16/04/2026
За родителството с любов…споделени мисли
Все по-често ни се предлагат различни теории, обясняващи родителското поведение. Това, разбира се е значително по-добре от времето, в което те не съществуваха, а познавахме само модели от типа съвестни/несъвестни родители. Общо взето, по този начин отъждествявахме поведението на добрия и лошия родител. Така се случи, че в практиката ми трябваше да работя с доста родители.
Родители, които са в развод; родители, които неглижираха нуждите на децата си; родители на деца със специални потребности и тежки заболявания; родители, чиито деца са зависими от психоактивни вещества; приемни родители, осиновители и още много други.
Един пример от практиката ми с млада непълнолетна майка, преминала през ада, жертва на изнасилване от собствения си брат. Социалните услуги направиха всичко възможно в грижата за нейния син/полубрат, поради установено неглижиране от нейна страна. Целият случай заслужава отделно внимание, достоен за учебник по социална работа и „хуманизъм”. Това, което ми направи силно впечатление, обаче, е човешката реакция на обърканата майка. В една от срещите ни, тя ме запита „Аз добра майка ли съм?”. И това беше достатъчно да разбера, че тя Е! Родители, които гласно или не, си задават този въпрос, могат да попаднат в графата „добри родители”.
Повечето от нас знаем притчата за истинската майка на мъдрия Цар Соломон.
Друг пример, не от практиката ми, а от белгийски игрален филм, който гледах наскоро, провокира за пореден път мислите ми за родителството. Недохранено дете е прието в болница със счупена ръка. Белгийските социални служби са ограничили контактите на майката със сина ѝ, за да го защитят. Майката успява тайно от персонала, да изхвърли в коша за боклук приготвената за недохраненото дете храна. Синът ѝ не е нищо друго освен типична жертва на собствения родител. А тук се касае за съвременно психическо заболяване Орторексия невроза, при което храната се възприема като опасна, нездравословна, отровна.
Познавате такива хора напоследък, нали? А такива майки? Това родителство какво е? Съвестно ли е или не е?
И трети пример от ширещата се теория за „токсичните родители”. Самата авторка я създава в края на 90 – те години. При нас обаче е много модерно да се говори за нея сега. Сюзън Форуърд описва родители, чието поведение — манипулация, критика, пренебрежение или злоупотреба — създава разрушителна среда, пречеща на емоционалното развитие на детето. Токсичните родители вменяват вина и използват децата за задоволяване на собствените си нужди, което води до трайни травми и ниска самооценка у детето. А това познато ли ви е?
От опита ми при работата с родителите разбрах едно важно нещо.
Как почти всички са забравили, че са били деца. В момента, в който се „сетят”, терапията „тръгва”.
И на края вместо заключение, представям любимата си концепция за родителството, която би могла да спре негативното, несъвестното, болното, токсичното родителство. Неин автор е Алисън Гопник която накратко гласи:
Има два основни типа на родителско възпитание
• Родители-дърводелци, които се опитват да „издялат“ детето си в точно определена форма. Те вярват, че ако положат правилните усилия и следват определени правила, ще получат конкретен резултат (детето да бъде архитект, спортист и т.н.).
• Родители-градинари, които създават защитена, подхранваща среда, в която детето да расте. Те помагат на децата да растат, като култивират и оформят нежно, но не се опитват да контролират всеки аспект от развитието на личността.
