29/04/2026
Силните думи на опита завършил с успех ❤️
Благодарим ви за доверието, семейство! Нека Данаил расте обичан, обгрижван и има безгрижно детство!
"Дълго време си мечтаех днес да пиша тези редове, изминаха цели 9 години, изпълнени с много събития и съдбовни срещи, които ни доведоха до тук. Не искам да бъда кратка, защото това е история за надеждата, отчаянието и едно неочаквано чудо!
От малка съм със Синдром на поликистозни яйчници, а в последствие в студентските години ми откриха и Инсулинова резистентност. Никога не съм имала редовен цикъл, имах и 3 сериозни кръвоизлива. Посетих много светила в гинекологията и ендокринологията, които ми казваха, че трябва да родя млада, защото после може да е невъзможно. Тъпчеха ме с противозачатъчни, за да имам цикъл. Знаех, че когато създавам семейство, не трябва да губя и ден и трябва веднага да потърсим помощ.
С моя съпруг се оженихме на 22.10.2016 година. На 27.10.2016 година имах записан час за преглед в репродуктивна клиника. Започнахме с лека стимулация и спонтанни опити – нищо. Фоликулите не се пукаха и ставаха кисти. Пробвахме по този начин 2 месеца и направихме инсеминация. Тогава за първи път получих паник атака. Лежах на една кушетка, без телефон, без часовник, а от един екран звучеше уж успокоителна музика. Резултат – 0.
След това цветна снимка, пак опити, пак инсеминация и резултат 0.
Решихме, че е време за инвитро. Започнахме стимулация, но 2 дни преди пункцията фоликулите претърпяха обратно развитие и отменихме процедурата. Получих хиперстимулация и 3 месеца образувах множество фоликули. Беше изключително болезнен период.
Започнахме нов опит с лека стимулация. Образува се един фоликул.
На 20.02.2019 г. Направихме трансфер на един 5-дневен ембрион. След 7 дни си взех домашен тест и видях 2 черти. Толкова бяхме щастливи! След 14 дни пуснах кръвен тест и резултат над 800. Всичко изглеждаше прекрасно.
Направихме БХС и всичко беше наред. Казаха, че очакваме момче. Бяхме безкрайно щастливи! Аз се чувствах добре, имах само леки неразположения, напълно нормални за бременността и бях активна.
От самото начало ме боляха често бъбреците, тъй като имам камъни и посетих нефролог. Уточнихме как ще действаме.
Около 20 г.с. получих болки в бъбрека. Помня, че ме болеше 2 дни и по препоръка на нефролога пих антибиотик и обезболяващи. Мина ми.
След седмица, неделя сутрин, усетих, че някаква течност изпада и забелязах нещо, което в последствие разбрах, че е „тапа“, а течността била амниотична. Чухме се в този ден със следящия ме репродуктивен специалист, каза да отида в моя град и да ме прегледат. Тъй като след 2 дни бях на преглед, реших директно да обсъдим ситуацията в клиниката. Течението беше изключително оскъдно и не изглеждаше опасно.
Следващите дни минах фетална морфология при един от най-добрите лекари в сферата. Каза, че всичко е наред, но бебето изостава с около 2 седмици. Нямало нищо притеснително. Тръгнахме си спокойно. Междувременно каза, че водите са с нормални нива, което ме успокои, че не изтичат води. Моята докторка я нямаше и я заместваше друг специалист. Реших да се доверя на прегледа от фаталната морфология, че всичко е наред и си тръгнахме.
Бременността според лекарите се развиваше добре, но до 24 г.с. Развих гестационен диабет и ми дадоха писалка инсулин.
В същия ден имах преглед при нов специалист за женска консултация в клиниката. Отидох на преглед и споделих, че когато бебето ме рита ниско долу, имам силни болки, също така имам и засилено течение.
При прегледа се установи, че съм с 3 см разкритие и пролабирал мехур, а краката на сина ни са в шийката. Приеха ме по спешност в столична държавна болница и 3 дни бях на системи за задържане. Събра се лекарска комисия и решиха да предизвикат раждане, защото детето изостава.
Неонатолозите ми казаха, че ако детето оцелее, ще бъде с увреждания.
Така на 19.07.2019 година в 22.55 ч. с два напъна родих дете, което не изплака. Когато ми казаха, че моето не е живо, в съседната родилна зала чух друго бебе как си пое дъх. Никога няма да забравя този момент.
Стоях там 10 дни. Наложи се 2 пъти да ми правят кюретаж заради останала част от плацентата.
След като ме изписаха, отидох на преглед при репродуктивния специалист, който беше извършил инвитро процедурата. Не се държа добре и каза да се пазим 6 месеца. Също така каза, че след това веднага ще забременея, много често се случвало.
За емоционалната страна на преживяното каквото и да кажа, ще е малко и не може да опише мъката на един родител по детето му. Месеци наред не можех да гледам филми, реклами, клипчета, в които участват бебета. Плачех постоянно и изпаднах в тежка депресия. Паник атаките също бяха чести.
От четене по форумите стигнах до друг специалист, който установи, че имам жестоки сраствания в матката, й именно „Синдром на Ашерман“. Вътрешността беше като топка памук. Изпрати ме при доктор Калчев за хистероскопия.
Никога няма да забравя първата ни среща през декември 2019 година. С Цвети ни посрещнаха усмихнати. Доктор Калчев разгледа всички документи, които носехме, изслуша всичко внимателно и накрая каза: „Хрисе, обещавам, че ти ще станеш майка и ще имаш живо и здраво дете!“ Повярвах силно в тези думи. На излизане от кабинета, мъжът ми каза: „Това е нашият лекар!“.
Насрочихме за февруари лапароскопия, хистероскопия и дрилинг. Матката беше в ужасно състояние.
Наложи се още една хистероскопия през юни. Ситуацията се подобряваше и лигавицата изглеждаше доста по-добре.
През това време направихме още 2 инсеминации, които бяха неуспешни, но имахме необходимите процедури, за да кандидатстваме по Фонда за отпускане на средства за инвитро процедура.
Междувременно се бяхме преместили в друга клиника, но доктор Калчев беше наясно с всяка една стъпка и следеше процеса. Обсъждахме абсолютно всичко, което се случваше с нас и ни даваше изключително адекватни и на място съвети.
Намерих си и психотерапевт и започнахме ежеседмични консултации. Лека полека започнах да се чувствам по-добре психически.
През 2022 година направихме още 2 инвитро процедури, отново неуспешни.
Дадох си почивка през 2023 година и бяхме решили да търсим причината в средата на матката. Доктор Калчев отново направи офис хистероскопия и се усъмни, че имам ендометрит. Препоръча да направим обливане с лактобацили. Аз бях решила, че ще направя всичко необходимо като изследвания преди нова процедура.
Бяхме решили, че ще се насочим към Турция. Януари 2024 година имахме преглед при доцент Карлъкая и там направих цветна снимка и биопсия. Резултатите показаха понижени лактобацили. Лигавицата изглеждаше добре и „Ашерман“ беше преодолян. Турският лекар препоръча с доктор Калчев да направим обливането на матката.
Август 2024 г. направихме процедурата и септември месец имах трансфер на изследван ембрион, който беше с отлично качество и балансиран.
Няколко дни след трансфера направих непоносимост към прогестеронови таблетки и се наложи да пусна изследване за бременност. Изненада! Положителен тест! Сменихме лекарствата, но ЧХГ не растеше правилно и имаха съмнения за извънматочна бременност. 2 седмици живяхме в Ада. През ден пусках кръвни изследвания на прогестерон и ЧХГ. Приеха ме в болница за наблюдение, защото имаха съмнение за извънматочна бременност. След 2 дни се появи плоден сак и се установи, че е кухо яйце. Ембрионът беше изследван с ПИД и беше балансиран. Всички бяха учудени от ситуацията.
Видяхме се с доктор Калчев, който толкова обстойно огледа всеки милиметър от плодния сак, за да е сигурен, че вътре няма нищо.
Посъветва да е медикаментозен аборт и в никакъв случай кюретаж. Каза ми, че всичко ще започне отначало, ако ползват кюрета и всички операции и възстановяване ще са били напразни. Послушах го и на 11.10.2024 г. преживях и медикаментозен аборт. За 2 часа всичко приключи. Толкова дълго чаках тази бременност, че не се побирах в кожата си от мъка и яд. Някакси дълбоко в себе си се успокоявах, че поне този път няма бебе.
Лигавицата в матката изглеждаше добре на ехограф и лекарите в репродуктивната клиника не можеха да повярват, че съм имала „Синдром на Ашерман“.
Видяхме се с доктор Калчев и доктор Чучумишев месец след това и им споделих, че сме решили да започнем процедура в Турция. Обсъдихме как да си помогна с добавки и да се подготвя за пункция с по-добри яйцеклетки. Казах на доктор Чучумишев, че съм искала да се видя с него по друг повод и си мечтая скоро да ми се случи точно той да проследи бременността ми.
Започнах да пия добавка, която ми бяха препоръчали за поликистоза и инсулиновата резистентност и бяхме обсъдили с доктор Калчев.
Декември 2024 г. Отново имахме среща с доктор Карлъкая и се оказа, че имам доминантен фоликул. Дадоха ми инжекция за пукането му и ни изпратиха да правим опити вкъщи. На 26.12.2024 г. цикълът ми дойде.
Решихме да не губим време и на 02.01.2025 година заминахме за Турция. Правих цветна снимка. Докторът каза, че всичко е наред и ни чака за стимулация, като се разбрахме да е през април-май.
Наложи се в края на януари да пия хапчета, за да предизвикам цикъл заради поликистозата, но той така и не дойде. Помислих си, че пак имам задържан фоликул и се ядосах.
Междувременно съпругът ми се разболя от грип и беше с доста неприятно протичащо заболяване. Аз също очаквах да ме хване, но това не се случи.
В този период ми беше изключително натоварено в работата и нямах време за нищо. Усещах, че панталоните леко ми стягат и съм подпухнала от лекарствата. Започнах много да се уморявам, чувствах, че нямам сили, заспивах бързо, започна и гадене. Всичко това отдавах на тревожността и паник атаките, на напрежението в работата ми.
На 05.02.2025 г. реших да пусна профилактични кръвни изследвания, да проверя Естрадиола и нещо ме накара да пусна и ЧХГ.
Следобяд излязоха резултатите и срещу ЧХГ пишеше 8100!!!!! Не можех да повярвам на очите си! Помислих, че е грешка и звънях в лабораторията да помоля за повторно изследване, казаха, че съм бременна и няма грешка. Казах им, че аз нямам овулация, че това не е възможно.
Отидох в друга лаборатория и ми взеха кръв, междувременно си взех и уринарен тест. Чела съм, че чхг при липса на бременност може да се тълкува като туморен маркер при стойности над 0. Не мога да опиша ужаса, който изпитах в тези часове. Приятелка акушерка ми каза да си направя уринарен тест, че той ще покаже със сигурност, ако има бременност.
Прибрахме се вкъщи и в момента, в който капнах 1 капка, тестът показа ярки 2 черти. Бях бременна!!! Случи ни се чудо!!!
Стояхме с моя съпруг един срещу друг и бяхме в шок!
На следващия ден бях на преглед в моя град и докторът потвърди, че има плоден сак и жълтъчно мехурче. Ще има ембрион!
Звъннах в Центъра и помолих да се чуя с доктор Калчев. Цвети ми се обади и каза: „Ти си топ новината на 2025 година! Безкрайно сме щастливи!“ Разбрахме се да се видим за преглед, но на следващия ден аз прокървих и ме приеха в болница за задържане. След 5 дни чухме пулс! Имахме си бебе!
Веднага запазих час за доктор Тончев и за доктор Калчев, защото съм с тромбофилия и беше необходимо да се вземат мерки.
Когато доктор Калчев ме видя, беше толкова щастлив! Бях в 9 г.с. и се хванахме на бас за пола на бебето. Той каза – Момче! Изпрати ме при доктор Любомир Христов, който да види шийката и да прецени нуждата от серклаж предвид предходната загуба. С доктор Калчев се разбрахме, че бременността ми ще се следи стриктно от специалистите в Центъра.
Запазих час при доктор Чучумишев. Нямах търпение да се видим и с него.
Доктор Тончев предписа терапия и коментирахме резултатите на всеки 3 седмици.
Минах преглед при доктор Христов и се оказа, че в 10 г.с. шийката е отворена и пропуска. Отново доктор Калчев се оказа прав. Насрочихме дата за серклаж.
Направихме пренатален тест, който показа чудесни резултати и пол на бебето – момче! Доктор Калчев спечели баса ☺
Доктор Чучумишев извърши първият обстоен преглед на бебето ни в 12 г.с. и беше толкова вълнуващо. Направи прекрасни снимки на едно мъничко човече.
Доктор Христов направи серклаж ЕТКО в 13 г.с.
След серклажа трябваше да лежа. Затворих се вкъщи, излизах само за прегледи и изследвания веднъж в седмицата и пътувах до София легнала.
Бяха много трудни месеци психически. Тотално изолирана от света. Не се виждах с никого освен съпруга ми и майка ми. Движенията ми бяха строго ограничени. Лежах само и единствено на ляво. Смятах, че така помагам на бебето.
Седмиците една по една минаваха. Посрещнах 37-я си рожден ден в прегръдките на племенницата ми, която не бях виждала от няколко месеца. Тя също „порасна“ под зоркото око на доктор Чучумишев. Макар родена едва 1750 грама, вече е голяма 4-годишна фурия.
Получих бъбречна криза около 20 г.с. Изключително много се уплаших, защото събитията се повтаряха. Приеха ме в болница за няколко дни и закрепихме положението.
Молех се на Бог да минем 24 г.с. Не смеех да купя нищо, не смеех да се радвам. Само се молех да мине още една седмица, и още една, и още една.
Оказа се, че бебето не наддава достатъчно и доктор Чучумишев веднага взе мерки и предписа терапия, която спазвах стриктно.
На третата фетална морфология се видяхме с доктор Калчев в коридора и каза: „От кога си мечтаех да те видя така“!
Междувременно отключих отново гестационен диабет въпреки строгата диета и минах на инсулин. Доктор Яначкова ме следеше стриктно и променяхме единиците почти през ден.
Много се бях променила , бях качила само 14 кг, но ми се отрази много на външния вид, особено на лицето. Бебето продължаваше да върви назад, но наддаваше. Знаех, че няма да достигне 3 кг.
С доктор Чучумишев се видяхме седмица преди раждането на детето ни, обсъдихме подробности и си пожелахме да се чуем с добри новини.
🥇 След 9 години, 6 операции, 4 инвитро процедури, 3 инсеминации, 4 цветни снимки, поне 20 стимулации, с установени СПКЯ, ИР, Тромбофилия, Дискова херния, бъбречни кризи, гестационен диабет, паник атаки, на 23.09.2025 година се роди чрез планово секцио нашият син Данаил! Роди се със силен вик, който никога няма да забравя! Най-прекрасният звук на света! Той плачеше и аз плачех с него! Допряха го до лицето ми и той се успокои. Беше розов и мекичък, толкова топъл и изцяло копие на баща си ☺ Благодарна съм на доктор Михайлович, че успя да ме убеди да съм будна по време на раждането и да преживея този момент.
Думите ни не стигат да опишем благодарността и признателността към доктор Калчев, доктор Чучумишев, доктор Тончев, Цвети, и всички прекрасни служители на МЦ „Д-р Калчев“ за грижата към нас и към нашето дете.
Никога няма да забравя подкрепата, която ни оказаха, когато ни беше най-тежко. Няма да забравя и надеждата, която ни вдъхваха, когато бяхме най-отчаяни и готови да се откажем. Знаем, че преживяваха всеки наш неуспех.
Знаем, че сега се радват от сърце, че станахме родители, а доктор Калчев си спази обещанието, което ми даде на първата ни среща ☺
Пътят не беше лек, но в правилните ръце, още едно семейство прегръща дълго чаканото си дете!
Благодарим ви!
❤️ На всички семейства, които в момента се борят за дете, чувстват се отчаяни след поредния неуспех, искам да кажа едно – Вярвайте и не се отказвайте! Помнете, че и след най-тъмната нощ, винаги изгрява слънцето!"
#историязачудото #сбъднатамечта #искамбебе #любов #семейство #упоритост #репродуктивноздраве
