Ива Янчева, Sofia (2026)

04/05/2026

FOMO!

28/04/2026

Индивидуална терапия или терапия за двойки?

Често ме питат: „Да започна ли индивидуална терапия или терапия за двойки?“

От опита ми отговорът зависи от това къде живее трудността.

Индивидуалната терапия е по-подходяща, когато: • изпитвате тревожност, ниска самооценка или минавате през лична криза • повтаряте идентични модели в различни връзки • трудно изразявате нуждите и емоциите си • искате да разберете по-добре себе си и реакциите си

Терапията за двойки е по-подходяща, когато: • конфликтите в двойката са повтарящи се и остават нерешени • комуникацията се разпада (или липсва) • има наранено доверие • усещате дистанция, въпреки че има желание да сте заедно • „проблемът“ се случва основно между вас, не само вътре във вас

Понякога започваме индивидуално… и стигаме до работа в двойката.
А понякога точно присъствието и на двама ви в стаята е това, което прави промяната възможна.

Няма универсален отговор-има най-подходящ за конкретния случай.

#психотерапия #терапиязадвойки

04/04/2026

Все говорим за удобните, добрите, лесните хора.
Тези, които с усмивката си се опитват да прикрият всичко.

Но има и хора, които не доближаваме. Те изглеждат самоуверени, строги, дори трудни.
С тях не се общува лесно. Те са затворени, рядко се усмихват, не се доверяват, дори вдъхват страх, повече от уважение.
Никой не преминава границите им, не показват слабост, не разкриват себе си.
Около такива хора често е стерилно, изрядно, дори педантично.

А, познавате ли другата версия на тези хора?

Много често този образ е маска. Маската, която прикрива болката, несигурността, страха , самотата …
Да, тези хора често са смазани отвътре.
Уморени, уязвими, раними.

Когато нещо в живота ги е пречупило и са били на ръба - безсилни и сами, са избрали да си съберат парчетата и да сложат маската на силните, непоколебими и сурови хора, които никой и нищо не може да докосне отвътре.

Под тази стена стои дълбоко ранима душа. Чувствителна, топла, нежна. И, това е , което тези хора пазят от света. За да не бъдат наранени, за да оцелеят.
Едновременно и тяхната сила, и тяхната слабост.

08/03/2026

Днес ще говоря за жената! За жената дето носи под гърдите силата и способността да обърне света и да се справи с всяка трудност дето и застане на пътя.
Ежедневно се срещам с много жени. И се възхищавам на всяка една. И съм благодарна за срещите си с тях.
Тези жени сядат, носят със себе си много страх, тежест, вина … Сядат срещу мен с надежда. Надежда за по-светъл живот, за по-малко болка, за повече любов, за един по-добър свят.
Много плачат. Понякога се смеят. Но винаги имат една жажда в очите - за по-добро, за по красиво място. Където някой да ги чуе, да ги разбере и да ги обича.
В много неща си приличат, но в едно - особено много. Тези жени имат извънземна сила. Под гърдите си носят нечовешки способности.

Способности, които им помагат да станат всеки път , независимо колко пъти са падали. Да събират парчетата си тихо, без много шум, готови да продължат. Да не спират да обичат дори, когато са били наранени. Да дават парче от себе си, макар те да имат нужда от подкрепа.
В техните очи виждам умора, но виждам и светлина. В думите има болка, но и мъдрост. В душата - тиха, но упорита решителност, че има смисъл, има добро.

И, докато ги слушам си мисля какви герои са тези жени. Не носят медали, но всеки ден побеждават в битки, за които никой не знае.
Битки със съмнения. С тежестта от очакванията.

Имам привилегията всеки ден да виждам такива жени. Да чувам техните истини. Всеки ден съм свидетел на тяхната болка, но и на смелостта.
И идва един съвършен момент, в който тези жени тихо се събират. Връщат гласа си. Започват да вярват, че имат право, че заслужават.
Отварят очи за себе си и си позволяват да бъдат това, което са .
И тогава светът се променя.
Защото жената е сила.
Жената е красота.
Жената е живот.

Празнувайте го този живот, скъпи дами!🌷

06/03/2026

💭

27/02/2026

Всеки път,когато работя с тийнейджър имам чувството, че влизам в “къща в ремонт”.
Всичко се пренарежда, поправя, подменя.
Има шум, има бъркотия.

Идват уверени, други намръщени, трети срамежливи. Носят черни качулки, изряден грим, или раздърпана тениска. Някои са като излезли от света на принцеси, други като от тъмен мрак на вътрешни битки.

Едно е сигурно - всеки носи раничка. Раничка с тежести. С болки. С въпроси. С неизплакани сълзи. С неизказани думи.
Понякога раницата е пълна с подигравки.
Друг път със страх. Понякога с ужаса да не си идеален у дома. Понякога да не разочароваш мама и тати. Друг път-да не се провалиш.
А, най-често със самота и неразбиране.

Някои раници се “свалят” бавно, други нямат търпение да се “разтоварят”, но и в двата случая стои една история, в която едно дете се опитва да стане себе си.

Тийнейджърството не е проблем. То е процес. И предизвикателство.
Понякога минава леко, друг път оставя следа, която се помни.
Тийнейджърството е един свят, в който детето се среща със света на възрастния в търсене на място.
На принадлежност.
На глас.
Свят, в който най-силно се чува “Кой съм аз?”
Старото се разпада, търси се нова идентичност. И , стремеж да бъдеш чут и видян. И , приет-макар да не знаеш все още кой си.

Понякога просто слушам историите и се потапям в тях. Преживявам ги.
И, много често не казвам нищо - защото не винаги има нужда от отговор и решение, по-често нуждата е да останеш. С тях. До тях. С разбиране. С тишина.🤍

24/02/2026

Спомням си как в училище се справях чудесно с всички есета, разсъждения и всякакъв тип , интелектуално творчество.
Защо ви казвам това? Защото в главата ми стоят едни представи, че когато се позиционираш в социална мрежа , “трябва” да подаваш конкретно съдържание - оформено, последователно, ясно. Като на матура след 7ми клас. И като моите есета и разсъждения …
Е, дадох си сметка , че аз нямам време за тази структура, и въобще не знам дали “ трябва”.

И понеже нямам нищо общо с професия “инфлуенсър”, но пък има едни хора тук, които следват моите социални мрежи , вероятно проявявайки някакво любопитство към психология, психотерапия и въобще какво имам да кажа аз по тези теми, си казах - “трябва” да пишеш, да говориш, да снимаш …

Ама, не как да е…а, като онези есета … Да, но нямам ресурс, нямам и времето, понякога и желанието да изпипвам пост, да се заигравам с приложения, снимки, картини, вместо да пиша това, което зная, осъзнавам или научавам без много поза и филтър.

Дадох си личен съвет да изляза малко от границите на “трябва”. Защото “ трябва” тормози, насища, трови, изисква … налага нещо, което е само моят личен лимит.

Ще опитам да пусна моето “трябва” и да се свържа малко повече с моята креативна, импулсивна страна. Да видим дали постовете ще зачестят :)

Но нещо от мен към вас - заместете вашето “трябва” с “би било добре”.
Чува се по друг начин❤️

20/01/2026

Понякога не липсва нуждата от терапия, а смелостта да направим първата крачка.

Не се колебай да споделиш за страховете си от #първасреща , ако те са тези,които те спират да започнеш.

#психичноздраве #вътрешниконфликти
#психолог #емоционалноздраве

22/12/2025

Около края на годината и Коледа се усеща едно естествено желание за свързване - с близките ни хора, но и със самите нас.
През тези дни темпото се забавя, времето спира да се движи така неуморно и се отваря едно пространство за една близка среща със … самия Мен!

В тези срещи се връщаме назад, търсим се в спомените, позволяваме си да спрем, да усетим какво ни тежи и какво ни носи радост, и сякаш си даваме обещание да се Грижим повече за себе си!

Тази година Спазете обещанието си!🤍

В тези тихи моменти на малки срещи със себе си разбираме колко е важно да бъдем истински присъстващи - най-вече за себе си, но и за хората около нас.
Грижата не е егоизъм, тя е подарък и необходимост!

Ива Янчева

04/05/2026

28/04/2026

04/04/2026

08/03/2026

06/03/2026

27/02/2026

24/02/2026

20/01/2026

22/12/2025

Address

Telephone

Website

Alerts

Contact The Practice

Shortcuts

Share

Category