Татяна Сертова-Психолог

01/02/2026

30/01/2026

Ако в човек попадне стрела, той чувства болка. Ако втора стрела попадне на същото място, болката става десет пъти по-силна. Буда съветва, когато изпитваш болка в тялото или ума, да вдишваш и издишваш, осъзнавайки тази болка, значимостта й, но без да преувеличаваш важността й. Ако ти не престанеш да се безпокоиш и да негодуваш срещу своята болка, сам я увеличаваш десет пъти и дори повече. Твоето безпокойство е втората стрела. Трябва да се защитиш и да не позволяваш да те уцели втората стрела, която идва от теб самия.
Тик Нят Хан

29/01/2026

Блокираната енергия не изчезва, не се разпилява, а остава в тялото, понякога за дълги години. Това е все едно да сложиш в тенджера храна, добре да затвориш капака и да я оставиш десет години. Представете си каква миризма ще дойде оттам, когато отворите капака. Такова нещо носим и в себе си!
-А. Лоуен

27/01/2026

Много често детето, което боледува, било то с хронични заболявания, с нарушения в развитието, страхове.. агресивно поведение или с друго състояние, изискващо специализирана подкрепа, можем да се обърнем към родителите с въпросите:

С какво ви помага болестта на детето?
Какво би се случило, ако детето ви е здраво?
Накъде ще бъде насочена енергията ви тогава?
Върху какво ще падне фокусът ви?
Отговорът, който много често се появява в терапевтичната работа е: върху двойката.
Тоест, симптомите и заболяванията на децата често са в „помощ” на родителите.

Родители, които не се разбират достатъчно добре.
Родители, които избягват конфронтацията помежду си.
Родители, за които е твърде болезнено или плашещо да застанат един срещу друг, да се погледнат и да си зададат въпросите: Какво и защо куца в отношенията ни?

В тези случаи детето чрез болестта или състоянието си несъзнателно „помага“, а понякога буквално ги „спасява“ (но това е винаги временно решение, което за всички е с отрицателен резултат). То „спасява” системата, като поема върху себе си фокуса, тревогата и напрежението. Енергията се прехвърля към симптома, а конфликтът между възрастните остава на заден план.
Но докато проблемът на двойката остава неизговорен и неразрешен, детето често продължава да „говори“ чрез тялото си, поведението си или симптома си.
Това всъщност е механизъм, който се използва напълно несъзнателно от страна на родителите.
В случая, въпросът не е само как да помогнем на детето, а и какво в отношенията между родителите има нужда от внимание и промяна?
Именно поради тази причина е изключително важно, когато с едно дете се работи психотерапевтично, в процеса да бъдат включени и родителите.
В моята практика това ми помага изключително много. Най-бързите и устойчиви резултати се постигат тогава, когато работим заедно -дете, родители и терапевт. Когато фокусът не остава единствено върху симптома на детето, а се разширява към взаимоотношенията, комуникацията и емоционалния климат в семейството.
Отговорността се споделя, напрежението намалява и тогава вече може да се създаде пространство за реална промяна. Именно тогава симптомът на детето често започва да губи своята функция, защото вече не е нужен като посредник между възрастните.
Терапията при децата не е работа само с детето, а работа заедно с цялото семейство. И именно този съвместен подход прави процеса по-дълбок, по-смислен и значително по-ефективен.

24/01/2026

🌳Какво са „Горски истории“?🌳

🤩Това са първите български Метафорични Асоциативни Карти, създадени специално за работа с деца - от игра до терапевтична подкрепа.

✔️Развиват въображение, реч и мислене
✔️Подпомагат емоционална регулация и увереност
✔️Подходящи при страхове, тревожност и трудни преживявания
✔️Работят чудесно в група или индивидуално

📚Комплектът включва 56 карти с различни изображения +4 карти с изображения на базовите емоции + указания за работа и примерни занимания, разделени в три категории:
• за родители
• за психолози
• за педагози

⭐️Карти, които всеки трябва да има у дома, в терапевтичния кабинет, училище или детска градина!

👉За родители:
Картите помагат, когато…
- Детето трудно разказва как се чувства
- Има преживени страхове или притеснения
- Има нужда да изразява емоциите си чрез игра
- Искате заедно да споделяте, да се свързвате, да се разбирате повече

👉За учители:
Картите улесняват...
- Създаване на позитивна атмосфера в групата
- Адаптация на нови деца в средата
- Обсъждане на теми като приятелство, правила, уважение
- Разрешаване на конфликти чрез игра

👉 За психолози:
- Допълнителен терапевтичен инструмент
- Работят леко и ефективно - през играта
- Подходящи при тревожност, травма, социални и поведенчески трудности

📩за поръчки-лично съобщение

24/01/2026

Как различаваме депресията от разочарованието и защо депресията не винаги има видима причина?

„Не мислите ли, че е нормално човек да изпадне в депресия, след като повишение, което е очаквал с нетърпение от дълго време, не е постигнато”

Той беше доста изненадан, когато му отговорих, че не, не мисля така.
Разочарованието е нормална реакция на подобна ситуация. - Тогава каква е разликата между тях? - попита той.
Депресивната реакция лишава човек от движение. Не може да събере желанията и енергията си, за да продължи с обичайните си дейности. Чувства се победен, обзет е от чувство на безнадеждност. И докато депресията продължава, той няма да вижда смисъл да полага допълнителни усилия.
Разочарованието може да донесе на човек чувство на тъга, но не го лишава от движение. Той може да говори за своето разочарование или по друг начин да изрази чувствата си, което често не е възможно за човек, който е в депресия. В резултат на разочарование той може да преоцени стремежите си или да намери други средства за осъществяването им. Той няма чувството за безнадеждност, което е характерно за депресирания човек. Не е загубил жизнените си интереси и енергия.
За разлика от разочарованието, депресивната реакция може да няма ясна причина. В повечето случаи идва, когато изглежда, че всичко върви добре, а понякога идва дори в момента, когато човекът е на път да изпълни или вече е изпълнил амбицията си. Например, един човек изпадна в депресия, когато продаде бизнеса си за повече от милион долара. Това е неговата цел от много години и той работи усилено, за да я постигне.
Когато обаче продажбата се състоя, той изпадна в депресия. Чух подобна история от друг мой пациент. Той изпаднал в депресия, когато му предложили голяма сума пари за бизнес, който постепенно изграждал и планирал да продаде в бъдеще. Много често се чува за депресията, която хората получават, когато се пенсионират, която са очаквали с нетърпение през всичките тези години; или за депресията на театралните дейци, когато успехът и славата, към които така се стремяха, вече бяха в ръцете им.
Това очевидно противоречие между успеха и депресията може да се обясни, ако приемем, че успехът не е бил истинската цел на човека. Ако тази цел беше например любовта и успехът би бил несъзнателно възприеман от човек като средство за придобиване на любов, тогава става ясно, че непостигането на тази цел може да завърши с голямо разочарование.
Но тъй като хората са загубили връзка с тялото си, както и с чувствата си, те не могат да усетят разочарованието си и тъй като не могат да изразят каквито и да е чувства, изпадат в депресия.
Но далеч не винаги е възможно да се свърже появата на депресия с някакво конкретно, непосредствено събитие. Депресивната реакция може да се прокрадне толкова незабелязано, че докато достигне своя връх, човекът може напълно да е забравил какво е било събитието.

-Александър Лоуен, „Депресия и тялото“

23/01/2026

Поради биологичната привързаност на детето към майката то възприема не само това, което е важно за неговото оцеляване, но и пълната гама на нейните ценности и разбирания, които впоследствие стават част от личната му съвест.
Семейните констелации са открили, че освен личната съвест има и колективна семейна съвест, която е много мощна и работи еднакво върху всички членове на семейната система. Страданието се появява, когато даден човек пожелае да следва личната си съвест и това желание е в конфликт с колективните порядки.
Например детето вижда майка си да страда и за него това е тежко, защото то е силно свързано с нея. Поради тази връзка детето изпитва желание да направи нещо за майка си, която е дала толкова много за него; иска да ѝ „върне“ нещо или поне по някакъв начин да облекчи болката ѝ. Така то започва да си представя, че чрез собственото си страдание може да облекчи родителя си, което е екзистенциално невъзможно.
Ако майката е изстрадала дълбока загуба, например смъртта на обичната си сестра или загубата на бебе, детето, което идва след това събитие, може да избере подсъзнателно да бъде тъжно и да страда от магическото вярване, че това по някакъв начин ще облекчи страданието на майката. В семейните констелации този тип любов на детето към майката се нарича „сляпа“ любов, понеже не признава реалността - факта, че никой не може да носи чувствата на някой друг и неговата съдба.
Дори във взаимоотношенията ни като възрастни е трудно да останем в добро настроение, ако някой наш любим има болезнени преживявания, така че можем да си представим колко по-трудно е за едно малко дете да се справя със страданието на майка си или баща си. Ако продължи да бъде радостно, детето неизбежно ще изпитва дълбоко чувство на вина и това е една от основните причини, поради които като възрастни ни е по-лесно да живеем в страдание, отколкото в щастие и радост. Щастието често се съпровожда с чувство на вина. Всеки казва, че иска да е щастлив, но реалността в дълбочината си показва, че мнозина от нас се чувстват по-комфортно в нещастието.
-Свагито Лийбермайстер

22/01/2026

💔Чувстваме се неудовлетворени във връзката си? Изпитваме страх да не загубим човека до себе си..имаме нужда от любов?

Когато фокусът е върху нуждата да бъдем обичани, а не върху самото чувство да обичаме, понякога започваме да даваме повече от необходимото - повече, отколкото човекът отсреща може да приеме, само и само, за да не го загубим.
Вместо да вложим време и енергия в себе си и да се запитаме какво всъщност се случва с нас, защо се чувстваме неудовлетворени в отношенията си, ние даваме ли, даваме.
Попитайте себе си: Чувствам ли се пренебрегнат/а? Променям ли нещо в собственото си поведение, за да изразя нуждите си?
Ако сте опитали всичко и ситуацията остава същата, какво ви държи още в тези отношения? Всяка връзка се гради от двама. Понякога прекалените усилия водят до разочарование, защото поемаме всичко в наши ръце и не оставяме шанс на отсрещната страна да се изяви и да допринесе.
Ако единият дава много, а другият не откликва, в един момент настъпва изтощение и дисбаланс във връзката. И тогава се оказва, че сме концентрирани повече върху нуждата да бъдем обичани, отколкото върху самото чувство да обичаме.
Погледнете вътре в себе си и си задайте тези въпроси:
👉 Давам ли от любов, или го правя от страх да не загубя?
👉 Какво мога да променя в себе си, за да се чувствам по-пълноценно?
👉 Какво означава за мен здрава и пълноценна връзка?
Отговорите ще ви помогнат да се свържете истински със себе си, а не фокусът ви да е само върху другия.

21/01/2026

Емоциите!?

Нищо не може да стои статично без да се променя въз основа на движението. Всичко е движение, животът е движение.
Самата дума емоция от латински съдържа е=енергия, мотион-движение, т.е. енергия, която се движи. В някои справочници я обясняват и като emovere-е-навън, movere-движа. Когато се появи емоция и тя се раздвижи така, че крайният ѝ изход да бъде тялото, тя не е разболяваща. Появява се, раздвижва се, намира си изход и напуска. Когато не може да си намери изход тя пак се движи, но остава „бутилирана” вътре в тялото, а с движението си вътре, неизразена, всъщност става все по-голяма, а мястото ѝ все по-тясно. И тогава разболява.
Наскоро клиент, който е склонен да „бутилира” своя гняв ми каза—„Проблемът е че не знам как да го изразя, когато стане много голям”.
Техники за освобождаване на гнева колкото искаш. Но това не е решение в случай на системно „бутилиране”. Има хора като този мой клиент, които могат с месеци даже и с години да държат емоцията, да чакат да стане „много голяма”, а после търсят техника, с която да се освободят, за да започнат отново да складират. Докато човек не се научи съзнателно да изразя емоцията и на момента, тя ще се движи в тялото, а с времето ще става все по-голяма. И накрая излизането ѝ най-често става без контрол на човека, който толкова време я е натиквал. Това неконтрoлируемо излизане може да дойде от съвсем незначителна ситуация и това всъщност е капката, която прелива от чашата... 👉 To be continued...