07/04/2025
Хората са различни #1 - Метаболизъм
Възможно ли е двама човека с еднакви пол, възраст, височина, телосложение, начин на живот и спортни навици да харчат различни количества енергия?
Отговорът е да и за да разберем как, трябва да знаем някои основни неща за метаболизма ни.
Метаболизмът представлява съвкупността от химическите процеси в тялото ни и той е меко казано сложен. Той е също така и различен при различните хора – както вероятно сте чували и може би дори и вие сте изричали подобни думи, метаболизмът е "по-бавен" при някои хора и "по-бърз" при други. Какво значи това?
За да функционира тялото ни му е нужна енергия (която може да се измерва по различни начини и могат да се използват различни мерни единици, в тази публикация ще използвам Калории*), която си набавяме от храна. Когато приемаме повече енергия, отколкото изразходва тялото ни, покачваме теглото си и обратното - когато изразходваме повече енергия отколкото приемаме, намаляваме теглото си. Процесите израдходващи енергия могат да се делят по различни начини, но обикновено се категоризират в 4 групи, които взети заедно можем да наречем дневен енергоразход (ДЕ).
Компоненти на ДЕ:
1. Базов метаболизъм
2. Енергоразход на физическата активност в ежедневието
3. Енергоразход на упражненията и спортната дейност
4. Енергоразход на разграждането на храната
Какви разлики в отделните категории бихме открили между двама подобни на телосложение хора?
1. Базов метаболизъм (БМ, на английски basal metabolism)
Това е енергията, която използва тялото ни за да поддържа функцията на органите и тъканите. Ако лежите и не правите абсолютно нищо, енергията, която ще изразходвате ще идва най-вече от базовия метаболизъм. Повечето научни изследвания показват, че тази част от метаболизма ни заема 50-80% от ДЕ.
Енергоразходът в тази категория се определя от масата на тъканите, които изискват енергия и от това колко метаболитно "активни са" - колко енергия харчат спрямо масата си. Например най-много енергия използват сърцето и бъбреците (~440 Калории/кг/24 часа), след това е мозъкът (~240 Калории/кг/24ч) и черният дроб (~200 Калории/кг/24ч) - имайте предвид, че тези стойности са средностатистически, защото е възможно при двама човека с еднакви пол, възраст, височина и телосложение, органите им да използват различни количества енергия, независимо от масата им. Например двама подобни на телосложение човека може да имат черен дроб, който тежи 1,5кг, но черният дроб на единия човек може да харчи 180 Калории, а на другия човек 220 Калории. Същото откритие се наблюдава в различна степен и при мозъка, сърцето, бъбреците, скелетните мускули и мастната тъкан.
А възможно ли е двама подобни на телосложение човека да имат разлика в големината и масата на органите си?
Да, например при двама привидно еднакви хора, единият може да е с мозък, който тежи с 200гр. повече и черен дроб, който тежи с около килограм повече от черния дроб на другия човек. Ако тези разлики съвпадат и с увеличена метаболитна активност, то разликите в енергоразхода на БМ се натрупват и може да стигнат до много големи стойности - според автора на по-долу споделената статия, Грег Нуколс, разлики от 400 Калории са много често срещани, като те може да стигнат и до над 800 Калории.
Поради тези разлики при двама човека с еднакви пол, възраст, височина и телосложение, единият може да има БМ от 1200 Калории, а другият – 2000 Калории. По-голямата част от БМ не зависи от нас и не можем да я променим, като има една сравнително малка, но значителна част от базовия метаболизъм върху която имаме някакъв контрол - количеството мускули и мазнини по тялото ни.
2. Енергоразход на физическата активност в ежедневието (non-exercise activity thermogenesis, NEAT)
Това е енергията, която използва тялото ни за да се движи в ежедневието. Тази група съдържа в себе си и спонтанни дейности, които правим несъзнателно, като промяна на позицията на тялото и други неволеви движения (поради липса на по-подходяща дума ще използвам описателния термин "шаване", на английски fidgeting).
Тази част от ДЕ също може да е с голяма разлика между хората - числата варират спрямо използваните източници, но разликата в NEAT при хора с еднакво телосложение стига до 1000-2000 Калории. Тази част от метаболизма ни до голяма степен зависи от средата около нас - като цяло колкото по-индустриализирано е едно място, толкова по-малко физическа енергия ще изразходват хората живеейки в него. Тази част от метаболизма ни също е и донякъде генетично определена, като доколко точно е все още невъзможно да се каже.
3. Енергоразход на упражненията и спортната дейност (exercise activity thermogenesis, EAT)
Тук има огромна вариация между хората - от практически нула Калории при обездвижените и неспортуващи хора, до хиляди Калории дневно при атлетите, които се занимават със "спортове за издръжливост" като бягане на дълги разстояния, плуване, някои ски-спортове, гребане и други. Върху EAT имаме по-голям контрол, като все пак и той зависи от възможностите на тялото ни, волята ни, финансите, свободното време и това което ни позволява обстановката и средата около нас. Дори и с тези ограничения обаче много хора подценяват колко движение могат да включат в ежедневието си.
4. Енергоразход на разграждането на храната (thermic effect of feeding, TEF)
Това е енергията, която е нужна на тялото ни за разграждането и извличането на вещества от храната. Тази категория заема между 5-15% от ДЕ, като според някои специалисти горната граница може да стига и до 20%.
Колкото по-лесно дъвчеща, разграждаща и метаболизираща се храна приемате, толкова по-малко енергия ще харчите в тази категория. Тук най-важни са количеството на протеин, фибри и течни храни които приемаме, защото най-вече чрез тях можем да въздействаме върху TEF.
Важно! Промяната на енергоразхода в някоя от отделните категории не значи, че ДЕ ще се промени със същата стойност. Например увеличаване на енергоразхода със 100 Калории чрез физически упражнения не значи, че ДЕ също ще се увеличи със 100 Калории! Тялото има механизми чрез които се опитва да поддържа енергоразхода в някакви граници (поддържането на някаква стойност в граници от тялото се нарича хомеостаза) и увеличаването на енергоразхода от едно място може да доведе до намаляване на енергоразхода от друго. Например ако започнете да тренирате повече и увеличите енергоразхода си с 300 Калории, тялото ви може да намали енергоразхода от физическата дейност в ежедневието чрез по-малко спонтанно движение, което се случва несъзнателно. В такъв случай ДЕ няма да се увеличи с 300 Калории, а например с 250, като тук също има вариация и някои хора са с по-адаптивни метаболизми от други, което може да е сериозна пречка за намаляването на мазнините по тялото или пък за покачване на тегло.
В заключение - възможно е двама идентични на външен вид хора да имат сравнително големи разлики в енергоразхода си, поради фактори които са извън техния контрол.
Комбинацията от генетични фактори и средата около нас могат да ни карат да изразходваме повече или по-малко енергия чрез множество механизми, някои от които:
- масата и метаболитната активност на органите ни
- неволеви процеси
- живеене в социална среда, която окуражава здравословни поведения
- наличие на пространство и възможности за физическа дейност
Също така апетитът, чувството на ситост и удовлетворението от храната и качеството и количеството на храната ни също се влияят от средата около нас и гените ни. Това значи, че при всеки човек с наднормено и поднормено тегло някаква част от факторите, които са измествали теглото му от нормата са извън неговия контрол.
Тук има и добра новина. Знаейки, че голяма част от факторите които допринасят за затлъстяването не зависят от личните ни избори може да намали стигмата върху хората със затлъстяване, които не са в това здравословно състояние поради немарливост, липса на воля или знания, а поради комбинацията от: 1. фактори върху които никой няма контрол и 2. фактори върху които имаме контрол в различна степен.
Темата на следващата публикация е кое тегло се счита за норма.
*Мерната единица, която използвам е Калории с главно К, което е различно от калории с малко к. Вместо Калории може да се използват и килокалории, защото двата термина имат еднаква дефиниция.
**Пряко свързани с тези теми са и изследванията, които изучават доколко затлъстяването е наследствено, но това е за бъдещи публикации.
Източници и допълнителни материали в коментарите.