29/12/2023
Когато мислите натежат и имат нужда от освобождаване, просто пишете. Думите, които се отронват върху хартията са като камъни, които падат от препълнени джобове. Какво е усещането да си преял емоционално, да се тъпчеш с работа, задължения, ангажименти и да се заблуждаваш, че това те изпълва с важност, със смисъл, че повишаваш цената си. Нищо подобно - просто се издуваш като плондер, който има нужда от едно малко боцване за да се спука. И да изчезне, без следа от съществуването си. А в действителност е необходимо само едно- да се спреш. Да, точно така - да сложиш крак до крак и да не правиш крачки. Вместо това Вдишай въздуха около теб, Отвори очите си за света, ама не този, който те примамва с изискванията, очакванията и празните обещания за вечно отложени копнежи, а за онзи другия- Вътре в теб... Там, където отдавна не си стъпвал и може би е тъмно, студено, мрачно, прашно, плашещо. Нищо, запали една малка свещ и освети пространството, виж какво се крие там. Отмести паяжините, продухай прахта и намери твоето Нещо. Отговорът е там, а въпросът е : Какво искаш?, От какво имаш нужда?, За какво си гладен, че не можеш да се наситиш на емоции, връзки, вещи, работа, храна... Пък после отвори Сърцето си и викай, за да чуеш гласа му, гневи се, за да се пребориш с демоните, плачи, за да отмиеш мъката му и накрая Го вземи в ръце... твоето сърце... Нека усетиш пулсациите му, нека пипнеш мекотата му и си позволи да се слееш с барабаненето на желанията му. Тогава, сложи Го на мястото му- между гърдите си, а не в петите или в главата и тръгни смело напред, воден от ритъма му, слушай песента му-твоята мелодия на живеенето...❤️