Петя Андреева-Костова, психолог, бУлица "Александър Стамболийски"№55А, Sofia (2025)

25/11/2025

Ок е.

Когато дълго време не поставим граница, където ни е нужно, в нас се натрупват раздразнение и гняв, които дори са с потенциал да се превърнат в злоба към някого. Защото ние не сме успели да се погрижим за себе си.

Тези силни емоции и чувства "оцветяват" начина, по който си представяме, че ще откажем нещо на някого. Фантазираме си, че ще му се разкрещим, че ще го нагрубим, че нещата ще излязат извън контрол, че ще останем неразбрани. В крайна сметка се отказваме и така до следващия път.

Ако реагираме на време, докато емоциите не са толкова интензивни, имаме възможност да се владеем и да изпратим посланието си по-лесно.

Ок е да се грижим за себе си. Даже е задължение.

21/11/2025

✨ Днес е Денят на четенето — и сякаш това ми е един от най-любимите „празници“, макар и неофициално да го празнувам през целия си живот. Четенето за мен винаги е било свързано със среща със себе си, откриване на себе си и връщане към себе си.

Като психолог често виждам колко близки са световете на книгите и терапията. В терапията, както и между страниците, ние тръгваме да търсим неща за себе си, които още не знаем. Откриваме думи за преживявания, които са били безмълвни. Понякога се разпознаваме в герои, друг път разбираме, че можем да напишем и пренапишем собствената си история.
Писането също е терапия. Понякога дори най-обикновеното записване на мисъл или емоция отваря пространство за разбиране, за излекуване, за промяна.

Много от вас знаят колко обичам да чета. Понякога говорим за книги в терапията — научни, художествени, философски; понякога си препоръчваме заглавия и автори. В тези малки литературни мостове има толкова много човечност.

И затова днес, в Деня на четенето, имам една много лична молба към вас - препоръчайте ми книга.
Не е важен жанрът — може да е роман, поезия, философия, пътепис, научно-популярна, детска или нещо напълно различно. Важното е да е книга, която ви е докоснала, харесала, развълнувала или просто ви е била важна в някакъв момент.

Ще ми бъде огромно удоволствие да прочета вашите препоръки — може би някоя от тях ще стане част от следващото ми пътуване сред страниците. 📚✨

14/11/2025

Често се съпротивляваме на промяната, дори и на онази, която желаем и към която се стремим. По-често се съпротивляваме, без изобщо да го осъзнаваме. А това неосъзнаване прави почти невъзможна срещата ни със самата съпротива.

Умът ни — този разум, който сме издигнали на пиедестал — иска да е свободен от болка, от трудности, от изпитания. Но заедно с това той иска да е свободен и от промяна.

А промяната е закон. Тя е част от живота, независимо дали я искаме или не. Колкото повече ѝ се противопоставяме, толкова повече страдаме.

Може би тайната не е в борбата, а в отпускането. Като човек, който се дави — колкото повече рита и се съпротивлява, толкова по-бързо потъва. Но ако се довери, ако се отпусне и позволи на водата да го носи, тогава може да усети движението, да хване вълната и постепенно да започне да плува.

12/11/2025

Ноемврийски залез.
Неочакван подарък.
🧡

10/11/2025

💬 Казвам.
💡 Мисля.
🙏 Вярвам.
⚙️ Правя.

Всяко от тези е важно. Всички са част от нашия Аз. Но ако трябва да посочим едно, което наистина ни движи напред – това е действието.

Можем да вярваме и да се колебаем, да говорим красиво, но да мълчим в делата си.
Можем да говорим, да вярваме, да размишляваме – но когато действаме, създаваме реалност. Нашите действия са най-истинският израз на това, което сме.

06/11/2025

Чакаме.
Чакаме да се почувстваме готови, да имаме повече време, повече умения, повече увереност. Чакаме идеалните условия, за да започнем нещо, което ни вълнува. Но истината е, че идеалните условия рядко идват. А междувременно губим най-ценното — момента, вдъхновението, живия импулс.
По-добре да започнем с каквото имаме. Да направим първата крачка, макар и несигурна. Да създадем нещо, макар и не „перфектно“. Защото усъвършенстването идва с времето, с опита, с движението — не с чакането.

Стремежът към безгрешност не ни прави по-добри. Често е просто опит да получим одобрение, да се предпазим от критика, от болка, от усещането, че не сме достатъчни. Но това не е същото като искреното желание да дадем най-доброто от себе си. Едното идва от страх, другото — от любов.

Колкото повече се опитваме да се скрием зад „съвършенството“, толкова повече се отдалечаваме от автентичността, от свободата да творим, да грешим, да растем. А може би точно в несъвършенството се крие най-истинското ни изразяване.

💚

28/10/2025

"Не е лесно да намерим щастие в себе си и не е възможно да го намерим никъде другаде" - Агнес Реплиър

23/10/2025

От днес в терапевтичния кабинет ще седи тази красота - подарък с много силен заряд. Цитирам част от думите на авторката:

"(...) почувствах, че този кон трябва да дойде при теб, защото за мен там би имал символика. А именно - как много мрачна емоция, може да се преработи и да се изкара нещо красиво в крайна сметка. Но това се случва по-лесно, когато насреща застане човек - вдъхновител за този процес. "

Има преживявания, които не се нуждаят от разказване.
Благодарна съм безкрайно 💚

20/10/2025

На снимката виждате портретите на участничките в Арттерапия за самоценност , портретите, които нарисуваха една за друга. Други снимки почти няма, но тази казва достатъчно.

Когато се покажем такива, каквито сме, изглеждаме така.
В тази група беше безценно да се погледнем открито, да усетим уязвимостта си, но да изберем да се осмелим, да се предизвикаме и да излезем по-укрепнали, открили, че и в негативното има позитивно.
Всичко това и още беше възможно, защото групата създаде усещането за подкрепа. Не знам дали е ясно, но това усещане се създаде именно през уязвимостта. Само през нея ние можем да стигнем до доверието.

Благодаря ви, скъпи цветя, че направихте каквото направихте! Аз си тръгнах обогатена и изпълнена с възхита! 💚

19/10/2025

Утрото е свежо,
Есента е златна,
А ателието е за самоценност 💚

След малко започваме :)

17/10/2025

Денят на арттерапевтичната ни среща наближава и може би сте забелязали, че в последния месец пиша тук само по темите, свързани с нея. Днес искам да отбележа един много, много важен аспект – как получаваме признание от другите и как сами на себе си даваме такова.

Как реагирате, когато някой ви направи комплимент или ви поздрави за нещо, или ви благодари? Бързате ли да омаловажите себе си с думи като „то не беше голяма работа“, „няма за какво да ми благодариш“, „тази рокля ли ми седи добре, знаеш ли колко е стара“, „о, за това повишение ли ме поздравяваш, то си беше чист късмет“ и т.н., и т.н.?
Спрете да го правите и се научете да приемате признанието без фалшива скромност.
Както и обърнете внимание колко често сами се поздравявате.

По-често се поглеждайте с любовта и уважението, което искате да получавате от другите!

Очаквам ви на Арттерапия за самоценностАрттерапия за самоценност в неделя!

15/10/2025

В арттерапията изкуството е по смисъла на това, че ние сме творци на живота си.
Целта ни не е да създадем творба, която ще изложим в галерия и някой ще оценява.
Много хубаво, ако постигнем естетическа наслада, но тя никак не е основната ни задача. Дори не може да се каже, че имаме основна задача.

Използваме творчеството като вход към себе си и поглеждаме навътре по начин, лишен от цензурата на разума и страховете. Каквото създаваме с ръцете си, го създаваме от сърцето си и то ни служи като лечебно биле.

Вълнувам се много преди всяко ателие. Подготвяйки се него, преживявам всички теми и проекти, по които ще творим. Срещам в себе си всички емоции, които после ще срещнем заедно с вас.
Остава само 1 свободно място за Арттерапия за самоценност тази неделя от 9:30. Направете си подарък и се включете.
Очаквам ви с вдъхновение!
💚

Петя Андреева-Костова, психолог

25/11/2025

21/11/2025

14/11/2025

12/11/2025

10/11/2025

06/11/2025

28/10/2025

23/10/2025

20/10/2025

19/10/2025

17/10/2025

15/10/2025

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Category