Камелия Костадинова - психолог, психотерапевт

24/04/2026

Какво означава човек да има вторична полза от симптома, който проявява?

Защо е важно в терапията да достигнем до следните важни въпроси:
Какво ми дава това, от което искам да се освободя?
Как мога да си го дам по по-здрав начин?

🍃

Понякога симптомът не си тръгва и не защото не правим достатъчно, а защото… ни дава нещо.
Това е една от онези теми, които често изненадват хората в терапия, че можем едновременно да страдаме от нещо и в същото време несъзнавано да го поддържаме.
Вторични ползи от симптома е психологическо понятие, което описва несъзнаваните скрити ползи, които човек получава от поддържането на даден симптом, проблем, болест или поведение.
⚠️ Първо,когато нещо ни боли ние ставаме важни и получаваме внимание, грижа от близките. Хронична умора, тревожност, депресия или соматични оплаквания карат партньора/семейството да бъдат по-внимателни, да поемат домакински задачи, да отменят планове и да се съобразяват, да изслушват. Човекът несъзнавано получава „любов чрез грижа“, която иначе липсва в ежедневието.
⚠️ Избягват се неприятни отговорности, задачи или ситуации. Избягване на интимност или конфликти може да служи като оправдание. В нестабилните връзки симптомът може да поддържа усещането за заедност и да задържи партньора -„не мога да го оставя, той/тя е болен/а“.
⚠️ Поддържане на „роля“ , която оправдава пасивност или промяна в динамиката на отношенията. Симптомът позволява да се диктуват правила в семейството -„не вдигай шум, аз не се чувствам добре“, да се избегне споделяне на отговорности или да се поддържа баланс на силите.
⚠️ Избягване на самота или отхвърляне. Симптомът предизвиква съчувствие. Например: Жена с хронична тревожност, която несъзнавано „използва“ пристъпите, партньорът ѝ да остане вкъщи и да я успокоява, вместо да излиза с приятели.
Тези ползи могат да забавят оздравяването или промяната, защото мозъкът предпочита познатото удобство пред неизвестното усилие.
На работното място симптомът често служи като легитимен начин да се избегнат задачи и отговорности или неудовлетворение: оправдават отсъствия, по-малко натоварване, прехвърляне на задачи на колеги или отказ от нови проекти/повишения, получаване на съчувствие и специално отношение. Колегите/шефът стават по-толерантни, предлагат помощ, снижават очакванията. Симптомът може да донесе привилегии като гъвкаво работно време, работа от вкъщи. Дава легитимен начин да се избегне работа, която не харесваме.
Вторичните ползи често са несъзнавани и затова промяната е трудна, дори когато съзнателно искаме да се освободим от симптома.
Не защото не искаме.
А защото има част от нас, която все още има нужда от това,
което симптомът дава.
В терапията често стигаме до един парадоксален въпрос:
👉 Какво ми дава това, от което искам да се освободя?Как мога да си го дам по по-здрав начин?
Защото докато нуждата е там, симптомът ще намира начин да остане. И не - това не е мързел или манипулация.
Това е един от начините психиката да се справя.
А осъзнаването е първата крачка към истинската промяна.

16/04/2026

Споделяния, свързани с влиянието на психологията, които са валидни като изводи и за психотерапията и част от разширенията и развитието, през които може да преминем благодарение на нея 🌾

Психологията не ме направи по-щастлива.
И не ме направи по-нещастна.
Животът не стана по-лек. Не стана и по-тежък. Просто си остана същият – с болестите, с изневерите, с предателствата, с онези ситуации, в които си мислиш, че този път ще е различно… и пак се оказва, че боли.
Това знание не ме предпази.
Не ме направи недосегаема.
Не ме направи по-силна по онзи начин, по който хората си представят – като някой, на когото нищо не му влияе.
Но ми даде нещо много по-важно.
Даде ми разбиране.
Разбиране, че когато скърбя – това не е слабост, това е нормално.
Че когато се ядосвам – това не е провал, това е част от мен.
Че няма „лоши“ и „добри“ емоции, има преживявания, които искат да бъдат видени и изживени.
Разбрах, че страхът не е нещо, от което трябва да се срамувам или да бягам.
Страхът е естествен. Понякога дори необходим. Понякога точно той ме спира да направя нещо, което ще ме нарани.
Научих и нещо, което ми отне време да приема –
че не всичко и не всеки е за мен.
И че имам право на това.
Имам право да кажа: „Това не ми харесва.“
Имам право да кажа: „Този човек не е за мен.“
Дори когато отсреща някой се обиди. Дори когато не му е удобно.
Разбрах, че имам избор.
Не винаги приятен, не винаги лесен, но избор.
И че не всички хора в живота ми са близки.
Дори когато са ми роднини.
И че тази истина боли, но освобождава.
Имаше моменти, в които си мислех, че ако съм по-разбираща, по-търпелива, по-даваща – ще запазя връзките си.
С времето видях, че понякога се случва точно обратното.
Понякога, когато откажа на някого, ставам по-близка с него, отколкото когато се съгласявам на всичко.
Защото тогава вече не съм удобна. Тогава съм истинска.
Разбрах и колко е важен езикът.
Не просто да говорим, а да можем да казваме какво ни е, какво искаме, какво не можем да дадем.
Защото, когато не го казваме, започваме да живеем в недоразумения.
И нещо много лично…
Осъзнах, че понякога не светът ме наранява, а представите ми за него.
Очакванията. Фантазиите.
Онези вътрешни картини за това как „трябва“ да бъде.
И когато реалността не съвпадне с тях – идва самотата.
Не защото няма хора, а защото има разминаване между това, което е, и това, което съм си представяла.
Научих се да моля за помощ.
Не винаги ми е лесно. Понякога още се стискам и се опитвам да се справя сама.
Но вече знам, че не е срамно. Че не ме прави по-малка.
И може би най-важното…
Разбрах, че силата не е да си безгрешна.
Силата е да си жива. Да си истинска. Да си в контакт със себе си – с хубавото, с трудното, с всичко.
Да си позволиш да спреш, когато ти идва в повече.
Да си дадеш време.
Да не бягаш от себе си.
И че винаги имам избор.
Дори когато нито един вариант не ми харесва.
Психологията не ми даде перфектен живот.
Даде ми възможност да живея своя живот, без да се губя напълно в него.
И продължавам да се уча.
Всеки ден.
През хората, през ситуациите, през собствените си грешки.
И ми се иска да вярвам, че точно това няма да свърши.
А ти…
какво ти дава психологията?

С любов и разбиране
Надежда Димитрова

#психологонлайн #травми #семейнатерапия #връзки #отношения #самопознание #семейниконстелации #системнатерапия #ЕМДР #методлегализациянаистината #психосоматика

18/03/2026

Д-р Ефтим Парушев е един от най-важните хора в живота ми, когото срещнах по пътя ми в психотерапията и по-конкретно - Логотерапията.

Той умее не само да говори, но и да живее това, което говори.

Споделям видео, което вярвам ще докосне и вас, и ще научите малко повече за Логотерапията, Виктор Франкъл, човечността, смисъла, любовта, ценностите. 💗

✨ Става ли се добър човек… или се раждаме такива? И има ли изобщо добри и лоши хора?В този епизод на „Кой искам да стана, когато порасна“ говорим за добротат...

17/03/2026

Често използваме думата "трябва" и в някои случаи тя има своето място.

Но силата на "искам" е свързана с това, че ни води към умението да управляваме живота си, да поемаме отговорност за решенията и действията ни, към осъзнаването, че имаме избор, към зрелостта, към усещането на пъстрота и удовлетвореност от живота 🌀

Колко пъти днес каза „трябва“?
Трябва да сготвя.
Трябва да купя.
Трябва да отида на работа.
Трябва да… трябва да…

Сякаш животът е низ от задължения, а за свобода няма място.
В натовареното ежедневие думата „искам“ почти изчезва.
Какво можеш да направиш?
Когато чуеш себе си да казваш „трябва“, спри за момент.
И се попитай: Защо трябва? Какво всъщност искам?
Често зад „трябва“ стои едно много ясно „искам“, което не сме назовали.
А понякога стои нещо, което изобщо не искаме, а просто сме свикнали да го носим като задължение.
Пример: „Трябва да сготвя.“ Наистина ли? Или има и други опции?

Всъщност има и то не една. Mожеш да сготвиш нещо бързо, да хапнеш навън, да си поръчаш храна за вкъщи.
Ако обаче искаш да се храниш по-здравословно, ако искаш да не харчиш излишни пари, ако искаш да се погрижиш за себе си, тогава не „трябва“, а ти сам избираш да сготвиш.
Разликата е огромна. Когато имам избор, аз управлявам живота си.

Когато трябва, сякаш някой друг ми налага нещо отвън и аз нямам право на избор.

Може и в конкретния ден да осъзнаеш, че нещо не ти е важно.
И да избереш да не го правиш. Да не направиш нещо също е избор. Това вече е свързано с „не искам“, а не с „не мога“

💃🕺 Когато замениш „трябва“ с осъзнат избор, животът става по-свободен, по-жив, по-гъвкав, по-удовлетворяващ.

12/03/2026

Здравейте, на 15.03 (неделя) с Вероника Тодорова ще проведем психотерапевтична група на тема "Границите вътре и вън от мен".

Ще потърсим отговорите на въпросите:
- Как границите могат да са форма на грижа към мен и към по-пълноценно взаимодействие с другия?
- Как проверявам реалността си за поставяне на граници спрямо различните хора и ситуации?
- Как мога да съм по-съзнателен за това как използвам гласа, мимиките, погледа, езика на тялото ми?
- Какво означава да бъда в контакт, без да се изгубя?

✨
Ако проявявате интерес, имаме още няколко свободни места.
✨

За повече информация оставям линк към събитието в първия коментар ❤️

10/03/2026

Няколко начина да подобрим общуването си като цяло с околните, а не само с "трудни хора" 🫶

06/03/2026

Да бъдем добри и мили със себе си е важна грижа, от която имаме нужда.

🌱

26/02/2026

Растежът и зрелостта са свързани с възможността да поставим под въпрос собствените си убеждения, вярвания, усещане за правота. Тогава имаме условия за диалог, взаимност, развитие, разширение.

🌄

14/11/2025

Отвъд постиженията и усещането за недостатъчност, огромно значение върху нас имат преживяванията и уменията, които придобиваме, правейки и учейки нещо с удоволствие, наслада и смисъл.

💗

„Когато бях на 15 години, работих един месец на археологически разкопки. Веднъж, по време на обедната почивка, си говорех с един от археолозите и той ми задаваше от онези „опознаващи“ въпроси, които хората си задават един на друг: „Спортуваш ли? Кой ти е любимият предмет?“ Аз му отговорих, че не спортувам. Казах му, че участвам в училищния театър, пея в хор, свиря на цигулка и пиано, и че някога съм посещавал уроци по изкуствата.

Той възкликна „Уау! Това е невероятно!“, а аз му отговорих: „О, не, аз не съм добър в никое от тези неща“.

Тогава той каза нещо, което никога няма да забравя и което напълно ме смая, защото никой никога по-рано не ми го беше казвал: „Не мисля, че да бъдеш добър в нещо е това, заради което човек го прави. Мисля, че всяко от тези прекрасни преживявания и различни умения те е научило на нещо и те е направило по-интересен човек, независимо от това колко добре се справяш с него“.

И честно казано това промени живота ми. Защото се превърнах от неуспял човек, от някой, който не е достатъчно талантлив, че да е майстор в нещо, в човек, който прави нещата, защото им се наслаждава. Отгледан съм в такава фокусирана върху успеха и потопена в мита за таланта среда, че мислех, че си заслужава да се занимаващ с нещо само ако ще „победиш“ в него.“
Кърт Вонегът

06/11/2025

С грижа от Академия Хармонисимо 🫶

🌀 Понякога просто си казваме, че „всички са уморени“ или че „трябва да се стегнем още малко“. Но когато дори почивката не ни помага да се възстановим, а всичко започва да ни тежи – може би тялото ни вече сигнализира за дълбоко изтощение.

🌀 Може да продължаваме да вършим нещата по навик – да изглеждаме продуктивни, но вътрешно да се чувстваме празни, раздразнителни или откъснати. Често това е начинът, по който психиката ни се опитва да се защити, когато ресурсите са изчерпани.

🌀 Забелязваш ли у себе си периоди, в които си изтощен, но не можеш да спреш? Когато всичко изисква усилие – дори нещата, които преди са те радвали? Това може да е моментът, в който тялото и умът ти ти дават знак и те молят да забавиш темпото.

🆙 Още за нюансите на тревожно-депресивните състояния можеш да научиш от нашия онлайн форум – https://harmonissimo.com/anxiety-depression ✨


#бърнаут #работенстрес #тревожност #депресия #психичноздраве