Каризма

19/12/2025

Игнажден е един от големите християнски празници у нас, който се отбелязва на 20 Декември. На този ден православната църква почита паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. В народните поверия се вярва, че от този ден започват родилните мъки на Света Богородица. Дните от Игнажден до Богоявление са познати в нашия фолклор още, като Мръсните дни, през които настъпва преходът от старата към новата година. Това е и периодът, през който младите жени, които не са раждали не бива да работят, за да може да родят по-леко своите деца. В навечерието на празника е първата Кадена вечер, за която се приготвят различни постни ястия, като на трапезата се слагат традиционно сурово жито, орехи, варена царевица, булгур, боб, ошав и други.

Какви са обичаите и какво по традиция се прави на Игнажден

Типичен за Игнажден е обредът „полязване”. Традиционно през целия ден, стопаните съблюдават какъв ще е човекът, който пръв ще прекрачи прага на дома им. Ако той е добър и заможен, тогава и годината ще бъде добра и плодородна.

Според обичая, при влизането си в къщата, гостът трябва да носи със себе си съчки, които е събрал край дръвника на двора. Тях той трябва да постави на купчинка пред огнището и да седне или да клекне над тях като вика: “пиу-пиу”. През това време, стопанинът на къщата трябва да го поръси с орехи и сушени плодове, викайки “кът-кът”. Чрез този ритуал се цели да се осигури добър приплод на кокошките и другите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, за да заискри. Докато прави това, той благославя, като казва: „Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща”.

В Западна България има обичай стопанката да даде на „полазника“ решето, в което е сложила различни семена и да го накара символично да сее наоколо. Правейки това, той благославя да се родят много пшеница, царевица и ечемик на полето. Първият гостенин на дома се кани на трапезата и се гощава с ракия и вино и му се дава специален “игнатийски кравай”. За благословията му, стопаните може и да го дарят с риза, чорапи или кърпа. Ако годината се окаже добра и плодородна, то на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

Народни гадания и поверия на Игнажден

Много са гаданията в българския фолклор, свързани с Игнажден. По това кой първи ще влезе в дома ви се гадае каква ще бъде годината. Ако човекът е добър, то и годината ще бъде добра и плодородна. Друго поверие гласи, че ако на Игнажден има много звезди на небето, то това е знак за богата реколта, през следващата година, а ако на този ден синигерите писукат силно, то времето ще бъде много студено.

Освен гадания, има и редица народни поверия, за това какво не трябва да се прави на Игнажден. Според едно от тях на празника не бива да се пеят песни след залез слънце, за да не загуби човек гласа си. Друго поверие пък гласи, че не трябва да давате заем, за да не изпаднете в нужда. Още едно от известните поверия за Игнажден казва, че на този ден човек не трябва да си купува обувки, за да живее дълго.

12/11/2025

От 15 ноември започва 40-дневният Коледен пост: Време за духовно и телесно пречистване

На 15 ноември всяка година за православните християни започва един от четирите многодневни поста – Рождественският, известен още като Коледен или Филипов пост (наречен така в чест на Свети апостол Филип, чиято памет Църквата почита на 14 ноември). Този пост продължава 40 дни и завършва на 24 декември, Бъдни вечер, като служи за духовна и физическа подготовка за посрещането на големия християнски празник – Рождество Христово (Коледа).

🕊️ Духовното значение на поста

Рождественският пост, подобно на останалите, не е само ограничаване от определени храни. Неговата основна цел е духовното пречистване и съсредоточаване върху вярата и отношението към ближния.

Покаяние и молитва: Време за преосмисляне на грешките, засилване на молитвата и стремеж към по-добродетелен живот.
Въздържане от страсти: Светите отци на Църквата подчертават, че истинският пост е въздържане от зли дела, осъждане, гняв, завист и злословие.
Милосърдие: Постът трябва да бъде съчетан с милостиня и помощ към нуждаещите се.
Смирение: Постенето е начин да възпитаме волята си и да докажем, че човек не е само материално същество, зависещо единствено от храната.
„Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!“ – съветват духовниците.

🍎 Правила за телесно въздържание (Хранителен режим)

Рождественският пост е сравнително лек в сравнение с Великия и Богородичния пост, но изисква въздържание от храни от животински произход: месо, мляко, млечни продукти и яйца.

🍽️ Хранителен режим по време на Рождественския пост (15 ноември – 24 декември)

Рождественският пост продължава 40 дни, като през цялото време се въздържаме от месо, мляко, млечни продукти и яйца. Хранителният режим варира според деня от седмицата:

I. Дни без олио (По-строги дни)

Понеделник, Сряда и Петък: Разрешена е само растителна храна без олио (без растителна мазнина). Това включва сурови плодове и зеленчуци, туршии, хляб, ядки, както и готвени ястия без никаква мазнина.
Забележка: В тези дни се препоръчва сухоедене (сурова храна) или ястия, приготвени само с вода.
II. Дни с олио

Вторник и Четвъртък: Разрешена е растителна храна с олио (растителна мазнина). Може да се консумират готвени ястия с растително масло, като яхнии, супи, постни сарми и др.
III. Дни с Риба и Вино (По-леки дни)

Събота и Неделя (до 19 декември включително): Разрешени са растителна храна с олио, риба и вино. Това прави уикендите по-леки и позволява по-голямо разнообразие на трапезата.
Важно: Морските дарове (миди, скариди, октоподи и др.) обикновено се считат за постни и са разрешени.

🎄 Специални празнични и предпразнични дни

Някои дати имат специален режим, независимо в кой ден от седмицата се падат:

Въведение Богородично (21 ноември): Разрешена е риба.
Никулден (6 декември): Разрешена е риба.
🌟 Краят на поста (20 – 24 декември)

През последните пет дни преди Коледа постът става по-строг:

От 20 до 24 декември: Въвежда се режимът на по-строгите дни – само растителна храна без олио. Забраняват се рибата, виното и олиото.
Бъдни вечер (24 декември): Най-строгият ден от поста. Традиционно се консумира само едно хранене вечерта, след като изгрее Вечерницата, и то само постни ястия без олио.
Напомняне: Тези правила са общи за Църквата. Хората с хронични заболявания, децата, бременните и кърмещите жени трябва да съгласуват степента на поста със свещеник и лекар.

Важни уточнения:

Риба се разрешава през по-голямата част от поста, с изключение на сряда и петък, и през последните пет дни (от 20 до 24 декември).
Морските дарове (охлюви, миди, октоподи и др. безгръбначни) обикновено се считат за постни и са разрешени.
Болните, децата и бременните задължително трябва да се консултират със свещеник и лекар относно степента на поста. Постът не бива да вреди на здравето!
🔔 Призив към посрещане на Рождество

Рождественският пост е уникална възможност да забавим темпото в забързаното ежедневие и да се обърнем към вътрешния си свят. Той ни подготвя да посрещнем Рождението на Спасителя не само с богата трапеза, но и с чисти сърца, умиротворена душа и обновен дух.

01/06/2025

Черешова задушница 07/06/2025г. – време за памет и молитва

Тази събота отбелязваме най-голямата задушница в годината – Черешовата. Ден, в който отдаваме почит на нашите покойни близки с молитва, свещ и спомен.
Обичайно се носят череши, хляб, жито и вино на гроба – символи на живота, възкресението и обичта, която не умира.

Уважаеми клиенти,
за ваше удобство предлагаме жито, погачи и кетъринг, за да ви помогнем в подготовката на този важен ден.
Приемаме поръчки на телефон: +359 878 901 690
Моля, свържете се с нас навреме, за да осигурим всичко необходимо за вас и вашите близки.

Нашият екип е до вас с уважение и подкрепа – както в най-трудните моменти, така и в дните на почит.

27/04/2025

Днес е Томина неделя.
Наричат Томина неделя "Великден на умрелите"

Почита се паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни.
Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.
На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при Тома и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали."
Когато Тома сам се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка.
Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек.
Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден, наречена Светла или Празна неделя, защото е "празна" откъм работа - в седемте дни не се работи.
На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
Имен ден празнуват всички, носещи имената Тома, Томислав, Томислава.

17/04/2025

Великден е празник на светлина, надежда и нов живот.
В нашата работа често сме до хората в най-тежките им моменти. Именно затова споделяме тази статия – за да си припомним, че дори след загубата, има светлина, утеха и вяра във вечността.
Прочети повече тук 👇

С наближаването на Великден, домовете ни се изпълват с аромата на козунак, топлината на семейството и надеждата за ново начало. Това е време, в което

12/04/2025

"Лазаровден е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети с възкресението на Лазар.
На Връбница, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим и научил, че приятелят му Лазар е тежко болен, веднага се отправил към дома му. Но там намерил само оплакващите близки. Лазар вече бил погребан. Сестрите му Марта и Мария упрекнали Божия син. -Господи, ако беше ти тук, нямаше да умре брат ми,
рекла Марта и продължила: -Но и сега знам, че ако поискаш от Бог, ще ти го даде. (Евангелие от Йоана, 11:21-22)
Може би точно затова е трябвало да умре Лазар за да се види чрез него от всички силата на Иисус.

Когато отишли на гроба на приятеля си, той изрекъл три пъти: „Лазаре, излез.”
И Лазар веднага излязъл, завит с платно на ръцете и нозете и с кърпа на лицето. „Жив е”, извикали всички и ако до този момент никой не вярвал в божествената сила на Христос, вече не останали никакви съмнения. Увенчан с огромна слава, той отново се запътил към Йерусалим. Възкресеният Лазар живял още тридесет години в пост и въздържание и бил провъзгласен за пръв епископ на гр. Китион, Кипър.
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица- (Седмицата на Христовите страдания).

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях.

В българската народна традиция Лазаровден, наричан също Лазарица, се свързва с порастването на момичетата и превръщането им в моми за женене. На този ден момичетата на възраст от 10 до 16 години се събират на групи от по 6-7. Всяка група си избира "кумица", която да ги води. Облечени в празнични носии и закичени с венци и китки, момите обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството и наричат за здраве и за богата реколта. След благите пожелания стопаните дарявали момичетата с питки, ябълки, орехи, яйца. Всичко това било поднасяно в сито, за “да е сита годината”, а “кумицата” изсипвала съдържанието на ситото в голяма шарена торба."
Имен ден празнуват:
Лазар, Лазарин, Лазарина, Елизар, Лъчезар..."

29/03/2025

”В нощта на 29 срещу 30 март
в 3 часа сутринта местим стрелките на часовника
с един час напред.
Това става всяка година в неделя, в последната
седмица на месец март.

Така преминаваме към лятното часово време.
То ще продължи до последната неделя на октомври,когато отново
ще се върнем към астрономическото време.

Въртенето на стрелките е официално въведено в Европа през 1976 г. по искане на Франция. Великобритания обаче е първата държава, която го прилага още през 1908 г. Целта била да се използва по-активно дневната светлина и да се икономиса ток. Смяната на времето е особено популярна в зоните
с умерен климат, където светлата част на деня има големи колебания през различните сезони.

У нас тази практика е въведена през 1979 г.
с постановление на Министерския съвет.
Според него тогава,
на 1 април,часовниците се коригират с един час напред,
а на 1 октомври с един час назад.
А от 1997 г. вече сменяме времето рано сутринта в последната неделя на март
и в последната на октомври.

25/03/2025

"Благовещение е празник, който обединява всички християни,
без значение дали православни, католици или протестанти. Отбелязваме го на 25 март.
Това е денят, в който се смята,
че Архангел Гавраил е донесъл вестта на Дева Мария, че нейният син ще бъде Спасителят.

В българските народни представи пък денят се свързва с окончателното настъпване на пролетта и се нарича Благовец. Смята се, че на този ден пристигат и лястовиците и, ако ги видим, сваляме мартеничката си.

Както премине този ден, такава ще бъде цялата година смята народът. Затова е добре да станеш рано, да хапнеш, да почистиш къщата, да подредиш градинката.

Не забравяйте да сложите пара в джоба, че, ако ви закука куковица, цяла година да имате пари
Времето няма значение, има значение намерението. И това което правим в него. Спомням си година когато имаше сняг и май месец. В такива години всичко е забързано. Природата си има свои механизми за реализация.

Смята се, че денят е благ и на него, по-малко боли, а отровите нямат сила. В миналото поради тази причина предците ни избирали този ден да продупчат ушетата на момичетата и да бележат животните.

На Благовещение излизат самодивите. А също змиите и гущерите, които в миналото народът ни гонел с заклинания и подрънчаване на метални предмети. Жените през този ден не бива да пипат остри предмети - игла, ножица, за да се предпазят от ухапване на змии през лятото.
По-рано сутринта се палят огньове с говежда тор, също за прогонване на влечугите, а болните оставят дрехи в гората за здраве - да ги полазят змиите.

На този ден, пчеларите отварят кошерите, за да е сладък медът. Домакините с градини сеят краставици и пипер - да са хубави, да не горчат и лютят. Засяват се и овощните дръвчета, за да е хубав, сладък плодът.

Благовещение се пада все още по-време на Великденските пости, затова на трапезата има постни ястия. Все пак това е денят, в който слагаме и риба на масата.

От този ден нататък, както се казва, се "хващаме за зелено" така, че на трапезата освен това, слагаме супа от коприва или друго ястие от спанак, лапад, магданоз.
Характерно за Благовец също е лучникът, на места пък месят хляб или кравай с форма на змия.

Имен ден имат всички, които носят нещо благо в името си:
Благовест, Благой, Блага, Добрин."

06/03/2025

💔 Смъртта е част от живота, но как да се справим с нея?

Всеки от нас е губил близък човек. Болката е огромна, а пътят към приемането – труден и различен за всеки. В новата статия в блога си споделям лични разкази за справяне със загубата – истински, дълбоки и изпълнени с надежда.

Ако и ти си минал/а през това и искаш да споделиш своята история или просто да намериш утеха, прочети тук: [линк към статията]

💬 Сподели в коментар или на лично – как ти намери сили да продължиш?

#личниистории #животследзагубата

Лични разкази за справяне със загубата: Загубата на любим човек е едно от най-трудните предизвикателства в живота. Всеки се справя със скръбта по свой

03/03/2025

ЛЕКИ ПОСТИ!
"От понеделник - 3 март, поставяме началото
на един от най-важните духовни периоди в годината – Великденските пости.
Това е време за пречистване – не само на тялото, но и на душата.

3 март-7 март Строг пост,
това е период на въждържане от блажна храна,затова не се разрешава и растителна мазнина.Основно се храним
с растителна храна.
Без олио и по възможност
да не е термично обработена.

8 март-24 март Пост с олио - тук може да ползваме,каквато и да е растителна мазнина

25 март-Олио и Риба

26 март-12 април Пост с олио - тук може да ползваме,каквато и да е растителна мазнина

13 април-Олио и Риба

14 април - 16 април -Строг пост!
17 април-Пост с олио

18 април-Нищо не се яде и пие Някои хора пият вода!

19 април - Пост с олио

Всичко трябва да е
съобразено с вашето здраве!"

02/03/2025

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка.

Той винаги е в неделя - седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Празникът поставя началото на най-продължителния пост през годината до Великден.

На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви".

Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

Прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.

На Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.

Обредността е подчинена на подготовката за този пост и носи идеята за "последно облажаване". Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове и дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.

На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде здрав през цялата година.

Характерен за празника е обичаят "Оратници", свързан със запалването на празнични огньове. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и "черешовина" (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка.

Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.

23/02/2025

23-ти Февруари
МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ Е - ЗАПОЧВА ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ПОСТ - ОСЕМ СЕДМИЦИ ПРЕДИ ВЕЛИКДЕН

Днес е първият празник от Великденския цикъл - яде се баница, кокошка и свинско месо.
На трапезата има само месни ястия и след този ден започват постите и се забранява да се яде месо до края на Великия пост.
Седмицата между Месни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за
Великия пост. Трябва да се яде много сирене, масло и яйца.
По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители,
кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка
по случай неделя на опрощението.
Това са най-дългите пости в годината.