Психолог-Теодора Димитрова

Психолог-Теодора Димитрова https://www.stovesti.info/teodora-dimitrova-horata-imat-nuzhda-da-se-razbirat-pomezhdu-si-gabrovo-stovestiinfo-10744.html

Твоето безопасно място за връщане на сигурността, спокойствието и вътрешния мир. Психологическа подкрепа при паника, тревожност и загуба на смисъл. Заедно изграждаме пътя към твоята стабилност и увереност.🌳

🦋🌞
06/03/2026

🦋🌞

АНАТОМИЯ НА ЕМОЦИОНАЛНОТО ИЗНУДВАНЕ– как да разпознаем невидимите нишки?Емоционалното изнудване рядко е гръмко. То е мно...
06/03/2026

АНАТОМИЯ НА ЕМОЦИОНАЛНОТО ИЗНУДВАНЕ– как да разпознаем невидимите нишки?

Емоционалното изнудване рядко е гръмко. То е много тихо, подмолно и често е маскирано като „загриженост“ или „дълбоко разочарование“.

То не цели да реши проблем, а да промени поведението чрез страх, задължение или вина.

То е онова свиване в стомаха, когато чуете: „Ако държеше на мен, нямаше да постъпиш така“, “Това, което си ти ме кара да се чувствам зле.”.

И каквото и да правите, никога не е достатъчно.
И никога не сте достатъчни.

Сякаш изведнъж ставате длъжни за това, че имате собствено мнение.

Или пък се сблъсквате със стена от тишина – онова мълчание, което ви наказва, докато не се „поправите“.

И най-болезненото: да носите на раменете си чуждото лошо настроение, сякаш вие сте виновни за него.

Познато ли ви е?

Първата стъпка към свободата не е в скандала, а в това да си признаете, че това не е любов, а опит за контрол.

И още по-дълбоко - да си простите, че сте позволили да ви се случи.

Когато спрете да оправдавате изнудването, започвате да дишате по-леко.

Пиша това, защото знам колко е трудно да се постави граница, когато те боли. Понякога самото изричане (или написване) е началото на промяната. Пишете ми, чета ви. ❤️

Следва продължение: Част 3 – Да си „добър“ или да имаш самоуважение?

ИЗКУСТВОТО ДА НЕ ПРЕДАВАШ СЕБЕ СИ. ЖИВОТ ОТВЪД ЕМОЦИОНАЛНИТЕ БУТОНИВ следващите дни ще споделя с вас една поредица от пе...
05/03/2026

ИЗКУСТВОТО ДА НЕ ПРЕДАВАШ СЕБЕ СИ. ЖИВОТ ОТВЪД ЕМОЦИОНАЛНИТЕ БУТОНИ

В следващите дни ще споделя с вас една поредица от пет части, посветена на най-важната битка, която водим – тази за собствения ни мир. Ще си говорим за онези невидими нишки, които ни дърпат назад, за „бутоните“, които другите натискат, и за това как да поставим граници, които не ни изолират, а ни освобождават.

Каня ви на този разговор за силата да бъдеш себе си, без да се извиняваш за това.

Част 1

ЗА ПРИВИЛЕГИЯТА ДА ПОЗНАВАШ ДУШАТА НА ДРУГИЯ

Във всяка близка връзка идва момент, в който опознаваме слабите места на другия. Знаем кои думи го нараняват, кои спомени го карат да настръхне и кои са неговите несигурности.

Често наричаме тези места „бутони“.

Да знаем кои са бутоните на някого, е огромна привилегия, а не инструмент за контрол.

Когато някой ни покаже уязвимостта си, той ни дава ключ. Този ключ е знак за доверие – вяра, че ще пазим това пространство, а не че ще нахлуем в него, за да го рушим, когато сме гневни или недоволни.

Къде е проблемът?

Много хора използват познаването на партньора, за да го обезсилят емоционално в спор.

Натискането на тези бутони е лесен начин да се спечели битката, но е най-сигурният начин да се загуби човека.

Когато нясой атакува там, където боли най-много, той не решава конфликт – той руши фундамента на безопасността помежду ви.

Истинската зрялост не е в това да нямаме емоционални бутони. Всички сме хора и всички ни боли!

Зрелостта е в това да изберем партньор, който се отнася към слабите ни места с уважение и тиха грижа, а не с тактика.

Ако някой системно използва познанието за страхове ни срещу нас, е време да се запитаме: Това близост ли е или емоционална стратегия?
Ако в момент на близост почувствате, че някой използва вашата уязвимост като „бутон“, ако ви се налага да се справяте с усещането, че доверието ви е било използвано като тактика, какво правите в тези отношения?

Защото обичта е пристан.
Тя е мястото, където емоционалните ни бутони най-после могат да си починат, а не да бъдат под непрестанен и непредвидим натиск.🦋🌞

Следва продължение: Част 2 АНАТОМИЯ НА ЕМОЦИОНАЛНОТО ИЗНУДВАНЕ

Намирането на собствения глас е поредица от неудобни моменти. а не медитация в специална средаТвоят глас често се появяв...
04/03/2026

Намирането на собствения глас е поредица от неудобни моменти. а не медитация в специална среда

Твоят глас често се появява първо като раздразнение.
Това е момента, в който всички се смеят на шега, която не ти се струва смешна или хвалят решение, което ти се струва грешно.

Вместо да потискаш това раздразнение, вгледай се в него. Там, където не си съгласен с мнозинството, започваш ти.

Социалното ехо ни кара да се преструваме, че ни пука за неща, които всъщност ни отегчават.

Твоят глас е в нещата, които те карат да забравиш да си проверяваш телефона.

Ехото е винаги логично и безопасно. Твоят глас е в онази странна идея, която те е срам да изречеш, защото звучи нелепо или твърде различно.

Ще разбереш, че твоят глас всъщност е много силен, щом предизвикаш "тиха война" и обвинения. Тогава вече не си част от ехото – ти си се превърнал в дисонанс, който разваля удобната мелодия на останалите.

Когато хората те обвиняват, че променяш установения ред, те всъщност казват, че твоята истина ги кара да се чувстват неудобно заради собствените им компромиси.

Всяка система (семейство, работен екип, приятелски кръг) има неписани правила за оцеляване чрез мълчание. Когато някой започне да говори без да се предпазва, когато не действа в режим “под радара”, той автоматично става черната овца, защото принуждава системата да се погледне в огледалото.

Тази свобода на изразяване, свободата да имаш собствен глас не е безплатна.

Плаща се с изолация от страна на тези, които предпочитат комфортната лъжа пред неудобната истина.

Въпросът е дали този ред, който нарушаваш, изобщо заслужава да бъде пазен, ако цената му е твоето заличаване?

Който не блести, не пречи, но който свети със собствена светлина, заслепява тези, които предпочитат да живеят в сиво.

⚪️🟢🔴
03/03/2026

⚪️🟢🔴

Забелязала съм, че щастието не е в това колко често успяваш, а колко бързо се засмиваш над ситуацията, в която си попад...
02/03/2026

Забелязала съм, че щастието не е в това колко често успяваш, а колко бързо се засмиваш над ситуацията, в която си попаднал.

Има една особена дълбочина и мъдрост в това да погледнеш и най-голямата неволя, и просто да разкършиш рамене, сякаш я отръскваш от себе си.

Това не означава, че си несериозен, че я подминаваш, а че не позволяваш на проблемите да ти тежат повече, отколкото заслужават.

В крайна сметка, най-добрите истории започват с: „Няма да повярваш какво ми се случи днес...“ 😉

Умението да превърнеш личната си драма в анекдот е най-прекият път към това да ти е леко на душата.

Работи по-добре от всичко друго! 🦋🌞

Днес избирам да бъда в мир със своето минало. Моите мисли са светли, сърцето ми е спокойно, а енергията ми – съзидателна...
01/03/2026

Днес избирам да бъда в мир със своето минало. Моите мисли са светли, сърцето ми е спокойно, а енергията ми – съзидателна. Аз съм готова за най-добрата си пролет!

Честита Баба Марта!🤍❤️

Напоследък в стомаха ми бълбука една пълноводна река. Не е тревожност, а онова специфично усещане за прилив, което идва,...
28/02/2026

Напоследък в стомаха ми бълбука една пълноводна река. Не е тревожност, а онова специфично усещане за прилив, което идва, когато спреш да се бориш с живота и просто му се довериш.

В работа ми често говорим за контрола – как се опитваме да подредим бъдещето, хората около нас, дори собствените си емоции.

И откриваме, че най-големите промени се случват, когато оставим греблата и се отпуснем, като преосмислим очакванията си.

Забелязали ли сте как, когато спрем да преследваме успеха или хората, те сами започват да се появяват?

Сякаш енергията, която досега сме хабили в напрежение, изведнъж се превръща в магнит.

🦋 Днес избирам да не форсирам нищо.

Оставям се на течението и се доверявам, че реката знае пътя.

Когато съм в мир със себе си и пространството около мен се успокоява.

А в това спокойствие винаги се появяват правилните срещи и точните хора.

Просто исках да споделя това усещане за лекота. Понякога най-продуктивното нещо, което можем да направим, е просто да подишаме и да се пуснем по течението.🗝

А при вас как е? Усещате ли кога е време да оставите греблата?

Address

Улица "Христо Спиридонов" 6
Sevlijevo
5400

Opening Hours

Monday 10:00 - 19:00
Tuesday 10:00 - 19:00
Wednesday 10:00 - 19:00
Thursday 10:00 - 19:00
Friday 10:00 - 19:00

Telephone

+359887383225

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Психолог-Теодора Димитрова posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Психолог-Теодора Димитрова:

Shortcuts

Share

Share on Facebook Share on Twitter Share on LinkedIn
Share on Pinterest Share on Reddit Share via Email
Share on WhatsApp Share on Instagram Share on Telegram

Category