Полина Друмева- психолог, EMDR и хипнотерапевт

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • Полина Друмева- психолог, EMDR и хипнотерапевт

Полина Друмева- психолог, EMDR и хипнотерапевт Психологическо консултиране, EMDR, хипнотерапия. Редовен член на Дружеството по позитивна психотерапия в България /ДППБ/

Има едни такива хора, които вечно правят добрини. Никога не говорят за това, не искат благодарности, нито целият свят да...
01/07/2025

Има едни такива хора, които вечно правят добрини. Никога не говорят за това, не искат благодарности, нито целият свят да знае на кого какво добро са сторили. Има едни такива хора, които винаги ще сложат нуждите на другия пред собствения си комфорт и това само, защото сърцата са им създадени такива - човечни. И никога няма да ги видиш намръщени. Най-трудната работа ще вършат с усмивка на лице, а когато им стане криво - ще си поплачат, ще забършат сълзите си и ще продължат да подават ръка. За тези хора знам само едно - макар другите да не виждат винаги за кого какво са сторили и да не ги оценяват понякога, Някой отгоре дава им здраве, обич и късмет, който малцина имат. И това им стига! Богати са по душа, богати са по любов, богати са по всичко, което Съдбата им подарява. Защото няма добро на този свят, което да не се върне двойно под формата на вълшебство или сбъдната мечта. ❤

- Яж, чети, обичай и пътувай

drumeva.com

„Старата любов ръжда не хваща“… или просто помним блясъка ѝ така, както се помни детството – с топлина, но без яснота.Вс...
30/06/2025

„Старата любов ръжда не хваща“… или просто помним блясъка ѝ така, както се помни детството – с топлина, но без яснота.

Всички някога сме се влюбвали в ученическите си години – онези погледи, които те разтърсват без обяснение, онези ръце, които никога не са се докоснали, но в сърцето ти са били дом. Несподелените чувства, разбитите мечти, първите писма и последните думи. После порастваме. Животът поема по свой път, създаваме семейства, пътуваме, изграждаме кариери, градим рутинни светове. Но някъде дълбоко в нас споменът за „него“ или „нея“ стои като недовършена история, като точка със запетая.

И тогава… съдбата отваря вратата. Среща ви отново. Очите се разпознават, телата потрепват, сърцата за миг повярват, че всичко може да започне отначало...или да продължи. И се хвърляш с цялата страст, с всичко неизживяно, с всичко премълчано. Надяваш се да си върнеш онова, което някога сте изпуснали.

Но истината е трудна, човекът отсреща вече не е същият. Ти не си същата. Животът е минал през вас и ви е променил. И когато настоящето ви погледне в очите, обикновено след около година, две, когато периода на Нептун намали своя хват, осъзнаваш, че това, което сте имали, принадлежи на друго време, на други хора, които вече не съществуват.
И понякога, въпреки всичко, което сте си казали… въпреки обещанията, тишините, погледите, нежните думи и внезапните изчезвания… въпреки фантазиите и вярата… единственият здравословен избор е да оставиш миналото там, където принадлежи.

Да не се гневиш. Да не съжаляваш. А просто да пуснеш.

Защото както ми каза наскоро една клиентка:
„Колкото и да казваме, че сме различни, толкова всъщност сме еднакви – всички търсим любов и щастие, но често вървим към тях по криволичещи и болезнени, различни пътища.“
И някои от тези пътища минават през хора, които не могат да бъдат с нас в зрелостта, в която да ги обичаме, защото там не е тяхното място.
Да се вкопчиш в една стара любов, която вече не дава плод, е като да стоиш на полето в края на есента, да чакаш пролет, която няма да дойде. Докато животът, в своята мъдрост, ти прошепва, че има други посоки. Че има други срещи, други възможности, друг въздух, друг хоризонт.

И така идва моментът, в който избираш:
Да останеш в застоя – уютен, познат, но без движение. Или да тръгнеш към неизвестното – страшно вълнуващо, но живо.
Дар е да се сбогуваш не с човека, а с илюзията. Да върнеш историята на мястото ѝ, в миналото. И да продължиш пораснал, помъдрял, с нежност към себе си.

Защото животът не винаги ни връща, за да останем. Понякога ни връща, за да затворим кръга.

Ако четеш това и усещаш, че описва теб, знай, че е напълно човешко да се надяваш. Но е истински зряло и смело да се освободиш. Не защото не е било важно. А защото вече не ти служи.
И знай, че краят на една стара история може да е началото на най-смелата ти глава.

drumeva.com

Има толкова красиви неща в един залез! Омагьосващите пламъци се преплитат в небосклона, докато парещото слънце бърза за ...
19/06/2025

Има толкова красиви неща в един залез! Омагьосващите пламъци се преплитат в небосклона, докато парещото слънце бърза за почивка, спокойно че има кой да бди над нашите сънища.

Хващайки мига на началото, Ви пожелавам спокойна вечер! 🌞

drumeva.com

КРАСОТАТА от какъвто и да е вид, в своето върховно развитие, неизменно възбужда до сълзи чувствителната душа.“ Едгар Ала...
19/06/2025

КРАСОТАТА от какъвто и да е вид, в своето върховно развитие, неизменно възбужда до сълзи чувствителната душа.“

Едгар Алан По

Добро утро 🦋

drumeva.com

Според Американското дружество за положителна грижа за деца (www.americanspcc.org): възрастните, които са били малтретир...
19/06/2025

Според Американското дружество за положителна грижа за деца (www.americanspcc.org): възрастните, които са били малтретирани като деца, са изложени на повишен риск от развитие на физически, емоционални, професионални проблеми през целия си живот. Половината от психичните заболявания при възрастни възникват до 14-годишна възраст и две трети до 24-годишна възраст.

Скорошно проучване на Фелити относно неблагоприятни детски преживявания (ACE) показва въздействието на дългосрочната травма върху извадка от 17 000 души: травматичните преживявания в детството са свързани с повишен риск от умствени, физически и поведенчески проблеми от ранна детска възраст през целия живот.

Травмата при деца

Травмата е всяко преживяване, което подкопава чувството на човек за безопасност и благополучие, което го кара да има изкривени и негативни вярвания за себе си и света.

В Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства, пето издание (DSM - 5), травмите с главно Т са онези преживявания, които могат да доведат до посттравматично стресово разстройство (ПТСР): катастрофални преживявания като природни бедствия, претърпяно или наблюдавано насилие, сериозни инциденти; преживявания на ужас, страх за собствената безопасност или непреодолима болка, придружени от чувство на безпомощност.

Травмите с „малко t“ са тези негативни релационни преживявания, като липса на емоционална настройка, пренебрегване, критика и поведение, което води до преживяване на състояния на безпомощност, срам, унижение, липса на надежда.

За едно дете преживяванията на изоставяне, прекъсване на връзката на привързаност, траур могат да се считат за травми с главно Т. То може да реагира на тези събития със симптоми, които могат да персистират дори за много дълги периоди от време или да оставят вътрешни увреждания, дори когато намаляват в острата си форма (Greenwald, 2000).

Но за едно дете дори объркан тест в училище, спор с приятел, загуба на баба и дядо могат да бъдат травматични преживявания.

Ефекти от травма

Травмата носи не само емоционално преживяване на безпомощност и страх, но и важна физическа реакция.

Нашето тяло е програмирано да ни гарантира безопасност и оцеляване. Когато се чувстваме в опасност, ние навлизаме в състояние на свръхвъзбуда. И в това състояние се съхранява сензорната и когнитивната информация, свързана с травматичното събитие в нервната система.

Ако преживяването остане в непреработено състояние, когато се случи нещо подобно, то се появява отново частично или напълно в осъзнаването с цел повторно влизане в системата за обработка, но с резултат от създаване на допълнително страдание.

Детето може да преживее натрапването на умствени образи под формата на вярвания или емоции, които идват под формата на прекомерна реакция към настоящата ситуация.

Някои деца намират много аспекти от живота си за заплашителни, просто защото никога не знаят кога споменът може да изплува отново. Травматизираното дете може да развие по-голямо чувство за опасност от външния свят, което върви ръка за ръка с чувството за опасност на собствения му ум.

Възприемането на възможни заплахи може да доведе до симптоми като безпокойство, тревожност, склонност да се възприемат другите като враждебни, свръхвъзбудимост. Детето може да развие общо чувство за уязвимост и неефективност или емоционално изтръпване и поведение на избягване, също типично за посттравматично стресово разстройство при възрастни.

Диагностично изследване при деца

При децата обаче проявата на посттравматичните симптоми често е доста различна от класическата картина на ПТСР при възрастните. Могат да преобладават соматични симптоми или форми на регресия.

Поведението на травматизираните деца ще съответства на това на други диагностични категории, като ADHD, състояния на генерализирана тревожност, депресия или опозиционно предизвикателно поведение, а не критерии за ПТСР.

Такива диагнози точно описват поведенческите характеристики на разстройството, но често не засягат корените му. Липсата на диагностициране на травмата може да доведе до хронични симптоми и да доведе до патологии при възрастни, като гранично разстройство на личността, комплексен посттравматичен стрес или дисоциативни разстройства.

И дори повече, отколкото при възрастните, е необходимо да се разглежда широко дефиницията на травмата като обезпокоително преживяване, което не е добре интегрирано. И така, целта е да стигнем до сърцето на „това табу“: какво е причинило проблема и какво можем да направим по въпроса?

Как децата реагират на травма

Децата могат да бъдат особено уязвими, тъй като са по-безпомощни и склонни към страх от възрастните и все още не са развили когнитивните, емоционални и физически умения, които възрастните имат, за да се справят с ежедневните събития и предизвикателства.

Те са издръжливи по природа, те трябва да придобият автономност чрез преодоляване на много трудности и за да направят това, те са оборудвани със здравословен егоцентризъм и силно чувство за своя потенциал. Но за да бъдат успешни в постигането на етапи на развитие, те също трябва да се чувстват обичани, достойни за грижа и в безопасност.

Неблагоприятните преживявания вече създават емоционалните и соматични основи на това, което ще се превърне в посттравматични вярвания в предвербалната ера. Например, дете, което е било пренебрегвано или което е имало непоследователна и предвидима грижа, може да създаде вярвания като „Не мога да се доверя на възрастните“, „Не мога да понасям промяната“, „Не заслужавам любов“.

Такива вярвания водят до чувство на безпокойство, недоверие, гняв, страх. И контролиращи, опозиционни, твърди и устойчиви на промени поведения, които създават трудности в траекторията на развитие.

Какво е EMDR терапия

EMDR терапията (десенсибилизация и преработка чрез движението на очите) е основан на доказателства. Това е психотерапевтичен подход, препоръчан заедно с когнитивно-поведенческата психотерапия (CBT) от СЗО за лечение на посттравматично стресово разстройство при деца, юноши и възрастни.

Подходът EMDR се основава на предположението, че в мозъка ни има вродена система за обработка на информация, която позволява интегрирането на нови преживявания в съществуващите мрежи от невронна памет. Спомените за травматични преживявания остават нефункционално съхранени в мрежите на паметта, изолирани от другите, неинтегрирани и в състояние на възбуда. След това необработените спомени се стимулират от вътрешни и външни стимули, което води до неподходящи когнитивни, емоционални и поведенчески реакции.

Как работи EMDR

EMDR терапията работи чрез достъп до спомени за травматичното събитие и активиране на вродената система за обработка чрез двустранна променлива стимулация (BLS), която може да бъде визуална, тактилна или слухова.

Със стимулацията процесът на обработка метаболизира паметта, която по този начин може да бъде свързана по адаптивен начин с друга информация, присъстваща в паметта, което води до посттравматична еволюция и растеж. Това, което е полезно за едно преживяване, се съхранява с подходящи емоции и насочва човека към неговото бъдеще.

Дори ако някои преживявания могат да бъдат съхранени по дисфункционален начин, човекът е вътрешно здрав: след като тези преживявания бъдат обработени, човек бързо се връща в състояние на равновесие и положителните преживявания стават по-мощни и ярки.

EMDR с деца

Исторически сборник

Работата с EMDR с деца може да бъде много подобна на тази с възрастни за по-големи деца и юноши или да изисква големи адаптации с по-малки деца.

Терапевтът, който работи с деца, се среща преди всичко с родителите, за да разбере проблема на детето, неговото функциониране, неговата история.

Изследват се неговите преживявания и травми, които може да са допринесли за развитието на проблема.

Във всеки случай се поема отговорност за цялото семейство, като се обръща особено внимание и на най-значимите аспекти от историята на родителите, както и на техните възможни проблеми, неразрешени преживявания, които могат да бъдат свързани с проблемите на детето, техните вярвания като както и страхове и надежди.

Подготвителен етап

Терапията протича с изграждане на доверителна връзка с детето, което се учи на начини за успокояване и понасяне на по-трудните емоции. Целите на родителя се преформулират въз основа на това какви са целите, които могат да бъдат споделени от детето, за да се увеличи сътрудничеството и доверието.

Идентифициране и обработка на травматичното преживяване

Децата може да не са в състояние да си спомнят или говорят за травматични спомени, но те дават улики за своите преживявания и чувства по време на игра или творческа работа.

В играта се проявява богатият емоционален живот на детето, който се проследява назад в неговата история и неговите преживявания. Именно от света на играта ние се опитваме да разберем гледната точка на детето, да разберем какво говори поведението му.

Именно в играта се адаптира фазата на EMDR повече или по-малко подобна на стандартния протокол в зависимост от способността на детето. Фокусирайки се върху емоциите на куклата, детето може например да изрази емоциите си по непреодолим начин и терапевтът може да извърши двустранната стимулация, докато детето помага на куклата да преодолее трудните си емоции, като внимава интензивността на предизвиканите емоции да е винаги поносима за детето.

Друг основен аспект на фазата на обработка е предоставянето на подходяща и полезна информация за адаптивната обработка на опита. Децата нямат гледната точка на възрастните, така че се нуждаят от помощ под формата на информация и уверение по отношение на въпроси като безопасност и отговорност (напр. „никога не е виновно дете, ако възрастен пие и нарани някого“).

Силни страни

Децата са склонни да обработват много бързо, защото имат много къси асоциативни вериги, по-малко "история" от възрастните и следователно по-малко твърди структури. EMDR работи много бързо и ефективно при добре адаптирани деца, които са преживели една травма, ограничена във времето.

Може да помогне за намаляване на безпокойството, свързано с органични заболявания, и да промени дисфункционалните вярвания, създадени в резултат на заболяването.

Може също така да се използва много ефективно за укрепване на положителните ресурси и функционалните стратегии за справяне, когато за съжаление детето остава в трудни житейски ситуации или в неудобно състояние (напр. дете с ADHD може да работи върху убеждението си, че е „неспособно“ и върху укрепването на убеждение „Мога да се справя сам с тази задача“).

Никога не е лесно за родителя да доведе дете на терапия поради стигмата, ангажираността и твърде често недефинираните цели.

Подходът EMDR може да бъде улесняващ от тази гледна точка, тъй като в някои ситуации той работи по-бързо от други терапевтични подходи. Има целенасочен подход и целите са ясни и споделени: облекчаване на последствията от травмата, за да може детето да възобнови по-здравословната си траектория на живот.

За запазване на час: https://superdoc.bg/lekar/polina-drumeva-

Грешно РАЗБРАНИЯТ ИЗБОРОбществото ни събира. Да, то ни оформя, дава ни език, имена, принадлежност. Изгражда контекст за ...
14/06/2025

Грешно РАЗБРАНИЯТ ИЗБОР

Обществото ни събира. Да, то ни оформя, дава ни език, имена, принадлежност. Изгражда контекст за живот – правила, стойности, смисъл. Но същото това общество – с всичките си очаквания, морали и погледи отстрани – често е и онова, което ни разделя. Най-вече от самите себе си.

От деца ни учат, че има път, който се следва – че амбицията е постижение, че любовта се вписва в рамка, че човек трябва да знае как изглежда „успехът“.

📍 „Не можех да си позволя да избера него… Бях на прага на повишение. А той не беше част от този свят.“
— М.И, 38 г., маркетинг директор

📍 „Обичах я истински, но щеше да развали всичко. Родителите ми, бившата ми, колегите… никой нямаше да приеме.“
— К. В. , 42 г., адвокат

📍 „Толкова дълго съм била силната, самодостатъчната, че сега, когато копнея за близост, не знам как да сляза от пиедестала.“
— И. З, 35 г., терапевт

И така тръгваме по този път. Градим, борим се, доказваме се. Вдигаме фасади, печелим признание. Накрая – имаме всичко, освен себе си. Понякога животът ни поставя пред уж ясен избор – между сърцето и амбициите. Но истината е, че този избор никога не е честен. Защото сърцето не се избира – то просто е. То не търгува, не планира, не пресмята рискове. А амбициите… амбициите са светли и строги – изградили са ни, спасили са ни, дали са ни път. Но и вкарали са ни в роля, от която вече не знаем как да излезем.

Любовите, които остават невъзможни, не са такива, защото липсва чувство. Те стават невъзможни, когато външният свят започне да ни диктува кой имаме право да обичаме. Когато нечие мнение за нас натежи повече от собствения ни копнеж. Когато тихият въпрос „Какво ще кажат другите?“ звучи по-силно от „Какво чувствам аз?“

И се оказваме в капан. На уж “зрялост”, на успех, на добър образ, на роля. И в този капан започваме да губим себе си. Защото всеки ден, в който не сме верни на сърцето си, ни отдалечава от онзи автентичен, дишащ човек, който някога сме били.

Накрая страхът не е от това да загубим някого. Страхът е, че ако се предадем на любовта, ще се разпадне всичко, което сме градили – и ще се окаже, че не знаем кои сме без него. Но понякога, именно в тази разруха, се крие истинската ни цялост.

Най-болезнените връзки не са онези, които не са се случили. А онези, които сме прекъснали сами, защото светът около нас не им дава позволение. Защото принадлежността към система, образ и роля е станала по-силна от принадлежността към собствената душа.

И така започва размиването: кой съм аз под всички роли? Под успеха, под уважението, под стабилната фигура, която никога не греши?
Кой съм, ако избера любовта, която ме прави уязвим?
А ако не я избера – ще остане ли нещо живо в мен?

Рано или късно, всеки, който е заменил сърцето си със социална идентичност, се сблъсква с това: можеш да спечелиш уважението на света и все пак да останеш сам пред огледалото – с въпроса дали изобщо си живял като себе си.

drumeva.com

Независимо С КОГО СЕ СВЪРЗВАМЕ — в любовта или в приятелството — партньорът вътре в нас винаги е един и същ. Това е оназ...
13/06/2025

Независимо С КОГО СЕ СВЪРЗВАМЕ — в любовта или в приятелството — партньорът вътре в нас винаги е един и същ. Това е онази част от нас, която вярва. Която се разкрива. Която иска истинска близост, не повърхностна игра.

Понякога се доверяваш не защото не знаеш какво е болка, а точно защото я познаваш. И въпреки това избираш да отвориш сърцето си — бавно, смело, искрено. Влизаш в нещо с усещането, че си у дома. Оставяш на другия ключовете към тишината си, към онези части от теб, които не показваш на никого. И вярваш. Не на думите, а на усещането, на погледа, на паузите, в които си мислиш, че си разбран. Сакаш една невидима връзка ви държи заедно в мислите.

Но точно там, в тази тишина, понякога се ражда не обич, а предателство. Не бурно, не видимо веднага — а тихо, подмолно, в онези моменти, когато вече си се отпуснал. Когато си решил, че си в безопасност. И тогава разбираш, че доверието не е просто жест или навик — то е свещено пространство, което не всеки умее да почете.

И може би най-болезненото не е самото предателство, а това, че си вярвал истински. Че си позволил на някого да бъде част от душата ти. А той — просто е минал през нея, без да свали обувките си.

И когато доверието започне да изчезва, не идва просто тишина.
Идва мълчанието — онова тежко, глухо усещане, в което думите вече не намират път.
Не защото няма какво да се каже, а защото душата вече не вярва, че някой ще я чуе.

А мълчанието не е граница. То е бент.
Издигнат не да пази, а да спре потока.
И ако нещо успее да премине през него, то не е шум, не е доказателство, не е драмата…
а истинското чувство — онова, което не търси вратичка, а начин.
Онова, което не се страхува от дълбокото, защото знае как се плува там.

drumeva.com

Защо той/ тя НЕ СЕ ПРОМЕНЯ?Понякога този въпрос не звучи на глас, а просто живее в тялото ти – като тиха умора, като сви...
11/06/2025

Защо той/ тя НЕ СЕ ПРОМЕНЯ?

Понякога този въпрос не звучи на глас, а просто живее в тялото ти – като тиха умора, като свито гърло, като онова чувство, че отново даваш, отново се надяваш… и пак нищо не се случва.

Мислим, че ако обичаме достатъчно, ако разбираме, ако прощаваме, другият ще се промени. Че любовта ни ще го достигне и ще го накара да се събуди, да порасне, да поеме отговорност. Но реалността е друга – човек не се променя, защото някой друг го иска. Променя се, когато вътре в себе си е готов. Спомни си, че гъсеницата не става пеперуда, когато просто отворим пашкула, а когато тя е готова да изпита болката, за да е готова за любовта на другите.

И колкото повече се опитваш да го водиш, толкова по-често оставаш сама в този път. Започваш да се питаш: „Защо не вижда? Защо не чува? Защо не избира да бъде по-добър? Заради нас? Заради себе си?“

И тук идва онова болезнено осъзнаване – че може би не става дума за него, а за теб. За нуждата ти да бъдеш чута, избрана, за това да усещаш стойността си през неговия поглед. Той просто я отразява – или липсата ѝ.

Тогава идва моментът да се обърнеш навътре. Не за да се обвиниш, а за да разбереш: какво всъщност очакваш от него? Какво искаш да получиш чрез неговата промяна? И как можеш сама да си го дадеш?

Една техника, която използвам често, е техниката на петте „защо“.
Примерно:

– Защо искам той да се промени?
→ За да ме цени повече.
– Защо ми е важно това?
→ Защото се чувствам недостатъчна.
– Защо така се чувствам?
→ Защото в миналото любовта е била свързана с одобрение.
– Защо търся одобрение отвън?
→ Защото още не съм се научила да го намирам в себе си.
– Защо не съм се научила?
→ Защото цял живот съм мислела, че стойността ми идва отвън.

Това променя гледната точка. Вече не питаш само защо „той“ не се променя, а започваш да разбираш как твоите дълбоки нужди се завихрят около неговата пасивност. И как в този танц на разочарования, ти губиш връзка със себе си.

Тук е моментът да си припомниш, че НЯМА ДА НАМЕРИШ ОБИЧ ТАМ, КЪДЕТО ПЪРВО ГУБИШ СЕБЕ СИ. Че когато той не се променя, имаш две възможности – да стоиш и да страдаш или да поемеш отговорност за собствената си вътрешна промяна.

Да спреш да се опитваш да го поправиш. Да спреш да вървиш срещу себе си. И да започнеш да строиш вътрешния си дом – тухла по тухла, от прошка към себе си, от осъзнаване, от избор.

Понякога другият не се променя, защото трябва първо ти да промениш начина, по който гледаш на него и го отразяваш. Или да разбереш, че той всъщност ти показва от какво още имаш да се освободиш – нуждата да бъдеш приета на всяка цена. Страха от самота. Нежеланието да се сбогуваш с илюзията...

Най-силната промяна понякога е тази, която започва, когато спреш да чакаш другия.
Защото понякога любовта не е да останеш, а да се върнеш при себе си.

И не, това не е слабост. Това е зрелост.

Много хора искат да обичат и да бъдат обичани.
Но малцина са готови да минат през вътрешния процес на метаморфоза.
Любовта не е само лекота – тя изисква нова форма, нова кожа, нова сила.
И преди да се отвориш за любовта на другите… трябва да се съгласиш да преминеш през себе си.

Не бързай. Не насилвай. Не съкращавай процеса.

Пеперудата идва, когато си готова.
А болката по пътя – тя не е наказание.
Тя е инициация. Подготовка. Покана към свобода.

drumeva.com

Ревността – огън, който свети между любовта и страхаРевността е една от онези емоции, които живеят в най-дълбоките корид...
11/06/2025

Ревността – огън, който свети между любовта и страха

Ревността е една от онези емоции, които живеят в най-дълбоките коридори на човешката душа. Тя е както светлина, така и сянка – пламък, който може да топли сърцето, но и огън, който може да изгори. В нашето тяло тя се проявява като древен инстинкт – пулсът се ускорява, дишането става по-плитко, а в кръвта избликва енергия, която ни кара да бъдем нащрек. Това е природна реакция, която някога е пазила връзките ни, като страж, който не позволява да загубим това, което е скъпо.

Платон казва, че „любовта е стремеж към цялостност“, и в този стремеж се ражда и ревността – естествена и човечна. Тя ни напомня, че връзките не са просто споделена физика, а съюз на души, уязвими и живи.

Когато ревността е полезна – послание на любовта
Ревността е като нежно събуждане – тих зов, който ни кара да се обърнем към себе си и към другия. Тя ни напомня за ценността на близостта, за красотата на споделеното. „Познай себе си“, учи ни Сократ, и именно чрез осъзнаване на собствените си чувства можем да разберем дали ревността ни е здравословна.

В своето чисто и умерено проявление, ревността поддържа огъня жив, предизвиква ни да ценим партньора си и да пазим връзката. Тя може да бъде мост към по-дълбок диалог и взаимно доверие, ако сме готови да слушаме и да изразяваме тревогите си с уважение.

Тънката нишка между грижа и задушаване
Но в живота, както и във всичко друго, балансът е ключът. Ревността, която се превръща в обсебващо чувство, губи своята светлина и става окови. Тя започва да задушава свободата, да трупа съмнения и да руши доверието – най-ценния дар в една връзка.

Тази тънка нишка, която разделя здравословната ревност от преувеличената, понякога е трудна за откриване. Но можем да я усетим, когато ревността започва да ни отнема мира, когато мислите се превръщат в кръговрат на подозрения, а свободата на другия – в затвор.

Как да пазим този баланс?
„Най-голямата мъдрост е да знаеш, че нищо не знаеш“, казва Сократ. И именно тази мъдрост ни помага да приемем, че не можем да контролираме всичко и че любовта изисква доверие и свобода.

Когато ревността ни посети, нека я посрещнем с въпроса: „Каква е истинската ми нужда?“ Често зад нея стои страхът – страх от загуба, от изоставяне, от самота. Когато успеем да осъзнаем това и да го споделим, даваме шанс на любовта да расте.

Ревността, която е умерена, е като огън в камината – тя топли, но не изгаря. Тя е част от човешката ни уязвимост и грижа, но трябва да се пази от преекспониране и да се поддържа с откритост и разбиране.

Ревността е огън, който може да освети пътя ни или да го запали. Тя е част от сложния танц на любовта и страха, на близостта и свободата. Ако я приемем като послание – не на притежание, а на грижа – тя може да ни води към по-дълбока връзка със себе си и с другия.

Как да се справим с ревността

Осъзнай ревността като естествена емоция
Ревността не е знак за слабост, а сигнал, че нещо ти е важно. Приеми я без да се обвиняваш, така можеш да я изследваш спокойно.

Погледни към причините отвътре
Запитай се: Какво точно ме кара да се чувствам застрашен? Често зад ревността стои несигурност или страх от загуба. Опознай тези чувства и бъди честен със себе си.

Говори открито с партньора си
Споделяй мислите и емоциите си без укор и обвинения. Когато говориш спокойно и искрено, се създава пространство за доверие и взаимно разбиране.

Укрепвай доверието и собствената си независимост
Доверието е като мускул – тренира се. Работи върху увереността си и се старайте и двамата да имате свобода и пространство за личен растеж.

Практикувай техники за емоционална регулация
Дишай дълбоко, медитирай, използвай позитивни утвърждения. Това ще ти помогне да контролираш импулсивните реакции и да се чувстваш по-спокоен.

Определи и уважавай личните си граници
Разбери какво е приемливо за теб в отношенията и го комуникирай. Това създава здрава основа за взаимно уважение.

Поглъщай се в своя живот
Поддържай хобита, срещай се с приятели, преследвай цели извън връзката. Колкото по-щастлив и уравновесен си ти, толкова по-малко ревността ще доминира мислите ти.

Приеми несигурността
Част от човешките отношения е да не знаем всичко със сигурност. Научи се да живееш с това и да цениш момента, вместо да се опитваш да контролираш всичко.

Както Платон учи, „любовта не е да гледаме един към друг, а да гледаме заедно в една посока“.
Нека ревността бъде огън, който ни топли по пътя към тази обща посока, без да ни изгаря.

drumeva.com

Има победи, които празнуваме с шум, триумф и радост, победи, които са толкова ясни, че не поставят под съмнение тяхната ...
10/06/2025

Има победи, които празнуваме с шум, триумф и радост, победи, които са толкова ясни, че не поставят под съмнение тяхната стойност. Но съществуват и такива, след които остава единствено тишина – вътрешна, дълбока, често болезнена.

Това са онези „победи“, които носят със себе си не гордост, а празнота или дори чувство за вина.

Подобна победа се случва тогава, когато постигането на целта е свързано с компромис, който надхвърля границите на нашата лична морална същност или причинява страдание на друг. В тези случаи успехът, който сме преследвали с толкова усилия, се оказва горчив. Той ни разкрива неприятната истина, че понякога онова, което искаме, не е онова, което истински ни трябва.

Вътрешната празнота след такава „победа“ ни задава въпроси, които сме избягвали по пътя към целта – заслужава ли си цената, която платихме? Бяхме ли справедливи, честни и достойни по пътя си? Или в стремежа си да победим забравихме за състраданието, емпатията и човешката си същност?

Чувството за вина в този момент не е просто емоция, а сигнал за пренебрегната етика и ценности, за които твърдим, че се борим. Вината ни напомня, че победата, лишена от почтеност, често е по-лоша от поражението. Това ни поставя пред избора да признаем грешките си и да потърсим помирение – с другите и със самите себе си.

Всъщност, истинската победа е тази, след която усещаме спокойствие, цялост и яснота. Победа, която носи удовлетворение и усещане за единство между действията ни и съвестта ни. Всяка друга „победа“ е само огледало, което отразява вътрешните ни конфликти и напомня, че има пътища, които не си заслужава да бъдат извървени, независимо колко привлекателна изглежда целта.

drumeva.com

Любовта е сред онези сили във Вселената, които не се подчиняват на волята. Не можеш да я насилиш, не можеш да я извикаш ...
07/06/2025

Любовта е сред онези сили във Вселената, които не се подчиняват на волята. Не можеш да я насилиш, не можеш да я извикаш с умоляване, нито да я задържиш със заслуги. Тя или се случва като зората, която разтваря мрака без усилие или никога не е била там.

Човешкото сърце често се лута в илюзията, че любовта може да бъде създадена. Че ако дадем достатъчно, ако бъдем “достатъчно”, някой ще отвори очите си и ще ни избере. Но това е капанът на егото — да вярва, че е способно да контролира онова, което по своята същност е свободно.

Истината е тиха, понякога жестока, но освобождаваща: не можеш да накараш някой да те обича. Но можеш да избереш да не страдаш. Можеш да избереш да не стоиш на прага на нечие мълчание. Можеш да избереш себе си.

И в този избор се крие не бягство, а зрелост. Осъзнаване, че стойността ти не се измерва в чуждите реакции, а в собствената ти способност да се оттеглиш с достойнство. Свободата да спреш да обичаш не е отказ от любовта, а акт на любов към себе си. Защото душата, която се уважава, не се задържа там, където не е посрещната с открито сърце.

Така че, ако някога почувстваш, че си останал сам в чувствата си, не търси вина, не се насилвай да останеш. Просто си спомни: ти не си тук, за да бъдеш доказателство, че любовта може да бъде изпросена. Ти си тук, за да я живееш — свободно, дълбоко, и с онзи, който ще отвърне по същия начин.

drumeva.com

Address

Sofia

Opening Hours

Monday 10:00 - 17:00
Tuesday 10:00 - 17:00
Wednesday 10:00 - 17:00
Thursday 10:00 - 17:00
Friday 10:00 - 17:00

Telephone

+359879200241

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Полина Друмева- психолог, EMDR и хипнотерапевт posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Полина Друмева- психолог, EMDR и хипнотерапевт:

Share