04/05/2025
Лейтенантът от спецсилите Виктория Ковачка-циганката от Брежани🤔🤔🤔🤔
24-годишната Виктория Ковачка от благоевградското село Брежани е лейтенант от Силите за специални операции на българската армия и командва рота от два пъти по-възрастни от нея мъже. „Влязла е в боя“ като офицер, преминавайки през Военния университет във Велико Търново и превземайки първите места в състезания по специализирана подготовка, ориентиране и стрелба.
Виктория е първият военен в семейството си, което често е „на тръни“ заради задачите, свързани с професията й, особено заради скоковете с парашут.
„В работата се отнасят с мен като с равна, въпреки произхода ми, но за съжаление не такова е отношението към всички роми.В България хората гледат преднамерено на ромите,споделя Виктория.
На първия ми учебен ден в училището в Симитли ни посрещнаха с ритници само защото сме циганчета“, спомня си Виктория и сподели, че „голяма част от българите още учат децата си да странят от деца с тъмен цвят на кожата“.
Лейтенант Ковачка е от сплотено многодетно семейство, в което са четири момичета и две момчета. Сблъсъкът с тъжната действителност и трудностите на етническа основа, пред които се изправят, сякаш правят постиженията им още по-големи. Голямата й сестра – Соня, е сред четиримата финалисти в „Гласът на България“ през 2022 г. Най-малкият й брат Христо, който е на 13 години мечтае да стане адвокат.
Виктория учи в родното си село Брежани. След като завършва втори клас, затварят училището и тя продължава образованието си в училището в Симитли, което е най-близо. Родителите й забелязват, че тя от малка има талант да рисува и я записват в паралелка „Изобразително изкуство“ в НХГ -Благоевград. „Майка ми и баща ми винаги са били такива, ако забележат, че в нас има зрънце талант, не ни позволяват да се потъпка, искат да го развием“, сподели Виктория и допълни „Изобщо не исках да се местя в Благоевград, не исках нищо ново, но промените са хубаво нещо, просто го разбираш по-късно“.
Когато бях в девети клас, по училищата минаваха военни, за да разкажат за професията. Още тогава усетих, че това нещо ми харесва и искам да го правя, може би самата униформа тогава предизвика голям респект у мен. Така реших да кандидатствам в Националния военен университет „Васил Левски“, като не съм сменяла после идеята си. А и винаги съм си била мъжкоданка, като малка си играех с отвертки и правех у нас едни дупки в стените“, разказва Виктория.
Като разбраха за плановете ми, родителите ми бяха против, те искаха да се развивам с рисуването и да стана дизайнер или художник. И аз съм си го мислела, преди да отида във Военния университет ми е минавала идеята да замина за Дания и да рисувам анимационни герои, но някак си не ме влечеше толкова, колкото другото. А и ми беше ясно, че в България с рисуване не можеш да си вадиш хляба, тук никой не цени изкуството, всеки ще ти каже колко е хубаво и дотам… Исках да си подхвана доходоносна професия, с която ще се чувствам добре“, откровена е красавицата от Брежани.
Баща й също споделя за трудното си детство. Те също са 6 деца, а самият той е израснал по домовете. „Въпреки че сме многодетно семейство, исках децата ми да имат по-добър живот. Да не се женят рано, като някои роми, да не тръгват по лош път, да не се събират с неподходящи хора, да не крадат и пр. От тази гледна точка съм се амбицирал да ги възпитам колкото мога по-добре“, разказва той.
След като завършва 12 клас, Виктория веднага кандидатства във Военния университет, но я късат на медицинския. „На ЕКГ-то ми казаха, че сърцето ми прескача с три чертички, каквото и да значи това, не ми обясниха нищо друго. В крайна сметка на медицинското, което ми издадоха, пишеше „Негоден“ и се почувствах като храна в магазина, която вече не може да бъде използвана“, споделя Виктория и допълва „Аз естествено не се отказах, може да се спуках от рев, но си казах, че докато не ме приемат, няма да спра. Преместих се да живея сама в Благоевград, започнах работа.
Още на следващата година пак кандидатствах и ме приеха. Този път нямаше никакви чертички на ЕКГ-то, а междувременно не бях правила никакви медицински прегледи“.
В университета освен че пораснах и се научих на дисциплина, срещнах много нови приятели, с които и сега сме близки. Жените във военния университет са много борбени същества, жени са отвън, но са с мъжки сърца, знаят какво искат от живота и как да го постигнат“, сподели Виктория и допълни „Първата година неведнъж съм се питала какво търся тук, защото средата там е съвсем различна, не можеш да излезеш, когато си поискаш, да облечеш определени дрехи и да отидеш където искаш. Там е голяма дисциплина, за всичко си има време и място. Имаше курсанти, които се отказаха, даже едно от момичетата, с което бяхме в стая и което въобще не се чувстваше добре в тази среда и дори отслабна, реши, че няма смисъл да се мъчи там 5 години“.
"Психическото натоварване във Военния университет оказва голямо влияние на всеки, голяма е динамиката, случват се страшно много неща. Иначе физическите занимания бих казала, че са забавни. В началото ти е малко трудно, но като свикнеш дали с автомата, дали да тичаш или да носиш нещо, вече ти става навик, някакъв механизъм все едно се задейства и като чуеш, че трябва да направиш нещо, ти просто го правиш.
Лейтенант Ковачка участва в много военни състезания, като държавния шампионат включва стрелба с автомат, хвърляне на граната в цел, тичане 4 километра за жените, 8 километра за мъжете, доскоро имаше и плуване. „По тези състезания между военни ме запали колега от университета, много добър плувец от Пазарджик. Когато бяхме във втори курс, той ме нахъсваше, че съм точно за такова нещо, понеже много тренирах, дори по едно време бях направила мускули от тежести.
След като завърших, започнах работа като офицер в Пловдив. Първият ден беше направо ад, толкова много информация ми дойде за един ден, че в един момент стоя на стола в канцеларията и си мисля мале какво ме чака“, разказва лейтенант Ковачка. Въпреки скромния си ръст от 1,52 м, тя е командир на рота от доста по-възрастни от нея мъже. „Това са хора, които знаят как да си вършат работата, а в тази професия се налага да си много гъвкав и адаптивен, в един момент трябва да си много твърд с хората, а в друг – да си им приятел и да ги подкрепяш“, споделя тя.
Офицерката от Брежани е видяла и двете страни на монетата. „Познавам цигани, които живеят с много грешни ценности и водят много лош начин на живот. Но, познавам и много интелигентни хора с обноски от ромския етнос, чиито домове блестят от чистота. Смея да кажа, че 90 процента от циганските деца в Брежани са образовани, държат се добре и родителите им ги учат на правилни неща. В същото време познавам и българи, които живеят много мърляво“, сподели тя и допълни „В България хората гледат преднамерено на ромите, затова ни се налага да се доказваме на места. Моя приятелка от университета ми е споделяла, че в началото, докато ме опознаят, и там са гледали предубедено на мен. В работата си обаче не усещам такова отношение“.
Виктория от Брежани споделя какво й взима и какво й дава униформата. „Взима ти от това да можеш напълно свободно да вземеш определени решения за собствения си живот, но ти дава спокойствие първо за това, че можеш да живееш нормален живот в България, второ за това, че си полезен за себе си и за околните, и трето, че те научава да се адаптираш към всеки един човек, без значение от характера му“.
Виктория определя себе си като "подреден хаос" и сложна личност, много държи да я уважават. Обича морето и винаги, когато е покрай вода се чувства спокойна...!!!
❤️🫶🫶🫶👍
Видеоклипът за Виктория Ковачка в "Ничия земя" гледай тук:
https://youtu.be/A6KfYvUn39Y?si=LqIlbrbkmEKAd-Cw
