МАК

13/09/2025

09/09/2025

Септемри винаги носи вълнение - нови класни стаи, нови учители, нови приятелства. Но за някои деца това време е съпроводено и с тревожност, трудности в адаптацията или усещане, че "не се справят, като другите".

❗Ако забележите, че детето ви е притеснено, не иска да ходи на училище, има чести промени в настроението, изпитва физическа болка в областа на корема или споделя , че му е трудно - това е сигнал, че има нужда от подкрепа.

🧒Какво прави психологът?
Психолога е специалист, който подпомага децата да разберат и управляват своите емоции, да изградят увереност и умения за справяне с трудности.

Съвместна работа с психолог може да помогне при :

✅тревожност в началото на учебната година
трудности в адаптацията към нов клас или училище
✅ предизвикателства, свързани със специални образователни потребности
✅липса на мотивация или проблеми в общуването

❗Потърсете подкрепа на време - защото психичното здраве е също толкова важно, колкото и физическото.

В терапевтично и обучително пространсто МАК вярваме, че всяко дете има силата да разгърне потенциала си , когато получи разбиране, внимание и професионална подкрепа.

През месеците Септември и Октомври предлагаме безплатна първа консултация в рамките на 40 мин.
Мюжгян Кадир - Клиничен психолог, Арт терапевт
тел. 0898767005

06/09/2025

Обществото ни пак заговори за труда и задълженията на децата.

По този повод припомняме мнението на Мария Монтесори, която твърди, че децата от малки трябва да бъдат приучавани съм задължения, които да отговарят на тяхната възраст. Така те по-лесно ще се научат на труд като големи.

Когато става въпрос за преподаване на задължения, започнете от рано. Разбира се, трябва да се съобразяваме с възрастта и индивидуалния характер, но децата често са по-способни, отколкото си мислим. Освен това те са много по-склонни и нетърпеливи да подражават на мама или татко, когато са едва на две-три години.

Освен това отделяйте време да научите децата на нови задължения. Забавете темпото, бъдете търпеливи и покажете на децата как да изпълняват задачата стъпка по стъпка. Когато детето за първи път се опита да изпълни задачата самостоятелно, наблюдавайте го, но не го контролирайте. С други думи, не карайте детето да се чувства така, сякаш му дишате във врата. Дайте му пространство, дайте му време и го оставете да прави грешки (стига да е в безопасност.)

Мария Монтесори (на италиански: Maria Montessori) е италианска лекарка и световноизвестна педагожка.

Тя е първата дипломирана лекарка в страната. След получаване на докторат по медицина Монтесори започва да чете свободни лекции по педагогическа антропология в Римския университет и в Центъра по педагогика, създаден от нея в Перуджа. Вдъхновявайки се от трудовете на Е. О. Сьоген и Фридрих Фрьобел, създава възпитателен метод, основаващ се главно върху развиването на усещанията. Монтесори широко използва привлекателни материали за свободните, индивидуални дейности, благодарение на които детето укрепва своето зараждащо се „Аз“.

25/08/2025

📅 Специална покана за месеците Септември и Октомври

🎒 Психологически консултации и работа с деца и юноши

Като родители, ние искаме най-доброто за децата си – да растат уверени, спокойни и щастливи. Но понякога се сблъскваме с трудности, с които не можем да се справим сами. Ако детето ви преживява промени, стрес или предизвикателства, ако искате да сте по-уверени в родителските си решения – не сте сами. Предлагаме ви подкрепа.

🌱 Какво предлагаме?
Професионални консултации за деца и родители, съобразени с възрастта, нуждите и индивидуалността на всяко дете.

🧠 Теми, по които можем да помогнем:

Психологическа подкрепа на деца при тревожност, агресия, проблеми с адаптацията, емоционални трудности, трудности в училище или градината

Индивидуално консултиране на родители – как да реагирате при проблемно поведение, как да поставяте граници, как да общувате ефективно с детето

Подкрепа при развод, раздяла или ново семейство – за детето и за родителя

Консултиране при загуба и смърт – когато детето преживява загубата на близък човек или домашен любимец

Трудности в общуването с връстници – изолация, конфликтност,

Преодоляване на страхове и ниска самооценка

Смущения в съня, храненето или поведението

Подготовка за училище и преходи между възрастови етапи

Подкрепа за тийнейджъри – емоционални кризи, трудности с идентичността, стрес от училище, зависимост от екрани и социални мрежи

👥 Работим както с деца, така и с родителите – защото добрата комуникация и стабилната връзка в семейството са основата на психичното здраве.

🎉 За месеците септември и октомври предлагаме БЕЗПЛАТНА първа среща (до 40 минути), на която ще обсъдим вашите притеснения и ще изготвим индивидуален план за работа.

📍 Консултациите се провеждат в гр. Севлиево
📞 Запишете своята безплатна среща още сега на: 0898767005 - Мюжгян Кадир, клиничен психолог.

20/08/2025

❓ Какво е важно да знаем за сексуалното развитие на децата? Освен, че трябва да назоваваме това „там долу“ с истинското му име. 🗣Темата не трябва да е табу, защото от нас родителите зависи да ги подкрепим в любопитството им по темата със здрав разум и фактология. Много неща трябва да се случват в сексуалното израстване на децата, за да пораснат те като възрастни със здравословна сексуална култура.

👉Затова ето тук: https://maikomila.bg/seskualnoto-razvitie-na-decata споделяме обобщена информация за сексуалното развитие на нормално здраво дете от раждането му до 9-годишна възраст.

08/08/2025

С настъпването на времето в което много малчугани започват ясла или детска градина има едно нещо, което притеснява родителите, а именно плача.
Има ли такова нещо като твърде много плач? Ако детето ви е на 3 години или по-малко — краткият отговор е: не съвсем.
На тази възраст плачът все още е един от основните начини за изразяване на всяко предизвикателно чувство. Езикът е ограничен, емоциите са преобладаващи, а плачът е нормален и очакван от развитието.
Но започвайки около 4-годишна възраст, нещата могат да започнат да се променят.
Кутия с инструменти за растяща емоция на вашето дете: Около 4-годишна възраст вашето дете вероятно има по-добро разбиране за езика – език, който му позволява да се изразява по по-директен начин.

Освен това те вече са в състояние да започнат да регулират емоциите си и да изградят умения за справяне, които ще продължат да развиват през годините.
Ще плачат ли и след 4-годишна възраст? Разбира се - и трябва! Плачът винаги ще бъде естествен начин за освобождаване на емоции.
Но можем ли да започнем да ги обучаваме да използват и други инструменти за комуникация? Да, можем.
Какво да избягвате:
Прекомерният плач не винаги е свързан само с чувство на разстройство – той може да се превърне в начин детето ви да покаже или дори да ви докаже колко е разстроено.
Когато това се случи, повечето от нас реагират по един от двата начина:
Втурваме се да го поправим, опитвайки се да накараме плача да спре,
Или го отхвърляме, като ги молим да се „успокоят“ или „стига вече!“
Истината е, че и двата отговора често се отнасят повече до нашия собствен дискомфорт, отколкото до техния.

Какво да направите вместо това:
Вашата цел не е да спрете чувствата им. Целта е да им помогнем да се научат как да ги управляват и да ги изразяват по нови начини. Това означава?
Помагайки им да изразят повече с думи и по-малко с поведение. Назовавайте с думи това. което виждате и дайте дума за емоцията, за да може да започне процеса на научаване на емоциите.

"Детето трябва действително да бъде прието като пълноправен член в живота на двойката, като човешко същество, момче или момиче, в достойни взаимоотношения със своите родители. Не може да се отнасяме с него като към играчка или домашно животно. Дори не е достатъчно да се отнасяме добре с детето, а трябва истински да го зачитаме. Трябва да изразяваме уважение и в най-малкия свой жест и поглед. Пред него не трябва да правим нищо, което не бихме направили пред някой почетен гост. Да възпитаваме означава всъщност да се отнасяме към детето като към човешко същество; да му позволим да разгърне своята енергия и да му помогнем да се чувства пълноправно човешко същество сред останалите."
Франсоаз Долто

25/07/2025

Случвало ли ви се е някога да се опитвате да докажете на детето си, че вие контролирате?

Може би детето ви протестира срещу решение, което сте взели. Може би то се съпротивлява. Може би сте казали „не“ и сега се оказвате заплетени в дълги, изтощителни преговори... обяснения, разсъждения, пазарлъци и повтаряне.

И някъде по средата на всичко това започва да ви се струва, че губите позиции. Затова се опитвате по-усърдно да го спечелите, да оправдаете избора си или да докажете, че вие контролирате.

И този цикъл изглежда има смисъл. Грижите се, опитвате се да бъдете справедливи и искате детето ви да разбере (и в идеалния случай да се съгласи!).

Но ето частта, която често забравяме:

Не е нужно да убеждавате детето си, че вие контролирате.

Просто трябва сами да го запомните.

Вие сте родителят и детето ви е дете. Вашият авторитет не е нещо, което трябва да доказвате или да спорите в момента - той вече е ваш.

Не става въпрос за това да бъдеш насилствен или наказателен, а за това да се довериш на себе си и да останеш здраво стъпил на земята, когато нещата изглеждат хаотични.
Да, детето ви ще протестира.

И когато го направи, може да започнете да се съмнявате: Може би не съм го обяснил достатъчно добре. Може би трябва да кажа повече. Може би ако просто им помогна да разберат, ще се успокоят...

Но често повече думи не носят повече яснота, а повече объркване и повече разочарование и за двама ви.

Така че следващия път, когато се хванете по средата на лекцията или сте заседнали в кръгов разговор, направете пауза и си напомнете:

Не е нужно да обяснявам това отново. Не е нужно да ги убеждавам.
Не е нужно да доказвам, че аз командвам. Аз просто командвам и това е хубаво нещо.
И от тази позиция можете да държите граница с емпатия и простота.

Разбирам те. Напълно разбирам, че си разстроен. И да, отговорът все още е „не“.

21/07/2025

Жените с отсъстващи бащи често стават просяци за любов, безопасност и сигурност.
Сърцераздирателно е колко дълбоко влагат в другите, надявайки се, че любовта им ще бъде върната, надявайки се най-накрая да се почувстват избрани, защитени и видени.

Те носят тиха болка – невидима рана, която шепне... Може би ако дам повече, те ще останат. Може би ако съм достатъчно добра, ще ме обичат.

Този глас не идва от това кои са те днес, а от малкото момиченце в тях, което непрекъснато гледаше през прозореца, чакайки някой, който никога не дойде.

Любовта им се превръща във валута – те търгуват с обич, лоялност и дори собствените си граници, само за да се чувстват задържани от някого.

Те дават прекалено много, прекалено много функционират и прекалено се извиняват, надявайки се, че един ден някой най-накрая ще избере да остане без условия.

Липсата на баща не оставя само физическа празнота – тя създава емоционални празнини, които жените често се опитват да запълнят с партньори, приятели или дори непознати.

Но това, което липсва, не е просто човек – това е ранното убеждение, че е по своята същност достоен за любов, без да е необходимо да я заслужва.

Тя често става свръхнезависима, казвайки, че няма нужда от никого.

Но зад тази сила стои изтощение – от носенето на собствената си болка, от преструването, че е добре, от оцеляването в свят, който никога не я е научил как да получава.

Когато най-накрая срещне любовта, тя може да не знае как да ѝ се довери.

Нервната ѝ система не разпознава постоянството. Чувства се чужда. Дори несигурна. Тя може да я отблъсне, преди да има шанс да я задържи.

Тази жена не е съкрушена. Тя е някой, който е бил помолен да се грижи за себе си, преди изобщо да е бил истински обгрижван. Тя е някой, който е изградил сърце от белези и мълчание.

Изцелението за нея не идва от намирането на перфектния партньор. То идва от намирането на себе си. От срещата с малкото момиченце вътре в себе си и от това да ѝ каже: „Не е нужно повече да просиш. Ти вече си достатъчна.“

Когато жена с отсъстващ баща започне да си възвръща стойността, тя спира да се стреми към любов и започва да я привлича от място на истина.

Изцелението ѝ не е само нейно – то се превръща във вълна, която докосва всяко поколение след нея.

И може би за първи път тя най-накрая диша дълбоко... не защото някой е останал, а защото е спряла да се изоставя.

Ако принадлежите към тази история, знайте, че изцелението е възможно.

- Абхикеш.
Abhikesh.

04/06/2025

Когато се задейства емоция, ние сме в нейното влияние, което ограничава способността ни да мислим ясно и да избираме как да реагираме.
С течение на времето придобиваме известна яснота и способност да правим обмислен избор.
С осъзнатост можем да спрем, преди да реагираме, и да изберем реакция, която най-добре служи на нашите цели.

Ние реагираме на емоционалните състояния с действията си. Реакциите ни на една и съща емоция могат да се различават в зависимост от обстоятелствата. Може да имаме първична, по-незабавна реакция и вторична, по-обмислена реакция. Всяка реакция може да бъде конструктивна и полезна за нас самите, другите и ситуацията, или разрушителна и неефективна.

Една от най-известните теории, обясняващи емоциите, е Теорията за шестте основни емоции на Екман. Тя посочва кои са базисните човешки емоции, от които произлизат всички останали емоции.
През 2014 г. създателят на теорията за шестте основни емоции Пол Екман обединява усилия с Далай Лама, за да създаде една универсална карта на емоциите, която може да разгледате подробно, ако имате интерес.

Прекрасно онагледено е как реагираме в различните си състояния.

The Atlas of Emotion is a tool to help people better understand what emotions are, how they are triggered and what their effects are, and how to become aware of emotions before acting on them.