16/02/2023
"Вкусът на житото е прост в добрия смисъл на думата. Не се отличава с цветен букет от аромати и вкусове. Ако трябва да го определим все пак, бихме казали предимно сладък. Точно тази простота на вкуса е нещото, в което се спъват мнозина по време на житения пост. Пост означава ограничаване не само на храната, но налагане на ограничения и в мисленето и чувстването. Нездравословните мисли и чувства следва да бъдат ограничени по време на пост. „Външният“ пост, т.е. ограничаването на физическата храна е предвиден да подтикне вътрешния пост, постът на мислите и чувствата. В това е смисълът на постенето и тогава то се превръща от диета в духовно упражнение. Тогава можем да очакваме катарзис и изчистване на „нездравословни“ елементи от нашата психика.
Понеже вкусът на житото е обикновен, „прост“, езикът, с който вкусваме нещата, не е много впечатлен, защото е привикнал на най-разнообразни вкусове. Създал си е навик да изпитва разнообразие от вкусове, които му доставят наслада. Само два-три сантиметра от езика, върху които са разположени вкусовите рецептори определят нашите настроения, избори и мотивации в живота - факт. Когато бъде поставен в режим „пост“, езикът, т.е. умът изпада в състояние на недоволство, което стига до раздразнение, защото е „лишен“ от обичайното. Тази вътрешна реакция може се изразява по най-различни начини на съботаж /това е тема за друг дълъг разговор/ включително и в нехаресване на вкуса на житото. Така по някое време вкусът на житото става блудкав и непоносим. Човек започва да си мисли, че житото вече не му е необходимо и може да кара само на вода до края на житения пост. Това е поредната игра на ума, родена от нежеланието на ума да живее в „простота“ само за няколко дена. Това е израз на нежеланието на ума да работи в режим на чистота, без обичайните наслади, които получава по няколко пъти на ден, по много пъти на ден. Човек, или по-точно неговият ум, е станал комплициран и суетен, разглезен от охолство и удобства. Постоянното присъствие на удобства притъпява нашите сетива и ги прави мързеливи. Езикът всекидневно е атакуван от множество силни изкуствени стимулатори на вкуса, които са станали навик за него и към които той е развил привързаност. Развили сме неестествен и нездравословен вкус, който отравя нашето здраве. Загубваме вкуса към естественото и здравословното. А здравословният вкус е вкусът на житото. Това е чист вкус, саттвичен вкус. Лечебницата на Природата по отношение на ума се изразява в лекуването на нашите привързаности и завръщането към естествения вкус, който е близо до Природата. Кратката „раздяла“ с обичайните храни префинва вкуса /както и всички останали сетива/ и той може да оцени по достойнство естествената природна храна, която носи прана в себе си. Временното ограничение по отношение на вкусовете връща езика в саттвично състояние.
Когато сме на пост имаме възможността да осъзнаем Божията благодат по един неочакван начин. Всеки ден ние се храним механично, без да разбираме, че всяка хапка, която слагаме в устата си е частица Божия любов. Чрез всеки залък, който слагаме в устата си ние изпитваме Божията любов и благодат, но ние никога не благодарим за това и не възприемаме храната по този начин. Никога не се замисляме колко усилия са положени от безброй хора и Природа само, за да се появи един чай на нашата маса. Една обикновена ябълка, която е расла някъде, някой е посадил, друг я откъснал, трети пренесъл, четвърти, пети... Чрез храната ние получаваме не само енергия и химически елементи за нашето тяло, но също така и дълбоко емоционално удовлетворение и утеха, че сме обичани и някой се грижи за нас. Това чувство е толкова дълбоко погребано в нас, че никога не сме се сещали за безбройните начини, по които сме обичани непрестанно. Така, както детето получава единствено от майка си мляко и тя за него е всичко – храна, закрила, живот, така и ние, когато „пораснем” се превръщаме всъщност в малки деца в детската градина на Бог. И когато сме лишени за известно време от храна, ние се чувстваме самотни и дори застрашени. Става студено. Чувстваме някъде дълбоко в нас ледения дъх на... Защото за известно време сме спрели потока Любов под формата на храна към нас.
Постът в този смисъл може да даде прозрения за смисъла на храната, живота и любовта, които могат да бъдат трансформиращи.''
Живко Стоилов
