22/04/2026
Пролетта е времето, в което природата дава най-много.
За нас това не е просто сезон, а част от процеса на работа.
В момента събираме иглика – една от билките, които често се използват, но рядко се разбират в дълбочина.
Снимката е от място, на което растението се среща естествено – в период, в който активните вещества са в най-висока концентрация.
В химичния състав на игликата се съдържат основно:
тритерпенови сапонини
флавоноиди
фенолни съединения
Именно тези вещества определят и действието ѝ.
Най-изразеният ефект на игликата е върху дихателната система.
Сапонините стимулират секрецията в бронхиалната лигавица и подпомагат втечняването на секретите. Това улеснява тяхното отделяне и подобрява проходимостта на дихателните пътища (European Medicines Agency, 2012; ESCOP Monographs, 2003).
Паралелно с това, флавоноидите оказват лек противовъзпалителен ефект и подпомагат възстановяването на лигавиците.
В по-широк план игликата влияе и на:
нервната система – с леко успокояващо действие
отделителната система – чрез умерен диуретичен ефект
храносмилането – чрез стимулиране на стомашната секреция
(Blumenthal M. et al., The Complete German Commission E Monographs, 1998)
Но в практиката ни по-важното не е самата билка.
Важна е комбинацията.
Игликата рядко се използва самостоятелно. В зависимост от състоянието, я комбинираме с различни български билки:
с мащерка – при кашлица и възпаление на дихателните пътища
с подбел – за по-силен отхрачващ ефект
с липа – при състояния, свързани с простуда
с бял равнец – когато има изразен възпалителен компонент
В тези комбинации игликата подпомага отделянето на секрети и подобрява ефекта на останалите растения.
Това е и причината една и съща билка да има различен ефект при различните хора.
Част от игликата, която събираме, използваме за приготвяне на тинктури – както самостоятелни, така и в комбинации.
При интерес може да се свържете с нас за готова тинктура или за индивидуален подход.
В природата има всичко необходимо!
Нашата роля е да го комбинираме и приложим правилно!
