Паяжината на психическия тормоз - Аз съм Представата за себе си

06/05/2026

Полезен разговор, с конкретика, най-вече за децата и за отношенията родител-деца. Не е дълъг, а може да се чуе и на по-бърза скорост, защото ние говорим спокойно и бавно :)

"Насилието е провокирано от ниска самооценка и проблем с представата за себе си. Когато ние знаем кои сме, какво можем, кои са ни качествата и кои недостатъците, ние ....

27/04/2026

💔 Един от начините да преживеем отхвърляне, когато сме големи 💔

Искам да си намеря партньор и това е много важно за мен. Правя всичко, което ми е хрумнало или съм видял да правят хората, за да срещна подходящ за мен човек, с когото да се свържа. И всеки път, когато срещна някого, се старая ситуацията да ми позволява да се представя в най-добрата (според мен) светлина, за да ме хареса той. Например, ако, разбирайки че играя тенис, ме покани за първа среща на тенис корта, ще имам съпротива, защото не се харесвам с вързана коса (или нещо друго), а там ще трябва да съм така.
Притеснявам се, че ако се покажа без всяка една от маските, които ползвам, вярвайки, че чрез тях поправям “недостатъците” си, ако се отворя, ако бъда естествен, ако ме види такъв, какъвто съм, ще ме отхвърли.

Истината е, че човекът наистина в един момент ще ме отхвърли. Защото, ако съм се представил за ябълка и той ме е избрал поради това, когато полека се разбере, че съм круша, е нормално да ме отхвърли. ОБАЧЕ! Това отхвърляне не се случва, защото аз не съм ценен и стойностен човек, а защото човекът има нужда от ябълка, а не от круша.

Затова, колкото повече се страхуваме, че ще бъдем отхвърлени, толкова повече ще се стараем да се представяме за нещо различно от себе си и толкова вероятността да бъдем отхвърлени ще нараства.

Такова поведение в същността си е отхвърляне на себе си от себе си. Такъв е механизмът на страха от отхвърляне.

Докато аз не приемам себе си (а това произтича от несъзнавани механизми от детството и липса на качествено познаване на себе си), ще вярвам, че същността ми не е качествена, интересна и приемлива, ще я потискам, прикривам, игнорирам, ще преживявам отхвърлянето отново и отново (по обяснените по-горе начини) и ще задълбочавам вярването си, че същността ми е неприемлива.

🦋 Как би следвало да подхождаме, за да изчистим тази травма и това убеждение 🦋

Когато съм голям човек (а не дете), за мен не е жизнено важно някой да ме харесва, защото мога да оцелея и без него, животът ми не зависи от него. Когато се запознавам с някого, се интересувам от това дали и какво аз харесвам у човека. Ако не го харесвам, няма никакво значение дали той ме харесва. Ако аз го харесвам, за мен е важно дали и той ще ме хареса. Но важното е дали харесва мен, а не някаква роля, която играя. Защото, ако харесва ролята, той няма как да избере мен, той ще е избрал ролята ми. И тогава няма да мога да се свържа с него и най-вероятно, на по-късен етап ще ме отхвърли, когато повече не мога или не искам да поддържам ролята.

Звучи просто, нали? И логично. Опитайте :)

Боряна Григорова, психотерапевт
Илюстрация: Ruth Archer, Pixabay

08/03/2026

Честит празник, мили жени! Намерете силата, устойчивостта, мечтите, богатството, здравето си, заобичайте крехкостта си и не се изоставяйте, дори когато ви е много трудно. И това ще мине, но не без вашето участие.

ПП Всеки, който иска, е добре дошъл на 11.03., от 19 часа (точно), в бар Петък (ул. Гурко 21, София), за 2 приятни часа представяне на книгата АЗ СЪМ Представата за себе си и разни преживявания.

15/02/2026

“„Любов е, когато някой ти покаже нещо за самия теб.“
Андре Бретон

Това е, когато нещо отвън разкрива нещо, което е вътре в теб.
Любовта е средството, което ни е дадено, за да живеем живота си.”

Д-р Оливие Сулие

Любовта е харесване, възхищение, вдъхновение, споделеност, заедност, екипност, свобода, пространство, сигурност, стабилност, вяра, доверие, приятелство, желание, ПЪТ.

Тя се гради след като отмине влюбването (влюбването е болестно състояние на разбъркани хормони, колко и приятно да е то) и изключва всякаква борба за надмощие, колкото и изискана да е тя.

23/01/2026

“Излагаме се на токсична среда, считайки безусловното приемане за добродетел, когато то често е просто капитулация.

Устойчивите индивиди и общества не са тези, които избягват осъждането (б.пр. - на вредното, неприемливото, конфликтното, насилващото), а тези, които знаят как да съдят справедливо.

Те познават своите силни и слаби страни и знаят кога да се адаптират и кога да кажат „не“.

Това е основен принцип на природата: вредното се елиминира, а жизнеспособното процъфтява.

Да се ​​отрича този принцип под прикритието на морален неутралитет означава създаване на лична уязвимост.

Тези, които настояват за поддържане на неяснота (б.пр. - чрез отказ да наричат нещата с истинските им имена, отказ да осъдят неприемливото и вредящото, от толерантност, “човеколюбие”, личен интерес, и каквато и да е друга причина), не търсят колективна хармония; истинската им цел е да избегнат отговорност.”

Снимка: 3D Animation Production Company, Pixabay

21/01/2026

✨В рубриката ни „Автор на месеца“ ви запознаваме с Боряна Григорова – човек, който чрез личния си опит и професионализъм показва как знанието, смелостта и осъзнаването могат да преобразят живота.

След 30 години във Франция и дълга кариера в графичния дизайн, Боряна Григорова открива своя нов път – изследването на човешките поведенчески модели и личностните разстройства, с фокус върху нарцистичното разстройство.

📚 Автор на “Паяжината на психическия тормоз”, Боряна създава книгата като своеобразна житейска дипломна работа, резултат от личните ѝ преживявания с токсични връзки.

„Когато установих, че отново съм в такъв тип отношения, този път с психотерапевта ми, се запитах: ‘Какво не разбра?’. Книгата е моят отговор.“

От 2016 г. Боряна се посвещава на терапевтичната практика в София, пише статии за токсични семейства и връзки, и помага на хората да разпознават и преизграждат погрешните модели в живота си.

📖 Новата ѝ книга „Аз съм: Представата за себе си“ ни кани на едно вътрешно пътешествие към себепознание, приемане и възстановяване на автентичното „Аз“ – продължение на пътя към себе си, започнат с „Паяжината на психическия тормоз“.

Може да закупите нейната най-нова книга от сайта ни: https://ecrier.bg/produkt/az-sam-predstavata-za-sebe-si/

🌟Насладете се на нови светове с издателство Екрие!

17/01/2026

Намерих частица от себе си в пространството :)

https://www.instagram.com/reel/DA2oobpoij6/?utm_source=ig_web_copy_link

05/01/2026

Отзив за “Паяжината...”. Благодаря, Алекс :)

“Моите ТОП-3 книги, които ми показаха, че не знам нищо за живота💁‍♀️”

397 likes, 20 comments. “Моите ТОП-3 книги, които ми показаха, че не знам нищо за живота💁‍♀️”

02/01/2026

Вчера, 1.01., имах честта (направо си беше късмет) да се включа в онлайн събитие на колега и приятел, с тема “Прогноза 2026”. Нямаше уточнение от... до. Знаеше се само “ОТ”. Трая пет часа и половина!!! Анализ през таро, през астрология, през фен шуй. Много и ценна информация. Безкрайно благодаря!

За толкова дълго време, много неща се казаха. Аз си го обобщих така:
1. Животът ще те премести. Усети циклите, отпусни се.
2. Довери се, не действай от страх.
3. Използвай силата съзнателно, волево. Победа на съзнателното над илюзорното, зрялост, радост, автентичност.
4. Сваляне на маските, отказ от старите роли. Пробуждане на Аз-а, възкресяване на автентичния Аз.
5. Събуждане от догми, гурута и ограничаващи лични и обществени вярвания. Завръщане.
6. Избери истинското, живей в съюз.
7. Въпреки всичко остани свободен, не ставай роб дори на новото, което ще дойде.
8. Честност. Да не бягаме от конфликти, но да ги водим етично. Дълбока вътрешна зрялост. Да не бягаме от живота, а да се освободим от старите окови. Край на токсичните отношения. Зряла любов, структурирани емоции.
9. Темите отговорност, срам, вина. Когато се поеме отговорност, няма вина и срам.
Единствен капитал за годината - вътрешните ресурси.
Всичко, което смятам за “мое”, ще бъде тествано - да не се вкопчваме, а да ползваме свободно.

Изцеление от страхове и загуби (включително от смъртта). Смисъл - в дълбока работа с привързаности (зависимости).
Преразглеждане на отношенията - приятелства, връзки и т.н.
Време е да създадем нов свят. Да не се връщаме назад. Ново съзнание, ориентирано към бъдещето - човечество, общност. Революция в мисленето, нови идеи, падане на догмите.
Разпадане на старите идентичности. Разочарования. Съзряване. Да работим, да се дисциплинираме. Най-вече емоционално.

Кой съм аз, когато не играя роля?
Къде в живота си още живея по стар сценарий?
Коя общност е моето духовно семейство?
С кого заедно еволюирам?
Как мога да бъда мост между настоящето и бъдещето?

И, абсолютно очарователно и не чак толкова изненадващо - всичко това са теми на новата ми книга - “Аз съм Представата за себе си”.

Честита, осъзната, вдъхновена, смела, здрава и свързваща Нова 2026 година! Тихо и навътре, защото там е сцената, на която ще се случват нещата.

31/12/2025

И в тази година имах от всичко. И пак по много. Не е било нито повече, нито по-малко от всички предходни. Просто СЕГА е по-живо, интензитетът поизбледнява с времето. Помня, защото съм го записала... иначе не помня по онзи емоционален начин, по който съм преминала през него.
Сега, с годините, разумът ми се е научил да държи много по-качествено юздите на мозъка ми и това носи вътрешно спокойствие.
Драмите не са толкова драматични... “и това ще мине”.
Радостите не са толкова необуздани, сякаш мозъкът подскача на батут, а просто се люлее на люлка.
Понякога ми липсва онзи ентусиазъм, с който се изстрелвах в космоса в обсолютно отдаване на възторга... шут със серотонин, адреналин и другите там подправки... последвани от сривовете на същите тези компоненти.
Регулацията е умение, никога не е дар свише, а се учи, гради се, развива се. По пътя на опознаване и приемане на себе си. Най-смисления път, впрочем. Най-важен и най-полезен - за себе си и за другите. За цялото.
В годините на пубертета се бунтувах срещу тази истерия за “Новата година”. Защо на тази дата? Защо да не е през март например? И всички тези въпроси, които си задаваме, защото си мислим, че светът започва с нас и че ние можем и трябва да го пренаредим. Да направим всичко различно, защото те, големите, нищо не разбират. Отдавна съм голяма и съм се вписала по моя си начин в света. Знам, че нито започва, нито ще свърши с мен. Освен моят си свят.
31.12. срещу 1.01. се оказа важен рестарт, без особено значение коя точно е датата. Важен е ефектът на рестартиране - минаване през портала. Външният ритъм помага, особено когато, поради незрелостта си, не съумяваме сами да регулираме вътрешния - да слагаме точка, да завършваме една глава, за да започнем друга, да отбележим “благодаря”, да можем да подредим един период, за да започнем друг, да можем да оставим символично тъгите си на стария рафт и да започнем да подреждаме нов.
Тази година написах книга, която моето вътрешно усещане възприема като много ценна и важна за всекиго. На нея пожелавам да я има по книжарниците, за да спрат оплакванията, които непрекъснато получавам, че някой не може да си я купи, защото не са я заредили или не са я заредили, след като е била изчерпана.
Неведоми са пътищата... често са обвързани с помахването на крилата на някоя пеперуда някъде по света...
Омммммммм 👌

30/12/2025

2014
“...И в разни периоди, в разни ситуации, упражняваме безотказно все едни и същи схеми на реагиране, колкото и на съзнателно ниво да имаме моменти на люти битки за по-различни себе си - моментни загуби на “разсъдъка”.”

2016
“Осъзнаване му е майката. И ако не стане “по желание”, става с ритник от живота, ама такъв, който не ти оставя място за мрънкане, защото си зает да си събираш зъбите и да си съшиваш кожата, докато живота те дере. И докато събираш, ровиш в себе си... и като намираш, ти се струва толкова просто и очевадно, че не може чак сега да разбираш. Някои загуби се оказват нужни, за да се намериш и освободиш. И, не, никога не трябва да си забраняваш да виждаш лошите неща, защото искаш да ги надскочиш и забравиш сякаш не са били. За да ги отминеш, трябва да ги погледнеш в очите. От упор. Тогава се разлитат като изпуснат незавързан, надут балон. И рестартът проработва. Колкото по-късно... толкова по-късно, бих казала...”

2025
Нямам какво да добавя. Освен, че животът не е безкраен и ни е даден, за да го живеем. Колкото по-рано си разбием коленете, зъбите и каквото друго се налага, толкова повече живот ще изживеем. 😉

Снимка: Tesa Robbins, Pixabay