10/04/2023
Съдебно-психологична експертиза при неимуществени /морални/ вреди
"Хората възприемат и преживяват реалността по свой уникален начин, различаващ се от преживяванията на другите. Уникалността на възприемането на реалността е първият момент на този механизъм.
Един и същ стимул може да се възприеме от едно лице като опасен и застрашаващ го, за други лице той може да бъде по-малко опасен.
Перцепцията е детерминирана от нашия личностен, социален опит и потенциал. Психичните особености, които обуславят възприятието на даден факт, могат да бъдат - интелектуален статус, възраст, възрастови изменения, пол, моментно състояние и др.
Тук следва да се отбележи предишни преживявания, които могат да актуализират емоции, травми и т.н.
Осмислянето, оценката и преработката на информацията е вторият етап от този механизъм.
Доколко благото, което е застрашено, накърнено или нарушено, ни се отразява неблагоприятно зависи от това, дали е ценно и значимо за нас, какво е нашето отношение към него, доколко сме пристрастни и причастни към него и т.н.
Т.е. от значение е дали то е ценност за нас и в каква степен. Ние реагираме остро, ако са накърнени жизненоважни и субективно значими неща и ценности, имащи личностна ценност.
Ако в конкретен съдебен казус е налице обезценяване или застрашаване на Аз-а, например при клевета, публична обида и пр., човек се чувства принизен и обезценен / накърнява се доброто име, честта и достойнството/.
Това, от своя страна, води до включване на съответни защитни стратегии и мехнизми, коио детерминират, поведението.
Няма единица мярка за психична болка. Психотрявмата и последващите я страдания се преживяват по уникален начин от конкретната личност. Психологът може да направи своето заключение, след като сравни комплексното функциониране на личността след травмата с това, преди да бъде изложена на травмиращото събитие.
Следва да установи дали се наблюдават промени в общуване, учебна или трудова дейност, в соматика и др.
Тук трябва да имаме предвид и ролята на околните - представете си лице, което намира подкрепа в околните, което може да излее емоциите си, и второ лице, което поради различни причини не намери такава подкрепа в средата.
Очевидно е, че това определя спецификата, продължителността и тежестта на душевното страдание.
Предвид многообразието на деянията трудно може да се обобщи как се отразяват на личността. Например обидата и клеветата са удар върху его-то. Всеки човек има потребност от добро име, социални контакти, висок статус и пр. и ако тези потребности са застрашени или накърнени по някакъв начин, то те предизвикват съответните преживявания и реакции.
Но когато става въпрос за най-ценното благо на човека - живота, отражението върху преживяванията и реакциите ще се различават по степен и сил в сравнение с обидата, например.
При такива тежки престъпления против личността много често се развива първоначално реакция на остър стрес, която постепенно преминава в Посттравматична стресова реакция.
Преработването и излизането от една психотрявма има свой специфичен ход, детерминация и продължителност. Обикновено се приема, че продължителността е около 6м - до около 1 год., в повечето случаи завършва с оздравяване, но при малка част състоянието може да премине в хроничен ход/невротизация/ с продължителност много години и /или да премине в трайна промяна на личността.
Последствията от неимуществените вреди могат да бъдат медико-психологически, социални, поведенчески и пр. Те могат да се изразяват в нарушаване на психичното благополучие и душевното равновесие на личността. В резултат на извършеното правонарушение потърпевшият може да изпитва / преживява/ унижение, раздразнение, гняв, срам, отчаяние, фрустрация, безпомощност, дискомфорт, терзания, понижено самочувствие. Тук могат да се включат последствията от ПТСР. Това са все преживявания от емоционален, психичен план.
Много от нарушените лични права са невъзстановими, така например, ако се наруши тайната на личен живот, на лекарска тайна и др., те необратимо престават да бъдат тайна.
Съдебно-психологичната експертиза по дела за неимуществени вреди ще намира все по-голямо приложение в практиката на съдилищата у нас, предвид социално-икономическото развитие на страната и на спецификата на самата експертиза.
На практика членовете на съдебните състави преценяват тежестта на моралното страдание " на око", съобразно тяхната представа, ето защо психологическата експертиза би оказала голяма помощ в това отношение."
- Доц. д-р Стоил Мавродиев
