What are the opening hours?

Monday 10:00 - 17:00 Tuesday 10:00 - 17:00 Wednesday 12:00 - 19:00 Thursday 10:00 - 17:00 Friday 11:00 - 15:00 Saturday 12:00 - 16:00

Психология с Анна Малиновская, Sofia (2025)

13/08/2025

Какво представляват тревогата и тревожността: каква е разликата и от какво зависи тяхната сила

Тревогата е естествена емоционална реакция на възможна опасност. Нейната задача е да мобилизира организма: да ускори работата на сърцето, да повиши концентрацията и да подготви мускулите за действие. В нормални условия тревогата ни помага да бъдем внимателни и да реагираме навреме на заплахи.

Тревожността е устойчиво свойство на психиката – склонност да се безпокоим и да очакваме опасност дори когато няма обективни причини за това. Тя може да бъде лека (и да ни помага да бъдем предпазливи) или висока (и да пречи на живота и радостта).

Всички ли хора имат еднакво ниво на тревожност?
Не. При всеки човек то е индивидуално, а влияят следните фактори:

- Наследственост
Ако родителите или близките роднини са имали повишена тревожност, съществува вероятност да наследите особености на нервната система, която е по-чувствителна към стрес.

- Детски опит
Децата, израснали в атмосфера на непредсказуемост, критика, прекомерен контрол или опасност, се научават да бъдат постоянно нащрек. За тях тревожността се превръща в начин „да останат в безопасност“.

- Житейски опит
Преживени загуби, болести, изневери, уволнения и други травмиращи събития могат да засилят чувствителността към възможни заплахи.

- Здравословно състояние
Хронични заболявания, хормонални нарушения, липса на сън, недостиг на витамини и минерали могат да увеличат емоционалната нестабилност.

- Личностни особености
Склонност към перфекционизъм, висока отговорност, нужда всичко да се контролира — всичко това повишава нивото на тревожност.

От какво зависи степента на тревожност
Биология: работата на нервната система, нивото на хормоните на стреса.

- Психология: опит, убеждения, нагласи („Ако не контролирам – ще стане беда“).

- Среда: подкрепа от обкръжението или липсата ѝ, нивото на стабилност в живота.

- Текущи обстоятелства: кризи, несигурност, умора, преумора.

💡 Важно е да помним: тревожността не е „присъда“, а сигнал, че психиката и тялото живеят в режим на повишена готовност. Да разберем какво точно я засилва е първата стъпка към това да си върнем спокойствието.

#психология

10/08/2025

Какво е апатия?
Апатията е емоционално и енергийно „изключване“, при което желанията, мотивацията, интересът и дори базовите чувства отслабват или изчезват. Това може да се съпровожда с:

- физическа умора, слабост
- нарушения на съня и апетита
- безразличие към себе си и околния свят
- чувство, че „всичко е едно и също“ или „всичко е напразно“

Важно: апатията не е мързел или каприз, а психологическа (и често физиологична) реакция на претоварване, болка, стрес или вътрешен конфликт.

Защо възниква апатията?

1. Продължителен стрес или изгаряне
Когато психиката дълго време „натоварва“ себе си – грижи се, постига, тревожи се – настъпва фаза на енергийно изтощение. Това е като ако вътрешната ви батерия просто се е изтощила.

2. Непреминала болка или травма
Когато не си позволяваме да почувстваме болка, гняв, обида, страх – психиката може да изключи всички чувства, за да не се претовари. Заедно с болката се изключва и радостта, интересът, ангажираността.

3. Потиснати желания и нереализираност
Животът „по чужди правила“, постоянните „трябва“ вместо „искам“ също водят до апатия. Психиката не чувства смисъл в действията и... спира да се старае.

4. Травми от детството
Ако в детството няма безопасен опит на подкрепа, приемане, внимание към емоциите – човек в зряла възраст може да загуби контакт със себе си при силна умора или нестабилност. Появява се усещане за празнота.

Защо е опасна апатията?

- Започваме да се обвиняваме за „слабост“ и влошаваме състоянието си.
- Изчерпва се ресурсът за възстановяване, ако продължаваме да „натискаме педала“ вместо да почиваме.
- Може да премине в депресия, ако симптомите се игнорират.

Какво да правим, ако усещаме апатия?

1. Признайте това състояние
Апатията не е провал, а сигнал: „Ти си уморен. Претоварен си. Трябва ти възстановяване.“ Това е като температурата на тялото – не враг, а индикатор.

2. Намалете очакванията
Оставете само базовите задачи: да ядете, да спите, да излезете на чист въздух. Всичко останало – по желание. Позволете си „да не искате нищо“.

3. Вслушайте се в себе си
Какво искате: уединение или подкрепа? Тишина или нежност? Топлина или безопасност? Понякога дори чаша чай или одеяло са първата крачка към себе си.

4. Задайте си въпроса: какво отдавна не си позволявам?
Възможно е да не сте почивали отдавна, да не сте казвали „не“, да не сте се занимавали с това, което ви подхранва. Апатията често идва там, където желанията са заключени.

5. Потърсете специалист
Ако апатията продължава повече от 2–3 седмици, съпроводена с загуба на интерес към живота, намален апетит или сън, не се опитвайте да се справяте сами. Работата с психолог помага да се разплетат причините и да се върне достъпът до чувствата и енергията.

Апатията не е враг, а пауза
Понякога психиката натиска „пауза“ не защото сме слаби, а защото сме били силни твърде дълго. Апатията идва, за да ни помогне да чуем себе си, да спрем да тичаме и най-накрая да започнем да живеем в своето темпо.

#бърнаут

05/08/2025

Защо оставаме сами – и наистина ли проблемът е в нас?

Разглеждаме дълбоките причини за самотата, травмите в привързаността и вътрешните убеждения, които пречат на близостта

Самотата не винаги е липса на хора около нас. Често е липса на усещане, че някой ни вижда, чува и приема. И дори когато изглеждаме силни, независими и социално активни, в нас може да живее тишина, която не позволяваме никой да наруши. Защо се случва това? И винаги ли причината е в нас?

💔 „Какво не ми е наред?“ — първият импулс
Когато връзките не се получават — особено ако се повтаря отново и отново — човек често търси вината в себе си:

- Прекалено затворена/студена/неудобна съм

- Не умея да обичам

- Не заслужавам любов

- Привличам „неподходящи“

Това са болезнени и често несъзнавани убеждения, произлизащи от травматичен опит — най-често в детството.

🧠 Привързаността създава сценария
Ако в детството човек не е получил безопасна, подкрепяща привързаност от значими възрастни (родители или настойници), се формира тревожен или избягващ стил на привързаност. Това означава:

- Не се чувствах в безопасност, когато бях автентичен

- Чувствата ми бяха игнорирани или наказвани

- Помощта и любовта не бяха постоянни — днес ги има, утре — не

- Трябваше да бъда „удобен“ или перфектен, за да остана в контакт

Тези модели се пренасят в зрелите връзки: започваме да се защитаваме, дистанцираме, свиваме, страхуваме се от близост, омаловажаваме или търпим.

🧱 Механизми, които пречат на близостта
Самотата често е резултат от защита. Един възрастен може да:

- Не вярва на партньорите си по презумпция

- Стреми се към контрол или идеал

- Отблъсква топлината и грижата — трудно му е да ги понесе

- Създава връзки с „емоционално студени“ хора — защото това му е познато.

Важно е да разберем: не че „нещо не ви е наред“, а че психиката ви се е научила да оцелява и да се пази.

🔍 Как да разпознаете, че не сте сами „по ваша вина“
Задайте си няколко въпроса:

- Искам близост, но ме е страх от нея?

- Когато някой е топъл към мен — изпитвам неудобство или тревожност?

- Трудно ми е да говоря за чувствата и нуждите си?

- Във връзките често се чувствам като „малко момиче/момче“?

- По-лесно ми е да се справям сам(а), отколкото да съм уязвим(а) с някого?

Ако отговорите с „да“ на няколко въпроса — най-вероятно не сте „самотен по природа“, а внимателно се пазите от болка от миналото.

🛠 Какво да направите?

-Признайте болката
Самотата не е симптом на лична несъстоятелност, а знак за неудовлетворена нужда от топлина, безопасност и приемане.

-Разпознайте защитата
Бягството в работа, ирония, хиперконтрол, сарказъм, дистанция — често това е начин да не се срещнем с болката от отхвърляне.

-Работете с убежденията
„Не заслужавам“, „С мен е скучно“, „Няма кой да ме обикне такава“ — това не са истини. Това е опит, който може да бъде пренаписан.

-Подхождайте към контакт постепенно
Малки стъпки, честност със себе си, контакт с тялото и чувствата — това е пътят към жива, автентична връзка.

-Психотерапия
Травмите в привързаността и вътрешните забрани не изчезват сами. Подкрепата на специалист помага да изградим отново свързаността — първо със себе си, после с другите.

❤️ Не вие сте проблемът. Вие сте човек, който иска близост, но се страхува от рани.
И имате право на любов, подкрепа, приемане — дори ако все още не умеете да ги допускате. Това може да се изгради. Стъпка по стъпка. С топлота. С грижа. С разбиране.

#психология #самота

03/08/2025

Тест: Какви психологически защити използва вашата психика?

Разберете какво ви пречи да се свързвате с чувствата си и да изграждате близост.

📌 Инструкция:
Прочетете твърденията и отбележете тези, които най-често се появяват във вашето поведение или мисли. След това пребройте кои номера се срещат най-често — те ще посочат преобладаващите ви защити.

🔸 1. Обезценяване
☐ Често си мисля, че чувствата ми са глупости.
☐ Не споделям проблемите си, защото „другите са по-зле“.
☐ Омаловажавам собствените си постижения и усилия.

🔸 2. Отричане
☐ Трудно ми е да призная пред себе си, че ме боли.
☐ Често казвам: „Добре съм“, дори когато не е така.
☐ Бързо се разсейвам, когато започна да се тревожа.

🔸 3. Рационализация
☐ Предпочитам да обяснявам чувствата си с логика, вместо да ги изживея.
☐ Убеждавам се, че „така е трябвало“, дори когато нещо ме е наранило.
☐ Постоянно анализирам защо се е случило това или онова.

🔸 4. Проекция
☐ Често мисля, че хората ме мислят за лош(а) — без конкретни причини.
☐ Имам усещане, че ме осъждат или не ме приемат.
☐ Убедена съм (убеден съм), че другите ме виждат като слаб(а), неинтересен(а), неудачник(чка).

🔸 5. Идеализация
☐ Трудно ми е да призная, че близките ми могат да ме нараняват.
☐ Често защитавам партньора/родителите си, дори когато ме боли.
☐ Опитвам се да „мисля позитивно“, игнорирайки трудното.

🔸 6. Интелектуализация
☐ Говоря лесно за чувствата си... но сякаш не ги усещам.
☐ Мога да обясня болката си, но ми е трудно да я преживея.
☐ Често се потапям в мисли, за да избегна присъствието в тялото с емоцията.

🔸 7. Контрол
☐ Не мога да се отпусна, докато всичко не е под контрол.
☐ Стремя се да не завися от никого.
☐ Изпитвам тревожност, ако нещо не върви по план.

🔍 Резултати:
Пребройте в кои точки сте отбелязали най-много твърдения:

✅ Най-много отговори под един номер — това е вашият водещ защитен механизъм.
✅ Ако отговорите са разпределени равномерно — у вас са активни няколко защити, което също е естествено.

Психиката ви ги използва, за да ви предпази — но е важно те да не пречат да чувствате, да избирате и да бъдете себе си.

🛠 Какво следва?
Осъзнаването на защитите е първата крачка.
Следващата — меко докосване до болката, която те прикриват. Това е възможно в терапевтично пространство, където не сте сами:

🌀 EMDR подход — за безопасно преживяване и трансформация на опита
🎨 Арт терапия и МАК — заобикаляне на защитите чрез образи
🧩 КПТ — разпознаване на автоматични мисли и промяна на вътрешните сценарии

#тревога #психолог

28/07/2025

Механизмите на защита: защо „се съпротивляваме“, дори когато търсим помощ

Автор: психолог и психотерапевт Анна Малиновская
Методи на работа: EMDR, КПТ, арт-терапия, МАК, провокативна терапия

Какво представляват психологическите защити?
Когато човек се сблъсква с емоционална болка, загуба, унижение или травма — особено в детството — психиката е принудена да се адаптира. Но не директно, а чрез създаване на защитни механизми. Тези механизми помагат на човек да оцелее, да понесе непоносимото, да запази поне някаква вътрешна стабилност.

Психологическите защити са автоматични реакции на психиката, които смекчават или изкривяват възприемането на реалността, за да намалят вътрешното напрежение и да съхранят емоционалното равновесие.

Примери:

„Нищо особено не е станало, не е чак толкова зле“ — обесценяване

„Той не ми крещи, просто е изморен“ — рационализация

„Нищо не помня от детството си“ — изтласкване

„Сама си виновна, че се държи така с теб!“ — проекция на чужда вина

„Това изобщо не ме засяга“ — отричане

Защо защитите се включват дори в терапия?
Много често човек идва при психолог с желание за промяна — но промяната плаши.
Парадоксално е: искам да се освободя от болката, но не искам да се доближавам до онова, което я е причинило.

Защитите се активират, когато:

-започваме да се доближаваме до уязвим опит;

-се появяват чувства, които преди са били „забранени“ (срам, страх, вина);

-терапевтът задава въпроси по потиснати теми (семейство, детство, насилие, зависимости, загуби);

-човек започва да усеща безсилие или загуба на контрол.

Психиката реагира така не защото „има нещо сбъркано“, а защото се опитва да се защити.

Най-чести защити, които се проявяват в терапия
1, Интелектуализация — говорене „за себе си“ без емоции, на аналитично ниво, без контакт с чувствата

2, Ирония, шеги — прикриване на болка с хумор (особено често при провокативна терапия)

3, Смяна на темата, „забравяне“ на домашна работа — опит да се избегнат трудни зони

4, Съмнение в терапевта, „това не действа“ — понякога е съпротива срещу навлизане в дълбочина

5, Гняв или раздразнение към терапевта — защита от уязвимост и оголени рани

Защо е важно да познаваме защитните механизми?
Когато започнем да ги разпознаваме в себе си — не като „слабост“, а като начин да оцелеем — се случва важна вътрешна промяна. Вместо самокритика идва приемане:

„Защищавал съм се, защото иначе би било непоносимо. Благодаря си за тази защита. А сега мога да избера — да продължа да се защитавам или да започна внимателно да се лекувам.“

Как да работим с защитите внимателно
-Забавяне и стабилизация. Терапията не е състезание. Без вътрешна опора е опасно да се влиза в травма. Затова първо се учим да издържаме, да дишаме, да възстановим контрол.

-Наблюдение без осъждане. „Забелязвам, че ми е трудно да говоря за майка си. Защо така?“ е по-полезно от „Пак бягам, колко съм слаб...“

-Сътрудничество с терапевта. Един добър терапевт няма да „разбива“ защитите, а ще предложи мек подход — чрез емпатия, метафори, рисунки, телесна работа или EMDR.

-Доверие в темпото. Психиката се отваря само когато се чувства в безопасност. Понякога това отнема време — и това е напълно нормално.

В заключение
Защитите не са врагове. Те показват, че някога е било прекалено болезнено.
И ако днес вече сте тръгнали по пътя към себе си — вашата психика вече прави крачка.
Останалото е въпрос на време, подкрепа и внимателна работа.

Ако усещате, че някои теми са прекалено трудни — може би точно там живее старата болка.
А заедно с нея — и силата, която чака да се върне у вас.

#психология #емоционалноздраве
#психотерапия #самопомощ
#личностноразвитие #психологическизащити #механизминазащита #емоционалнаболка
#вътрешнасила #травма #психикарезилиентност
#работасъссебеси #осъзнатживот #грижазасебеси
#смелосттадасебеш

24/07/2025

Защо толкова силно искаме справедливост — и какво ни казва това за психиката

„Това не е честно!“ — познато чувство?
Когато някой получи нещо незаслужено, наруши правилата, престъпи договорките или причини болка, вътре в нас може да избухне силна емоция — като тревога, гняв и безсилие наведнъж. Стремим се да възстановим справедливостта, сякаш от това зависи нещо много важно. И всъщност — така е. Това усещане е много по-дълбоко, отколкото изглежда.

Нека разгледаме откъде идва тази жажда за справедливост и какво разкрива тя от психологическа гледна точка.

⚖️ Справедливостта като опит за възстановяване на контрол

В желанието си да „възстановим справедливостта“ често е скрит опитът от загуба — на контрол, сигурност, право на глас. Особено ако в детството сме се сблъсквали с:

* неравно отношение („единият беше наказан, а на другия му беше позволено всичко“);
* игнориране на чувствата ни („не плачи, сам си си виновен“);
* несправедливи обвинения или наказания;
* ситуации, в които възрастните не поемаха отговорност, а детето оставаше с болката и усещането: „Това не е честно.“

За детската психика несправедливостта не е просто обида. Тя е заплаха за сигурността. Оставя следа — и в зряла възраст често несъзнателно „търсим справедливост“, за да си върнем опората и усещането за стойност.

👧 Вътрешното дете и незавършените гещалти

Желанието да възстановим справедливост е често гласът на вътрешното дете, което не е получило признание и защита. То все още чака някой да дойде и да каже:

„Ти беше прав. Постъпиха с теб несправедливо. Сега си в безопасност.“

Но животът не винаги предлага такъв развой.
И ако травмата не е преживяна, ние започваме да се борим за справедливост навсякъде — в отношенията, на работа, в интернет. Това се превръща в опит да догоним нещо, което не се е случило навреме.

🧨 Кога жаждата за справедливост започва да вреди

Проблемът е, че постоянният стремеж да бъдем арбитри — изтощава.
Преживяваме, когато някой постъпи „неправилно“. Губим енергия, опитвайки се да докажем правотата си. В отношенията възникват конфликти:

* „Защо аз винаги трябва да съм добрият, а на другите им се разминава?“
* „Не мога да простя, докато той не разбере колко ме нарани!“

Такъв подход не води до вътрешен мир, защото реалната нужда не е просто „да има справедливост“, а да бъде излекувана старата болка. Целите се подменят.

🔄 Как да започнем да излизаме от този кръг

* Попитай се: „Кога за първи път почувствах, че се отнасят несправедливо към мен?“
Много често отговорът се крие в ранния житейски опит.

* Признай емоциите си, без да ги потискаш — гняв, обида, безсилие. Те не са слабост, а сигнали.

* Обърни се към вътрешното си дете:
Кажи му като възрастния, който тогава е липсвал:
„Виждам, че ти е било трудно. Сега съм тук и мога да те защитя.“

* Промени фокуса:
Вместо да се опитваш да контролираш другите — върни си влиянието върху собствения си живот.
Не винаги можем да променим хората, но можем да се научим да подкрепяме себе си.

* Психотерапията е надежден начин да преживеем травмата, вместо да заседнем в борбата.
EMDR, КПТ, арт-терапия и телесни подходи помагат да се пренапишат дълбоките реакции.

✨ Вместо заключение

Стремежът към справедливост не е порок.
Той е следа от болка, която иска да бъде призната.

Когато спрем да бъдем съдии на света и станем съюзници на себе си — тогава идва истинският вътрешен покой.
И в този покой вече не ти се иска да доказваш.
Иска ти се да живееш.

23/07/2025

Тест: Има ли в живота ти следи от непреживяна травма?

Понякога не осъзнаваме, че травматичният опит все още влияе на нас.
Този тест не е диагноза, а нежно огледало. Той ще ти помогне да забележиш сигналите, които психиката подава, ако в нея е останал незавършен гещалт на болка.

📝 Инструкция:
Отбележи за себе си колко често забелязваш следното:

💬 Емоции и реакции
☐ Често изпитвам вина, дори когато не съм направил/а нищо лошо.
☐ Обземат ме тревога или страх без ясна причина.
☐ Реагирам прекалено остро на критика, тон или поглед.
☐ Трудно ми е да се доверявам на хората.
☐ Понякога усещам вътрешна празнота или вцепенение.

⚠️ Поведение и взаимоотношения
☐ Често се страхувам да поискам помощ — да не би да ми откажат или да ме осъдят.
☐ Във връзките ми често се повтарят едни и същи болезнени сценарии.
☐ Трудно ми е да поставям или отстоявам лични граници.
☐ Стремя се да контролирам всичко, за да избегна болка.
☐ Избягвам конфликти, дори когато това ми вреди.

🧍‍♀️ Тяло и себеусещане
☐ Често усещам напрежение в тялото, дори когато съм в покой.
☐ Понякога емоциите ми се „изключват“ и се чувствам сякаш не съм в себе си.
☐ Не чувствам, че имам право на радост, почивка, подкрепа.
☐ В ежедневни ситуации се появяват силни реакции от миналото.
☐ Имам усещането, че „нещо не е наред с мен“, но не мога да разбера какво.

🧾 Преброй точките:
0–4 точки: Вероятно психиката ти се е справила с повечето минали преживявания. Възможни са отделни тригери, но те не пречат значително на живота ти.

5–9 точки: В теб има части, които все още реагират на болката от миналото. Нежна терапия може да помогне да ги преживееш и да освободиш задържана енергия.

10 и повече точки: Най-вероятно носиш непреживяна травма, която влияе на чувствата, решенията и връзките ти. Това не е присъда — това е покана към грижа за себе си и търсене на подкрепа.

💬 А сега накъде?
Ако си се разпознал/а — това вече е крачка към теб самия.
С травмата може да се работи. Тя не те определя.
Нежната терапия може да стане началото на нов, устойчив живот.
Без вина. Без срам. С уважение към опита ти.

💌 Ако нещо в теб откликна — не се колебай да потърсиш помощ.
Имаш право да се излекуваш и да бъдеш в безопасност.

22/07/2025

Какво представлява психологическата травма, как възниква — и как да разбереш дали все още влияе на теб

„Ти си мислиш, че всички сме имали тежко детство“,
„Никой не ме е удрял — значи нямам травми“,
„Просто съм прекалено чувствителна…“

Тези често звучащи фрази прикриват непреживянa болка. А именно тя може да влияе на мисленето, поведението, отношенията — дори на здравето ни — с години, дори десетилетия.

❓ Какво е психологическа травма?
Психологическа травма е събитие или период, прекалено интензивен, болезнен или непреживян, с който психиката не е успяла да се справи в момента.

Важно: Травмата не е в самото събитие, а в реакцията на психиката.
Двама души могат да бъдат в сходна ситуация, но само единият да носи следа от нея.
Това зависи от:

-възрастта,
-наличието на подкрепа,
-предишен опит,
-нивото на стрес,
-чувствителността на нервната система.

🔄 Как възниква травмата
Нещо случва — силен шок: крик, заплаха, унижение, насилие или загуба.
Психиката не може да преработи събитието: липсват ресурси (време, подкрепа, сигурност) за израждане на чувства и осмисляне.
Тялото и мозъкът „замразяват“ този опит.

Така се появяват:

-телесно напрежение,
-тревожност и избягване,
-„застиване“ в реакцията (страх, безпомощност, гняв),
-повтарящи се сценарии.

Запускат се автоматични защитни механизми като:

„Ако искам да не бъда изоставена — винаги трябва да се грижа за другите“,
„По-добре мълча, за да не ме наказват“,
„Чувствата са опасни“,
„Не трябва да се доверявам“.

Тези убеждения често оформят личността, макар първоначално да са били просто реакция на стрес.

⚠️ Защо непреживяната травма е важна?
-Повишена тревожност и вътрешен контрол.
Мозъкът остава в режим „трябва всичко да предвидя“, което води до хипернапрежение и страх от промяна.

-Трудности в отношенията
От страх от близост — до зависимост или избягване, до повтарящи се болезнени модели.

-Проблеми със самооценката
Вина, срам, самокритика: „не съм достатъчно добър/а“, страх да искаш или да приемеш.

-Емоционални колебания
От стресирано бездействие до изблици на гняв и паника.

-Телесни симптоми
Хронично напрежение, безсъние, психосоматика, изтощение.

🛠 Как да разбереш дали имаш травма

-Реагираш силно на „незначими“ събития — като на заплаха.
-Често изпитваш срам, вина или желание да се скриеш, без явна причина.
-Повтарящи се модели в живота или отношенията.
-Страх от показване на себе си или истински близки отношения.
-Вътрешно усещане: „нещо не е наред с мен“, „винаги греша“.

🌱 Какво помага, ако се разпознаеш:
Самото осъзнаване е първата крачка към изцелението.

Травмата може да се обработи, защото психиката е пластична.

Полезни подходи:

-Терапия с EMDR, КПТ, арт‑терапия, МАК‑карти или провокативен метод — за мека и дълбока работа с травмата.

-Безопасно пространство без осъждане.

-Връзка с тялото и чувствата — връщане към себе си.

-Признание на болката, а не потискането ѝ — ключ към вътрешното узряване.

🧭 Изходът от травмата води към теб
Това не е „да отменим миналото“.
Това е да се научим да живеем без да се обръщаме назад.
Да се доверяме, да сме в тялото си, в настоящето и в живота.

Ако усещаш, че в живота ти резонира травматичен опит — знай, че не си сама/сам

17/07/2025

Как да спреш да повтаряш един и същ сценарий при отношенията — и да се подготвиш за любов, в която те избират

„Не искам повече да привличам хора, които ме обезценяват, които не ме избират, не ме чуват. Но как да се науча на друго? Как да съм готова за различен тип връзка, ако цял живот е било по друг начин?“
Този въпрос често чувам в терапията. Това е вик към зрелостта, защото ти не просто искаш „да намериш любов“. Искаш да живееш по друг начин.

Защо засядаме в стария сценарий?

В детството научената любов формира вътрешни очаквания:

„Хората ще ме избират, ако съм удобна / силна / търпелива.“

Тези вярвания се затвърждават в подсъзнанието и стават филтър:

* на кого смятаме, че изглеждаме привлекателни,
* в кого искаме да докажем стойността си,
* кого подсъзнателно боим да изгубим.

И макар „с главата да разбираш“, сърцето винаги тегли към познатото.

Изграждането на нов сценарий не е просто за „някой хубав човек“

Това е за изграждане на вътрешна опора:

* самоуважение,
* ясно виждане на собствените граници,
* отказ от предателствата към себе си заради нечие „обичам / не обичам“.

Това е дълбок път — но възможен. Ето откъде започва:

1. Да разбереш, че „искам да бъда обичана“ ≠ „готова съм за любов“

Истинската любов, в която те чуват и избират, изисква **зряла близост**.
Ако вътре все още живее убеждението:

> „Хората ще ме обичат само ако аз...“
> — дори хубави и здравословни отношения ще изглеждат скучни или плашещи.
> Първо нужно е доверие в себе си.

2. Да спреш да се бориш за любов — и да започнеш да я познаваш

Провери себе си:

* Когато ти е спокойно — скучно ли ти е?
* Ако не трябва да се доказваш — губиш ли себе си?
* Ако партньорът те избира без борба — вярваш ли му?

Тези въпроси показват: готова ли си да приемеш любовта, или някъде дремят забрани, страм, страх или навик да се бориш.

- 3. Разреши си да бъдеш в контакт със собствените си чувства

Ядосана ли си? Тъжна? Обидена? Не ти хареса как си поговориха?
Ако първата реакция е да потиснеш, замълчиш, да „не правиш голяма работа“ —
важно е да възстановиш връзката със себе си.

Без контакт със себе си няма истинска близост.
Защото пристъпяш във връзка само с част от себе си — и тя е изтощена.

4. Пренастрои мисленето: от „как да бъда нужна“ към „къде ми е добре“

Основен психотерапевтичен завой:
не „какво да направя, за да се избере?“,
а „какво се случва вътре при мен, когато съм с него?“

Когато избираш себе си — светът престава да бъде бойно поле за чуждата любов.
Започваш да виждаш хора, с които можеш да живееш в истински, равен контакт, където можеш да се опреш, да дишаш и където те не правят по-малка.

5. Преживей старата болка — и пусни миналото

Не става въпрос за „пусни и забрави“.
Става въпрос да видиш онази малка себе си, която навремето се научи:

* да бъде силна, защото никой не ѝ помагаше;
* да бъде тиха, защото я караха;
* да бъде удобна, защото иначе ѝ викаха.

Важно е да установиш контакт с тази част от себе си, да ѝ дадеш признание, топлина, защита — неща, които са липсвали.
И чак тогава зрелата част може да живее по различен начин.

Какво помага на този път?

* Работа с терапевт, особено с техники: EMDR, КПТ, арт-терапия, МАК-карти, провокативен подход — за меко преработване на травматичен опит, трансформиране на вътрешни модели и възстановяване на личен контакт.
* Водене на дневник — за да видиш кога моделът „заслужи любовта“ се включва, и кога си в контакт със себе си.
* Разговор с тялото — где се свиваш? къде усещаш напрежение? къде се предаваш на себе си?
* Подкрепяща среда — поне един човек, с когото можеш да бъдеш без маски.

Можеш да живееш различно

Можеш да бъдеш във връзка, където те **не оценяват**, а те **избират**.
Където можеш да си живa, уязвимa, автентичнa — и именно заради това да бъдеш още повече обичанa.
Където те чуват с полуслово, защото **не предаваш себе си**.

И всичко започва с твоя вътрешен избор.
Ако си уморена от повтарянето — нека заедно започнем пътя към ново начало.

11/07/2025

Острата фаза на бърнаут: когато ресурсите са на нула.

„Нищо не ми се иска. Сутринта започва с умора. Раздразнен съм към всички. Дори почивката не помага.“

Това са думи, които често чувам от хора, преминаващи през острата фаза на бърнаут — състояние, в което тялото казва: „Стоп. Повече не мога.“

Какво представлява острата фаза на бърнаут?
Това не е просто умора, която ще мине с добър сън.

Това е рязък срив на вътрешните ресурси, съпроводен с:

- емоционално и физическо изтощение,

- загуба на мотивация дори към важни задачи,

- усещане за безсмислие и отчуждение,

- нарушения в съня, храненето, концентрацията,

- изблици на раздразнение или апатия.

Мозъкът буквално превключва на режим „оцеляване“. И ако не разпознаем това навреме — последствията могат да бъдат сериозни: от психосоматични заболявания до тежка депресия.

Защо възниква?
✅ Хроничен стрес
✅ Постоянно напрежение без възстановяване
✅ Игнориране на собствените нужди
✅ Високи вътрешни изисквания
✅ Невъзможност за психическа почивка
✅ Липса на признание, подкрепа и смисъл

Бърнаутът не се случва само в работата.
Родителството, грижата за болен близък, емиграцията, трудните взаимоотношения — всичко, в което се влагате изцяло и без възвръщаемост.

📌 Как да разпознаеш, че си в острата фаза?

- Събуждаш се вече изморен.

- Прости задачи те изкарват от равновесие или те разплакват.

- Не усещаш радост от неща, които преди са вдъхновявали.

- Ставаш все по-нетолерантен към хора, звуци, промени.

- Чувстваш се все едно действаш на „автоматичен режим“.

- Тялото изпраща сигнали: главоболие, проблеми с храносмилането, колебания в кръвното налягане, мускулно напрежение.

🛑 Какво е важно да знаеш?

-Това не е слабост.
-Това е прекомерна употреба на ресурсите.
- Не е мързел.
- Това е психофизиологическо изтощение.
- Не се лекува със сила на волята.
- Напротив — усилията могат да задълбочат състоянието.

🔄 Какво да правим в острата фаза?

1. Стоп. Признаване.
Признаването е първата стъпка към възстановяването.
Не „счупих се“, а „изтощен съм“.
Да си позволиш да не се справяш — е акт на вътрешна сила.

2. Минимизиране.
Намали натоварването до минимум.
Не решавай глобални проблеми.
Не започвай нови проекти.
Главното: стабилизация.

3. Физическа почивка + емоционална тишина.
Не само физическа почивка, но и изключване от стимули: социални мрежи, новини, разговори, в които трябва да „държиш фасада“.
Създай си „балон“ от тишина.

4. Базови ресурси.
Сън, вода, храна, тишина, бавни разходки, дишане.
Ресурсите се възстановяват от основата.

5. Психотерапия.
Бърнаутът не е само умора — той е и за смисъл, граници, тревожност, перфекционизъм, самооценка.
Работата с психолог помага не просто да излезеш от състоянието, а да не се върнеш отново в него.

💡 Как работя с бърнаут като терапевт:

- В практиката си използвам методи като:

- EMDR — за преработка на травматични епизоди, свързани с претоварване

- КПТ (когнитивно-поведенческа терапия) — за промяна на мисленето и възстановяване на умения за самопомощ

- Арт-терапия и МАК-карти — за меко изследване на чувства и несъзнавано

- Провокативна терапия — когато е нужен вътрешен тласък и възвръщане на енергия

✅ Самодиагностика:

- Бърнаут или просто умора?

- Отговори с „да“ или „не“ на следните твърдения:

- Чувствам се уморен от самото утро.

- Преди изпитвах радост, а сега всичко ми е безразлично.

- Ставам все по-раздразнителен/на.

-Трудно ми е да се концентрирам.

- Продължавам „на сила“, но почти нямам сили.

- Дори почивката не носи облекчение.

- Появяват се телесни симптоми без ясна причина.

-Все по-често си мисля: „Няма да издържа повече.“

👉 Ако имаш 5 или повече „да“, време е да забавиш темпото и да потърсиш помощ.

📍 Запомни:
Бърнаутът не е слабост, а сигнал.
Ресурсите не са безкрайни.
Ти си по-важен от всички задачи.

Ако искаш да подкрепиш себе си и да се върнеш към живота с интерес — пиши ми. Заедно ще намерим пътя към възстановяването.

#стрес #тревожност #безсъние

Психология с Анна Малиновская

13/08/2025

10/08/2025

05/08/2025

03/08/2025

28/07/2025

24/07/2025

23/07/2025

22/07/2025

17/07/2025

11/07/2025

Address

Opening Hours

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Category

Monday	10:00 - 17:00
Tuesday	10:00 - 17:00
Wednesday	12:00 - 19:00
Thursday	10:00 - 17:00
Friday	11:00 - 15:00
Saturday	12:00 - 16:00