29/07/2025
Човек бързо залепва за всичко, което обещава утеха на мига — свещи, аромати, кристали, ритуали, мантри, четива за енергии и вълшебства. Опарен от болката, търси лекота и забрава. Но както казва Габор Матé, „Ние не лекуваме раните си с мисли, а с истина и действие“. А истината е, че вътре в нас живеят стари страхове и срам, които не изчезват сами по време на сън.
Лесно е да запалиш пало санто и да си повтаряш „Служа на живота“, докато някой в YouTube ти обещава, че ей-сега Вселената ще те обгърне. Много по-трудно е да седнеш срещу някого, да кажеш „Страх ме е“ и въпреки това да поискаш; да признаеш; да откажеш.
Световноизвестният психолог и автор Джордан Питърсън често повтаря, че смисълът не е да избегнем страха, а да станем достатъчно силни, за да го носим. Не ставаш силна в стая, накипрена с кристали. А когато трепериш и въпреки това не бягаш.
Експертът в отношенията Естер Перел говори за уязвимостта ни. Че близост се гради само когато си готова да бъдеш видяна такава, каквато си. Без ритуалите, без димната завеса на нумерологията. Защото нашата тревожност не е само в нас — тя е между нас и другия. И не се лекува например с хороскоп, а с разговор, с докосване, с това да дишаш дълбоко през неловкото усещане. И с любопитство да изчакаш какво ще се появи след него.
Можеш да носиш гривна против уроки, тайно да си записваш фантазни желания и да чакаш Меркурий да тръгне напред, но безпокойството не се интересува от звездите. Интересува го дали днес ще излезеш от къщи, дали ще се заявиш, дали ще поискаш помощ, дали ще издържиш неудобството, докато се разплита кълбото от болка.
И Габор Матé, когото всички познават, напомня, че не медитацията те спасява сама по себе си. Тя само отваря врата, но ти решаваш дали ще минеш през нея и дали ще действаш различно. „Поеми тежест, която можеш да носиш. Това ще те направи по-силна“, добавя Питърсън. Защото близостта не е спокойствие — тя е риск, обобщава Перел.
Всичко красиво, което гори, ухае или блещука, дава някаква бледа утеха, но едва ли ще ти вдъхне нова смелост. Тя се ражда, когато останеш там, където те пробожда старият ти страх. Тогава се случва не магия, а нещо много по-истинско — промяна.
