Тони

27/09/2025

Групата ни за подкрепа е пространство, в което поети, писатели и философи получават не само разбиране и утвърждаване, но и възможност за истински интелектуален обмен. Тук ще откриеш среда, където емоцията и логиката се преплитат, за да разпалят твоята творческа сила. Уникалността ти няма да бъде просто приета, а видяна като ценност, която може да вдъхновява и променя. Ако вече усещаш зов в себе си, нека те доведе сред нас:

🤸‍♂️ Детето в мен: Безопасност да играеш 👈 кликни за цялата информация

27/09/2025

„Битка след битка“ първо ме грабна с трейлъра си – експлозия от хаос, трескави погледи и гръмко обещание за бунт, предателство и лична борба. Филмът удържа на това обещание.

Историята се разгръща с мащаб, който държи зрителя в напрежение, макар да не достига особена емоционална дълбочина. Леонардо Ди Каприо е различен – не героят, на когото безусловно вярваме, а несъвършен, морално амбивалентен, белязан от колебания шемет.

Смесват се криминална драма, епос и екшън, на места разтърсваща еротика. Шон Пен влиза в тези сцени със смущаваща естественост - ролята на „извратения“ му приляга, образът му е автентичен и правдоподобен.

Теяна Тейлър и Чейс Инфинити са голямото откритие – майка и дъщеря, носещи два полюсни свята. Едната мрачна, съсипана, обречена; другата – сияйна, харизматична и достойна за любимка на зрителя. Тяхната динамика е нишката, която подсилва емоционалното ядро на филма.

В режисурата на Пол Томас Андерсън има лека ирония, но за мен филмът не беше развлекателен, нито забавен.

На музиката обаче е отредена главна роля. Тя прониква под кожата, пулсира със сцените, създава усещане за съспенс, интимност и катарзис. Музиката прави близките планове още по-сурови и докосващи.

Темпото е бързо и филмът ме държа ангажиран от първия до последния кадър. Влязох в света на героите, повече през сетивата си, отколкото през емоционален отклик. Изглежда това е, на което филмът набляга.

„One Battle After Another“ е удоволствие за гледане – провокира, захласва и не те пуска. За филм на годината оставам скептичен, но за кино изживяване, което си струва, го препоръчвам без колебание!

26/09/2025

Сладкарница Le Soleil Crepes and Coffee е истинска магия – място, където сладките изкушения срещат топлината на човешките усмивки и превръщат деня в празник. ❤

Работната атмосфера е светла, позитивна и вдъхновяваща, с енергия, която кара всеки млад човек да се чувства специален.

Собствениците и екипът са пример за отдаденост и доброта – те не просто ръководят, а създават общност, в която всеки е ценен и подкрепян.

За усмихнат, енергичен човек, който обича контакти и обожава приготвянето на храна, това е мястото, което ще разкрие целия му потенциал.

Да бъдеш част от Le Soleil не е просто работа – това е привилегия, която те прави част от нещо прекрасно и неустоимо.

Аз щях да кандидатствам, ако нямах вече работа! 💐

🥞☕🍓

Employment advert БЪЛГАРИЯ ФАСТ КАЖУЪЛ ООД за Служител в кафе-сладкарница за френски палачинки in Sofia - ID: 677330 ➤ Zaplata.bg ➤ The advert is appropriate for people searching for Full time

26/09/2025

✨ Въпроси, които често чувам, и поясняващи отговори

Мнозина ми пишат с колебания за психологическия филмов клуб и групата за подкрепа. Ето някои отговори, които ще улеснят достъпа до разговорите ни:

1️⃣ „Какво правим, ако не се впиша в групата?“
👉 Всеки е различен! Именно това прави разговорите интересни. Всички са отворени и приемащи.

2️⃣ „Ами ако се притеснявам да споделям мислите си?“
👉 Можеш само да слушаш – участието е без натиск и по твоя собствен ритъм.

3️⃣ „Ще мога ли да разбера другите участници?“
👉 Разговорите са структурирани така, че всеки може да се включи и да се чувства разбран.

4️⃣ „Ако съм уморен или напрегнат?“
👉 Мястото е уютно – можеш да се отпуснеш и да бъдеш себе си.

5️⃣ „Какво ако ми е трудно да се доверя?“
👉 Доверието идва постепенно. Никой не бърза, а атмосферата подкрепя всяка стъпка.

6️⃣ „Ще има ли твърде много сериозни теми?“
👉 Съчетаваме дълбочина и лекота. Всяка среща е приятелска, а разговорът – ненатрапчив.

7️⃣ „Как ще разбера дали е за мен?“
👉 Можеш просто да пробваш веднъж. Често първата среща е най-облекчаваща.

8️⃣ „Ако ми е трудно да намеря време?“
👉 Разбира се. Всяка среща е самостоятелна, идваш когато можеш.

9️⃣ „Ако ме е страх от осъждане?“
👉 Всички сме там, за да се подкрепяме – място без оценяване и критика.

🔟 „Как мога да се свържа, ако имам въпрос?“
👉 Можеш да ми пишеш директно, да оставиш коментар или да ми изпратиш съобщение. Ще отговоря лично.

💫 Създавам пространство, където можеш да се чувстваш спокойна, приета и разбрана.

📩 Ако усещаш, че това е за теб – ще се радвам да се включиш!

Let's be friends
Тони

💛 Вики Кристина Барселона 💛 Психологически филмов клуб
☝кликни и прочети повече

25/09/2025

🌪 Тя влиза в кадър не като актриса, а като стихия – неканена, неукротима – и веднага сменя атмосферата.

Пенелопе Крус във „Вики Кристина Барселона“ е живо противоречие: нежност и гняв, чар и безумие, всичко в едно! Неслучайно Педро Алмодовар, човекът, който превърна женската душевност в олтар на своето кино, я нарича „музата, която умее да превръща раните си в огън“.

В образа на Мария-Елена тя не играе, а изригва. Гласът ѝ реже като бръснач, а после гали като старинна песен, и зрителите не знаем дали да се смеем или да потръпнем.

Изпълнението ѝ е толкова истинско, че се усещаш разобличен – като че ли някой е надникнал вътре в най-скритите ти кътчета. Пенелопе напомня, че любовта рядко е хармония; по-често тя е вихрушка, в която едновременно се губиш и намираш. Може би точно затова филмът звучи толкова познато. Защото разпознаваш себе си в разпиляната ѝ страст. 🔥

Да споделяш подобни вълнения е не просто удоволствие, а потребност. В доверената ни общност всеки може да изкаже своята истина и смисъл. Пенелопе Крус показва: истинската красота е в смелостта да бъдеш уязвима пред другите. А може би смяташ обратното?

Не изпускай: 💛 Вики Кристина Барселона 💛 Психологически филмов клуб 👈 клик

25/09/2025

🧘‍♀️ Познаваш ли онова чувство, когато си на крачка от нещо свое, но още се колебаеш? 💫

Точно тези срещи са мястото, където да се отпуснеш, да бъдеш чута и разбрана.

🎭 Тук няма нужда от роли – идваш такава, каквато си, и откриваш колко е леко, когато някой наистина е до теб.

Често най-ценните промени започват именно в онзи миг, в който решиш да се появиш...

Следващото събитие е шансът ти да избереш себе си – и да си подариш нещо истински важно:

🤸‍♂️ Детето в мен: Безопасност да играеш 👈 клик за цялата информация

24/09/2025

Вики: И така, кажи ми защо баща ти не публикува стиховете си?

Хуан Антонио: Ами, защото мрази света и това е неговият начин да си отмъсти: създава красиви творби, а после да ги затаява от хората, което според мен е...

Вики: За Бога! А какво го кара да е толкова гневен към човечеството?

Хуан Антонио: Заради това че след хиляди години цивилизация все още не са се научили да обичат.

От филма "Вики, Кристина, Барселона" на Уди Алън

Не изпускай: 💛 Вики Кристина Барселона 💛 Психологически филмов клуб

23/09/2025

ИЗВЪНРЕДНО: Обявяваме едно място за финансово затруднен, нов участник за събитието: ⬛ Вчера ⬛ Психологически филмов клуб 👈 клик за цялата информация

📽 Понякога един филм може да ни разтърси повече от цяла книга!

В психологическия ни филмов клуб споделяме, обсъждаме и откриваме нови гледни точки към себе си.

🌊 Това не е просто кино вечер, а преживяване, което остава. Не всеки обаче винаги има възможност да отдели средства.

Затова предлагаме шанс някой да се включи без никакви очаквания – защото споделените емоции нямат цена!

📩 Достатъчно е да пишете лично съобщение към Фейсбук страницата Тони и ще обсъдим възможностите.

👣 Направете първата крачка и си подарете вечер, в която киното среща психологията и сърцето.

23/09/2025

🌙 Скъпи интроверти, този клуб е за вас 🌙

Вие сте тези, които забелязват невидимите детайли, усещат емоциите и мислят дълбоко. Вашият поглед върху героите и ситуациите прави разговорите истински ценни.

Нашият психологически филмов клуб е място, където вашата наблюдателност е дар, а тишината ви е приета. Не се изисква да говорите – можете да слушате, да мислите и да се включите, когато почувствате, че имате какво да добавите.

Това е пространство, създадено за хора като вас: внимателни, съпричастни, мислещи. Място, където уникалната ви перспектива е не само уважавана, а истински ценена.

📩 Чувствате ли, че това е вашето място? Пишете ни за участие на лично съобщение – местата са ограничени:

⬛ Вчера ⬛ Психологически филмов клуб 👈 към събитието

22/09/2025

Понякога творецът вмъква най-яркото си послание не там, където го очакваме, а в своя лековата творба и именно затова пробожда най-силно.

„Вики Кристина Барселона“ вероятно е най-нежното и същевременно най-бурното признание на Уди Алън. Филм, в който той оставя настрана костюмът си на присмехулник, за да говори с искрена полуусмивка.

Това не е просто романтична история, а връхна точка в неговото изкуство, защото тук той не философства от дистанция, а рисува със сетивата си.

Алън винаги е бил хроникьор на обърканото сърце, но в този филм достига особена чистота. Барселонското слънце измива сарказма му и вместо да ни подхлъзне към подигравка над човешките слабости, ни приканва да ги почувстваме като свои.

Камерата му се движи като перо, което пише любовно писмо до живота. В тази симфония от образи и гласове откриваме онзи Алън, който може да бъде не само шегобиецът от Ню Йорк, но и мъдрецът, познаващ копнежа по недостижимото.

„Вики Кристина Барселона“ е особен дар в неговата филмография, защото събира в едно лекотата на лятната авантюра и сериозността на старинен завет. Няма друг негов филм, който да ухае едновременно на вино и на вечност, на южна нощ и на човешка несигурност. Това е творба, която оставя следа като резба върху дърво – проста и непреходна.

И както Алън събира героите си около масата, така и ние търсим свои пространства за споделяне – група, в която да се съберем като сродници. Защото изкуството наистина започва там, където някой се осмели да бъде чут. Имаме ли и ние смелост да живеем така, сякаш любовта ни е достатъчна?

📩 Запиши се на лично съобщение към Фейсбук страницата Тони:
💛 Вики Кристина Барселона 💛 Психологически филмов клуб 👈 клик за цялата информация

21/09/2025

💥 Днес беше чудесен ден! Изпитвам наивна, детска радост и ще ви споделя защо.

Бях поканен от Явор на разходка до Черни връх. Запознах се с него във вторник на срещата ни, където практикуваме немски език. Бяхме заедно с още две момчета, с които се запознах на същото място в същия ден, вторник.

След беглото запознанство днес изкарахме заедно дълги часове. Чудесни хора! Тъй като нещо силно като немския език ни свързва, имахме от самото начало добра основа.

☀️ След претъпкания автобус по пътя към върха имаше много хора. Чувствах се близък с всички. С много от тях разговарях. И на български, и на английски, и на немски, и на нидерландски. Казвам го не за да се фукам. Всъщност се чувствам неуверен да говоря на нидерландски, особено с непознати.

Всички хора по пътя ни, с които говорих, бяха непознати. Изпитвам изключително удовлетворение от това да използвам уменията си. Чувство на можене, на приемане и разбирателство, на близост. До скоро обаче се напрягах да кажа "Здрасти".

🧞‍♂️ Понякога се говори за вълшебства, аз бих го нарекъл куриоз, защото днес например случайно размених няколко думи на немски с финландец. Може за вас това да не значи нищо, но за някой като мен, който се отваря към хората едва в последните години, това е чудо! В смисъл, wtf 🙂

Разговарях с хора на опашката за вкусна супа в хижата, с най-различни непознати, които виждаха, че имам нещо хубаво за тях и реагираха с доверие. Две млади жени в един момент решиха да флиртуват с мен съвсем неочаквано, докато минавах покрай тях, а после още няколко пъти, когато пътищата ни се пресякоха отново.

По пътя надолу чух двойка пенсионери, които се оказаха от Швейцария, да разговарят на немски и с нашата група всички слязохме заедно до хижата. Бяхме улисани в разговор на различни хора, готови да се срещнат.

🤸 Разбирам, че разказът ми повтаря някакви неподредени случки и факти, но надявам се проличава детската ми радост. Свързаността е онова, което надделява над травмите! Над болката. За щастие, за мен това е възможно и при свързване с непознати.

Разбирате ли, хората, които са готини, трябва да се намерим! Знам колко трудно е това, но правя каквото ми е възможно. И го правя с удоволствие. А колко съм благодарен, когато някой предостави възможност на мен!

Млади или стари, ние можем да играем. Възрастните швейцарци накрая не можеха да повярват, че са срещнали четирима млади и съвестни мъже с прекрасен немски. Вървях най-отзад и се чудех дядото швейцарец Урс защо не се обръща да погледне назад къде върви жена му Тереза. Ами предполагам, че просто е бил спокоен в нашето присъствие човекът. Всичко това, което описвам, не е обичайно в България, нали?

Най-често комуникацията ми с някого започва, завършва, а понякога и се свежда само до комичен жест на игра. Хората се чувстват в безопасност, когато им покажа, че съм в игра. Представете си, идва при теб едно сресано домашно куче, усмихва се, маха с опашка и ти носи топка. Но някак неочаквано и смешно. 🙂

Предполагам и дори се надявам да изглеждам по този начин. Защото играта е приятна сама по себе си и в нея аз от никого нищо не искам. Дори не задавам особено въпроси на хората, а изразявам любопитство и приемане, което ги релаксира.

😎 Няма преструвка, просто правя жеста, гримасата или шегата, която ми се струва забавна на мен. Когато с тези хора се видя отново, например защото сме съседи, колеги или посещаваме едно и също място, бавно и постепенно отношенията укрепват и се оформят. Вижте, ако това не го правите, друг едва ли ще го направи за вас. Особено ако сте мъже.

🔢 Да кажем, че днес съм почувствал одобрението на 20-30 непознати. Това е огромно количество добра енергия, която иначе нямам. Да кажем, че днес с мен 15 човека енергийно са споделили доверието си. Да кажем, че двете прекрасни момичета са споделили с мен всичко това, но и младостта си - в интонацията, в погледа, в смеха си. Това са огромни ресурси, с които после разполагаме в нашата самооценка и можем да посрещаме болката доста по-стабилно, когато останем сами.

💃 Вчера бях сам в планината на кратка разходка и споделих колко съм възхитен от човек, с когото се разминахме. Споделих с непознат невероятното си чувство и че те са причината за това. Не за да се сваляме, а просто така. Когато можем да правим нещо такова свободно, ами предполагам, вече сме свободни!

Понякога чувам гласа си и чувам, че е различен. Отговарям по друг начин, спокоен, давайки път на своята уязвимост, признавайки грешка или пропуск. Но някак различно, в повече увереност. Това ме изненадва ме и ме изпълва.

Бих искал да ви поканя, понякога имам какво да кажа, смислено е, оригинално е и е полезно. Знам, че и вие имате какво да кажете - също ценно, и много по-ценно. Срещите, на които ви каня, са наистина смислени. До скоро, непознати, с които бих искал да сме познати!

🤸‍♂️ Детето в мен: Безопасност да играеш 👈 кликни и прочети

P.S. Познайте кой съм на снимката 😄

21/09/2025

🎬 Донеси на следващата ни среща в психологическия филмов клуб цитат от филма "Вчера", който не иска да те пусне...

Може да е нежна мисъл, разтърсваща истина или просто тривиалност, която те кара да се усмихваш, защото ти напомня за нещо.

Няма правилно или грешно — важното е да е "твое". Ще ги споделим един с друг, ще потърсим скритите им послания и ще открием как ни свързват.

Носи го като подарък за групата! И като ключ към нов разговор. 🗝

Важно е повече да узнаят. При интерес към клуба ни драсни кратък коментар. Срещата е скоро!

⬛ Вчера ⬛ Психологически филмов клуб 👈 клик