14/04/2025
Автентичният родител
"Като родители сме свикнали да мислим, че да си родител е роля, която трябва да изпълняваме безупречно от високия родителски пиедестал на авторитета и непогрешимостта. И така, гледайки „отвисоко“ децата си, ние се стремим гордо и достойно да изпълняваме родителската си „роля“. И неволно забравяме, че за тях е по-важно просто да сме автентични, а не безпогрешни и непоклатими божества, застинали в своето сурово родителско съвършенство. За децата ни е ценно да им покажем, че сме човеци и какво е да си човек. Това означава да грешиш, да се проваляш, да се гневиш, да нямаш отговори на всички въпроси, да нараняваш, да се извиняваш, да прощаваш, да разбираш и още безброй други „човешки“ неща – както положителни, така и отрицателни. Децата силно оценяват човечността и автентичността на родителите си.
Това е една от многото ценни идеи, които прегърнах от книгата на д-р Томас Гордън „Трениране на успешни родители“ * и която ми помогна да осъзная, че не съм длъжна да се преструвам винаги на последователна с цената на фалш и престореност, а е по-важно да изразявам истинските си емоции, което е нещо напълно човешко и съвсем разбираемо за децата ни:
🔹️„Но как могат родителите да бъдат хора за своите деца? Как да поддържат качеството „реалност“ в битието си на родители?.....Няма нищо лошо в това, да изпитвате както положителни, така и отрицателни чувства към децата си. За да сте добър родител, не е необходимо дори да сте последователен. Не сте длъжен да се преструвате, че одобрявате или обичате едно дете, когато всъщност изобщо не изпитвате подобно нещо. Нито пък сте длъжен да изпитвате обич и да одобрявате всичките си деца до една и съща степен. Още по-малко пък сте длъжен със съпругата ви да представяте „единен фронт“ по отношение на децата си. Но от основно значение е това, да се научите да определяте какво всъщност чувствате.“🔹️
Родителската мантия на богове и авторитети, които знаят всичко, е много изкушаваща наистина – сякаш тя ни дава някаква допълнителна себестойност. Но истината е, че тя всъщност създава бариера между нас и децата ни. Да бъдем автентични, истински и неподправени създава най-силна връзка с децата ни. Защото те безпогрешно улавят всеки фалш, престореност и манипулация. Автентичността е най-фундаменталното ниво на уважение в общуването с другите. Затова, вместо да се преструваме на всемогъщи, за да не загубим уважението им, по-добре да им покажем истинската човешка страна на хората, каквито сме и ние. Начинът, по който реагираме на човешките несъвършенства, е най-важният урок за тях и за нас. Това, че не знаем и можем всичко, че грешим и се проваляме пред очите им, няма да урони авторитета ни и уважението им към нас. Често, показвайки собствената си уязвимост, ние се свързваме с детето на дълбоко ниво. Признанието, че не сме идеални, съпроводено от нагласата да се учим и израстваме заедно с децата ни, не отслабва, а тъкмо напротив, увеличава доверието им към нас. Докато усещат, че сме истински и не лъжем, ние имаме авторитет пред тях. Доловят ли фалш и лъжа, авторитетът ни драстично се уронва и става по-трудно да изградим силна връзка на доверие."
- "Съзнателно родителство" 📖
