Почувствай ХАРМОНИЯТА-студио

16/11/2024

19/09/2024

— Днес беше труден ден - каза Пух.
Последва пауза.
— Искаш ли да поговорим за това? – попита Прасчо.
— Не — каза Пух след малко. — Не мисля, че имам сили да говоря...
— Всичко е наред— каза Прасчо, дойде и седна до приятеля си
— Какво правиш?— попита Пух.
— Нищо, наистина — каза Прасчо —аз знам какво представляват трудните дни. Често не ми се говори за това и в моите Трудни дни. Но Пух, трудните дни са много по-лесни, когато знаеш, че имаш някой до теб. И аз винаги ще бъда до теб, Пух!

И докато Пух стоеше дълбоко умислен над своя труден ден, жизнения и вдъхващ подкрепа Прасчо седеше тихо до него и люлееше малките си крачета. Пух го погледна и разбра, че най-добрият му приятел никога не е бил по-прав."

( А. А Милн,"Мечо Пух")

❤ Посвещаваме този текст на тези, които имат труден ден и пожелаваме всеки да има до себе си своя вдъхващ подкрепа Прасчо ❤

10/01/2024

10/01/2024

Водата е основен елемент, един от символите на земния живот и това и отрежда специално място в митологията на народите и в религиозните системи по света.

21/06/2023

- Бабо, как се познават истинските приятели?
- У радост, чедо. Само у радост...
- Ама бабче, ама нали има една поговорка "Приятел в нужда се познава"? В радост всеки може да бъде до теб, бабо...
-Хмммм...Е, па аз ке ти кажа, че е обратното. У мъка и у лошо, чедо, всеки ке дойде. Ама защо ке дойде? Да усети неговата душа, че е добре. Да ти каже пет приказки, да те пожали, дори ще ти помогне. Ама, защо? Защото, след това душицата му мисли: "Ето, ако не бях аз, нямаше да се оправи без мен." И му става едно спокойно, че е помогнал. И че не е на твое място. Чувства се голям и силен пред теб. Така му се облажава душата... Ама ти гледай приятелите в радост. Гледай ги в очите. Там, ще разбереш, кой е истинският. Истинският, в радост ще се радва с тебе, дори да няма това, което имаш ти. Дори да е по-зле от теб... Ще се радва така, сякаш той го има. Сякаш той го е постигнал. В очите му няма да видиш завист... Па за това ти казвам, недей гледа у лошото кой е до теб - у хубавото гледай, чеде. У хубавото...
Биляна Хронопулос
,,Бабини рецепти от Рая"

26/09/2022

Знаете ли, че:

Дете, заобиколенo от критика се научава да обвинява и да е недоволно;
Дете, заобиколено от подигравки се научава да бъде подозрително ;
Дете заобиколено от враждебност се научава да се защитава непрекъснато ;
Дете, заобиколено от гняв се научава да причинява болка ;
Дете, заобиколено от незаинтересованост се научава да не чува другите;
Дете, заобиколено от измама се научава на прикритост ;
Дете, заобиколено от срам се научава да чувства вина ;

Дете, заобиколено от уважение на границите се научава на самостоятелност ;
Дете, заобиколено от приемане се научава на търпение;
Дете, заобиколено от подкрепа се научава на увереност ;
Дете, заобиколено от честност се научава на откритост;
Дете, заобиколено от сигурност се научава на доверие ;
Дете, заобиколено от любов се научава да дава;
Дете, заобиколено от свобода на избор се научава на отговорност;

Дж. Холис

18/09/2022

НОВОТО НЕНОРМАЛНО
Някога наричахме буйните деца шовръкливи, пакостливи, днес ги наричаме хиперактивни, но за съжаление това се смята за диагноза, а не за индивидуално различие. По-свитите бяха някога срамежливи, саможиви, днес говорим за аутистичен спектър. Разсеяните някога днес се оказва, че били болни от дефицит на вниманието.

Тази опасна тенденция да се патологизира нормалността много ме притеснява. Дори и в справочника на болестите искат да въведат като диагнози различията ни. Да сме различни днес се превръща в патология. Нужно е да сме тухли в стената, за да е спокойна Системата, и за да могат фармацевтичните компании да бълват лекарства, които да лекуват какво – да лекуват нормалността. Т.е. – природната, божествената, естествената ни природа да бъде напъхана в болестни етикети, това се нарича разболяване, а не лекуване. Дори целебният траур е на път да бъде внесен във въпросния справочник като болест и патология?!

Разбира се, че има и истински симптоми и те си имат своя смисъл – идват, за да ни кажат нещо и тогава е необходима терапия, но преди всичко психотерапия, защото повечето телесни симптоми са следствие на неразрешени проблеми в психиката ни. Но да обявяваме за биполярни хора, които просто са по-експресивни и емоционални, да смятаме, че дори естественото изразяване на емоциите е патология, е опасно, много опасно.

Разпространението и подбуждането на паниката дори е противозаконно. Но днес Системата слага една огромна лупа, на всичко, дори на микроскопични вируси. И те започват да изглеждат като десетоглава ламя. Тогава хората не са болни от вирус, а ги гони десетоглава ламя – паника. Е, от ламя може и да умреш.

А обратното на страха е... любовта! Обратното на страха е вярата във възможностите ни да здравеем всеки ден.
Нужно е опомняне, нужно е провиждане. Системата се опитва да вмени, че норма е еднаквостта. А различните ни темпераменти, а различните ни характери и личности?

Напред към роботизирането на човека. Напред към ходещите обезчувствени и обезприродени киборги. Какво „напред“ е това? Това е най-назад от природното и божественото. Но човешката арогантност няма край... Всъщност, има, но... е най-страшният. Защото само страхът води до най-страшния край!

~ Мадлен Алгафари

17/09/2022

Надежда

Добър ден. Имам едно оплакване –
(направо си е жива рекламация) –
след цяла вечност напразно очакване,
връщам Надеждата – за реанимация.
Не подлежи на замяна? А в склада?
Дали няма нещо бракувано?
Иззето е всичко? Е, браво!
Безнадеждните едва съществуваме…
С кого разговарям, прощавайте?
Ооо, май съм объркала номера…
Не търсех Бог, извинявайте,
а само Човещината у хората…
Сега ще затварям, че имам работа.
И да доставите скоро Надежда.
Моята едва диша, но… Карай.
Ще се понасяме още, изглежда…

Вяра

Пак съм аз. Добър ден.
Да, за Надеждата съм наясно.
А малко Вяра? „Под щанда”? За мен?
И Вярата свърши? Прекрасно…
Кога ще получавате стока?
Сега сте в ревизия? Извинете.
Изведнъж загорча ми живота
и рекох да звънна… Простете.
Не, в Господ не умея да вярвам.
Ама пак ли сте Вие?!? Чудесно…
Добре съм. Не се оплаквам.
Но с вяра се диша по-лесно…
Е, как така какво ще я правя?
Светът е объркан до лудост!
И нищо вече не ми остава,
освен да повярвам във чудо…
Това е всичко. Затварям.
И на мен ми беше приятно.
Скоро да докарате Вяра,
че си искам живота обратно.

Любов

Да, аз съм. Звънях ви наскоро –
за Надежда и Вяра да питам…
Не, с Господ не ми се говори.
Летя. Или поне се опитвам…
А криле случайно да имате?
Само за ангели? Логично.
Даже със връзки се взимат?
Ех, и там като тука. Типично…
Извинете, нещо не ви чувам.
Любов сте докарали? Боже!
Любовта дали се купува?!?
Няма как! Няма начин! Не може!!!
Със Надеждата даже да кретаме,
а пък Вярата хич да я няма,
от Любов е направен човека,
и със обич закърмен е само!
Сега не желая промоции.
Имам си едно съществуване,
и с Любов ще си уча уроците,
колкото мога. Дочуване.

Мъдрост…..?

Поуката до болка ми е ясна:
Животът ще залязва, ще изгрява…
Но в този свят, тъй хванал ме натясно,
аз имам опции да оцелявам –
Надеждата покълва в малко зрънце,
със Вяра и сълзи ще я поливам,
Любов ще я прегърне – сякаш слънце!…
И пак вървя…към себе си…щастлива…
Но тука някой вече се досеща –
звънях четвърти път на Господ,
че трябваше да го помоля нещо –
парченце Мъдрост …Толкова е просто –
Животът ще изгрява и залязва
до края на безкрайните Вселени…
Поисках Мъдрост, а какво излезе?!?
Получих пратка с етикет: Търпение…
…………..
Поуката до болка ми е ясна –
Животът не е спешен случай!
Да, честичко улавя ме натясно,
но само, за да ме научи…

Мира Дойчинова-irini