29/01/2026
Всеки от нас има моменти, в които животът тежи.
Нещо не достига, нещо боли, нещо не се е случило. Тогава започваме да търсим думи, които да ни успокоят. Казваме си, че всичко е с причина, че така е трябвало, че някой отгоре знае по-добре.
И това не е грешно! Това е начин да дишаме, когато въздухът не стига.
Но има и моменти, в които се смееш без усилие. В които тялото ти е спокойно. В които не ти трябва обяснение, защото си тук и това е достатъчно. В такива дни рядко говорим за небето, за силите, за знаците. Просто живеем. Просто сме благодарни, без да го казваме на глас. 🌱
Някои хора говорят много за благодарност, защото така оцеляват. Други мълчат и пак са благодарни. Нито едното е по-добро, нито по-лошо. Важното е откъде идват думите. Идват ли от страх, или от пълно сърце? Идват ли, за да скрият сълза, или защото сълзата вече е била?
Истината е проста и тиха. Когато вътре ни боли, търсим нещо по-голямо от нас, за да се облегнем. Когато вътре сме добре, не ни се налага да се обясняваме. Радостта не крещи. Тя е. 🌤️
Има хора, които са минали през много и са станали меки. Те не поучават. Не казват как трябва. Те просто слушат.
Когато говорят за живота, думите им не те карат да се свиваш, а да се отпуснеш. Това е знак, че болката им вече не ги води!
Ако днес имаш нужда да благодариш на нещо невидимо, направи го. Ако днес нямаш нужда от думи, и това е наред. Животът не иска доказателства, а може би честност.
Най-важното не е как говориш, а дали думите ти те приближават до себе си или те отдалечават. Ако след тях си по-истински, значи си на прав път. 🤍
Пробва ли: 💞 София свързва: Когато сме двама, но се чувстваме сами 👈 клик
