25/12/2024
За кой Дядо Коледа е истински?
Всяка година по Коледа светът празнува чудото на Рождество и краят на годината. В тези дни си спомняме с носталгия детството, вълнението и радостта от тези дни. Гледаме децата и ни се иска да сме като тях и да можем с ококорени очи да чакаме с трепет идването на Дядо Коледа, който носи специален подарък за нас. Да, децата го могат това с радостта, но те го могат не само на Коледа, те се радват на живота през цялата година. Те са себе си, честни, открити, автентични, пълни с вяра и безусловна любов. Децата се раждат такива. Те са получили тази способност още с първия си дъх. С чисто туптящо сърце, протегнали ръце и прегърнали дарът на живота. И понеже още не са се вкопчили в добавените стойности, като кариера, богатство, статус и признание, те имат пряка връзка с живота в тях и могат без страх по техния детски начин да го посрещнат точно като Дядо Коледа и да го живеят без контрола, ограниченията и невротичните страхове на възрастните да ги блокират така, че да забравят кои са и какво искат.
Помня този празник в края на годината от детството си. По време на социализма нямаше Коледа. Имаше Дядо Мраз и трябваше, за да получа подаръка си да му кажа стихотворение или да изпея песен. И както всяка година той ме питаше – беше ли добро и послушно дете и какво ще ми изпееш сега за да си получиш подаръка?
Една Нова година, докато си гледах в краката и се опитвах да се сетя някоя песничка, забелязах че дядо мраз е с чорапите на вуйчо ми. Гледах към тях и докато се чудех кога и как ги е откраднал дядо Мраз от него, ме заля огромно разочарование, осъзнавайки, че той не е Дядо Мраз и няма никакво вълшебство! Огледах се, видях голямата елха, украсената стая, останалите деца и радостта в очите им и разбрах че имам два варианта – да му дръпна брадата, да го разоблича и да се тръшна на земята изразявайки цялото си негодувание, или да го обвиня че е откраднал чорапите на вуйчо, което щеше пак да доведе до същото. Бях блокирала. Тогава, в другия край на стаята, срещнах усмихнатите очи на майка ми. Тъкмо се беше възстановила от заболяване и успешно беше приключила лечението си.
Обърнах се към Дядо Мраз, изпях си песничката, получих си подаръка и отидох да си играя с другите деца. Казват, че в такива моменти децата порастват. В този момент, аз не просто пораснах, аз без да знам се хванах за друго чудо. Чудото, наречено хора, обич, радост и игра. Те бяха там и аз можех да споделям живота си с тях, да ги видя, докосна, прегърна и да бъдем заедно в новогодишната нощ.
Нямах идея тогава че точно това ми се е случило и как съм направила този избор. Всъщност, до края на вечерта ми се искаше да отида, да го настъпя по палеца и да му прошепна в ухото – „Знам кой си“, но бях твърде заета да си играя с другите деца, за да го направя.
Пиша заради децата и това, което им даваме и на тях и на нас в празничните дни. Колкото повече любов, принадлежност, радост и свобода да бъдат себе си имат в средата в която растат, толкова по – лесно ще се справят с разочарованията на живота и срещата с реалността. Това са ресурсите, които помагат на всеки човек да върви напред, да бъде себе си и да се реализира по най добрия начин. Няма нищо лошо да вярват в чудеса, приказни герои и вълшебства. Напротив, така се изгражда в тях огромен вътрешен живот, без който няма как да познават себе си и да се свързват с другите. Не би трябвало и да е проблем фрустрацията и разочарованието. Това ще ги чака на всеки ъгъл в живота, докато растат, стават по – силни и справящи се с предизвикателствата.
Можем в тези дни, а и не само, да си спомним и потърсим заедно с тях невидимите, видими радости, без които никое вълшебство няма да може да ни зарадва и стопли.
Честита Коледа!🎄🌟🎁🎊 С пожелание да ценим това което имаме и да се радваме на изобилие, любов, здраве и живот през цялата година! 💖
