Състрадателно изследване (д-р Габор Мате) | Семейни констелации
12/04/2026
Дълго време вярвах, че на света има един тип мъже - емоционално недостъпни. Затова и дълго стоях в такива отношения, потисках нуждата си от емоционална близост или я изразявах по нездравословен начин, вярвах, че ако обичам човека достатъчно или съм достатъчно търпелива, или ако намеря вълшебните думи, той ще ме разбере.
Не сработваше и доста ме болеше от това, защото вярвах, че причината човекът до мен да се затваря емоционално е в мен самата (товя вярване има корени в детството, когато полагах много усилия отношението ми с емоционално и физически отсъстващите ми родители да сработи).
Преди 5-6 години започнах да работя със себе си и да се грижа за нуждите си. Тогава все още в терапията получавах послания като: "Партньорът ни не е отговорен за нашите емоционални нужди" или че това е "твърде много и натоварва връзката", когато изразявах пред терапевта си нуждата си от свързване и комуникация в отношенията си. Започнах да се съмнявам във валидността на нуждите си, което ме доведе до период на депресия и значително емоционално объркване. Започнах да вярвам, че нещо не е наред с мен, щом очаквам редовна комуникация или повече емоционална близост от човека до мен.
В крайна сметка заявих нуждите си и не получих отговора, от който се нуждаех, затова реших да прекратя връзката.
Реших, че ще посветя време на това да бъда сама и да работя над себе си, за да мога да срещна човек, който не се страхува от близост.
Миналото лято срещнах човек, пред когото не се срамувах да изразя нуждите си, но той или не можеше да ги посрещне, или ги посрещаше непоследователно. Няколко месеца бях в състояние на мъгла - с много тежка енергия, трудно ставах от леглото. Сега разбирам, че нервната ми система е била в режим на оцеляване. Беше ми трудно да си тръгна, защото се чувствах привързана. Вярвах, че ако съм уязвима и открито заявавам нуждите си, тази връзка ще сработи. Уви, реалността ми показваше друго. Накрая намерих сили да си тръгна.
Тогава, в пика на тъгата, някой ми препоръча книгата "Привързани". Тази книга промени нагласата ми за връзка. Буквално. Потвърди, че съществува това, което винаги съм вярвала, че е възможно в една връзка - емоционална близост, в която на уязвимостта не се гледа като на атака, а като на начин за задълбочаване на доверието и връзката. В която нуждата от близост води не до отдръпване, а до още по-голяма близост. В която нуждите ми от емоционално свързване, от отклик, от уважение и от поправка, когато има конфликт, са напълно валидни. В която емоционалната зависимост от партньора не се осъжда като слабост (тук слагам една скоба, защото искам да разгранича начина, по който изразяваме чувства и нужди и дали го формулираме като молба, на което другият има свободата да откаже, или като натиск към партньора). Това беше изцяло в унисон с моите вярвания за здравословна, подхранваща връзка.
Най-важното: тази книга ми даде посланието, че ако другият човек е с избягващ тип привързаност, това няма нищо общо с мен, а с неговия капацитет за свързване и колкото и усилия да полагам, този човек трудно би могъл да посрещне тези нужди. Това ми помогна да започна да разпознавам тези модели и да си тръгвам в момента, в който виждах, че това не отговаря на нуждите ми.
Така постепенно започнах да срещам друг тип мъже. Мъже, които умеят да изслушат, без да осъждат, без да се втурват да ме поправят или да ми дават съвети. Мъже, които се интересуват от вътрешния ми свят. Мъже, които могат да говорят за чувства и могат да поправят, ако дам обратна връзка за дискомфорт от дадено поведение. Мъже, които могат да валидират чувства и преживявания (това последното беше наистина изненада за мен). Нервната ми система най-накрая можеше да се отпусне, защото в такива отношения, дори и приятелски, аз се чувствам видяна, приета и посрещната и вярата ми, че дълбочината или нуждите ми са твърде много за другия, постепенно се ъпдейтва. В момента имам двама такива приятели и се чувствам обнадеждена, че емоционално наличните мъже не са еднорози.
Джими от Jimmy on relationships (https://www.facebook.com/profile.php?id=100088910286172) говори за 4 нужди в една здравословна връзка: от емоционален отклик, от уважение (уважение към границите включително), от поправка и от валидиране (acknowledgement). Последното, както аз си го превеждам, ознaчава, че ако някой от партньорите нарани другия, освен "Извинявай" има нужда да признае преживяването на другия човек, например "Виждам, че това, което направих, те нарани".
Пиша този пост навръх Великден с надежда и с насърчение да изразявате нуждите си и ако не са посрещнати по начина, по който ви удовлетворява последователно, да помислите дали това наистина е подходящият за вас човек. Цената на една връзка, в която само единият полага усилия за емоционална близост, е често собственото ни физическо здраве.
Ако имате затруднения с това да изразявате себе си, защото се страхувате от отхвърляне, или вярвате, че нуждите ви ще натоварят другия човек, може да се свържете с мен, за да изследваме заедно корените на страховете ви.
