Психология и Психотерапия - Естер Симониа

26/03/2026

Which 'never' is holding you back the most today?🌸

26/05/2025

👉Как разговарям със себе си всеки ден?

✋През повечето време - несъзнателно, автоматично. Това е глас, който съм приел за вътрешен. Слушал съм го толкова дълго, че съм започнал да вярвам, че е моят.

🫶Но ако успея да го изключа, ще открия радикалната любов към себе си: моето автентично усещане за ценност и достатъчност. Защото то не може да бъде променено отвън. Когато притихна в себе си, отвъд шума на мислите и очакванията, усещам нещо познато — истината за моята цялост🦕

19/05/2025

👉Начинът, по който се държим в една връзка, често отразява начина, по който са се грижили за нас в детството. От ранния ни опит с близките хора изграждаме модели на доверие, близост и емоционална сигурност, които после прилагаме и в любовта.
👉Колко пъти едно дете трябва да се бори за внимание още преди да е достигнало три годишна възраст? Колко пъти трябва да се представя по определен начин или потиска определени импулси и емоции, за да задоволи нуждите си и да получи грижа и любов? Звучи като нещо, което съзнанието ни е тренирало милиони пъти.
✋Но възрастното ни Аз има избор: “Искам ли да възстановя старата болка или да създам нова реалност, където грижата не изисква борба?” Ние можем да изберем модел на свързване, който не е основан на оцеляване, а на сигурност, взаимност и хармония.

17/05/2025

🦕Семейството не е просто сбор от хора под един покрив. То е жива, дълбоко вплетена мрежа от взаимоотношения, емоции и роли. В семейната система всеки член влияе на останалите. Когато един страда, цялата система го усеща.

🐙Понякога, за да запази системата, детето несъзнателно поема товара, болката или срама на всички. Така се раждат семейните роли като „герой“, „невидим“, „бунтар“, „детето-родител“, „идентифицираният пациент“. Тези роли не са постоянни – един човек може да се припознае в няколко или да жонглира между тях спрямо различните ситуации.

🕊️Но ние не сме ролите, които сме играли, за да оцелеем. Те са ни били нужни. Били са нашият начин да принадлежим, да се защитим, да сме обичани, да бъдем видени. Но те не са нашата същност.

👉Можем да се освободим от товара на ролите, които сме играли. Да се върнем към себе си, да се свържем със своята автентична същност.

♥️Първата крачка е да ги разпознаем, после идва смелостта и изборът да се свържем по нов начин със себе си.

17/05/2025

👉Защо съм такъв, какъвто съм? Защо правя нещата, които правя? Защо мисля по начина, по който мисля?
🦋Да се вгледам в себе си, да разбера кой съм и защо съм така устроен — това е част от моето израстване.
✋Осъзнавам, че всяко мое действие оставя следа в хората, които обичам и онези, на които държа. Когато живея на автопилот, аз губя нещо безценно — възможността да избирам съзнателно живота си, да изграждам истински и дълбоки връзки с другите. ✋От мен зависи какво ще нося със себе си напред и какво ще оставя зад гърба си. Кои модели ще повторя, кои ще предам нататък и кои ще прекъсна. 🫶Аз избирам да разбера кой съм в действителност и кой искам бъда оттук нататък.

15/05/2025

Довърши изречението: Ако имах смелостта да поискам това, което желая, щях да… 🦋

04/05/2025

👉Ако все по-често чуваш “Стегни се”, време ти е за почивка 🧘

22/04/2025

⏳Психологическата битка между невежеството и конспирацията е битка за действия и мечти. Всяка политическа и социална система рано или късно отслабва и накрая се огъва под обществения натиск. Затова и гражданската отговорност е много повече от гласуването за дадена политическа сила. Тя е активно колективно изискване, стандарт за среда, в която искаме да живеем, да се чувстваме по-спокойни, по-защитени и да се развиваме като личности и общество.
👇Моите "5 стотинки'' по темата...

Възходът на Конспиративното мислене в сянката на Апатията Защо някои мълчат пред несправедливостта, а други викат "Вълк!“ ? Защо хората вс...

18/09/2023

👫В сложния танц на човешките взаимоотношения има моменти, в които се оказваме в еднопосочна улица. В подобен вид динамика единият сякаш полага всички усилия, а другият остава пасивен или е отсъстващ.

⏩Как да разберем, че връзката ни е еднопосочна?

Еднопосочните отношения често се проявяват под различни форми:

👉Емоционален дисбаланс: Единият постоянно оказва емоционална подкрепа, а другият рядко отвръща с взаимност.

👉Несъответствия в общуването: Усилията за започване и поддържане на разговори се полагат предимно от едната страна, като другата не реагира или не се ангажира активно.

👉Неравностоен принос: В практическите въпроси, като домакинска работа, грижата за децата и близките, финансовите задължения, единият партньор поема целия товар, без това да е съгласувано.

👉Пасивно поведение: Единият партньор е пасивен, неангажиран или безразличен при вземането на решения или правенето на общи планове.

⏩Защо се появяват еднопосочните връзки?

👉Несъответстващи очаквания: Понякога това е резултат от различни очаквания на двете страни или стилове на общуване, които водят до неразбирателства.

👉Лични проблеми: Индивидуални проблеми като стрес, депресия или лична несигурност могат да допринесат за това единия партньор да стане пасивен.

👉Страх от конфликти: Някои хора избягват да участват в трудни разговори или решения, за да предотвратят конфликт.

👉Липса на осъзнатост: В някои случаи единият партньор може дори да не осъзнава дисбаланса във взаимоотношенията.

⏩Как да се справим с дисбаланса във взаимоотношенията?

🖐Комуникацията е от ключово значение: Започнете спокоен, неконфликтен разговор, избягвайте обвиненията и се фокусирайте върху вашите чувства, мисли и преживявания.

🖐Опитайте се да разберете другия: Има ли неизказани проблеми, които трябва да бъдат обсъдени, като например лични предизвикателства или минали преживявания?

🖐Установете граници: Ясно определете границите и очакванията си в рамките на връзката, като се уверите, че и двете страни разбират своите роли и отговорности.

🖐Полагайте грижи за себе си: Дайте приоритет на грижата за себе си. От съществено значение е да се грижите за собственото си психическо и емоционално здраве, дори в рамките на небалансирана връзка.

🖐Помислете за професионална помощ: В някои случаи търсенето на помощ от консултант или терапевт по въпросите във взаимоотношенията може да бъде ценно за решаването на по-дълбоки проблеми и за в бъдеще.

🖐Преоценете връзката: Никоя връзка не е защитена от дисбаланс от време на време. Но помислете дали тя е устойчива в сегашния си вид и дали дисбалансът може да бъде поправен или е по-добре тя да бъде прекратена.

❤️Всяка връзка е уникална и няма универсално решение за нейното балансиране. Ключът е в откритата комуникация, разбирането и ангажимента за намиране на решение, което да е добро и за двете страни. Но не забравяйте, че да се оттеглите от „еднопосочна“ връзка не е признак на слабост, а израз на самоуважение. Избирайки себе си пред устойчива токсична динамика, вие създавате възможности за бъдеще с по-здрави, по-балансирани и по-удовлетворяващи взаимоотношения. Откривайте трансформиращата сила на любовта към себе си и не забравяйте, че и вие заслужавате грижата и вниманието, които давате на другите💕🫶

15/09/2023

14/09/2023

🫶Случвало ли ви се е близък да ви сподели, че е разстроен по някаква причина и вие да го засипете с решения и съвети, да му кажете, че преувеличава или драматизира излишно, че не си струва да се ядосва за подобни неща? Да му предложите да се полюбува на хубавото слънце, песента на птичките, да си пусне хубава музика и просто да се радва на живота? Забелязвали ли сте какъв е ефекта? Дали наистина в момента той спира да се ядосва, пуска си музика и продължава живота си, изпълнен с надежда и поглед вперен в синевата? Съмнявам се. В такива моменти човек изпитва болка - той е ядосан или тъжен или отхвърлен или обиден или наранен. И въпреки доброто ви намерение и загриженост да му помогнете, всъщност се опитвате да премахнете всички негови валидни и реални чувства и емоции с магическа пръчка. Това, което правите е отричане на неговата момента реалност, опитвайки се да го издърпате обратно във вашата. Така другия започва да се чувства по-самотен, малоценен, изолиран, виновен, засрамен и вместо подкрепа, той чува - "Нямаш право да се чувстваш така", "Ти си виновен" "Чувствата ти не са правилни", "Не се справяш".
🫶 Но чувствата ни не са правилни или грешни, те са валидни и са ценна информация, която ако бъде подтисната може да доведе до много по-интензивни състояния и да се отрази негативно на психиката ни.
🌑 Болка, която не може да бъде изразявана, не може да бъде лекувана 🌕
💫Да валидираме означава да признаваме емоциите, да ги чуваме и разбираме. Това не включва непременно решаване на проблема веднага. Понякога простият акт на съпричастност е достатъчно силен.
❤️ И така, ето го предизвикателството ❤️
👥 Слушайте активно: Когато някой е уязвим пред вас, отделете му цялото си внимание. Оставете го да се изкаже, без да го прекъсвате. Дори само този акт може да бъде достатъчен за него .
🗣Потвърдете чувствата му: Кажете нещо от рода на: "Разбирам защо се чувстваш така" или "Напълно нормално е да се чувстваш така". Това показва, че уважавате и разбирате неговите емоции и не ги осъждате и не означава, че непременно сте съгласни с дадената ситуация или начина, по който той я приема.
🫂 Попитайте от какво има нужда: Вместо да предполагате, попитайте директно дали иска съвет или просто има нужда от някой, пред когото да сподели. Това ще му даде усещане за подкрепа и сигурност.
☝️А сега за съветите:
1️⃣Ако поиска съвет, предложете го обмислено и без осъждане. Помнете, че може да не го последва и това е нормално.
2️⃣Уважавайте избора на другия: Дори да смятате, че трябва да направи нещо различно, респектирайте неговата автономност и го оставете да направи личния си избор.
3️⃣Бъдете търпеливи: Промяната отнема време и понякога хората трябва да преминат през свой собствен процес, за да намерят най-доброто решение за себе си. Синхронизацията между валидирането и съветите е изкуство. Но когато го правим правилно, създаваме сигурна и подкрепяща среда за близките си, за да се справят с предизвикателствата на живота🫶