Vesta Help - Център за психологична подкрепа и логопедична терапия

20/11/2025

Приятели,
🧏‍♀️Днес ще ви представим любимите на децата в Център " Веста Хелп"- Орто пъзели
/и не само на тях☺️/.

🧩КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ОРТО ПЪЗЕЛИТЕ И КАК ПОМАГАТ В ЛОГОПЕДИЧНАТА ТЕРАПИЯТА

Орто пъзелите са модулни повърхности с различни текстури и цветове, създадени да стимулират сензорното, моторното и когнитивното развитие на децата. Те се използват не само за корекция на походката и укрепване на ходилата, но и като ефективен инструмент в логопедичната практика, защото участват в изграждането на невронни връзки, които подпомагат езиковите и когнитивните функции.

🧠 ЗАЩО СА ВАЖНИ В ЛОГОПЕДИЯТА?

✔ 1. Стимулират проприоцепцията

Различните релефи активират рецепторите в ходилата и подобряват общата сензомоторна координация. А добра проприоцептивна организация подпомага контрола върху фините орални движения, нужни за артикулацията.

✔ 2. Подобряват фината и грубата моторика

Моториката и речта са взаимосвързани. Когато детето стъпва върху различни повърхности, мозъкът обработва богат поток от сензорни стимули, който подпомага интеграцията между моторните и речевите центрове.

✔ 3. Намаляват сензорната свръхчувствителност

Децата със сензорни затруднения често избягват определени усещания. Орто пъзелите предлагат контролирано, постепенно въвеждане на разнообразни текстури, което подпомага сензорната адаптация и улеснява работата по речеви цели.

✔ 4. Подсилват вниманието

Сензорно-моторните задачи активират мозъчни зони, свързани с концентрацията и когнитивната гъвкавост – ключови умения за ефективна логопедична терапия.

✔ 5. Превръщат терапията в игра

Когато рехабилитационните упражнения са поднесени чрез движение и игра, детето е по-ангажирано, по-спокойно и много по-възприемчиво към речеви задачи.

🎨 ЦВЕТОВЕТЕ НА ОРТО ПЪЗЕЛИТЕ- ИНСТРУМЕНТ ЗА УЧЕНЕ

Ярките, контрастни цветове на модулите не са само естетика – те имат образователна стойност:

Децата ги използват за разпознаване, назоваване и категоризация на цветовете.
Цветовете улесняват даването на инструкции: „Стъпи на червения квадрат“, „Премини към зеления“.
Помагат при развитие на речниковия запас, ориентацията в пространството и уменията за следване на последователност.
Подкрепят деца, които се учат да разграничават и назовават цветове, особено при забавено езиково развитие.

🌿 Различните повърхности – богат сензорен опит

Орто пъзелите предлагат разнообразие от текстури, които могат да наподобяват:

трева,
камъчета,
миди и морски мотиви,
шишарки,
вълни,
мек релеф или твърда повърхност.

Всяка текстура активира различни механорецептори в кожата, което:

развива тактилната дискриминация,
подпомага сензорната интеграция,
стимулира баланса и координацията,
подпомага регулацията на нервната система, което е важно за вниманието и речевата продукция.

Логопедът може да интегрира повърхностите в игри като:

„Намери меката повърхност“,
„Стъпи на тревата и кажи звук/дума“,
„Премини през различните релефи, следвайки инструкции“.
Това съчетава двигателна активност, сетивна стимулация и речево изразяване – модел, който значително подобрява ефективността на терапията.

Орто пъзелите са повече от рехабилитационно средство – те са силен инструмент за когнитивно, сензорно и речево развитие. Цветовете и разнообразните повърхности добавят обучителна, терапевтична и игрова стойност, превръщайки ги в отличен помощник в логопедичната практика.

💛 Екипът на Център „Веста Хелп“ препоръчва:

Орто пъзелите се използват като част от комплексен подход към развитието на речта и сензорната интеграция — чрез игра, движение и позитивна стимулация. Нашият опит показва, че това е един от най-приятните и ефективни начини да подкрепим детското развитие.

В Центъра работим с пъзелите на https://www.ortho-puzzle.bg/ , които се отличават с много добро качество и богат избор.

📚 Източници и научна основа

Информацията е базирана на утвърдени научни принципи и изследвания

Ayres, A. Jean – Sensory Integration and the Child
Bundy, A., Lane, S., & Murray, E. – Sensory Integration: Theory and Practice
Iverson, J. M. – „Developing Language in a Developing Body“

18/11/2025

🎄КОЛЕДНА РАБОТИЛНИЦА С ЛОГОПЕДИТЕ НА ЦЕНТЪР "ВЕСТА ХЕЛП" 🎄

⭐️ В духа на коледната магия заедно ще поиграем на коледни игри, ще проверим познанията си чрез забавни гатанки, ще изработим интересни коледни материали, които да развихрят въображението и сръчността! Ще се забавляваме, споделяме и творим! Очаквайте и изненади! ⭐️

🦌 Работилницата е подходяща за деца над 4 години.

🦌 Във всяка група ще има максимум 6 деца.

🦌 За всяко детето ще има коледен подарък и сертификат, специално донесени от Дядо Коледа.🎅🏼

🦌 Работилницата ще се води от Виктория, Симона и Йоанна- логопедите на център "Vesta Help".

🦌 Таксата включва участие и материали.

Работилницата ще се проведе в две дати (07.12 и/или 14.12 - неделя), в зависимост от записаните деца или по по-предпочитана дата от родителите. За целта в линка по-долу попълнете вашите препочитания за дата и час. Благодарим Ви!

✨Продължителност: 2 астрономически часа

✨ Цена за участие: 35 лв на дете (плаща се в брой на място)

✨Адрес: гр. София, кв. Младост 4, бл. 429

📲 Необходима е предварителна регистрация за участие, като попълните този формуляр. https://forms.gle/PEUJJnA8fsDNWngE7 .

А ние ще ви се обадим седмица преди събитието, за да потвърдим вашето участие.

13/11/2025

Днес ще обърнем внимание на това, какво представлява артикулационната гимнастика и какви са нейните ползи в логопедичната терапия.

✨️За тази цел Виктория- логопед в Център " Веста Хелп" споделя ефективни и забавни упражнения, с които можем да помогнем на децата да развият по-ясен и правилен говор.

🧏‍♀️Чрез игри, движения и усмивки, тя показва как артикулационната гимнастика може да се превърне в любимо занимание и същевременно – в ценен инструмент за речево развитие.

🗣️ Какво представлява артикулационната гимнастика?
Артикулационната гимнастика е комплекс от упражнения, които тренират мускулите и органите, участващи в говоренето – език, устни, бузи и челюст.
Тя има за цел да развие гъвкавост, сила и координация, така че тези органи да могат бързо и точно да заемат нужните позиции при произнасяне на звукове.

Редовната артикулационна гимнастика:
💬 подобрява яснотата и точността на произношението;
💪 укрепва мускулите на говорния апарат;
🙂 подпомага плавното и леко говорене, без напрежение;
👶 подготвя децата за правилно произнасяне на трудни звукове като „р“, „ш“, „л“ и други.

Освен, че имат терапевтичен ефект, упражненията често се представят под формата на игра – с огледало, картинки или рими, което ги прави забавни и мотивиращи за децата.

При редовна практика артикулационната гимнастика подпомага не само развитието на речта, но и правилното дишане, гълтане и мимическа моторика – изграждайки стабилна основа за ясен, изразителен и уверен говор. 🌟

➡️В коменари може да видите описани упражненията показани в клипчето.

*Видеото е в ускорен вариант, с цел да ви покажем повече техники. Упражненията във видеото са подредени по сложност.

📚 Използвана литература:

Orator.bg. Артикулационна гимнастика – какво е и защо е нужна?

9 Месеца. Артикулационна гимнастика.

Therapy Center. Говорна терапия и логопедични методи.

McCauley, R. J. et al. (2009). Effects of nonspeech oral motor exercises on speech. American Journal of Speech-Language Pathology, 18(4), 343–360.

03/11/2025

🌟Ноември – месецът на логопедията в Център "Веста Хелп"! 🌟

Този месец посвещаваме на вдъхновяващия свят на логопедията и на нашите специалисти, които са подготвили за Вас теми, снимки и видеа с полезна информация и интересни техники от света на логопедичната терапия! 🌈.

✨Днес стартираме с едно чудесно интервю с обичан от нас преподавател – Доц. д-р Екатерина Тодорова, която разказва за дислексията – какво представлява, как се проявява и как можем да подкрепим децата в това предизвикателство.

Следете страницата ни през целия ноември – очакват ви вдъхновяващи теми и полезни съвети от нашите прекрасни логопеди! 🌈

Парламентарната комисия по образование и наука прие на първо четене промени в Закона за предучилищното и училищното образование,...

30/10/2025

ПСИХОЛОГИЯТА ЗАД ТАТУИРОВКИТЕ: КОГАТО ТЯЛОТО ГОВОРИ ВМЕСТО ДУМИТЕ

Татуировките присъстват в почти всички култури по света и имат хилядолетна история като форма на телесно изкуство. През последните десетилетия интересът към тях значително нараства и те се превръщат в обичаен начин за себеизразяване.

Историята на татуировките е изключително богата и многопластова, отразявайки културното развитие на човечеството. Най-ранните доказателства за татуиране датират отпреди около пет хилядолетия, от неолитната епоха. Археолозите са открили следи от татуировки върху мумии, като се предполага, че тези знаци са имали ритуално или церемониално предназначение.
В Древен Египет татуировките се свързвали предимно с жените, които ги използвали като форма на естетична грижа и средство за подчертаване на красотата.
В Полинезия татуирането има дълбоки културни корени и до днес заема важно място в местната традиция. Там татуировките – наричани „tatau“ – символизират социалния статус, личната история и племенната принадлежност на индивида. Самата дума „татуировка“ произлиза именно от това понятие, което подчертава колко силно е влиянието на полинезийската култура върху света.
Едно от най-забележителните археологически доказателства за древното изкуство на татуиране е мумията на т.нар. Алтайска принцеса, открита в Република Алтай през 1993 г. на платото Укок. Смята се, че тя е принадлежала към номадската култура Пазирик и е живяла преди повече от 2 500 години. По тялото ѝ са открити изключително запазени татуировки, изобразяващи фантастични животни, елени и грифони. Тези изображения се тълкуват като символи на социален статус, духовна защита и принадлежност към определена група. Изследвания с близкоинфрачервена фотография показват, че татуировките са били направени с висока прецизност и вероятно от повече от един майстор.
В Япония татуирането също има древни традиции, свързани със самурайската култура. Японските татуировки, известни като „иредзуми“, се отличават с богати цветове и сложни композиции, които често изразяват вярност към определен род или социална група. В по-ново време обаче тези татуировки се свързват основно с якудза – известните японски престъпни организации. Въпреки това членовете им обикновено имат татуировки, които могат да бъдат напълно прикрити с дрехи, за да не се открояват в обществото.
В Тайланд татуирането има силен религиозен и духовен характер. Т.нар. „Сак Янт“ (Sak Yant) татуировки се изработват от будистки монаси и носят свещено значение. Вярва се, че те предоставят на носещия ги защита, сила и духовно равновесие, като са дълбоко вплетени в тайландската будистка традиция.
В Африка татуировките и сходните практики също имат дълбоки културни корени. Сред някои племена татуирането е част от инициационните ритуали, чрез които младите хора преминават към зрялост. Знаците по тялото символизират принадлежност към определена социална група или воинска общност.
В някои региони вместо татуиране се прилага практиката на скарификация – съзнателно образуване на ръбести белези (келоиди), които оформят декоративни мотиви. Тази техника е разпространена главно сред хора с по-тъмен фототип на кожата (тип VI по Фицпатрик).
С идването на колониализма и разпространението на монотеистичните абрахамически религии местните племенни традиции често били подложени на осъждане и стигматизация от страна на по-градските и западно ориентирани общества.
В Европа татуировките преминават през различни значения в зависимост от историческия контекст.
В миналото, по време на социални и религиозни конфликти, християните в страни като Албания, Косово, Гибралтар и Малта си татуирали кръстове по челото или ръцете, за да покажат вярата си.
С течение на времето обаче татуировките започнали да се свързват с престъпници, циркови артисти и по-късно с представители на ъндърграунд култури като пънк движението. Това довело до силно обществено неодобрение и предразсъдъци спрямо татуираните хора.
В началото на XXI век обаче възприемането на татуировките се променя коренно. Те се превръщат в широко разпространена форма на лично и художествено изразяване, а индустрията на татуирането бележи значителен растеж.
Съвременните технологии правят процеса по-безопасен, по-прецизен и хигиеничен, а днес все повече хора избират да се татуират като начин да изразят индивидуалност, емоции или важни житейски събития.

ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ТАТУИРАНЕТО

Кожата, като най-големия и най-видим орган на човека, се е превърнала в естествено платно за изразяване на личността. Чрез татуировките хората могат да покажат своите убеждения, чувства и житейски преживявания.
Мотивацията за татуиране често зависи от пола, възрастта, образованието и професионалната среда.

Международни проучвания показват, че най-честите причини включват желанието да се отбележи важен етап от живота, да се украси тялото или да се подчертае индивидуалността. Разликите между половете и между отделните държави също оказват влияние върху избора и символиката на татуировките.

Психологическите ефекти от татуирането са разнообразни и зависят в голяма степен от индивидуалните особености на човека. Сред ключовите фактори са личността, мотивацията за поставяне на татуировка, предишният житейски опит, както и начинът, по който обществото или културата възприемат татуираните хора.

За мнозина татуировката е форма на себеизразяване и средство за утвърждаване на идентичността. Тя може да помогне на човека да се почувства по-уверен, да засили позитивното му самовъзприятие и да подчертае уникалността му. Много хора избират символи с дълбоко лично значение, свързани с важни събития, ценности или близки хора.

В някои култури татуирането се възприема като ритуал на посвещение, чрез който индивидът доказва своята издръжливост, смелост и самоконтрол. Самият процес на татуиране, както и периодът на възстановяване след него, могат да допринесат за развитието на търпение, дисциплина и устойчивост — качества, които укрепват самочувствието и увереността на човека.

От друга страна, не при всички преживяването е положително. Някои хора изпитват съжаление или разочарование след татуиране, особено ако решението е взето импулсивно или ако с времето значението на татуировката се промени. Тогава се наблюдава явлението „съжаление за татуировка“ — усещане за неудовлетворение или разочарование от направена татуировка. Данните показват, че този феномен става все по-разпространен с увеличаването на популярността на татуировките, като най-често се среща при хора, които са се татуирали за първи път в по-ранна възраст.

В отговор на това през последните десетилетия са разработени съвременни методи за премахване на постоянни татуировки. Най-разпространената и ефективна процедура е лазерната терапия.

И мотивацията, и съжалението са свързани с психологическите и културните особености на личността. Татуировките могат да разкрият вътрешния свят на човека — неговите конфликти, преживявания и ценности. Поради това те представляват интерес и за психодерматологията, тъй като дават възможност специалистите да разберат повече за емоционалното и поведенческото състояние на пациентите си.

ПРИЧИНИ ДА НЕ СИ ПРАВИМ ТАТУИРОВКИ

Научни изследвания показват, че хората, които не си правят татуировки, често се мотивират от различни социални, културни и здравни фактори. Един от основните мотиви е религиозните убеждения. Според проучване, 11% от участниците, които не са си направили татуировки, посочват религиозни причини като основен фактор. Някои хора възприемат тялото си като храм и предпочитат да го запазят чисто, съобразявайки се с религиозните си възприятия.

Друг фактор е професионалната среда. Проучване показва, че жени с видими татуировки срещат трудности при намирането на работа и получават по-ниски начални заплати. Това се дължи на възприятията на работодателите за професионализъм и компетентност, свързани с видимите татуировки.

Здравните рискове също играят роля. Изследвания показват, че татуировките могат да увеличат риска от развитие на кожен рак и лимфом, особено при хора с големи татуировки. Възможните механизми включват натрупване на пигменти в лимфните възли и хронично възпаление.

Социалните възприятия също влияят на решението. Проучване показва, че хората с татуировки често се възприемат като по-малко красиви в сравнение с тези без татуировки, особено когато татуировките са на лицето. Това може да повлияе на социалната приемственост и личните взаимоотношения.

КАКВО НИ КАЗВАТ ПРОУЧВАНИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Според проучване, проведено през февруари 2022 г., около 19% от българите заявяват, че имат татуировка. Мъжете са по-често татуирани от жените, а почти половината от хората на възраст между 18 и 29 години притежават татуировка. Основните причини за татуиране включват естетика/стил (44%), изразяване на любов към определен човек (38%) и самоидентификация (28%). Малък процент от татуираните (3%) се тревожат, че това може да им попречи при намирането на работа. Въпреки това, 22% от българите биха променили мнението си за непознат, ако видят, че има татуировка.

В заключение, татуировките не са просто мастило върху кожата. Те са средство за себеизразяване, културно наследство и психологическо укрепване, което съчетава миналото, настоящето и бъдещето на индивида в едно комплексно и многопластово послание. Разбирането на татуировките като наративни елементи може да предостави ценни перспективи за изследванията на културната и личностна идентичност.

ИЗТОЧНИЦИ:

Antiquity, Cambridge University Press, 2021 — “High-resolution near-infrared data reveal Pazyryk tattooing methods”
Chiroecă, A.-C., & Orzan, O. A. (2023, December). The evolution of tattoos as personal brands. Dermatovenerologia. Retrieved from https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10043702/
Jails to Jobs. (n.d.). Study finds visible tattoos prevent women from getting jobs and, if hired, lead to lower starting salaries. Retrieved from https://jailstojobs.org/study-finds-visible-tattoos-prevent-women-from-getting-jobs-and-if-hired-lead-to-lower-starting-salaries
Psychology Today. (2019, September). Why people get tattoos. Retrieved from https://www.psychologytoday.com/us/blog/head-games/201909/why-people-get-tattoos
Reddit / r/science. (2013, May 21). New research suggests that the general population perceives people with visible tattoos differently. Retrieved from https://www.reddit.com/r/science/comments/1hc4187/new_research_suggests_that_the_general_population
The evolution of tattoos as personal brands: General reports – History of tattoos. (2023). ResearchGate. Retrieved from
Тренд. (2022, 17 февруари). Малко над един милион българи имат татуировки. Българска телеграфна агенция (БТА).

23/10/2025

"ТИХОТО НАПУСКАНЕ" НА РАБОТНОТО МЯСТО И КАКВО ГО ОТЛИЧАВА ОТ БЪРНАУТ

По време на консултативната ми работа с възрастни в Център „Веста хелп“, клиентите често споделят за липса на всякаква мотивация по отношение на своята работа, въпреки че харесват професия си. Говорят за несъзнателно „изключване“ от работния процес и липса на удовлетворение от професионалните си задължения. Тези наблюдения не за първи път провокират интереса ми към факторите, които водят до емоционално отчуждение и намалена ангажираност на работното място. Първата ми мисъл, като специалист е, че става въпрос за така популярния в съвременния свят „burnout“, но търсейки повече информация по темата, се натъкнах на нов феномен от последните години- „тихо напускане“ (Quiet Quitting) – състояние, при което служителите не напускат физически работата си, но постепенно се изключват психически и ограничават усилията си до минимално изискваното. Това явление ни предлага нова перспектива за разбиране на мотивацията, професионалното удовлетворение и психологическото благополучие на работещите в съвременната динамична трудова среда.

КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРЕДСТАВЛЯВА ТИХОТО НАПУСКАНЕ

Последните научни изследвания показват, че „Тихото напускане“ не е бунт срещу работодателя, а защитен механизъм, който служителите използват, когато чувстват, че усилията им не се оценяват, очакванията са прекомерни, а балансът между работа и личен живот е нарушен. Вместо да напуснат открито, те започват постепенно да се изключват психически – избягват допълнителни задачи, минимизират комуникацията и губят мотивация.
Според проучване на Gallup (2023) повече от 50% от работещите по света се чувстват „емоционално отчуждени“ от работата си, което е основен белег на тихото напускане.

📌 ОСНОВНИ ПРИЧИНИ

Международни изследвания показват, че явлението се дължи на комбинация от фактори:
• Емоционално изтощение – прекалено натоварване без адекватна подкрепа или признание.
• Липса на смисъл и автономия – служителят не вижда стойност в усилията си.
• Слаба организационна култура и лошо лидерство – липса на обратна връзка, несправедливост, токсична среда.
• Дигитален стрес – постоянна достъпност, онлайн срещи, размиване на личното време.

📉 КАКВИ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ПОСЛЕДСТВИЯТА

„Тихото напускане“ не е просто мързел или липса на амбиция, а сигнал за дисфункционална работна среда.
За служителя: намалена самооценка, липса на мотимация, социална изолация.
За организацията: спад в производителността, липса на креативност, по-високо текучество.
Изследване в MDPI (2024) показва, че липсата на психологическа безопасност в екипа засилва тенденцията за тихо напускане., а създаването на скала за измерване на това явление (Quiet Quitting Scale, 2024) говори, че учените вече го разглеждат като реален психологически и организационен феномен.

🏠 ВИЯНИЕТО НА РАБОТАТА ОТ ВКЪЩИ (home office)

Фактор, който не можем да подминем и ще засегнем е темата за работата от вкъщи, която промени коренно трудовата динамика. След пандемията голяма част от служителите преминаха към хибриден или изцяло дистанционен модел, което се оказа двустранен феномен – с потенциал както да предотврати, така и да засили тихото напускане.

💡 Положителни ефекти:
Много изследвания показват, че home office може да увеличи удовлетвореността и мотивацията, когато служителите имат автономия и доверие.
• Gajendran & Harrison (2022) установяват, че умерената дистанционна работа подобрява баланса между личен и професионален живот и намалява стреса.

⚠️ Отрицателни ефекти:
От друга страна, дългосрочната изолация води до емоционално отчуждение и липса на чувство за принадлежност.
• Wang et al., Harvard Business Review (2021) отбелязват, че дистанционните служители са по-податливи на самота, по-ниска мотивация и слаб ангажимент, особено при отсъствие на ефективна комуникация и екипна култура.
Размиването на границите между работа и личен живот може да доведе до скрито прегаряне, когато външно служителят изглежда активен, но вътрешно е демотивиран и изтощен.

🧩 Ключов фактор – организационната култура:
• Изследвания на MDPI (2024) показват, че не моделът на работа сам по себе си, а начинът, по който е организиран, определя появата на тихо напускане.
• Компании с открита комуникация, редовна обратна връзка и усещане за принадлежност срещат значително по-малко случаи на емоционално отчуждение.

💡 ПСИХОЛОГИЧНИ ИЗМИРЕНИЯ

Според психологичните проучвания „тихото напускане“ е свързано с емоционално изтощение, отчуждение и загуба на идентичност в професионалната роля. Служителите, които се чувстват „невидими“, възприемат минимализма в труда като начин за самосъхранение. Явлението е както организационен, така и социалнопсихологически симптом на съвременната работна среда.

💁‍♀️КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ТИХОТО НАПУСКАНЕ И БЪРНАУТ?

Разлика има, тя е съществена и се състои най-вече в характера на явлението и неговите последствия. Тихото напускане представлява съзнателно решение на служителя да спре да върши допълнителна работа извън своите договорени задължения. Човекът продължава да изпълнява основните си задачи, но отказва да поема повече отговорности, които не са част от работния му договор, с цел да запази баланс между работа и личен живот. Това поведение обикновено се провокира от усещане за несправедливост, липса на признание или прекомерно натоварване и може да се разглежда като стратегия за самоопазване и ограничаване на стреса.

Бърнаутът, от друга страна, представлява състояние на психическо, емоционално и физическо изтощение или т.нар "професионално прегаряне", вследствие на продължителен стрес и претоварване на работното място. Той се характеризира с хронична умора, чувство за безсилие, цинизъм към работата, намалена ефективност и често физически симптоми като проблеми със съня, главоболие или мускулни болки. Бърнаутът не е съзнателен избор, а реакция на продължителни натоварвания, които превишават ресурсите на индивида, и изисква възстановяване чрез почивка, промяна на работния режим или професионална помощ.

Съществената разлика между двете явления е, че тихото напускане е стратегическо и контролирано поведение, докато бърнаутът е изтощително състояние, което възниква, когато организмът и психиката са пренатоварени от стреса. Докато тихото напускане позволява на служителя да съхрани мотивацията и функционалността си, бърнаутът води до загуба на интерес към работата и сериозно намаляване на ефективността.
Литературата потвърждава тези различия. Maslach и Leiter (2016) описват бърнаута като синдром на емоционално изтощение, деперсонализация и намалено лично постижение, причинен от хроничен стрес на работното място. Хуанг, Лий и Хау (2022) разглеждат тихото напускане като стратегическа реакция на прекомерни очаквания и липса на признание, при която служителят поставя граници и съзнателно намалява извънредните усилия.

📚 Използвана литература:
1. American Psychological Association (APA Monitor, 2023). The Hidden Costs of Remote Work.
2. PubMed (2024). Development and validation of the Quiet Quitting Scale. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/40233122
3. Gallup Global Workplace Report (2023). Employee Engagement and Burnout Trends.
4. Gajendran, R. S., & Harrison, D. A. (2022). The Good, the Bad, and the Unknown About Telecommuting: Meta-analysis of Psychological Outcomes. Journal of Applied Psychology.
5. Huang, G., Lee, S., & Hou, Y. (2022). Quiet Quitting and Employee Engagement: Boundaries and Motivation in the Workplace. Journal of Organizational Behavior, 43(5), 654–670.
6. Harvard Business Review (Wang, B., Liu, Y., Qian, J., & Parker, S. K., 2021). Achieving Effective Remote Working During the COVID-19 Pandemic: A Work Design Perspective.
7. Maslach, C., & Leiter, M. P. (2016). Burnout: The Cost of Caring. Malor Books
8. MDPI (2024). Hybrid Work, Psychological Safety and Employee Engagement.

Автор на публикацията:
Веселина Илиева- клиничен психолог и консултант в Център "Веста Хелп"

✨️В случай, че желаете да получите повече информация за дейността на Център "Веста Хелп" или да запишете час за психологична консултация може да се свържете с нас на телефон 0877 508 700 или да попълните заявка за консултация, чрез линка:👇

https://vesta.help/zapisvane-na-chas/

13/10/2025

Център "Веста Хелп" предлага психологични консултации за деца и техните родители. Консултациите се провеждат от Александрина Христова- специалист в областта на детско-юношеската психология.

Александрина вярва, че силата на семейството е в общуването, разбирането и подкрепата. Чрез фамилния терапевтичен подход работи за:
✨️подобряване на взаимоотношенията в семейството;
✨️справяне с конфликти и напрежение;
✨️изграждане на доверие и емоционална свързаност;
✨️създаване на здрава семейна среда за децата.

📌Повече за Александрина може да научите в посочения линк:👇
https://vesta.help/%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%80%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0/

💡В случай, че желаете да получите повече информация за дейността на Център "Веста Хелп" или да запишете час за психологична консултация за Вас и вашето дете може да се свържете с нас на телефон 0877 508 700 или да попълните заявка за консултация, чрез линка:👇

https://vesta.help/zapisvane-na-chas/

10/10/2025

Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) - 6.2%, злоупотреби с вещества - 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.

Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.

*Текстът е копиран от сайта на Министрество на Здравеопазването и е подготвен с любезното съдействие на д-р Христо Хинков, НЦОЗА

09/10/2025

СТРАХЪТ ОТ СМЪРТТА: ОТ КЪДЕ ИДВА И КАК МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИМ С НЕГО

Страхът от смъртта е една от най-дълбоките и универсални човешки тревоги. Почти всеки човек в даден етап от живота си се сблъсква с мисълта за неизбежния край – понякога мимолетно, друг път обсебващо. Психологията нарича това явление "death anxiety" – тревожност, породена от осъзнаването на собствената смъртност.

Научните изследвания показват, че този страх може да се проявява по различен начин – от леки мисли и екзистенциални въпроси до тежка тревожност, която пречи на ежедневието. Но защо се появява и как можем да го разпознаем?

ВЪЗМОЖНИ ПРИЧИНИ ЗА ПОЯВАТА НА СТРАХ ОТ СМЪРТТА

БИОЛОГИЧЕН ИНСТИНКТ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ
Човек е устроен да се пази от опасност. Мозъкът ни е „програмиран“ да избягва всичко, което застрашава живота. Когато осъзнаем, че смъртта е неизбежна, се задействат дълбоки защитни механизми, които пораждат тревожност.

НЕИЗВЕСТНОТО
Една от най-силните причини за страха е несигурността: „Какво се случва след смъртта?“ Липсата на категоричен научен отговор, различните културни и религиозни вярвания и личните интерпретации често оставят този въпрос отворен – а празнотата се запълва със страх.

ЗАГУБА НА КОНТРОЛ
Смъртта е събитие, което никой не може да предотврати. Това усещане за пълно безсилие често е непоносимо за хора, които в живота си търсят сигурност и контрол.

ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИ ВЪПРОСИ
Сблъсъкът със смъртността често отключва въпроси за смисъла: „Какво оставям след себе си? Достатъчно ли живях? Как ще ме помнят?“ Ако тези въпроси останат без отговор, тревожността се засилва.

ЛИЧЕН И КУЛТУРЕН ОПИТ
Преживяната загуба на близък човек, културни вярвания за „наказание след смъртта“ или липсата на духовна опора могат да направят страха по-силен и болезнен.

ЗДРАВОСЛОВНИ ФАКТОРИ
При хора с хронични или животозастрашаващи заболявания мислите за смъртта са много по-чести. Изследвания показват, че именно тази група често изпитва най-високи нива на death anxiety.

КАК СЕ ПРОЯВЯВА СТРАХЪТ ОТ СМЪРТТА?

Страхът от смъртта не винаги е явен. Понякога се крие зад други симптоми:
• Тревожност и паника – постоянни мисли за смъртта, безсъние, кошмари, панически атаки.
• Хипохондрия – прекомерно следене на здравето, страх от болести, чести медицински прегледи.
• Избягващо поведение – нежелание да се говори за смъртта, избягване на болници и всичко, което напомня за края.
• Екзистенциални кризи – чувство за празнота, липса на смисъл, усещане, че животът е „твърде кратък“ или „без значение“.
• Физически симптоми – стягане в гърдите, сърцебиене, задух или болка, без реална медицинска причина – отражение на психичната тревожност.

Какво казва науката за справянето
🔹 Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) – има доказателства, че намалява тревожността чрез работа с мисли, убеждения и страхове. Онлайн програми също показват ефективност.
🔹 Логотерапия и екзистенциална терапия – насочват вниманието към смисъла, ценностите и наследството, което човек оставя.
🔹 Духовна и религиозна подкрепа – за много хора вярата и принадлежността към общност действат като защитен буфер срещу страха.
🔹 Mindfulness и медитация – практики за осъзнатост и приемане, които учат човек да живее в настоящето.
🔹 Образователни и групови програми – разговори, четене и писане за смъртта помагат да се „свали воалът на непознатото“ и да се намали тревожността.

КАК БИХМЕ МОГЛИ ДА СИ ПОМОГНЕМ САМИ
✔️ Да приемем, че страхът от смъртта е естествен – всички хора го изпитват в някаква степен.
✔️ Да намерим смисъла и ценностите си – това са вътрешните „щитове“ срещу страха.
✔️ Да практикуваме mindfulness, медитация или релаксация – доказано помагат за намаляване на тревожността.
✔️ Да говорим зпо темата – със семейство, приятели или в терапия. Мълчанието често усилва страха.
✔️ Да потърсим професионална помощ – ако страхът е силен и пречи на ежедневието, психолог или психотерапевт могат да помогнат.

Страхът от смъртта е естествена част от човешкия живот. Той може да бъде болезнен, но не е нужно да бъде парализиращ. Науката показва, че чрез психотерапия, духовни практики и осъзнато приемане можем да го превърнем от източник на тревожност в напомняне за ценността на живота. Когато се научим да говорим за смъртта, често откриваме, че живеем по-пълноценно.

📚 Източници:
1. Iverach, L., Menzies, R. G., & Menzies, R. E. (2014). Death anxiety and its role in psychopathology: Reviewing the status of a transdiagnostic construct. Clinical Psychology Review, 34(7), 580-593.

2. 2. Menzies, R. E., Sharpe, L., & Dar-Nimrod, I. (2023). Overcoming death anxiety: A phase I trial of an online CBT program in a clinical sample. Journal of Anxiety Disorders, 94, 102656.

3. Harper, M., & Weckesser, A. (2022). Effectiveness of interventions on death anxiety and fear in adults with chronic disease: A systematic review and meta-analysis. OMEGA – Journal of Death and Dying, 86(1), 3-29.

4. Greenberg, J., Solomon, S., & Pyszczynski, T. (1997). Terror Management Theory of self-esteem and cultural worldviews: Empirical assessments and conceptual refinements. Advances in Experimental Social Psychology, 29, 61–139.