29/04/2026
✅️ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО АНТРАКС✅️
📌Антраксът е остро инфекциозно заболяване, протичащо в няколко клинични форми, в зависимост от заразяването, най-често като кожна лезия с типичен некротичен характер /т.н. pustula maligna/.
Етиология. Причинител - Bacillus anthracis - Грам-позитивен, образуващ капсули с характерна форма /като бамбукова пръчка/, вегетативните форми не са устойчиви на външни условия, образуват обаче спори, които са много резистентни на външни условия.
✅️Епидемиология. Антраксът е типична зооноза. Източници са болните домашни животни, най-вече овце, крави. Основният механизъм на заразяване при човека е покривният - при пряк контакт с болно животно- през здрава или наранена кожа- развива се кожната форма на болестта. ✅️Друг механизъм е алиментарният- след консумация на месо или месни продукти от болно или умряло животно- развива се чревна форма на болестта. Третият начин е аерозолният - вдишване на прах, съдържащ антраксните спори - при обработка на кожи. Изключително рядко болният човек може да бъде източник на заразяване.
✅️Заболяването има подчертано професионален характер - боледуват предимно животновъди, овчари, ветеринари.
✅️Клинична картина. Инкубационен период - от няколко часа до 12 дни, най-често 4-8 дни.
Клиничниформи:
-кожна форма- поява на малка пустула с характерна синкаво-кафява оцветка /"синя пъпка"/, с некротизиране и оформяне на тъмна круста, често заобиколена от везикулки с жълтеникаво съдържима. Характерна е липсата на усет и болка в централната круста. Винаги се развива и регионален лимфангит и лимфаденит. Налице е в част от болните и прояви на общ токсоинфекциозен синдром/ фебрилитет, адинамия и т.н/
📎 чревна форма- остро начало със силни коремни болки, повръщане и слузно-кървава диария.
📎белодробна форма- остро начало с бодежи в гърдите, диспнея, цианоза, хемоптое, рентгенови данни за масивна пневмония.остра дихателна недостатъчност и летален изход.
септична форма- рядка, с тежка картина на полиорганна увреда и висок леталитет. Единични са случаите на първичен/антраксен/сепсис и развитие на менингоенцефалит с тежък гнойно-хеморагичен характер. Обикновено се наслояват вторично кокови инфекции / стафило- и стрептококи/.
📌Диагноза- клинико-епидемиологична и микробиологична / културелна, с посявка от кожна лезия, фекалии или храчка, кръв или ликвор/.
📌Лечение- задължителна хоспитализация с изолация на болния, при спазване на режим като при особено опасна инфекция за чревната и белодробна форми. Етиологичното лечение се провежда с хинолони, тетрациклини, аминогликозиди. Патогенетичното лечение е от значение при тежките форми на антракса и включва дезинтоксикация, поддържане на хомеостазата и хемодинамиката.
N.B. Локално върху кожната пустула е достатъчно да се постави стерилна превръзка. Прилагането на хирургически манипулации може да доведе до вторичен сепсис и генерализация
✅️Мерки по отношение на болните
Потвърждаване на диагнозата и лечението се извършват в болница;задължително е прилагането на антимикробни препарати.
✅️Профилактика – при съмнение за заразяване (постекспозиционна профилактика)
Доказано е, че най-добър предпазен ефект се постига чрез незабавно осигуряване на антибиотично лечение на всички, които са били изложени на въздействието на антраксни спори, като предписването и определяне на необходимите дози и продължителност но лечението се определят от лекар.
✅️От голямо значение е своевременното осигуряване на информация на пациентите и на обществеността, съдържаща следните основни данни:
📎 лицата, изложени на въздействието на B. anthracis не са заразни;
📎има антибиотици, които са ефективни за постекспозиционна профилактика, която трябва да започне възможно най-бързо.
Всяко лице, консумирало съмнителна храна, осъществил контакт със вторично замърсена повърхност/предмет или със съмнение за вдишване на заразен прах/въздух следва да се обърне към своя общопрактикуващ лекар или към инфекционист за преглед, медицинско наблюдение и назначаване на антибиотична профилактика. Антибиотичната профилактика трябва да започне възможно най-скоро, при възможност до 48-мия час. Антибиотичният режим (вид антибиотик, доза и продължителност) е различен за отделните групи - възрастни, деца, бременни и кърмачки.