Психологическо студио "KatrInside"

26/09/2025

. Има множество причини, поради които стоите безучастно, когато знаете, че се случва нещо ужасно и нередно, но не правите нищо (включително и онова, което знаете, че т....

26/09/2025

"Забулената дева" е мраморна статуя, създадена в Рим от италианския скулптор Джовани Страца (1818–1875). На него е изобразен бюст на Дева Мария, чието лице е покрито с прозрачен воал. Изглежда завесата е полупрозрачна, но всъщност е издълбана от мрамор.

Точната дата на завършване на статуята е неизвестна. Статуята е пренесена в Нюфаундленд, Канада през 1856 г., както е записано на 4 декември в дневника на епископ Джон Томас Малок: „Сейфът получи от Рим красива мраморна статуя на Пресвета Богородица. Лицето и е покрито с воал, но се виждат цялото и лице и черти. Това е истински скъпоценен камък на изкуството. “

Богородица с воала се съхранява в епископския дворец до римокатолическата катедрала Свети Йоан до 1862 г., когато епископ Малок представя този шедьовър на Върховния манастир на презентацията. Оттогава бюстът остава на грижите на сестрите в катедралата „Св. Йоан“.

Джовани Страца е италиански скулптор от 19-ти век. За него се знае много малко, освен че е учил в академия Брера и е работил като скулптор в Рим и Милано. Страза извайва своите невероятни мраморни статуи от едно парче карарарски мрамор. Изключително сложната техника на „воали“ в скулптурата е позната от древни времена в Древна Гърция (4 век пр. Н. Е.). Но Страза го довежда до съвършенство.

Други произведения на Джовани Страза могат да се видят във Ватиканския музей и в двореца на архиепископа в Милано.

Трудно е да се повярва, че тази скулптура е направена от мрамор. Остава впечатлението, че това е бюст на жива жена, покрит с влажна тъкан, а не със студен мрамор. И не ни остава нищо друго, освен да се възхищаваме на най-високото умение на скулптора, което заслужава нашето възхищение!

26/09/2025

26/09/2025

26/09/2025

"7 неща, които влияят на вибрационната ви честота от гледна точка на квантовата физика:

Вибрацията в квантовата физика означава, че всичко е енергия. Ние сме вибриращи същества на определени честоти. Всяка вибрация се равнява на усещане, а във "вибрационния" свят има само два вида вибрации - положителни и отрицателни. Всяко чувство ви кара да излъчвате вибрация, която може да бъде положителна или отрицателна

1-ви - Мисли
Всяка мисъл излъчва честота към Вселената и тази честота се връща към източника, така че в случай че имате негативни мисли, обезсърчение, тъга, гняв, страх, всичко това се връща към вас. Ето защо е толкова важно да се погрижите за качеството на мислите си и да се научите да култивирате повече положителни мисли.

2-ро - Компаниите
Хората около вас оказват пряко въздействие върху вибрационната ви честота. Ако се обграждате с щастливи, позитивни и решителни хора, вие също ще влезете в тази вибрация. Сега, ако се заобикаляте с оплаквачи, медици и песимисти, бъдете внимателни! Наистина те могат да намалят вашата честота и по този начин да ви попречат да използвате закона за привличането във ваша полза.

3-то - Музиката
Музиката е много мощна. Ако слушате само музика, в която се говори за смърт, предателство, тъга, изоставяне, всичко това ще попречи на вибрациите ви. Обърнете внимание на текстовете на музиката, която слушате, тя може да понижава вибрационната ви честота. И не забравяйте: вие привличате в живота си точно това, което вибрирате.

4-ти - Нещата, които гледате
Когато гледате предавания, които се занимават с нещастие, смърт, предателство и т.н., мозъкът ви приема това като реалност и освобождава цяла химия в тялото ви, която влияе на вибрационната ви честота. Гледайте неща, които ви носят полза и ви помагат да вибрирате на по-висока честота.

5-ти - Настроение
Независимо дали сте у дома или на работа, ако прекарвате много време в неорганизирана и мръсна среда, това също ще се отрази на вибрационната ви честота. Подобрете заобикалящата ви среда, организирайте и почистете обкръжението си. Покажете на Вселената, че сте способни да получите много повече. Погрижете се за това, което вече имате!

6-ти - Словото
Ако се преструвате или говорите лошо за нещата и хората, това се отразява на вибрационната ви честота. За да поддържате честотата си висока, е важно да премахнете навика да се оплаквате и да говорите лошо за другите. Така че избягвайте драмите и виктимизирането. Поемете отговорност за изборите в живота си!

7-мо - Благодарността
Благодарността има положителен ефект върху вибрационната ви честота. Това е навик, който трябва да включите в живота си сега. Започнете да благодарите за всичко, за хубавите неща и за това, което смятате за лошо, благодарете за всички преживявания, които сте преживели. Благодарността отваря вратата за положителни събития в живота ви."

От Mariana Kalcheva

26/09/2025

“Любопитен феномен е как хората стават жертва на собствените си хубави качества. Красивите често биват разглезени от непрекъснато внимание, стават пасивни и самодоволни. Умните пък попадат в капана на интелектуалното високомерие, смятайки, че са нещо повече от останалите.
Аз, слава Богу, съм предпазен от подобни издевателства над себе си поради няколко маркови недъга. Тъй като нямам централно зрение на дясното око, то има навика да се разхожда насам-натам, опитвайки се да фиксира нещо с периферното. Ефектът от това е, че мога да спечеля конкурс за хамелеони поради умението да гледам в две посоки едновременно. С други думи съм надарен с породисто кривогледство. „Тебе гледа, мене вижда“, казваха другарчетата ми като малък. Интересното е, че окото ми не е постоянно криво, а варира според това как се чувствам. Уморен ли съм или изнервен, хваща пътя нанякъде. В тези случаи приличам на чистокръвен дебил. Когато пък очите ми са на едно мнение, изглеждам забележително добре. В този смисъл видът ми не е фиксирана величина, а се мени като температурните амплитуди в Сахара, разхождайки се по една своеобразна скала, обхващаща две естетически крайности.
В интелектуално отношение нещата стоят по сходен начин. Вследствие на стръвно четене и три висши мога да надничам в деколтето на квантовата физика, да разнищвам преждата на психологията, да мисля в системи и да правя анализи с троен тулуп. Тъкмо обаче да се помисля за много умен и случвам някаква титанична глупост, комбайнерски гаф или плиткоумно изказване, коeто ми завира главата в задника. В такива моменти имам чувството, че ми е направена лоботомия и цели дялове от мозъка ми са отишли на почивка с градинските джуджета на Амели*.
Въобще не мога да кажа „аз съм еди-какъв си“. Няма как да отпусна гъза (нали може главата ми да е там) и да се чувствам самодоволно, още по-малко високомерно.
Навремето мислех, че има начин да съм красив и умен непрекъснато, ако всяка секунда съм съзнателен. Това, разбира се, излезе невъзможно, така че отдавна съм приел своята дуалност. В началото ме беше яд, после само ме беше, а накрая не ме ибеше.
Уча се да не приемам нищо за даденост. Когато съм красив, се чувствам удивително, като на празник. Направя ли интелектуален подвиг пък, съм хем горд, хем смирен. Иначе казано, тъкмо поради тази разчекнатост по целия диапазон на красота и интелект се чувствам близък с цялото човечество, с всички грозни и красиви, глупави и умни, та дори и с целия хамелеонов род. Ако има животно, което може да си завира главата в задника, и с него съм близък.
* Това от филма „Амели“, където тя, за да накара баща си да се усмихне и излезе от черупката си, му открадна градинските джуджета и му пращаше техни снимки от различни дестинации, все едно са отишли на екскурзия.”

Иван Владимиров, из “Вегаски истории за мистици и простаци”

От стената на Nina Koseva-Itsovska 🩷