Светлифея

21/04/2026

“Здравей, аз съм Съдбата!

Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен и в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това.

Ето и отговорът ми: Само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата вътре в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях.

Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко - от провала, от загубата, от болката, от самия страх…

Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи…

Но ти научи уроците си, нали? “

18/04/2026

16/04/2026

Всеки път, когато ни се случи нещо изключително болезнено, ние оставяме частица от душата си там.

Колкото по-голяма е болката, толкова по-голяма част от душата ни се отцепва...

И така разочарование след разочарование, болка след болка, раздяла след раздяла, ние оставяме частици от себе си там и тогава, когато се е случило, защото не искаме да носим тази болка заедно с нас..

Губим части от себе си, защото искаме да се отървем от болката, искаме да забравим за нея, искаме да не я усещаме, потискаме я, игнорираме я...

И по този начин ние вървим по пътя си с намалена жизнена енергия и сила..

Не можем да имаме пълноценен живот, ако отвътре сме разпръснати на стотици парчета..

Единственият начин да си върнем енергията и да станем цялостни и да се чувстваме пълноценни е тогава, когато сме готови да пуснем болката в сърцата си.

Да приемаме в любов и благодарност както радостта и щастливите моменти, така и трудностите и болезнените моменти в нашия живот.

Тогава, когато осъзнаем, че нашите рани и травми не са наши ограничения, а са скъпоценни дарове, за нашето израстване, ние можем да си върнем силата.

И да продължим напред,
Цялостни.

Симона Светлинова

13/04/2026

“Господи, моля те не за чудеса и за миражи, а за силата на всеки ден.

Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив,
за да мога в пъстротата на ежедневието
навреме да се спирам на откритията
и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си.

Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Моля те за сила за въздържание и мярка,
за да не пърхам и да не пълзя в живота,
а разумно да планирам деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за наслада от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените от миналото, нито мечтите за бъдещето.

Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да върви гладко.

Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някого,
който има силата да ми каже истината,
но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването.

Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство.

Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек,
способен да достига до тези,
които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам,
а онова, което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.“

Молитвата на Екзюпери

10/04/2026

Във всеки един момент ние сме изправени пред избори и вземаме множество решения.

Малки или големи, изборите и решенията, са част от нашия живот.

Не можем да не вземаме решения, не можем да не правим избори в живота си.

И докато малките ежедневни решения и избори, които правим (какво да си облечем, къде да обядваме, дали да напазаруваме днес или утре) ги взимаме без особено да се замисляме върху тях, то с големите избори и решения в нашия живот не е така.

И това, което е изключително важно при изборите, които правим, е каква е нашата вътрешна мотивация?

Правя ли нещо, защото имам вътрешния импулс да го направя или е резултат от това, че са ме помолили и съм обещал?

Решението, което взимам резултат на вътрешен копнеж ли е или на очаквания насочени към мен?

Съгласявам ли се, защото вътрешно съм съгласен, или е резултат от невъзможността ми да казвам «не»?

Избирам ли този вариант, защото наистина той е най-добрият за мен и го усещам в себе си като такъв, или се съгласявам, защото не виждам друг? …

Вътрешната мотивация, която стои зад нашите избори е определяща за това до колко удоволетворени се чувстваме от тях и до колко устойчиви ще са те във времето.

Само, когато нашите избори и решения са автентични и са резултат на вътрешния копнеж и желание на душата и сърцето ни, само тогава те ни носят спокойствие, удовлетворение и ни приближават към нас самите.

Симона Светлинова

06/04/2026

“Много е написано в книги и е екранизирано за страстната любов, любовта, която завършва с разбито сърце, и несподелената любов.

„Любовта е болезнена“ – тази фраза често се чува.

Защо е така?

Защо избираме да обичаме „трудни“ партньори, да оставаме в трудни връзки?

Защо толкова се страхуваме да си тръгнем?

И щом си тръгнем, страхуваме ли се да допуснем някой друг?

Трудно е да се повярва, че връзките могат да бъдат добри.

В нашата страна има малко семейства, в които няколко поколения са имали щастливи, силни връзки.

По-често виждаме трудните съдби на жени и мъже в семейството, убити мъже, баби, останали без мъже по време на войната – те са се справили и са оцелели, но често в живота им нямало място за нежност и любов; нямали са време.

Просто е трябвало да оцелеят и да отгледат децата си.

Техните деца, нашите възрастни – майки или баби – са израснали в семейства, където любовта е означавала „дрехи, храна и слава Богу“.

И са пренесли това в собствените си семейства.

Малко дете бърка познатото с любов – видът връзка, която му е била достъпна.

И тогава възрастният, израснал от такова дете, осъзнава това преживяване във взаимоотношенията отново и отново, в опит да се откъсне от познатия модел.
Или изобщо не се ангажира с взаимоотношения.
Или много често любовта се превръща в нещо болезнено или непостижимо, нещо, което дълбоко наранява.

Понякога търсим партньори, за да преживеем отново и отново детска травма с тях.

И това може да бъде много видимо в една констелация.

И тогава изходът в една констелация, а често и от брак, е с благодарност:

“Благодаря ти, че ми го показа.”

Признанието често се бърка с любовта.

„Прави това, бъди такъв, не бъди себе си и аз ще те погледна.“

И човекът се опитва, дистанцирайки се.

Освен това, колкото по-студен е един партньор, толкова по-усърдно се опитва другият – позната ситуация.

Случи се с майка ми.

И се опитва да спечели одобрението на различни хора.

Понякога това се случва автоматично на всеки, който е дори малко значим – да се адаптира и да получи одобрение.

Никога не е достатъчно.

И винаги има някой, който наблюдава и решава дали да даде или не.

Често партньорите играят тази игра на свой ред.

Единият търси одобрението и погледа на другия, а когато го намери, се отвръща – „Мога да се справя и без теб“. И тогава се променят.

Търсенето на одобрение е по-лесно и по-познато.

Да гледаш любовта е трудно...

Любовта – тя е навсякъде около нас, дава ни движение и може да ни накара да променим драстично, дори света около нас, който изглежда толкова познат и стабилен.

Любовта е хармония.

Със себе си и с другите.

Ако тя съществува, е невъзможно да останем в лоша ситуация; трудно е да се заблудим или да се убедим.

В резултат на това брак или кариера, изградени върху опити за намиране на одобрение, могат да се разпаднат.

Но понякога си заслужава..”

Текст на Наталия Кверквеладзе

04/04/2026

🌸 ВЕЛИКДЕНСКА ОФЕРТА 🌸
🌸 ПОДАРИ СИ НОВО НАЧАЛО 🌸

Великден е подходящо време за нова енергия, нови мисли и ново „Аз“.

Затова ние от Светлифея създадохме специални празнични пакети, с които можете да направите най-ценния подарък - на себе си или на любим човек. 🎁

Какво включват:

🌸Онлайн програма „Лекота“ по избор (21 или 60 дни)

🌸 Консултации (според пакета)

🎁 ПОДАРЪК:
9 практики за различни ситуации от „Вълшебното куфарче с практики“ на Гицка Спасова

🎁 ПОДАРЪК:
Водена медитация „5 елемента“ за първите 5 закупили пакети

🌸Великденски отстъпки:

• 21 дни + 1 консултация → редовна цена 70 евро – 15% = 59,50 евро

• 60 дни + 2 консултации → 140 евро – 20% = 112 евро

• 60 дни + 5 консултации → 240 евро – 25% = 180 евро

• Онлайн програми с аудио записи – 50% отстъпка

🌸 За всички, провели лични консултации и процеси в период 20.04 - 26.04, се предоставят 10% отстъпка за следваща консултация.

🌸 За заявени Рейки обучения в този период (1-во или 2-ро ниво) – 15% отстъпка.

🌸Можете да закупите и ПОДАРЪЧЕН ВАУЧЕР – перфектен жест за Великден!

31/03/2026

Защо понякога човек не прави нищо „специално“, няма особено предизвикателна работа в живота си, но вечер или дори след събуждане сутрин се чувства напълно изтощен?

Кафето и сладкишите стават необходими, за да се заредиш с енергия.

Енергията ни може да се изразходва не за това, което правим, а за това, за което се опитваме да се задържим.

Това, което ни се е случило веднъж, се е оказало твърде много за системата и е замръзнало.

За да избегнем да се изправим пред него, изразходваме много енергия.

А това, което е замръзнало, от своя страна се опитва да се върне, чукайки на вратата ни отново и отново.

Под формата на повтарящи се сценарии.

Хора, които раздвижват
нашите изключени.

И тогава увеличаваме енергията си,
за да я държим далеч от погледа си.

Енергията ни се изразходва
за сдържане на травмите ни.

Започваме да се чувстваме сякаш всички ни измъчват, дърпат ни, искат нещо. На работа или у дома.

Раздразнението се покачва – това, между другото, е знак, че сенките се движат.

И те са близо.

Може би все още се опитваме да спасим брака на родителите си чрез действията си, въпреки че единият от тях вече не е между живите.

Може би спасяваме единия или двамата родители, като поемаме тяхното бреме.

Може би се опитваме да оправдаем очакванията на близките и да направим нещо съвсем различно от това, от което самите ние се нуждаем и искаме.

Това, което правим от травма или в желанието си да поддържаме връзка с някого, консумира голяма част от енергията ни.

Текст на Наталия Кверквеладзе