24/02/2026
От време на време получавам въпроси за това как издържам да я работя тази работа, как спя спокойно нощем, щом цял ден съм слушала на хората проблемите, не ме ли изморява да преживявам всичко тяхно, не ме ли натоварва и още много подобни.
Искам да отговоря тук с един цитат от Карл Роджърс, който е основател на личностно-центрирания подход в психотерапията. Според този подход терапевтът присъства автентично в процеса и приема клиента си безусловно, навлиза в личния му свят, проявявайки емпатия. Това са част от необходимите условия, за да може клиентът да постигне желаните положителни промени.
Акцентът на този пост е върху емпатията - терапевтът е чувствителен към преживяванията на клиента си, усеща ги, но не забравя, че те не са негови. Ето какво пише и самия К. Роджърс:
"Да бъдеш в състояние на емпатия или да си емпатичен означава да възприемаш вътрешния свят на другия, съхранявайки точно емоционалните и смисловите му нюанси, като че ли ти се превръщаш в този друг човек, но без да забравяш за условието "като че ли". Това означава да усещаш болката и радостта на другия така, както той ги усеща, да възприемаш причините за тях по начин, по който той ги възприема, но в същото време никога да не губиш осъзнаването, че това е ситуация, в която "като че ли" аз изпитвам болката, радостта и т.н., а не той. Ако това състояние на "като че ли" се изпусне, ще сме в състояние на идентификация."