home of play

05/11/2024

Новият бюлетин с ключови идеи от книгата “Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация” на Маршал Б. Розенберг вече е в пощите на всички абонирали се 💌

Приятно четене 🫖🧣

29/10/2024

Една от игрите, на която играхме миналия уикенд по време на обучението за психомоторна диагностика с PsyMot, се казваше "Размяна на дървета".

В първия й етап, всеки от нас имаше обръч/въже, което маркираше “дървото”, на което всеки се е качил. Целта беше да си разменяме дърветата, като направим контакт вербално или телесно. Този етап беше доста забавен, повечето “маймуни” скачаха от дърво на дърво усмихвайки се, закачайки се, поздравявайки.

Следващият етап беше същия, с една промяна - размяната трябваше да се случва без вербална комуникация. Това не даде голямо отражение върху майнуните и всички отново започнахме да си разменяме дърветата с жестове или допир.

Когато дойде време за третия етап, правилата на играта се смениха и два от обръчите бяха взети - две от маймуните бяха останали без дървета. Целта отново беше да си раменяме дърветата без да използваме вербална комуникация. Тогава изведнъж атмосферата рязко се смени. Започна да се усеща напрежение и движенията станаха много внимателни и обрани. Повечето маймуни бяха нащрек, не се мърдаха от дърветата си, не правиха контакт с останалите. Фокусът и вниманието беше приковано върху маймуните без дървета.

Въпреки, че тази игра е чудесна за изследване на граници, възможностите за вербален и физически контакт, способността за разчитане на невербални сигнали, в мен най-силно се запечата нейния потенциал да изследва възможността ни да се свързваме в различни условия.

В първите два етапа на играта бяхме много по-отпуснати, дружелюбни и готови да се свържем. Но в третия етап, когато средата се усещаше несигурна, възможността за свързване стана много по-трудно. Оглеждайки се, не се срещаха очи, които искат да се свържат и общуват, а очи, които следят за заплаха.

Това прозрение не е изненадващо, но усещането, което остави беше много силно и ясно.

Мислейки си за тази игра, независимо дали средата е обективно несигурна или дали има реална заплаха, това наше лично възприятие, преживяване и усещане ни пречи да се свържем с околните или поне го прави много по-трудно.

Въпросите, които изникват в мен - kолко често в ежедневието си се чувстваме несигурни или застрашени - за себе си или за децата ни. Колко често децата ни се чувстват така? До колко тези моменти или преживявания ни застрашават обективно? И до каква степен нашето минало и историята, която телата ни носят диктува способността ни да се свързваме?

26/10/2024

“Училище за бедни чернокожи деца, до което се стига по черен път, дълбоко навътре от цивилизацията, с която сме свикнали. Там прилагат психомоторния подход, чрез който са постигнали огромни резултати: насилието, агресията, побоите и дърпането са оставени далеч в миналото и децата имат трайно разбиращо поведение един към друг, изразяват собствените си желания и потребности без притеснения, използват принципите на ненасилствената комуникация, дори учат родителите си на уменията и принципите, които те са възприели в психомоторната зала.” Violeta Ralcheva

Пътуваме към Сакитемба креше (детска ясла), някъде край резервата ZuluWaters в центъра на областта Квазулу Натал, ЮАР. Ще присъстваме на психомоторен урок на няколко гру....

21/10/2024

“Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация” (2007) на Маршал Б. Розенберг е ръководство за ефективна комуникация, което се фокусира върху емпатията, разбирането и връзката. То предоставя практическа рамка за честно и състрадателно изразяване на нуждите, без да се прибягва до насилие или обвинения.

За автора:
Маршал Розенберг е американски психолог и педагог, който разработва метода за общуване, известен като „Ненасилствена комуникация" (ННК) и посвещава живота си на преподаването и популяризирането му. Работата на Маршал Розенберг оказва огромно влияние върху хората, общностите и организациите по целия свят.

Обобщение на основните идеи от книгата „Общуване без агресия" ще споделя в седмия бюлетин на home of play.

Ако все още не сте се абонирали, направете го на homeofplay.bg

#ненасилственакомуникация

03/10/2024

17/09/2024

Новият бюлетин с ключови идеи от книгата “Митът за нормалното” от д-р Габор Мате и Даниел Мате вече е в пощите на всички абонирали се 💌

А този цитат е важно напомняне за мен, че понякога е добре да изместим фокуса от всички негативни неща, от които искаме да предпазим децата си, и да го насочим към създаване на позитивни такива.

🤔 Оставям и един въпрос тук:
Колко често се опитваме да усетим и разберем какви емоции минават през децата ни, вместо да наблюдаваме и осъждаме тяхното поведение?

#митътзанормалното #габормате
#емоционаленрезонанс

11/09/2024

Покрай моето петгодишно приключение със зъби, захапка, болежки и какво ли още не, открих информация, която не е широко достъпна, а смятам, че би могла да бъде полезна на много родители.

Споделям я тук, за да може да е налична за всеки, който е забелязал подобни симптоми и състояния при себе си или детето си и търси начини да ги адресира.

Повече информация може да откриете в книгата “Нашите зъби” на Мишел Монто Има я и в .bg на английски: “The wisdom of teeth”.

Още една книга по темата е “Всеки наш дъх” на Джеймс Нестор.

Ако имате нужда от още информация относно лечение, или диагностика от логопед, ортопед, остеопат, ортодонт, пишете ми и мога да споделя опит.

09/09/2024

„Митът за нормалното“ (2022) разкрива причините за нарастващия брой хронични заболявания и психични разстройства. Западната медицина се фокусира върху индивидуалните патологии, но какво, ако ключът всъщност се крие в нашата култура? Нещата, които смятаме за нормални - като стрес, несгоди и травми - често са токсични и пораждат болести. Пътят обратно към здравето се крие в идентифицирането и преодоляването на тези състояния.

За авторите:
Д-р Габор Мате е автор и лекар с опит в областта на семейната практика, пристрастяването, травмата и детското развитие. Известен е със състрадателния си подход към пристрастяването и травмите, както и с дълбокото си разбиране за въздействието на ранните преживявания върху развитието на децата. Той е автор на четири бестселъра, сред които „Когато тялото казва не", „В света на гладните духове“ и „Разпилян ум“.

Даниел Мате е многократно награждаван композитор и текстописец, автор на няколко сценични пиеси и мюзикъли. Това е третата му съвместна книга с баща му Габор.

Обобщение на основните идеи от книгата „Митът за нормалното" ще споделя в шестия бюлетин на home of play.

Ако все още не сте се абонирали, направете го на homeofplay.bg

#митътзанормалното

05/09/2024

02/09/2024

Играта!

Децата нямат нужда от мотивация, за да се движат. Освен ако няма зададена цел и посока от родителите… 😅

Колкото и пълна с удивление и всякакви природни съкровища да е планината, понякога си има нужда от допълнителна мотивация, за да стигнем до някоя хижа или връх.

Трите игри, на които играхме със сина ни и приятелчета в планината, за да се придвижваме от една точка до друга, са:

🥪 Търсене и “събиране” на маркировки. Според сина ни, те приличат на сандвичи - червената маркировка е с домати, зелената с авокадо, жълтата с кашкавал, а синята с отровна смес. Освен, че ни помага да се придвижваме до заветната цел, учим за маркировките и начина да се ориентираме в планината.
🍓Откриване на природни лакомства. Оглеждаме се за диви ягоди или някой малинак. Последните две години това си беше главната мотивация по време на преходите, а и има ли нещо по-хубаво от това сам да си набереш следобедната закуска. Ако няма ягоди или малини, любителите на пръчки и камъни могат да намерят истински съкровища по планинските пътеки.
🫧 Сапунени балончета. Гоненето на сапунени балончета използваме за последните метри, когато умората се е понатрупала, но желанието за игра е нестихващо. Пук, пук - пристигнахме!

Това, което разбрахме по време на преходите ни е, че децата имат огромни възможности, за които дори може и да не подозираме и са страшно издържливи, стига да са мотивирани, а каква по-добра мотивация от играта 🐒

Черпя ви и с една от любимите “викингски песни” на сина ни 🤗

01/09/2024

Преди да станем родители, всяко лято се отправяхме към планината за по 5-6 дни с група приятели. Тежки раници, преходи от хижа до хижа, пот, умора, понякога дъжд и... невероятни приключения всеки път! С появата на децата трябваше да адаптираме планинуването ни. Сега избираме една хижа като база и правим по-кратки, дневни преходи с децата.

Споделям малко опит от последните 4 години с деца на планина:

📍 Как избираме хижа:
⚬Достъпност: С кола е най-лесно, особено с цялата бебешка екипировка (ако сте с бебе или малко дете).
⚬Храна: Разнообразното меню е супер, но винаги носим нещо допълнително за децата (плодове, зеленчуци).
⚬Удобства: Баня и тоалетна в стаята са лукс, но и общи на етажа вършат работа. Споделен хладилник, в който да съхранявате храната си е задължителен.
⚬Околност: Поляна, рекичка, горски ягоди и диви малини, люлки. Разнообразните маршрути са бонус за родителите.
⚬Резервации: Правим ги 6-8 месеца предварително, особено за големи групи. Планирането е ключово. Избираме няколко дни в края на юли и началото на август, когато планинското време е най-благоприятно.

🏕️ Хижите, които сме посетили:
⚬Хижа Беговица (Пирин): Достъпна с 4х4, рекичка за игра, стаи с баня - тогава нашето човече беше на година и девет месеца и си прекарахме чудесно.
⚬Хижа Плевен (Стара планина): Лифт за багаж, гледката към Ботев е невероятна, поляна с люлки, място за игри в дъждовните дни.
⚬Хижа Загаза (Пирин): Достъпна с 4х4, най-много удобства, вкусна храна, красива природа - тук вече бяхме с 4 деца и 4 кучета и се чувствахме като у дома си.
⚬Хижа Преспа (Родопи): Достъпна с внимателно шофиране, поляна с люлки, вкусна храна, преходи до други хижи и върхове.

🥾 Преходи с деца:
Кратки и леки маршрути: Съобразете се с възрастта и възможностите на децата.
⚬Екипировка: Удобни обувки, дрехи според времето (винаги полар и дъждобран), шапка, слънцезащита, репелент, аптечка.
⚬Почивки и забавления: Чести почивки, книжки, игри и ХРАНА
⚬Гъвкавост: Ако детето е уморено, върнете се. Няма нищо по-важно от това да е приятно и забавно за всички.

Планината ни помага да оценим от колко малко всъщност имаме нужда и колко е ценен досега с природата, както за децата, така и за нас родителите.

В коментар оставям статията за планина с малки деца, в която ще откриете:
- какви фактори сме имали предвид при избора на хижа
- повече информация за всяка от четирите хижи, които сме посетили
- игри, с които сме се придвижвали по време на дневните преходи
- подробен списьк за багаж