Даниел Чутров - Психолог, Психотерапевт, Спортен Психолог

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • Даниел Чутров - Психолог, Психотерапевт, Спортен Психолог

Даниел Чутров - Психолог, Психотерапевт, Спортен Психолог Психолог, Психотерапевт, Спортен Психолог

Преживелищна психотерапия – едно преживяване дава повече от хиляди думи Пример от сесия наскоро, при която с клиентка ди...
06/05/2026

Преживелищна психотерапия – едно преживяване дава повече от хиляди думи

Пример от сесия наскоро, при която с клиентка дискутирахме ситуация с близък човек и желанието ѝ да се намеси и да помогне без това да е искано, нито позволявано от другия.
Поговорихме надълго и нашироко как не е редно да поема товарът на другия (особено когато не е поискано) и че това е изземване на съдбата; как ръчкането да помага става насилие; как отговорността не е нейна, нито вината за ситуацията; как няма право да се меси без да ѝ бъде позволено (то и не е възможно в конкретния случай, но все пак желанието беше там) и прочие неща.

И въпреки това нямаше никакъв ефект. Затова на следващата сесия работихме преживелищно – с богатия набор от опити, упражнения и практики, който съм събрал през годините и минахме през всички чувства и освобождаването им едно по едно преживелищно: изкарване на гнева; пускане на вината; хипнотично реструктуриране на чувствата на срам, унижение и предателство (които бяха доста ирационални и повърхностни за разлика от дълбоките такива датиращи още от детството, които са много устойчиви и отнемат многократно минаване, за да се освободи/ги промени човек).

И след това направихме един на пръв поглед елементарен опит – метафорично, поведенческо разиграване на ситуацията – аз взех купчина книги и ги носих, а тя се опитваше да ги вземе от мен и да ги носи вместо мен, но аз не ги давах и повтарях, че са си мои и няма да ѝ дам да поеме товарът. После си разменихме ролите, за да почувства и другата страна.
Този уж малък опит отключи в нея различно преживяване и осъзнаване за ситуацията и разбирането колко неподходящ е импулсът/желанието и поведението ѝ. Това отне по-малко от 6-7 минути и беше по-силно и ефективно от 40-те минути говорене по темата миналата сесия с цялото когнитивно реструктуриране на света. Вероятно и частта преди това с освобождаването на негативните чувства и/или промяната им също имаше роля, но по промяната в погледа и изражението ѝ се е усети, че този малък опит беше помогнал да стане вътрешно превключване/пренареждане по отношение на тази ситуация. Две седмици по-късно тази тема въобще не е актуална за нея, не я тормози, рядко се замисля и няма същият импулс да се намесва.

Описаното е чудесен пример как преживелищността е мощен фактор за ефективността на терапевтичния процес, а често се пропуска и пренебрегва за сметка на вербалната/когнитивна част.

*Разбира се – става дума за ситуация от зрелия живот, а не хронични, устойчиви, универсални модели от ранното детство, които са били затвърждавани десетилетия, но все пак тази ситуация и периодичното желание/импулс и действие да се меси я тормозеше от години като често е довеждала до отдалечаване и влошаване в отношенията с дадения човек.
**Когато говорим за дълбоки модели на преживяване/вярване/чувстване/мислене, то тогава е нужно трансформирането им да се минава десетки пъти (а понякога дори и стотици пъти), за да се случи това вътрешно пренареждане и трайно установяване на нов различен модел, който да преобладава в ежедневието.

01/05/2026

Обожавам да гледам невероятни и уж невъзможни неща.
Независимо дали става дума за нещо такова като на видеото, за човек избягал ултрамаратон 240км, работата на терапевт с десетилетна практика или виртуозно изпълнение на музикален инструмент.

"Достатъчно развитите умения/технологии са неразличими от магия".
Майсторството във всяки аспект е вдъхновяващо и мотивиращо - как с постоянство, сърце, пот, кръв, сълзи - човек може да усъвършенства дадена способност дотолкова, че да изглежда като магия.

Разбира се не всеки може да достигне такова майсторство и няма нужда - важно е да се приемаме и като несъвършени същества. Но имайки това приемане - стремежът към повече/по-добро спира да бъде тормоз и изнасилване от позиция на недостатъчност и липса, а става процес по реализиране на потенциала от любов и вдъхновение.

Голямо удоволствие е човек да има възможност да наблюдава такива "чудеса".

Ролеви взаимодействия във връзките – здравословни и нездравословни моделиКогато двама (или повече) души влязат в контакт...
26/04/2026

Ролеви взаимодействия във връзките – здравословни и нездравословни модели

Когато двама (или повече) души влязат в контакт, възниква фундаментален въпрос – как да се държат един спрямо друг? Всяко поведение е свързано с позиция, отношение, очакване, желание, нагласа и нещо трябва да навигира взаимодействията ни. Ролята е начинът, по който организираме поведението си спрямо другия, което пък е плод на отношението ни, нагласата ни към него/нея и взаимоотношението изобщо, а също и на нашите съзнавани и несъзнавани цели, желания и очаквания. Следователно ролевите взаимодействия са неизбежни, защото всяка връзка има нужда от структура, която да организира поведението, емоциите и очакванията.

Ролите често имат защитна функция, регулираща емоциите функция, а често и стратегия за задоволяване на нужди.

Ролевите взаимодействия (дори конфликтните) стабилизират връзката – дават стабилна основа, която е предсказуема и на която да стоят отношенията.

Ролевите взаимодействия са естествен механизъм за структуриране на взаимодействието, намаляване на сложността, регулиране на емоциите, задоволяване на нуждите, регулиране на близостта, разпределение на властта, защитни стратегии, опит за получаване на сигурност – чрез възпроизвеждане на познати несъзнавани модели.

В статията в коментари ще прочетете още за:
- за често срещани, но рядко описвани нездравословни ролеви сценарии в отношенията
- примерните цикли на ролеви взаимодействия в тях;
- здравословни ролеви взаимодействия и модели в отношенията;

Подкаст Автентичност на тема партньорски отношения с мен (линк в коментарите)Съдържа: - проблемите в комуникацията като ...
29/03/2026

Подкаст Автентичност на тема партньорски отношения с мен (линк в коментарите)

Съдържа:
- проблемите в комуникацията като симптом/повърхностен проблем с по-дълбока подлежаща причина;

- различността на другия като предизвикателство и заплаха;

- нарцистичност, здраво его и крехко/болно его;

- основни вътрешни и външни конфликти във взаимоотношенията;

- модерен вариант на теорията на привързаността;

- различни нездравословни семейни модели и динамики;

- основни съдържателни сфери, които са източник на конфликти във връзките;

- многопластовостта на интимните отношения;

- неспособността за толериране на собствени чувства като основа за нетолерирането им в партньора;

- използването на любопитството като начин за опознаване на другия, на себе си и градивно преминаване през различията и конфликтите;

11/03/2026

„Вече не мразя себе си и живота си и все повече ми харесва да съм си аз“ – споделяне от практиката с позволението на човека

Момиче в ранните 20 години, което преди 4г. дойде при мен по препоръка и тогава работихме редовно (ежеседмично) около 4-5 месеца, а след това разредихме сесиите на 2-3-4 седмици по една за още няколко месеца.

Имаше история на токсична семейна среда, изпълнена с физическо и емоционално насилие, както и после подигравки от връстници относно излишни килограми, които ѝ бяха повлияли, така че да възприема себе си негативно (да не се харесва, да не може да почувства удовлетворение от себе си и постигнатото), да е недоверчива към хората и света и да се самоизолира, да преживява силна липса на любов и самота, да се чувства нещастна, свръхкритичност и емоционално самонараняване/смачкване, вина, страхове от слабост, безпомощност, провал, незначителност, изоставяне; комплекси относно външния вид; неспособност за поставяне на граници и други свързани теми.

От там неадаптивните механизми за справяне бяха основно по две линии – работохолизъм (да постигам още и още, да успявам още и още, за да достигна удовлетворение, което някак си все ми избягва), което води до изтощение/бърнаут и емоционално хранене, което пък води до много излишни килограми и здравословни проблеми.

Тогава преди 4 години поработихме няколко месеца и в течение на тях тя премина през много от болезнените случки в семейството и ги преработи (постигане на различно разбиране, чувстване и преживяване спрямо случилото се); промяна на виждането на себе си и отношението към себе си в посока на любов и подкрепа; от там различни поведения и навици в ежедневието; развиване на повече дисциплина, но идваща от любовта, както и поставяне на граници навън спрямо други хора; дистанциране от нездравословната семейна среда и заживяване самостоятелно.
Помня, че вследствие на тези неща за кратко време (2-3 месеца) свали около 20кг.

Сега около 4г. по-късно – дойде пак за няколко сесии покрай друг личен казус – с мъж, с който са били и са в неясни/неопределени отношения (situationship) и се чувства свързана с него и неспособна да се откъсне от него и отношенията.
Попитах я как е бил живота последните години, в които не сме се виждали и тя каза, че е супер и че „вече не мразя себе си и живота си и с годините все повече ми харесва да съм си аз“, с голяма увереност е сменила няколко работи.

За текущия ѝ проблем – описваше усещането като „за кармична връзка, но че знам, че не е добре за мен, но не мога да се откъсна“. И тази неспособност да продължи напред, въпреки усилията си продължаваше над 6 месеца и затова беше решила отново да ме посети.
3 сесии по-късно „кармичната свързаност“ вече не съществува, тя се е откъснала емоционално и се чувства свободна, а след известно време и ще бъде готова за нещо ново и различно в интимните отношения. Правихме различни „странни“ опити/упражнения и практики, които ми хрумваха като на моменти тя дори се шегуваше за нещата, които правим, но ето че ефект имаше.
Разбрахме се да се видим още 1-2 пъти „за всеки случай“ и ако е добре – следващият път да е пак след години, ако пак има нужда.

Това е целта на терапията – разрешаване на проблеми/конфликти, преработка на травми, промяна на модели и после живеене свободно, спокойно, смислено. До появата на следващите бариери, ограничения, с които човек опитва да се справи, но ако дълго време не успява – пак да потърси асистиране, да ги преодолее и отново да си живее живота.

05/03/2026

КОЛКОТО Е НУЖНО!
Колко специалиста е нужно да посетите, докато не получите качествена услуга – компетентност, грижа, адекватност, внимание и насочване или подпомагане в преодоляването на проблема? КОЛКОТО Е НУЖНО!

В моя личен опит с възрастен роднина с възпален нерв – отне посещения при 5 различни невролога (част от които с препоръки; някои на частна практика, а други с направления), докато стигнем до достатъчно компетентен и адекватен, при което след това проблемът се реши за около 2 седмици, а преди това се точеше над 4 месеца…
При това разрешаването на симптоматиката се случи по най-щадящият и здравословен възможен начин на фона на много по-„груби“, тежки и рискови за организма подходи преди това…
И това беше следствие на отказа от примиряване с липсата на ефект и липсата на достатъчно внимание, компетентен подход и намиране на алтернативни опции за възстановяване (поне конкретно в този случай, защото е възможно в други случай да се е подхождало и с повече внимание и компетентност).

И последният невролог – този, който подходи с много внимание и беше достатъчно компетентен – също беше с препоръка, но и някои от предишните, които не подходиха с внимание и задълбочено/обстойно – също бяха с препоръка.
Така че: Препоръките гаранция ли са? – НЕ, но са по-добри от сляпата проба-грешка.
Обстойния личен подбор гаранция ли е? – НЕ, но е по-добре от сляпата проба-грешка.

Личните проучвания имат ли значение? – в единият случай след обстойно проучване от наша страна – предложихме идеи за медикаментозно лечение (различни от предишните опити), с които специалиста се съгласи, но отново нямаше ефект, а след това тотално абдикира и препоръча само билкови неща...
От друга страна – последния невролог обясни обстойно защо не харесва използването на съответната комбинация, какъв е бил проблемът с предишните подходи и обясни своята идея за прогресивно ескалираща терапия започвайки от най-естественото и щадящото (физиотерапия) без медикаменти и при липса на ефект – постепенно включване на медикаменти по точно определен, щадящ и ефективен начин.

Най-важният извод от тези перипетии е, че ако даден специалист не може да ви е (достатъчно) полезен и особено когато в подходящия за ситуацията/състоянието/проблема времеви диапазон няма ефект/полза – не губете време и ресурси напразно, не толерирайте това и потърсете друг специалист и подход.
Там някъде има компетентен, способен специалист, който би ви отделил внимание и грижа и може да ви помогне с вашия проблем – просто е нужно да го намерите.
Има подход, който да проработи, но е нужно да го откриете!

04/03/2026

Защо да третираш времето и активността си онлайн като вреден навик?

Интернет платформите са проектирани да максимизират ангажираността (максимално улавяне и задържане на вниманието). За целта те експлоатират човешките уязвимости – интерес към новост и склонност към търсенето ѝ, социално одобрение и социално сравнение, сексуални стимули, променлив график с периодично възнаграждение, специфична архитектура на средата, геймификация и други подобни методи, които ще разгледам подробно отделно.
Следствието от реализирането на тази цел е вреда за психичното и физическото здраве.

За едни „жертви“ този плен на максимизиране се проявява като компулсивно скролване и гледане на видеа, за други – като игри, за трети – порнография, за четвърти – хазарт, за пети – като импулсивно или компулсивно пазаруване; за шести – като безкрайно потребление на съдържание. Виртуалната среда дава безкраен, лесен, винаги достъпен вход към индивидуалното ни слабо място, а алгоритмите са програмирани да надушват това, което ни „закача“ и да ни хвърлят силни кукички, тоест на практика – да експлоатират, усилват и монетизират нашите слабости.

Следователно освен, че губим най-ценното си – жизненото си време, то също така онлайн активността (може и много често) функционира по същата логика като всяка поведенческа зависимост: краткосрочно облекчение или удоволствие срещу дългосрочно отслабване на способността за саморегулацията, контрол и реализиране на полезни цели, действия, навици. Постепенно се измества прага на възбуда и се променя силата на въздействие на стимулите в посока нужда от все повече стимулация (свръхстимулация). Ефектът от това е, че реалният живот със своята по-бавна динамика, по-слаби стимули и по-високи изисквания за усилия – започва да изглежда недостатъчно стимулиращ, безинтересен, недостатъчно значим, прекалено труден и прочие. Накратко – губим уменията си за справяне в реалния живот и ставаме все по-неспособни да регулираме вниманието, мотивацията, телесните си процеси, действията си, тоест губим човешките си умения и присъствие за сметка на по-първичните/животинските.

Виртуалното пространство се представя като място на безгранични възможности, което донякъде е така, но едновременно с това през призмата на невронауката и психологията – може да се каже, че то функционира повече като среда, създадена да култивира поведения, от които трудно се откъсваме и навици, които в дългосрочен план ни вредят и трудно се променят.
Неслучайно диспропорционалното място в интернет заемат точно определени индустрии – най-вече порнографията и хазартът. Все сфери, които освен, че не изкарват най-доброто у човека – също така са свръхстимулиращи и обичайните, ежедневно значими не могат да се мерят с тях.

Общото между преобладаващата част от интернет платформите (особено безплатните) е, че те са оптимизирани за максимално задържане на вниманието, стимулиране на импулсивно поведение и експлоатация на уязвимости в човешката психика и невробиология. Съответно техният ефект е, че не само не подпомагат реалното развитие, автономия или благополучие на хората, а напротив – често ни плъзгат по пързалката на зависимостта, нормализирайки поведение, което води до загуба на време, енергия, пари, смисъл.

Следователно е изключително погрешно онлайн времето и активността ни да се третира като безобидна част от ежедневието. Нужно е те да се третират като потенциално вреден навик, който изисква съзнателна регулация. Все повече се създават не само продукти, а цели (еко)системи, в които вниманието ни да бъде успано и да потъва, а жизненото ни време и енергия да изтичат. Затова е необходимо менажиране на онлайн активността и времето прекарано в интернет.

Мозъкът не остава неутрален към средата, в която пребивава – той бива оформен от средата и се адаптира спрямо нея. При повтарящо се излагане на бързи стимули, непрекъснат поток от новост, известия, кратки видеа и алгоритмично подбрано съдържание – се формират атракторни състояния на нервната система (устойчиви/равновесни състояния на хиперактивация, повишено търсене на стимулация и намалена толерантност към скука, неспособност за дълготрайна концентрация и мотивация). В резултат вниманието се фрагментира/дисрегулира, способността за продължителен фокус намалява, както и силата на волята, устойчивостта на нервната система, мотивацията и много други важни способности. И това не е страничен ефект – това е невробиологична адаптация към тази среда, стимулите и случващото се в нея – такива, които чрез експлоатиране на слабостите създават зависимости. Всичко това важи с още по-голяма сила за младите и подрастващите – колкото по-млад е човек – толкова по-голям риск има от развиване на негативни ефекти и съответно повече нужда от протекция има от тези процеси.

Интернет технологиите са мощен поведенчески модулатор и при липса на разбиране, осъзнатост, граници и протекции (под формата на ограничения и структурирана употреба) – могат да пренастроят мозъка по начини, които не сме избрали съзнателно при това без изобщо да разберем, докато не стане твърдо късно и ефектът е огромен.
Като всеки инструмент – и технологиите могат да бъдат в полза и служба на човека, но могат да бъдат и инструмент за експлоатация, при което човекът става просто ресурс/средство.

Въпросът вече не е дали използваме интернет, технологии и устройства – а как, колко, кога, защо ги използваме и дали те не използват нас?

26/02/2026

Премахване на възможността за скърбене и продължаване напред

Продължение на вчерашния пост за все по-намаляващите способности на хората – ето един модерен такъв пример със следния създаден продукт – изкуствен интелект, който бива подхранен с информация за починал човек (минали чатове, видеа, разговори, разкази и т.н.), при което алгоритъма създава интерактивен аватар на умрелия. След това успешно симулира починал човек (и наистина се доближава до него/нея) и общува с реалния жив човек сякаш е починалият – не само чрез текст, но и чрез гласа на починалия, а също и чрез визуален аватар (а в бъдеще може би дори и повече – например холограма, виртуална реалност или дори истински робот изглеждащ като починалият човек).
По този начин клиента на съответната компания за ИИ – може да „избегне“ да минава през процеса на скръб/загуба и завинаги да запази общуването с починалия човек чрез неговия дигитален двойник (на цена от еди колко си евро)…
Вече има множество компании с такъв продукт. За всеки, който е гледал сериалът Black Mirror – тази идея не е новост – имаше епизод с такава концепция още преди 12-13 години.

Според мен това би попречило със сигурност преминаване през процеса на скръб/загуба.
И по темата с намаляващите способности от вчера – ето, този пример сега – както:
- няма нужда да ти е скучно никога повече, защото имаш безкраен океан от стимули на един клик разстояние (но на огромна цена, която никой не ти казва предварително):
- няма нужда да мислиш, помниш, вземаш решения, защото алгоритъмът го прави вместо теб (но на каква цена…?);
така вече няма нужда и да скърбиш, защото можеш завинаги уж да останеш в контакт с починал човек…
Общо взето – вече няма нужда да правиш нищо, което е трудно, неприятно, дискомфортно, скучно, болезнено…

Оставям настрани изобщо цялата тема за хуманност/дехуманизация – дали се губи човешкото в процеса на случването на тези неща (липсата на скръб, скука, трудност и т.н.), то все пак остава един практически въпрос и проблем, чийто отговор никой не казва:
На каква цена е всяко от тези неща? Какво ти отнема (освен дискомфорта), какво ти струва в дългосрочен план? Защото всяко действие/навик – има последствия…

25/02/2026

Защо преди да отговоря на въпроса на клиент – държа първо той/тя да опита да отговори?
И защо хората стават все по-неустойчиви и неспособни?

Технологиите са усилвател за увеличаване на способностите, но въпросът е за какво ги ползваме – кои способности усилваме? И на практика често се усилват избягването на дискомфорт; избягването на усилия; избягването на скуката; отлагането на задачи (прокрастинация); избягването на мисленето, вземането на решения, помненето, разбирането; търсенето на стимулация отвън; краткосрочното удоволствие; и други вредни като например пропагандиране на някаква позиция или идеология, но в случая се съсредоточавам върху личните ефекти върху мотивацията, устойчивостта, креативността и други важни човешки способности.

Което означава, че с времето противоположните на тези неща – отслабват, а това са: способността за полагане на усилия, минаване през трудности и дискомфорт, толериране на фрустрация; уменията за саморегулация; способността за мислене, вземане на решения, разбиране, помнене, креативност и генериране на интересни мисли, идеи, игри или полезни практики; концентрацията; дългосрочната мотивация и други подобни.
Накратко казано – увеличаваме неспособността си и намаляваме способността си…

Каква е връзката на тази тема с това, че в сесиите винаги когато клиент ме пита нещо – първо искам той/тя да се замисли и да се опита да отговори, а след това аз давам своя отговор?
И особено ако ми отговарят рефлексивно/рефлекторно, че не знаят – тогава абсолютно задължително държа да се замислят и да се опитат да отговорят по някакъв начин.
Защо? За да положат усилия, да си „размърдат“ ума и да тренират да го използват. И поне около половината от пътите – всъщност клиентите дават пълно или частично валидни отговори, а в останалото време или са на прав път, но все пак не са стигнали до същината или няма как да се каже отвън, а е нужно те да стигнат до точния отговор на база на вътрешните си усещания, интуиция и резонанс спрямо различните отговори/варианти/хипотези.
(има и друга причина - тя е, за да получа по-добро разбиране за характера и начина на интерпретиране и мислене на човека; дали има склонност да приписва причините за проблемите на себе си или на другите; дали изобщо се е замислял и се замисля за причини и други подобни, но тази точка не е свързана с темата на днешния пост)

Защо да се полагат усилия е важно и полезно? Защото в модерния технологичен свят става все по-лесно да получаваме неща наготово, да избягваме полагането на усилия и трудности, тоест технологиите се ползват системно за намаляване или елиминиране на усилието.
Но какво става тогава? – тогава се упражняваме в това да ставаме все по-неспособни, да търсим все повече комфорта, лесното, лекото и мекото и да избягваме трудното. Накратко казано – вместо да използваме технологиите, за да ставаме по-способни и можещи, то повечето хора ги използват, за да стават по-неспособни и не можещи.

А мозъкът обожава да следва пътят на най-малкото съпротивление/усилие, защото това спестява енергия, която традиционно е скъп ресурс в природата.
И какво става когато това се случва години наред и то още през формиращите години?
Формира се такова атракторно състояние в мозъка (устойчиво, стабилно, дълготрайно състояние) на избягване на усилията и търсене на моментна награда -> намаляване на капацитета на човека -> още по-голямо избягване на усилия и трудности -> още по-голямо намаляване на капацитета – омагьосан кръг, от който все по-трудно се излиза.

Ако те мързи да мислиш – алгоритъма мисли вместо теб и с времето става все по-трудно да мислиш самостоятелно и критично.
Ако бягаш от скуката -> губиш способността да стигнеш до креативни прозрения и идеи.
Ако избягваш трудността – спираш да можеш да правиш трудни неща и губиш психическа устойчивост включително и да учиш, тъй като всяко учене в зряла възраст изисква усилие.

Ако редовно търсиш свръхстимулация – обичайните неща спират да те радват, да са ти приятни, интересни, удоволствени, стимулиращи. Може да се каже, че тренираш мозъка си да си депресиран и апатичен към обичайни/обикновени неща/стимули вместо да преживяваш радост, удоволствие, интерес от тях.
Когато сменяш през 3 минути това, което правиш/гледаш/цъкаш – концентрацията ти се съсипва (и после обясняваш, че имаш ADHD/хиперактивност и дефицит на вниманието – докато всъщност това е тренирано/усъвършенствано състояние, което си усвоил след стотици часове практика. Ако тренираш по 10 часа на ден концентрация – ще си концентриран, а ако тренираш липса на концентрация по 10 часа на ден – ще си разконцентриран. Каквото тренираш и бива възнаграждавано – това ще бъде засилвано, а каквото не бива тренирано и възнаграждавано – ще бъде отслабвано като способност.

Напоследък имам все повече нови или стари клиенти със сходна трудност – обичайни задачи (работа, учене, битовизми и т.н.) се превръщат за тях в особено трудни, предизвикателни, бавни, скучни, нежелани. Това е следствие от:
- намаления капацитет на нервната система да понася натоварвания и да е устойчива, защото бива тренирана да бъде неустойчива и да не се осъществяват трудни неща;
- хроничната свръхстимулация, чийто ефект е, че всичко обикновено става скучно, безинтересно, безцветно;
- „изпържената“ нервна система от ефекта на тези онлайн активности, която често е в някаква степен на режим на бърнаут, което пък от своя страна предшества депресивното състояние;

Въпросът е как се използват технологиите – дали за увеличаване на капацитета и способностите или за намаляването им…
И отговорността за това е лична за всеки, а последствията са драматични. Ако вие не се погрижите да се защитите от опасностите – никой друг няма да го направи, а напротив – с големи шепи ще капитализира печалби на ваш гръб…

Женска и мъжка сексуалност – развитие, пикове и спадовекогато има липса на съвпадение в сексуалното желание или способно...
24/02/2026

Женска и мъжка сексуалност – развитие, пикове и спадове

когато има липса на съвпадение в сексуалното желание или способности – проблемът често се приписва на проблеми във връзката, липса на привличане, липса на комуникация, характера на човека и какви ли не други причини, а рядко се задава по-простият въпрос: възможно ли е биологията на двата пола да работи по различен начин и да има различна траектория на развитие? Очевидният отговор е – ДА!

Ще разберете траекториите на развитие, пикове и спад на сексуалността при мъжете и жените по линия на два компонента - сексуалното желание и сексуалните способности.
За да може всеки от представителите и на единия и на другия пол да познават по-добре както собственото си тяло и промените в него с течение на различните развитийни етапи, така и тези на другия пол.

Цялата статия в коментари

19/02/2026

Генерирана експертиза – наличието на изкуствен интелект и новите проблеми в някои от професиите свързани с услуги

Продължение на предишния пост, в който описвам, че напоследък все повече прави впечатление, че постове и статии (или голяма част от тях) на психолози и психотерапевти са генерирани от големи езикови модели/изкуствен интелект, което разбира се не бива обявявано и според мен създава етични проблеми, а потенциално и други вреди. Защо?

Според мен е окей да ползваш ИИ за маркетинг на продукти (сапун, банков продукт, развлечение, програмен код) – там няма етични проблеми стига рекламата да отговаря на истината и продуктът да върши работа.
Но при услугите на специалисти – психолозите и психотерапевтите, както и при други подобни професии ( адвокати, лекари, фризьори, майстори и други) – за мен там нещата стоят по друг начин и има потенциални проблеми, ако човекът използва преобладаващо съдържание генерирано с изкуствен интелект за рекламиране на своите компетенции, разбиране, способности, качества и присъствие, защото всъщност това, което показва (в случая с психотерапията това разбиране), а от там и евентуално действие спрямо него може би не е достъпно на за този специалист (не е по силите му/ѝ), но се „рекламира“ сякаш е…

И когато отидете на сесия при този специалист – как ще ви обясни това, което имате нужда да разберете (ако изобщо го разбира изначално, което също не е гарантирано, но съм щедър – да кажем, че специалиста има някакво разбиране, но не е отлично)?

Дори и да го е научил и да ви го обясни добре – как ще ви преведе по пътя за справяне като няма дълбоко лично разбиране и преживяване за казуса/проблема?
Защото да се е подготвил предварително и да има добро разбиране за казуса, но цяла отделна тема е самото справяне/преработка – там също е нужна допълнителна вещина, защото често идват клиенти, които преди това са били при други специалисти и имат разбиране за проблема/казуса и причините за него, но не са стигнали до съществен прогрес в преодоляването му, тоест това е донякъде отделно умение.

А как ще импровизира по време на сесиите, което неизбежно се налага, тъй като не можеш да планираш и една терапевтична сесия по определен алгоритъм?
Често ми се случва:
- частично да съм планирал сесия или определен опит/практика в нея ИЛИ директно в конкретната сесия да ми дойде идея, но в течение на правенето да е нужно динамично да променям плана, защото се поема по различно разклонение и излизат други индивидуални неща или защото планираното просто не може да се осъществи на този етап.
Случвало се е планиран опит/упражнение/практика да се отлагат седмици, докато дойде моментът, в който е подходящото време.
Миналата седмица с един клиент ми се случи 3 пъти в рамките на една сесия да се налага да сменяме посоката спрямо предишната идея/план (понякога се случва веднъж на сесия, по-рядко – два пъти, но има и такива сесии). Как специалист разчитащ на ИИ да мисли вместо него ще го направи?

Метафорично може да се каже, че еквивалента на всичко това не е само преглед при доктор, а операция при доктор, защото в същината си терапевтичната работа е „опериране“ върху преживяванията, психоемоционалните модели, травми, вярвания, емоционалната окраска на спомените – там няма да присъства изкуственият интелект, а ще бъде той/тя и какво ще стане тогава…?

Всъщност аз бих искал повечето професионалисти, чийто услуги ползвам или бих ползвал - да използват изкуствен интелект. Но да го ползват като допълнителен инструмент/помощник, а не като пълен заместител за тяхната работа, компетенции, разбиране и дейност.
Аз също ползвам ИИ за проучване, учене, намиране на информация за допълване на пропуски и редакция, защото текущо е доста добър – до преди една година изключително често се налагаше да го коригирам, допълвам, посочвам пропуски („да си го дообучавам“), докато сега това се случва по-рядко.
Но не го ползвам за рекламиране на услугите ми и писане на материали, защото според мен не е окей…

А текущо това често се прави и то обикновено е скрито/тайно и има подвеждащ елемент – не се казва, че тази статия или пост е генерирана с ИИ; че това видео е генерирано с ИИ; че информацията в това обучение е генерирана от ИИ; че тази книга е написана с ИИ и прочие, а се продава като нещо съвсем друго от това, което е. Разбира се – няма проблем да се правят неща генерирани с ИИ, но въпросът е да има някаква прозрачност и да не се подвежда. Защото дори се правят такива курсове – как чрез ИИ да автоматизираш целия процес по създаване, рекламиране и да продаване на хората някакви неща генерирани от ИИ (без това да е обявено по никакъв начин)…

Разбира се – това, че нещо е направено от езиков модел не значи, че не е качествено или стойностно – напротив – би могло да бъде много добро, но поне да се каже, а не да изглежда, че е направено от човека Х, докато всъщност не е, защото по този начин хората могат да бъдат заблудени за компетентността на специалиста, което е подвеждащо…

Пишейки този пост се замислих, че това важи не само за висококвалифицираните специалисти и услуги, а и за всякакви работещи хора предоставящи услуги – представете си, че някоя фризьорка генерира изображения с невероятни прически генерирани с изкуствен интелект и все ще има хора, които ще се подведат, че това е реално, направено от нея и да използват услугите ѝ (даже няма нужда да лъже експлицитно, че тя ги е правила – може само да ги публикува и някои хора ще се подведат).
Друг пример – майстор, който показва уж завършени проекти, докато всъщност са изображения или дори клипове генерирани с изкуствен интелект и отново – хората биват подведени за неговите умения, способности, квалификации, начин на работа и т.н., докато всъщност реалността може да е съвсем различна и когато го наемат - да си "остави ръцете" в дома им… Затова за мен тези неща не са окей…

ПС: изкуствения интелект помогна за заглавието, тъй като реших, че не усещам добре първоначалното заглавие „Нашествието на ботовете в психологията и психотерапията“ и е твърде крайно и неподходящо, но не можех да измисля нещо, което да ми хареса достатъчно. Затова му изсипах текста и му казах да генерира варианти на заглавие и то генерира 20+ варианта, от които преправих един. Така че големите езикови модели си имат своето място – но като инструмент/допълнение/помощник, а не като същина/есенция поне щом се отнася до професии свързани с услуги (компетенции, умения, експертиза).

Address

Ulica "Triaditsa" 5А
Sofia
1000

Opening Hours

Monday 09:00 - 21:00
Tuesday 09:00 - 21:00
Wednesday 09:00 - 21:00
Thursday 09:00 - 21:00
Friday 09:00 - 21:00
Saturday 09:00 - 21:00
Sunday 09:00 - 21:00

Telephone

+359883331446

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Даниел Чутров - Психолог, Психотерапевт, Спортен Психолог posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Даниел Чутров - Психолог, Психотерапевт, Спортен Психолог:

Share