По пътя към себе си - психолог и психотерапевт Красимира Тасева

15/09/2025

Един нарцистичен мъж често е син с „рана от майката“.
Отхвърлен… или обожествяван като „златното дете“. Всичко започва в детството, много преди да го срещнеш. Ако е бил отхвърлен, той е научил, че любовта е условна — че обичта трябва да се заслужи, че одобрението може да бъде отнето във всеки момент. Той е пренесъл този глад в зрелостта, търсейки някой, който най-накрая ще запълни празнотата, но никога не вярвайки, че любовта може да бъде истински трайна.

Ако е бил „златното дете“, предпочетеният, това не е било свобода — а друг вид затвор. Поставен е на пиедестал, който никога не е искал, хвален, когато се представя добре, наказван, когато разочарова, контролиран под прикритието на „любов“. „Златното дете“ пораства с вярата, че съществува, за да задоволява чужди нужди, а не своите. Израснал е хвален, но безсилен; обожаван, но обезмъжествен.

И ето я трагедията: ако раната остане незащитена, и двата пътя водят към една и съща съдба. Синът пораства като мъж, но раната остава момче вътре в него. Той не знае как да обича без контрол, без проекция, без ярост. И когато влезе във връзка с теб, историята започва да се повтаря.

В началото ти си негов партньор — неговата равна, неговата любов. Но постепенно се оказваш въвлечена в роля, която никога не си избирала. Спираш да бъдеш партньор. Ставаш майката. Тази, която успокоява изблиците му, поема настроенията му и държи заедно парчетата от мъжа, който никога не стана.

А яростта, която той носи към нея — негодуванието, което никога не е преодолял, болката, която никога не е признал — се пренасочва към теб. Усещаш острите думи, студеното мълчание, наказанията без смисъл. Не е заради това коя си, а защото стоиш на мястото, където се е родила неговата рана. Ти си неговото огледало, неговото бойно поле, неговият заместител на това, с което той никога не е могъл да се изправи.

Затова любовта с нарцистичен мъж се усеща по-малко като партньорство и повече като война, в която никога не си се записвала. Продължаваш да се опитваш да го обгрижваш, лекуваш и разбираш, без да осъзнаваш, че раната никога не е била твоя за поправяне. Защото колкото и любов да изливаш в него, тя не може да замени любовта, която той никога не е получил — нито да поправи щетите от любовта, която е получил по грешен начин.

Превод ~ Нарцисизъм, манипулации, токсични връзки

05/09/2025

Емоционалната празнота е състояние, при което човек усеща вътрешна липса – сякаш нещо му липсва отвътре, без да може винаги ясно да определи какво точно. Това чувство често е придружено от самота, апатия или усещане за безсмислие, дори и външно животът да изглежда „подреден“.

В какво се изразява емоционалната празнота?

• Усещане за празнота или „дупка“ в гърдите/душата.
• Чувство, че нищо не носи истинска радост – дори любими занимания или хора.
• Склонност към емоционално изключване – човек сякаш гледа живота отстрани, без да участва.
• Постоянно търсене на външни източници на запълване – храна, работа, връзки, покупки, социални мрежи.
• Трудности със самосвързаността – човек не знае какво иска, какво чувства, или се страхува да се изправи пред себе си.

Какви са причините?

Емоционалната празнота често е резултат от:
• Липса на емоционална свързаност в детството – когато нуждите за внимание, обич и подкрепа не са били удовлетворени.
• Токсични или травматични връзки, които са разрушили самочувствието.
• Пренебрегване на собствените нужди – когато човек дълго време се е грижил за другите, но не и за себе си.
• Депресивни състояния или хроничен стрес.

Как може да се преодолее?

• Осъзнаване – да признаеш пред себе си, че усещаш празнота, без вина или срам.
• Самосвързаност – писане на дневник, медитация, творчески дейности, които свързват със себе си.
• Изграждане на здрави връзки – хора, които дават искрена подкрепа и обич.
• Терапия – често е най-ефективният начин да се разберат корените и да се запълни празнотата отвътре.
• Грижа за тялото и духа – движение, правилно хранене, почивка, духовни практики.

Истината е, че емоционалната празнота не се запълва с външни неща – тя се лекува чрез връщане към себе си и изграждане на автентична връзка със собствените нужди, чувства и желания.
~ Нарцисизъм, манипулации, токсични връзки

08/08/2025

От страницата на family court hurts
Превод :Нарцисизъм, манипулации, токсични връзки

“Тя не е избрала грешния мъж, за да бъде баща на детето ѝ – той е избрал да бъде лош такъв. Нека спрем да хвърляме цялата вина върху жените.”

Колко често чуваме фрази като: „Ами тя сама си го е избрала“, „Да е мислила навреме“, или „Сама си е виновна“, “ще търпи щом му се е врекла и му е родила деца”
Истината е, че една жена може да повярва в любовта, в доброто, в потенциала на един мъж. Но това не я прави виновна, ако той впоследствие избере да бъде агресивен, безотговорен или отсъстващ баща и партньор. Защото не винаги насилниците са такива от ден едно. Понякога чакат умело и търпеливо да забременят жертвата си и когато са сигурни, че “са я вързали” и “приковали”, показват своята същност в цялата си палитра. Защото не можеш да караш на сила някой да бъде такъв, какъвто не е и да прави нещо, което видно не иска да прави.. Понякога пръстен не е обещание за “заживели щастливо”, а за “влакче на ужасите” и затвор до живот.

Нека бъдем ясни – родителството е обща отговорност. Да създадеш живот е акт на любов и доверие .. на взаимност, на споделеност. Да отгледаш дете с грижа и достойнство обаче е избор, който правиш всеки ден. И не всеки го прави за жалост.

Но тук е важно и друго:
Не всички мъже са такива. Има мъже, които обичат, уважават, защитават и подкрепят. Мъже, които са рамо в бурята, които поставят децата и жените си на първо място, които са партньори, а не врагове.
Те заслужават признание. Те са пример. Виждаме ги всеки ден около нас.
И точно защото те съществуват, е несправедливо да слагаме всички под общ знаменател. Нека не забравяме да почетем онези мъже, които са достойни – защото те доказват, че доброто мъжко присъствие и пример съществува. Не онези фалшивите, които се появяват от време на време в живота на децата си със инстаграм или фейсбук постовете на това колко велики и добри са, а бащите, които жертват, които градят, възпитават, късат от себе си, раздават се, обичат, пазят.

Нека спрем да обвиняваме жените за грешките на мъжете, които съзнателно избират да бъдат насилници, манипулатори или безотговорни бащи. Ако жена реши, че не иска да е майка и се оттегли от тази отговорност, дълг и чест, обществото веднага я напада и заклеймява. Но ако мъжете си разтрогват семействата и неглижират децата си, бият жените си, лъжат ги и им изневеряват или не помагат при отглеждането на децата си, това се счита за приемливо, нормално, допустимо. Защо?

Истината е в действията, не в думите.
Бащинството не е титла – то е поведение.
И всеки доказва дали е достоен сам спрямо делата си.

Да обвиниш жената, че не е „познавала“ мъжа, е лесно. Но никой не пита колко лъжи е изслушала, колко шансове е дала, колко пъти се е опитвала да спаси нещо, което само тя е носила на гърба си.

Никой не знае колко дълги нощи е плакала в тишината. Колко пъти е прикривала неговата слабост, за да не нарани детето. Колко пъти е била обиждана, заплашвана или пренебрегвана, докато се е усмихвала пред света и е играла роля на “силната жена”.
Колко шамари е понесла и колко оправдания и нови празни обещания е слушала, докато накрая не се е решила и е казала СТИГА! ДО ТУК!

Истинската вина не е в това, че е повярвала. Вината е в това, че той е злоупотребил с доверието ѝ. Че е излъгал, изоставил, изопачил, наранил. И че дори след това е посмял да се представя за жертва.

Но нека бъдем ясни:
Истинските мъже не унижават. Не неглижират. Не си тръгват. Не обвиняват.
Истинските мъже остават. Градят. Защитават. Обичат.

И да – такива мъже има. Мъже, които държат ръката на жена си не само в доброто, но и в трудното. Мъже, които стават рано или посред нощ, сменят памперси, готвят, хвърлят боклук, работят и пак намират сили да се усмихнат на детето и жена си.
Мъже, които не се крият зад оправдания, не сочат с пръст, не бягат от отговорност. Те са герои в сянка. Не търсят признание, защото за тях това не е тежест, а дълг.

Нека говорим повече за тях. Нека не позволяваме гнилите примери да хвърлят сянка върху добрите.

Защото жената, която се е спасила от един лош мъж, не е слаба. Не е провалена. Тя е оцеляла.
И заслужава уважение – не присмех.

И запомнете едно- Няма човек, който да бяга от хубавото.

07/08/2025

07/08/2025

Любовта в началото: защо майката и бащата са психическия имунитет на детето

Психичното здраве и емоционалното развитие на човека започват не след раждането, а още вътреутробно. Науката отдавна е доказала, че бебето усеща състоянието на майката още в утробата – нейните емоции, хормонални нива, стрес или спокойствие, глас, ритъм на сърцето. Ако бременната жена живее в постоянна тревога, страх или емоционален хаос, тормоз или насилие, това буквално се кодира в нервната система на плода и може да повлияе на бъдещата му реактивност, чувствителност и капацитет за справяне със стрес и живота като цяло.

‼️Ранните години – основа на психиката

След раждането тази връзка се задълбочава. Детето няма способност само да регулира емоциите си – плачът е неговият първи и единствен език. Чрез него то заявява нужди: за храна, близост, сигурност, контакт. Родителският отговор на тези сигнали – дали някой идва, дали някой го утешава – изгражда основния модел, по който детето възприема света: дали той е безопасен или враждебен, дали нуждите му ще бъдат удовлетворени, или ще остане само.
Когато бебето редовно не получава отговор на плача си, то не спира да плаче, защото е „научено“, а защото се отказва. Това не е знак за самостоятелност, а за преждевременно емоционално отдръпване – защитна апатия, която може да остане вградена в личността за цял живот. Такива деца често изглеждат „спокойни“, но вътрешно са изолирани, несигурни и свикнали, че няма смисъл да търсят помощ, защото няма да получат такава.

‼️Привързаността – психическа защита срещу насилие

Качеството на връзката с майката и бащата създава т.нар. модел на привързаност. Когато тя е топла, последователна и любяща, детето изгражда базово доверие – не само към родителите си, но и към себе си, света, бъдещите отношения. Това доверие става вътрешен ресурс – психическа имунна система, която помага на човека да се справя с предизвикателства, конфликти и болка, без да наранява себе си или другите.
А когато родителите са емоционално отдалечени, непоследователни или пренебрежителни, детето израства в свят, който изглежда студен и несигурен. Липсата на отклик изгражда модел на оцеляване, в който детето развива свръхконтрол, агресия или затваряне в себе си. Така се раждат корените на бъдещи психични затруднения, гняв към света и дори насилие.

‼️Любовта като превенция

Макар някои хора да носят в себе си биологична предразположеност към по-импулсивно или рисково поведение, изследванията категорично показват, че любящата, стабилна и отзивчива семейна среда може да смекчи, а понякога напълно да неутрализира този потенциален риск.
Най-важното, което родителят може да направи, е да бъде наличен – с тялото, с вниманието, с присъствието си. Да отговаря на плача, да прегръща, да говори, да гледа в очите, да създаде усещане за предсказуемост и сигурност. Това не разглезва – това изгражда нервна система, която знае как да се успокоява, как да се свързва, как да обича.

‼️Отговорността на възрастния

Престъпността, агресията, насилието в обществото често започват в тишината на пренебрегнатото детство. Не всяко дете, преживяло липса на обич, става насилник, но почти всеки насилник е бил някога дете, което не е било чуто, не е било прегърнато, не е било видяно и се е чувствало неразбрано.
Затова ролята на родителя – и особено на двамата родители заедно, когато е възможно – не може да бъде заменена. Те са първите огледала, в които детето се учи да разпознава себе си. Те са основата, върху която се гради цялата му личност – морал, емпатия, воля, способност за любов. И всичко това започва още преди първия му дъх.

‼️Майката – първият свят на детето

Майката е първият и най-основен източник на сигурност за всяко дете. Тя е светът, в който то съществува преди да се роди, и първото лице, което вижда след това. Начинът, по който тя отговаря на сигналите му – с допир, глас, присъствие – буквално структурира мозъка и нервната му система. Затова е жизненоважно майката да бъде подкрепена – физически, емоционално и психически – още по време на бременността и особено след раждането.
Тук се появява и ключовата роля на бащата. Неговото присъствие, загриженост и активна подкрепа не са просто „помощ“ или досадно задължение, а част от психичното благополучие на детето. Когато бащата обгрижва и майката, и детето, той всъщност създава среда, в която майката може да бъде емоционално налична – а това е от решаващо значение в първите месеци и години от развитието на детето.
Когато бащата неглижира, тормози или насилва майката, дори и да не го прави директно върху детето, на практика се получава същото, тоест тормози и детето си.
Нарцисизъм, манипулации, токсични връзки

07/08/2025

„Лоялните хора скърбят и растат. Нарцисистите бързо ви заместват, защото се страхуват да останат сами със собствената си празнота.“
Лоялните хора не просто си тръгват и забравят. Те седят с болката, изправят се пред емоциите си и преработват случилото се. Те се питат, размишляват дълбоко и се опитват да разберат как нещо, на което са отдали сърцето си, може да се разпадне. Тяхното изцеление е истинско, сурово и трансформиращо. Те плачат. Те се възстановяват. Те еволюират.

Но нарцисистите? Те продължават напред за една нощ. Не защото са се излекували, не защото са намерили нещо по-добро – а защото не могат да понесат да бъдат сами със себе си. Тишината им напомня за всичко, което се опитват да избегнат: празнотата, срама, истината за това кои са под маската. Така те бързо намират нов човек – не за да обичат, а за да го използват като щит. Или дори са намерили такъв човек все още бъдейки и с вас.
Нарцисистите обичат Разсейването. Огледало, което да отразява версията на себе си, в която отчаяно искат да вярват.

Това не е любов – това е оцеляване. Това не е продължаване напред – това е бягане. И един ден, докато лоялният човек се издига от пепелта по-силен и по-осъзнат за себе си, нарцисистът все още е заседнал в едни и същи цикли, все още се страхува от собственото си отражение, все още замества хората като превръзки върху рани, които отказват да заздравеят.
Нарцисизъм, манипулации, токсични връзки превод от затворена английска страница

02/08/2025

ДО 40 ГОДИНИ ТРЯБВА ДА СИ ДОСТАТЪЧНО УМЕН, ЗА ДА ОСЪЗНАЕШ...

1. Някой изкарва 10 пъти повече от вас.

2. Разсейването е най-големият убиец на успеха. То унищожава мозъка ти.

3. Не бива да приемате съвети от хора, които не са там, където искате да бъдете в живота.

4. Никой няма да дойде да спаси проблемите ви. Животът ти е 100% твоя отговорност.

5. Нямате нужда от 100 книги за самопомощ, трябват ви само действия и самодисциплина.

6. Освен ако не сте отишли в колеж, за да научите определени умения (т.е. доктор, инженер, адвокат), можете да изкарате повече пари през следващите 90 дни само да се учите на продажби.

7. Никой не го е грижа за теб. Така че спрете да се срамувате, излезте и създайте шансовете си.

8. Намериш ли някой по-умен от теб, работи с него, не се състезавай.

9. Пушенето има нулева полза в живота ви. Този навик само ще забави мисленето ви и ще намали фокуса ви.

10. Комфортът е най-лошата зависимост и евтин билет към депресията.

11. Не казвайте на хората повече, отколкото трябва да знаят, уважавайте личното си пространство.

12. Избягвайте алкохола на всяка цена. Няма нищо по-лошо от това да загубиш ума си и да се правиш на глупак

13. Поддържайте стандартите си високи и не се задоволявайте с нещо, защото то е достъпно.

14. Семейството, което създавате, е по-важно от семейството, от което произхождате.

15. Тренирайте се да не приемате нищо лично, за да се спасите от 99,99% от психичните проблеми.

02/08/2025

Егото е психологическият механизъм, чрез който изграждаме усещане за “аз” – личната ни идентичност, отделеност и стойност в света. В същността си егото не е зло или погрешно, но то има основна функция: да ни защитава. Проблемите идват, когато тази защита прераства в съпротива към промяна, истина или развитие.

Основни механизми на егото:

1. Идентификация

Егото се идентифицира с мисли, роли, убеждения, емоции, травми, статус, минало или очаквания. Пример: „Аз съм силна жена, която не трябва да показва слабост.“ – това може да попречи на приемането на собствената уязвимост. Същото важи и за мъжете: “Аз съм мъж, мъжете не могат да се оплакват, да плачат, да искат помощ.” и т.н

2. Страх от разпад

Промяната често се възприема като заплаха, защото тя подкопава настоящата идентичност. Ако човек трябва да признае, че е бил манипулиран или се е лъгал, егото чувства това като „смърт“ – рухване на старата представа за себе си.

3. Контрол

Егото иска да контролира ситуацията, другите и дори бъдещето, защото така се чувства сигурно. Всичко, което не може да контролира (истини, които не харесва, емоции, които не иска да чувства), предизвикват съпротива у индивида.

4. Защита чрез механизми като:
• Отричане – „Това не може да е вярно.“
• Рационализация – „Това се случи, защото…“ (оправдаване)
• Проекция – „Той е лош, не аз.“
• Изместване на вината – „Ако другият не беше…“
• Самосаботаж – отказ от действие, защото е по-лесно да се остане в познатото.

Как се проявява съпротивата?
• Чувстваш гняв, когато някой каже нещо вярно за теб.
• Оправдаваш се или атакуваш, вместо да чуеш и почувстваш.
• Изпитваш страх, вина, срам при допускане на нова гледна точка.
• Задържаш стари истории и роли, дори когато те правят нещастен.
• Казваш „Да, ама…“ когато нещо ново предизвиква старото ти мислене.

Защо егото се съпротивлява?

Защото:
• Чувстваш, че промяната е равна на загуба.
• От истината боли.
• Старата самоличност е „по-сигурна“, и позната дори да е болезнена.
• Нови възприятия изискват отговорност, която не знаеш дали ще понесеш

Как да разпознаеш, че егото се съпротивлява?

Задай си въпроса:
• „Кое в мен толкова силно иска това да не е истина?“
• „От какво се страхувам, ако го приема?“
• „Какво ще се промени в идентичността ми, ако го допусна?“

Ключът към излизане от съпротивата:
1. Наблюдение без осъждане. (Просто виж кога се активира съпротивата.)
2. Допускане. („Може би има нещо тук, което не искам да видя.“)
3. Дишане и приемане. (Седни с дискомфорта, без да го гониш.)
4. Разграждане на идентичности. (Не си ролята, травмата, мнението.)
5. Практика на смирение. (Истината не е враг. Тя освобождава.)

Идеята за егото
• Във фройдистката психоанализа, егото е част от триадата: То (ид), Его, и Свръхего.
• Его-то е „рационалният посредник“ между нагона и морала. То пази психичния баланс, но също така може да използва защитни механизми, за да избегне тревожността.

Механизмите на съпротивата
• Защитните механизми като отричане, проекция, рационализация и т.н. са описани още от Анна Фройд и по-късно развити в когнитивната психотерапия.
• В гещалт терапията и екзистенциалната психология се говори за това как егото създава фиксирани образи на „Аз съм такъв“ и се бои от разклащането им

Съпротивата към промяна
• Курт Левин говори за “динамично равновесие” – всяка система (включително личността) се съпротивлява на промяна, докато вътрешният или външният натиск не я преодолее.
• Карл Роджърс във хуманистичната психология обръща внимание на това как егото се съпротивлява на несъвместими с представата за себе си истини, и как терапевтичната среда трябва да бъде безусловно приемаща, за да се премине съпротивата.

Неврологична основа
• Невронауката показва, че мозъкът предпочита предсказуемост, дори ако тя включва болка. Това се свързва с активацията на амигдалата, когато се възприема заплаха (вкл. психологическа, напр. истината).
• Невропластичността обяснява защо новите вярвания се приемат трудно – те изискват изграждане на нови невронни пътища, а старите са по-лесни за активиране.

Съзнателно развитие (Self-Actualization)
•Абрахам Маслоу и Карл Юнг говорят за „разширяване на съзнанието“, което изисква егото да пусне контрола. Това води до вътрешна трансформация, но не е безболезнено, защото включва изоставяне на стари идентичности.

Егото често стои като бариера между човека и реалното приемане — на себе си, на другите, на истината. Когато егото управлява, то настоява да бъде право, да контролира, да се защитава. То се страхува от уязвимостта, а приемането изисква точно това — уязвимост, смирение, отвореност.
Рухването на егото не означава унижение или обезличаване. Означава да се откажеш от илюзиите за контрол, за превъзходство или за това, че „знаеш“ по-добре как трябва да бъде. Това е болезнен, но дълбоко изцеляващ процес. Когато егото отстъпи, на преден план излиза автентичният Аз — който не се бои да чувства, да греши, да обича без условия. И тогава приемането става естествено. Не като усилие, а като състояние.

Нарцисизъм, манипулации, токсични връзки

24/07/2025

Когато обувката не ти подхожда: психологията на неподходящото място.

Ежедневно виждам едно и също - хора, които знаят точно къде не им е мястото, но остават там години наред. В несретни връзки, в работи, които ги изтощяват, в градове, където се чувстват чужди. Защо?

Страхът от започване отначало е първобитен. Мозъкът ни интерпретира промяната като заплаха за оцеляването. "Сега поне знам какво да очаквам". Дори и да е болезнено, познатото плаши по-малко от непознатото.

Когато човек най-накрая събере смелост да си тръгне от неподходящото място, първата му реакция е: "Как го допуснах толкова години?"

Реален пример: Иван, 40 години, работи в голяма международна фирма 15 години. Всяко утро се буди с тежест в гърдите. "Късно ми е за промяна" се превръща в сутрешното му мото. Накрая се решава да стане фризьор - професията, за която винаги е мечтал. Първият му коментар: "Чувствам се жив."

Когато обувката не ти подхожда, не се опитваш да промениш крака си. Същото важи и за живота. Не можеш да се свиеш, за да се побереш в чуждо пространство. Не можеш да станеш по-малък, за да се побереш в отношения, в които ти е тясно.

Болката от неподходящото място не намалява с времето - тя се натрупва. Всеки ден, в който оставаш там, където не ти е мястото, е ден, в който не живееш истинския си живот.

Знайте си цената. Тя не се определя от това къде се намирате сега, а от това къде принадлежите.
Biscuit For the Soul/Бисквитка За Душата