Кабинет за консултиране и арт терапия

25/08/2025

Някой ден нашите деца ще седнат срещу някого – може би приятел, може би срещу партньор, може би срещу терапевт – и ще разкажат какво е било да растат с родители като нас.

Не само какво сме направили за тях, а как сме ги карали да се чувстват.

Дали са се чувствали в безопасност, когато са влизали в стаята си?

Дали са били чути дори, когато са избрали тишината?

Дали са се чувствали обичани, когато са грешали, когато са се сривали или разпадали?

Дали са усещали защита или пък пренебрежение?

Защото това, което ще запомнят най-силно, е не какво сме правили, а как сме ги карали да се чувстват и това ще носят в сърцата си цял живот!

То ще оформи начина, по който ТЕ ще обичат другите.
Ще бъде котвата на тяхното чувство за сигурност в света.
Ще се превърне в гласа, който чуват в главата си, когато се провалят или не успеят.

И тази история, която ще носят в себе си – историята за това какво е било да бъдат около родители като нас – ще стане чертежът на тяхната собствена самооценка.

Това е, което изграждаме.
Не просто спомени. Не просто етапи.
А наследство, изтъкано от присъствие, баланс, сигурност и истина.

Това е истинското богатство, което се предава през поколенията.
И започва точно тук. С нас.✨

02/07/2025

❤️

Колко струва да опитваш да „оправиш“ някого?
И кога най-после ще си върнеш себе си?

Колко жени съм чувала да казват:
„Ако можеше само малко да се промени…
Малко повече внимание. Малко повече зрялост. Да не избухва така. Да се грижи. Да ми пише. Да ме вижда.“
И докато говорят това „малко“, гласът им става тих, а очите – уморени.

Защото това „малко“ вече им е коствало години.
Месеци, в които си на тръни, дали ще разбере какво намекваш.
Дни, в които броиш смс-и, погледи, реакции.
Нощи, в които си будна, защото той пак се е затворил. Или пак не се е прибрал. Или пак не е попитал как си.

Нашият мозък е гениален в едно: да вижда потенциал. Да проектира. Да рисува върху човека отсреща всичко онова, което някога не сме получили.
Да очаква, че „с любов ще го направя по-добър“.

И започва маратона.
Маратонът на жената-обяснител. Жената-спасяващата. Жената, която чака промяната.
Понякога с тиха надежда.
Понякога със скандали.
Понякога с хладно мълчание.

А той?
Той не е лош. Той просто не е друг.
Той е себе си. Със своята скорост. Със своите рани. Или със своята неспособност да даде това, което ти искаш.

Истинският въпрос не е „Как да го променя?“
А „Защо продължавам да избирам някой, когото трябва да променям?“

Преди време при мен дойде жена – на 39, с дете и мъж, когото „иска да върне обратно в живота им“.
Той бил добър баща, но в последните години все по-често „изключвал“. Гледал в телефона. Не я слушал. Не я прегръщал.
И тя се опитвала всичко – да говори, да мълчи, да се държи хубаво, да му напомня, да му готви любими ястия, да му пише мили съобщения.
Но той… просто не се променял.

Когато я попитах:
– А какво се случва, ако спреш да се бориш?
– Чувствам се безполезна. Все едно не съм значима.
И тогава започнахме да говорим не за него, а за нея.
За майка ѝ, която винаги ѝ казвала: „Само ако си добра, ще те обичат.“
За баща ѝ, който си тръгнал рано – и тя винаги го чакала да се върне.

И тук е капанът: не се опитваме да променим партньора.
Опитваме се да поправим раната.
Опитваме се да заслужим онова, което някога ни е липсвало.

❗️Но това е кауза без край.
❗️И цена, която плащаш със себе си.

Представи си:
Какъв щеше да е животът ти, ако не трябваше постоянно да „напътстваш“ някого?
Какво щеше да правиш, ако не беше в ролята на коригиращ, учител, терапевт, майка?
Колко време щеше да имаш за себе си?
За почивка. За мечтите си. За тялото си. За вътрешния си свят.

🧭 Обърни се към себе си.

Попитай се: – А аз какво искам наистина? – Какво заслужавам – без битка, без условие, без стратегия? – Коя съм, когато не се опитвам да бъда спасител?

Може би точно в този момент…
… започва връщането към теб.
А оттам – и новата възможност за връзка.
Връзка, в която си цяла.
Не поправяща. Не молеща. Не проектираща.

А жива. Истинска. И обичана такава, каквато си.

📩За лична консултация може да оставите съобщение

С любов и разбиране
Надежда Димитрова

#психологонлайн #травми #семейнатерапия #връзки #отношения #самопознание #семейниконстелации #системнатерапия #ЕМДР #методлегализациянаистината #психосоматика

03/05/2025

Разговор между малтретиращ баща и порасналата му дъщеря

Дъщерята, вече на около 30 години, посещава баща си в дома му след години на минимален контакт. Тя е решила да се изправи срещу него за миналото. Разговорът се води в дневната, напрежението е осезаемо.

Дъщеря (Анна): Здравей, татко. Трябва да поговорим.

Баща (Иван): О, я виж ти, принцесата се върна. Какво искаш? Пари?

Анна: Не, не искам пари. Искам да говорим за това, което се случи, когато бях дете.

Иван: (саркастично) О, пак ли ще ровим в миналото? Не можеш ли просто да го забравиш? Всички правят грешки.

Анна: Грешки? Татко, ти ме унижаваше, крещеше ми, удряше ме. Това не бяха просто грешки. Това беше насилие.

Иван: (нервно) Я стига! Аз те отгледах! Дадох ти покрив над главата, храна! И какво, сега ще ме съдиш за това, че съм бил строг? Трябваше да те дисциплинирам!

Анна: Дисциплина? Когато бях на десет и се скрих в килера, защото се страхувах от теб? Това не е дисциплина, татко. Това е травма. Знаеш ли колко време ми отне да се науча да се доверявам на хората заради теб?

Иван: (повишава тон) Не ми говори така! Аз бях под стрес! Работех по цял ден, майка ти не помагаше, а ти беше невъзможна! Какво очакваше?

Анна: (спокойно, но твърдо) Очаквах да бъдеш баща. Да ме защитаваш, а не да ме нараняваш. Знаеш ли колко пъти се молех просто да спреш да крещиш? Да ме прегърнеш, вместо да ме отблъскваш?

Иван: Всички родители крещят! Ти си прекалено чувствителна. Измисляш си неща. Не беше толкова зле.

Анна: Не, татко. Не измислям. Помня всяка дума, всеки удар. Помня как се чувствах – малка, безпомощна, недостойна. И дълго време вярвах, че го заслужавам. Но вече не вярвам.

Иван: (мълчи за момент, после рязко) И какво искаш сега? Извинение? Добре, съжалявам, става ли? Можем ли да приключим?

Анна: Не, не става. Не искам празно извинение. Искам да разбереш какво си ми причинил. Искам да знаеш, че въпреки всичко аз се изградих. Станах силна, въпреки теб. Но това не заличава болката.

Иван: (снижава тон, но с горчивина) Значи си тук, за да ме обвиняваш. Чудесно. Аз съм чудовището, ти си жертвата. Какво повече да кажа?

Анна: Не съм тук, за да те обвинявам. Тук съм, за да се освободя. Да ти кажа, че вече не ме контролираш. Че съм си простила, че не можах да те променя. Но ти... ти трябва да живееш с това, което си направил.

Иван: (гледа встрани, мълчи) Не знам какво искаш от мен. Не мога да върна времето назад.

Анна: Не, не можеш. Но можеш да решиш какво ще правиш оттук нататък. Аз си тръгвам, татко. Не знам дали ще се видим пак. Но се надявам... се надявам поне да помислиш за това, което ти казах.Анна става, взема чантата си и излиза. Иван остава седнал, гледа в пода, мълчалив.

Този разговор отразява динамиката на конфронтация между пораснало дете и родител, който е бил малтретиращ.

#терапия #бионевроемоция #травма
#констелации
#баща #дъщеря

23/04/2025

21/03/2025

„Родителите ми ме биеха, когато бях дете и не съм травмиран“, казва мъж алкохолик, чийто партньор го е докладвал за физическо насилие.
„Като малък ме наказваха много и съм добре“, казва мъжът, който се оплаква всеки път когато направи грешка.
„Когато като малка не се подчинявах, баща ми ме заключи в една стая и за това съм му благодарна днес“, казва жената, която страда от пристъпи на паника и страх от тесни пространства.
„Родителите ми ме принудиха да отида на чиракуване по тази професия, където изкарвам много пари и за това съм много благодарен“, казва мъжът, който няма търпение за петък, защото мрази работата си.
„Когато бях малка, родителите ми ме караха да седя на масата, докато не изям всичко“, казва жена, която не разбира защо се бори с хранителните разстройства.
Време е да преодолеем травмата на поколенията и да осъзнаем миналите си модели. Време е да бъдем състрадателни към себе си и децата си. Детето се научава да решава проблеми чрез разговор и ако проблемите със заплахите и наказанията бъдат решени, един ден той ще действа по същия начин. Децата се учат на състрадание, когато сме състрадателни към тях. Детето се научава да слуша другите, когато то самото е изслушвано, когато ни интересува как се чувства и как изглежда неговият свят. Едно дете се научава да вярва в себе си, ако ние вярваме в него!
#психомеханик

04/03/2025

Като казахте “Прощавам ти”, простихте ли?

13/01/2025

🌞🌞🌞

11/01/2025

Да, да 😉

03/01/2025

🎉 Безплатни консултации през целия януари! 🎉

Започнете годината с грижа за себе си и своето психично здраве! През целия месец януари предлагаме безплатни 15-минутни консултации с нашите специалисти:

✅ Психотерапевт – За подкрепа в трудни моменти и намиране на решения.
✅ Логопед – За деца и възрастни с нужда от подобряване на комуникационните умения.
✅ EMDR терапевт – За работа с травматични преживявания и намаляване на стреса.

🕒 Как да се запишете?
Свържете се с нас на тел 0885111252 или чрез лично съобщение тук, за да запазите своя час.

📍 Местата са ограничени, така че побързайте!

Дайте си шанс да започнете годината с повече яснота, спокойствие и увереност. Очакваме ви!

#ПсихичноЗдраве #БезплатниКонсултации #ГрижаЗаСебеСи #Психотерапия #Логопедия #логопедия #безплатниконсултации #психотерапевт #логопед

30/12/2024

🎄🎁🥰 Весели празници 🙏

23/12/2024

“Когато бях дете, нашите ми казаха, че не съществувам.” 🤷‍♀️