е там, където има дори само един българин?

България е това, което всеки един от нас мисли за нея и чувства към нея - нашата родина и татковина.
България е такава, каквато си я направим, а за децата и в внуците ни ще е такава, каквато я оставим на тях.

Тя е наша майка и ние сме нейни чеда.
Нека си я тачим и носим в сърцата с цялата любов, която имаме към нея, почитта и преклонението, което заслужава.

Нека на този паметен ден преклоним глава пред саможертвата на всички синове - борци за свободата на България и нашата свобода днес.
И да не забравяме,че сме потомци на велики българи, платили с живота си, за да ни има днес, тук и сега.

Да живее България - да бъде и пребъде българският ни род и народ - в сговор и добро.

Да си ни светли бъднините, скъпи сънародници - нека всеки от нас допринесе за благото на народа и Родината ни - с думи,
с мисли и с дела и да живее всеки миг с любов към нашата България

Честит празник,братя българи!
🤍💚❤️

Лилия Бонева
Благословени от корена

02/03/2026

БАЛАДА ЗА БЪЛГАРИЯ 🇧🇬 🇧🇬 🇧🇬
Евтим Евтимов, 16-ти май 1967г.

Един разлистен орех ти не си ли
пред черквата на стария Батак?
Загребал от пръстта ти свята сили
и на легенда станал знак.

Когато отоманец ни посичал,
в шепата на лявата ръка
държало орехче едно момиче
и с него то загинало така.

Тя не могла на своя момък
туй орехче да подари поне,
защото идвал над Батак погрома,
започвало Баташкото клане.

Момичето зарили тайно в гроба
и с камъни затрупали го те,
до орехчето да не стига обич,
да не расте.

Но то пробивало тревата скрито,
изправяло полека стъбълце,
та никога, пред тази пръст зарито,
да не умре моминското сърце.

Растяло, както расне в канарите
над сиви пепелища буен дъб.
Растяло, както раснат упорито
априлските треви след дълга скръб.

Растяло, както ястребът нагоре
излита сам над кървави следи.
То бързало да стане просто орех
и орехчета нови да дари.

Бащите го нарекли с имената
на своите убити синове.
Вдовиците дочули под листата
познати мъжки гласове.

Сираците под клоните му стари
открили бащините ласки пак.
Накрая заприличал на България,
възкръснала от гроба на Батак!

Благословени от корена

01/03/2026

Мили хора, споделям за тези от вас,които искат да научат повече за моя път - в това интервю разказвам моята лична история.

Благодаря на Станислава Стоянова за тази покана,на която не можах да устоя.
За мен е голяма радост да срещам толкова ентусиазирани и вдъхновяващи, енергични млади хора,обичащи България.

Благодаря и на човека,който ме е препоръчал и който все още не знам кой е.

Благодаря на моя съпруг, който беше до мен през цялото време на това вълнуващо събитие, макар и зад кадър - без него нямаше да мога да мина през тази зимна приказка на Балкана.

А за всички наши сънародници зад граница, препоръчвам общността на Стаси и Ленко, която са създали в тяхна помощ.
От личен опит знам колко е важно да откриеш, че не си сам в своите терзания и дилеми и да срещнеш съмишленици и морална подкрепа в общност за взаимопомощ,когато си далеч от Родината.

Много бих искала да благодаря и на оператора, който не се оплака, че говоря тихо, а каза: " Не се притеснявайте, г-жо, вие сте терапевт - не е нужно да говорите високо, аз ще се погрижа за това."

Благодаря! ❤️❤️❤️

Приятно гледане!

В този епизод мой гост е Лилия Бонева - майка на три прекрасни дъщери, която след години живот в Лондон усети, че коренът ѝ я вика обратно. Именно това я отв...

01/03/2026

Баба Марта


Имало един сиромах човечец. Той работел, трудил се, ала все си бил сиромах.

Срещнала го веднаж Баба Марта. Попитала го:

— Защо си опасал тоя червен пояс, човече!

— Защото нямам други. Ала и да имах, пак тоя щях да опаша. На първия ден на Баба Марта червено се носи. Баба Марта червено обича. И на децата връзват червени мартенички през нейния месец. Тя и на мене болно детенце оздрави, та я почитам като светица. Всяка година, щом пристигне, службица й служа — за здраве.

— Жив и здрав да си, човече. И челядта ти да е жива и здрава. Аз съм Баба Марта. Загдето така ме почиташ, с голямо богатство ще те сдобия. Ала ще ме слушаш.

— Ще те слушам, как няма да те слушам — рекъл човекът.

Тогава Марта му казала:

— Като дойде лято, събирай бодили по полето. Цяло лято това да ти е работата. Когато дойде моят месец, аз ще дам такъв дебел сняг и такъв студ, та ще почне добитъкът да мре от глад. Ще дойде при тебе търговец с много овце. Ще ти дава за бодилите много пари, да си храни с тях овцете. Не му ги давай за пари. Спазари се да му храниш стадото. Половината да е за тебе, половината за него.

Послушал сиромахът. Като настанало лято, почнал да бере бодили по полето. Брал, брал, та не се знае що чудо набрал. Гледали го селяните, като бере бодили, що не са за нищо потребни, и му се смеели.

Кога дошли дните на Марта, като ударил дебел сняг, като свил силен студ: сняг, студ, та храната се привършила и добитъкът почнал да мре от глад.

Дошел богатият търговец при сиромаха, казал му:

— Научих, че си имал събрани бодили. Кажи колко пари искаш за тях, та да си храня с бодили овцете. Не можах никъде да намеря сено да си купя.

— Не продавам бодилите — отговорил бедният селянин. — Ако щеш, дай да ти храня овцете. Като се подобри времето, да ги делиме наполовина.

Нямало що, съгласил се търговецът.

Човекът похранил някое време стадото с бодили, па като се усмихнала Баба Марта, като грейнало едно слънце, за три дни се стопил снегът. Стадото почнало да пасе трева и търговецът и човекът разделили овцете на половина.

Така човекът се сдобил с много овце и станал прочут богаташ. Като видял това късметът му, зачудил се и рекъл: „Гледай ти! Аз не помагам на моя господар, а той откъде ли е спечелил толкова многобройно стадо? Чакай, той го е придобил без мене, ала аз ще доведа сипаницата, та овца да няма остане!“

Късметът отишел за сипаницата, а Баба Марта се явила на човека и му рекла:

— Късметът ти завидя, че си спечелил толкова овце без него, та отиде да доведе сипаницата да ги затрие. Но ти смени овцете с говеда.

Човекът разменил овцете с говеда.

Късметът довел сипаницата, но какво да види? Овце оставил говеда намерил. Отишел тогава да доведе болестта, която мори говедата.

Марта пак се явила на човека и му казала:

— Късметът ти отиде да доведе болестта, що мори говедата. Затова смени ги с коне.

И той сменил всички говеда с коне.

Дошел късметът и довел болестта. Гледа — говедата станали коне. Пак си рекъл: „Каква е тая работа? Първо ходих за сипаницата — оставих овце, намерих говеда; после ходих за болестта, що мори говедата — оставих говеда, намирам коне! Чакай да доведа сега шугата за конете.“

Баба Марта пак казала на човека, та той разменил конете за едно голямо лозе.

Късметът довел шугата, но гледа — конете станали на лозе! Тогава той си рекъл: „Чакай да се престоря утре на заек. Като дойде моят господар да порязва лозето, аз ще се блъсна в нозете му, той ще махне с косера да ме удари, ще посече нозете си и ще остане недъгав.“

Баба Марта чула това, пак дошла до човека и му рекла:

— Късметът ти се е заканил утре, като идеш да режеш лозето, да се преправи на заек. Ще се втикне в нозете ти да махнеш с косера, та да си пресечеш нозете. Но ти, щом видиш заека, че тича, разгърни един чувал между нозете си, та да влезе късметът в чувала. После го натупай хубавичко, да му дойде умът в главата.

На утрото човекът отишел да пореже лозето. Поминало се малко, току се дигнало глъч: „Я, заек! Заек!“ Човекът хвърлил косера и разтворил между краката си един чувал. Заекът, като търчал, току залетял към човека и се бухнах в чувала.

Човекът го завързал, па го понатупал хубавичко. А късметът се обадил: „Удряй, човече! Пада ми се. Който лошо прави, лошото и него няма да забрави!“

Като го чул така да говори, човекът го пуснал да излезе. Късметът се усмихнал и рекъл:

— Отсега нататък ще работя повече и от тебе да станеш още по-богат.

Чула го Баба Марта, засмяла се. Пекнало мартенско слънце, човекът порязал лозето и се върнал весел и доволен в къщи.

Ран Босилек

Източник: Моята библиотека
Снимка: Нашето детство

Благословени от корена

01/03/2026

Първи март е една от любимите дати в празничния календар на българите. Той бележи наближаването на пролетта и е повод близки и приятели да си разменят мартеници – традиционни амулети от усукани бели и червени конци.

На този ден тъмните зимни дрехи на млади и стари се украсяват с ярките цветове на мартениците, които носят надежда за здраве и радост.

Мартениците са също и знак на почит към Баба Марта – древен езически образ, който запазва своето очарование и до най-ново време. В традиционните представи тя се свързва с женското начало заради променливото си настроение, но и заради силата да вдъхне живот на природата, доскоро потънала в дълбок зимен сън.

Малцина съвременни хора си дават сметка, че освен желан подарък и красиво допълнение към облеклото, мартеницата е символ с древно значение и магическа сила.

Първи март е един от моментите в календара, които се възприемат като граница между зимата и пролетта и символично се тълкуват като преход от смърт към живот, от безплодие към плодородие и раждане. Затова този период се смята за опасен, но същевременно и благодатен за наричане на здраве, благополучие, любов и брак. Затова и символиката на мартеницата е насочена в две посоки – предпазва от зли сили, лоши очи и беди и същевременно носи здраве, сила и плодовитост.

Нашите предци са я изработвали от вълна или памук, като класическата комбинация е между червено и бяло. Срещат се обаче и други варианти: синьо и бяло (обикновено за момче) или синьо и червено (характерно за някои райони като Софийско и Мелнишко). Мартениците могат да бъдат и едноцветни – чисто бели или чисто червени, а в Родопите са популярни пъстрите мартеници, украсени с разноцветни конци. Понякога на двата края на пресукания конец се закрепят направени от конци или вълна фигурки на мъж и жена, известни като Пижо и Пенда.

Днес мартениците се носят най-вече закичени на дрехата, вързани на китката или като колие на врата. В миналото обаче се поставяли на различни места по тялото: на пръстите и китките на ръцете; на врата, на пръстите на краката, на лактите под ръкавите на ризата или пък на кръста под пояса или в гащите – при мъже и ергени. Тези места не са избрани случайно, това са ставите, които свързват определени части на тялото и се мислят като слаби и застрашени, затова имат нужда от защитната сила на мартеницата.

Според традицията мартениците се изработват най-често от възрастни жени, но има и изключения, например на някои места момите правят мартеници за любимите си като специален любовен дар. Мартеници се връзвали не само на хората, но и на домашните животни – за да са здрави и да се плодят през годината.

Белият и червеният цвят на мартеницата обикновено се тълкуват като символи на женското и мъжкото начало, на пасивното и активното, на чистотата и жизнената сила. Показателно е, че със същата символика тези цветове присъстват и в сватбената обредност. На много места въвеждането на младоженците в новия дом става по червен конец или мартеница, постлана на пътя им.

Преплитането на бялото и червеното се вижда и при облеклото на младоженците: булката е с бяла престилка и прибулена с червен пояс, а младоженецът е запасан с червен пояс и носи бяла кърпа. По тази логика в лицето на младоженеца и булката могат да се видят „живи мартеници”, а във фигурките на Пижо и Пенда – младоженци.

Връзката на мартеницата със зачеването и раждането се вижда и от някои специфични народни ритуали, при които църквата се опасва с мартеница за осигуряване на щастлив брак или за забременяване, а пелените на новороденото дете се привързват с повой от пресукан бял и червен конец.

Честита баба Марта,мили хора!🤍❤️

Благословени от корена

27/02/2026

Конски Великден

Тодоровден е празник за здраве на конете и младите булки, венчани наскоро през зимата.
Теодорос идва от старогръцки и значи "Божи дар".

На този ден стопанките пекат обредни хлябове - краваи във формата на конче или подкова.
С късчета от тях захранват конете и младите булки за здраве и родовитост.
В някои селища, когато свекървата подава къшея, младата невеста подритва и цвили, за да са здрави и пъргави кончетата, които ще се родят.

Кушията

Кулминацията на празника е надбягването с конете, след която оня ездач, който е надбързал останалите, води голямо хоро на мегдана.После всички отиват у победителя, където черпнята и игрите продължават. Конете за кушията се сресват, гиздят с червени пискюли и захранват преди надбягванията.
Захранката на коня и ездача преди надбягването не е само хляб и сол, а хапка пита, натопена в червено вино.

Именниците Теодор, Теодора, Тодор,
Тодорка,
Божидар, Божидара,
Божан,Божана,Найден,
Дарена, Дарина, Дария също посрещат гости и софрата е отрупана, но само с постни ястия.

На Тодоровден празнуват и булките, омъжени през зимата, за да имат деца.
На излизане от църквата в този
ден те леко порипват и почукват земята с крака, за да раждат по- леко като кобилки.

Тодоровата неделя(седмица); наричат още "щурата неделя" - тогава жените не работят нищо вълнено, за да не пощурее добитъка.

Източник:
Николай Ников
" Празниците на българите"

Честит празник
на именниците и младите булки!

Благословени от корена

26/02/2026

Мили 18 668 души,които сте последователи на моята страница,

Благословени от корена се роди преди 4 години в края на февруари,когато прохождах в попрището на родовата терапия.

Тези от вас, които са тук по- дълго време знаят, че всяка година по този повод давам безплатно консултация на първите, които споделят какво им дава съдържанието, което публикувам на страницата почти всеки ден откакто я създадох.

Искам да изкажа искрената си благодарност към всеки един от вас, който се спира да чете и реагира на моите публикации, а някои са с мен още от самото начало.
Не знам кога и как станахте толкова много- това ме удивлява и радва, защото макар да не ви познавам всички, за мен тази подкрепа означава наистина много!
Благодаря ви,мили хора!

И тази година ще спазя традицията с най - голяма радост и удоволствие.

Избирам първите 4 души,които споделят какво е за тях моята страница Благословени от корена да получат една безплатна консултация с мен.

Аз съм Лилия Бонева и практикувам родова терапия присъствено в моята приемна в град Русе и в сесии онлайн.
Твърдо вярвам,че в корените ни се крие живителната сила, от която се нуждаем всички.С практиката си помагам на хората да усетят това чувство за свързаност и принадлежност към рода и да почерпят сили от корена си, защото съм убедена,че всеки може да получи благословия от предците си стига да иска и да се обърне към тях по почтителен начин.

Мили хора, благодаря ви,че сте с мен по моя път в това поле на необятно знание! ♥️

Очаквам печелившите да се свържат с мен във Вайбър чрез съобщение на телефон 087 726 2756,за да се уговорим за ден и час.

Бъдете благословени от корена си - и вие,и вашата челяд,и вашите родове 🙏🙏🙏

С обич,
Лилия Бонева

25/02/2026

Сватбени обичаи при българите

Особени случаи

***Когато момъкът и момата се любят, искат се, а родители й не я дават на него, тя му пристава.Наричат я
"пристануша".

***Ако пристане със съгласието на момковите родители, т.е те я искат за снаха - отива да живее в дома на момчето.Докато не се венчаят обаче, младите не спят заедно, независимо, че живеят под един покрив.

***Когато бащата на момчето не е съгласен с избора, той може да лиши от наследство сина си затова, че е пристъпил думата му и се е оженил против волята му.
Тогава младите отиват
"на чужд хляб", отиват да работят като ратаи в друго село или в града.

На пристанушите в миналото не се гледало с добро око.
Според народното вярване те носят зло не само за семейството и рода си, но и за цялото село.
Много често са били наказвани жестоко за този си грях.
В Кайнарджа се помни такъв случай,станал около 1880-1900г -една мома пристанала, след което съседите я измъкнали от дома на момчето.Закачили на шията й траки, звънци и я развели така из цялото село, като през цялото време я карали да вика:
" Който прави като мене, като мене да тегли".
~~~
Когато момъкът много харесва момата, а тя не го иска или пък не я дават на него - той я краде.
" Ивана тъй я откраднаха.Кът са връща от сидянката, я причаква, качва я на каруцата и в гората.Там праел каквоту праел с нея и я кара след туй у тяу си.Идват майката и бащата да си я искат, ама тя веки не ще, щоту тъй сий де, веки за какой.Той я осрамотил, връщане назад няма.

Моят баща кът бил млад, са любил тука с ина мома.Много са искала,чувала съм от баба.Наш'те били богати, най- богатите и баба, и дядо не я искали, щоту били по- бедни и многу дица.Тъй, ама те са искали и тати направу я откраднал.Един месец стоели в гората сами.Буля им носила скришом за ядене.
По цели дни и нощи майка й плачела и я молела да си доди.Дошли си у село, ама дядо и баба не ги приели.Утишла си у тях, и баща й я дал на друг ергенин.Тя била многу хубава.Чувала съм да казват, че баща й му дал ниви, пари, саму и саму да си мълчи.Сигурно тати много ши да я искал, щоту кът са оженил за мама, си купил място и си направил къща срещу тях, чи да я вижда секи ден.И тъй им минал мръцина живота.И мойта майка беши хубава, ама на тати сърцету му билу на другу мясту.( Шуменци)

Източник:
Донка Съботинова
" Колелото на живота"

Снимка: маслена картина на Васил Горанов
Благословени от корена