
07/08/2025
💎Представяме Ви поредната статия от поредицата за родители провеждащи лечение на хранителни разстройства на децата си.
Стигмата на теглото и хранителни разстройства
Когато слаб човек развие хранително разстройство, ние изразяваме загриженост и страх. Притесняваме се колко тегло е загубил и искаме да направим всичко възможно, за да сме сигурни, че ще получи адекватна помощ. Ние отчаяно искаме той или тя да започне да яде отново и често ще направим всичко необходимо, за да стигнем до там.
Когато човек с по-голямо тяло развие хранително разстройство, то не само често се пренебрегва, но и ограничаващото поведение – същите тези поведения, от които сме толкова ужасени, когато слабите хора участват в тях – често се възхваляват и насърчават.
Такъв беше случаят с мен и с толкова много хора, които се борят с хранителни разстройства в тела, които не са стереотипните слаби тела, които виждаме да се представят в медиите отново и отново. Тези фалшиви стереотипи са част от причината, поради която хората с атипична анорексия често забавят достъпа до лечение. И това забавяне може да бъде разликата в това дали някой ще се
възстанови или не, защото оставянето на разстройството да не се лекува с години може да направи много по-трудно за някой да се излекува.
Хранителното ми разстройство започна, когато бях на 10, когато вместо да гледам на променящото се тяло по време на пубертета като на нормално, възрастните в живота ми ме изпратиха на програма за наблюдение на теглото за деца. В рамките на две седмици моето хранително разстройство се разви. Но тъй като не бях слаба и не отслабвах, отне четири години, за да може някой да разпознае моето хранително разстройство и дотогава разстройството беше тежко и вкоренено.
👉Цялата статия може да намерите на линка в коментарите
#здравословенживот #здравословнохранене #здравословно #емоционалноздраве #личниистории #емоционалнохранене #увереност #хранителниразстройства #онлайнобучение #личниистории #възстановяване