11/05/2026
Случай 4444 е млада жена с множествена склероза. Има мъж, дете и родители за които се грижи.
Регресията започва като тя си спомня, че е жена, която върви по камениста пътека с бели и зелени дрехи, престилка и прибрана на кок коса. Млада е, спокойна и нежна. Вечерта се спомня как вечеря в дома със сина си — момче на 5–6 години, което обича безкрайно. Бащата е жив, но вече не са заедно. Домът е чист, подреден, а в нея расте самота. Годините минават — става по-силна, работи в офис, грижи се за сина си, но усеща празнота и липса на любов. Не се чувства на мястото си. Нещо й липсва...
В случката от миналото, която е в основата на множествената склероза на съзнава, че гневът от изоставянето е затворил сърцето ѝ. Най-дълбоката ѝ болка е мисълта: „Аз съм виновна.“...
Имал съм поне 30 случая на множествена склероза през годините и всички тези хора осъзнават, че те сами са си причинили това заболяване. В този случай гневът към близките, който тя не може да изрази и чувството за вина, което се натрупва с годините я довеждат до това състояние.
На края на регресията на получи това послание: "Живей си живота! Имаш всичко, от което има нужда! Обърни му внимание!!!"
Често само смяната на фокуса може да ни освободи от симптома...
#р�
