21/06/2023
Една от нашите истории - такава, каквато е в действителност. Лична и искрена със своите възходи и падения. Горди сме да я споделим.
"Здравейте приятели!
Измина повече от година и два месеца, откакто писах по темата за зависимите хора и единственото място, където на тях може да им се помогне. В предишната си публикация писах, че това е мястото и там са хората,в настоящата ще го напиша така, НАИСТИНА ТОВА Е МЯСТОТО ИТОВА СА ХОРАТА! Аз не съм зависима, но бащата на децата ми е зависим от алкохола човек. Както един умен човек веднъж ни каза (ако чете това той ще се познае), зависимите са избрани хора. Някои от вас ще разберат какво означава „избрани". други няма да могат. Ако сред четящите има зависими ще си позволя да им кажа какво според мен означава, избрани. Зависимите са избрани да научат истината за себе си, но по трудния начин. Смея да кажа, че на всеки човек му се дава възможност да узнае истината за себе си и това се случва по различни начини, но най-вече чрез ОБЩУВАНЕ с другите. Много добре е написано на едно табло "Ще опознаем себе си като се научим да се виждаме през очите на другите".
Доста голяма част от зависимите са хора достигнали дъното и затова казвам, че научават истината за себе си по трудния начин. НАДЕЖДА ВИНАГИ ИМА!От дъното по-надолу няма, може само да се тръгне нагоре!
Ако не сте се отегчили и продължите да четете ще се върна на важното, за което всъщност пиша. И аз и двамата ми сина (а предполагам и много други хора) се гордеем с постигнатото от баща им. На 13 март 2022г. беше последната употреба на Ивайло.
С едно изречение за нас с Ивайло... През 96г. 1996г. станахме гаджета, 2005г. се оженихме 2006г. станахме родители, 2009г. станахме родители за втори път, 2021г. се разведохме официално, 2022 се събрахме отново. Това е. На някои от вас ще им се стори абсурдно, на други не. За нас това не е важно. Важното сега за нас е какво постигнахме до тук. Важното сега за нас е тук и сега. За вчера нищо не можем да направим за утре планираме,но ЖИВЕЕМ ТУК И СЕГА!
Имам близки, които нарекоха веднъж, Феникс, секта. Аз нямам намерение да ги убеждавам в каквото и да било, защото всеки има право да вярва в каквото е избрал. Аз загубих и приятели, които ме упрекнаха за тази публичност, с думите, как съм могла да изложа живота на Ивайло на показ, само че ние с Ивайло се научихме наЧестност, Уважение, Доверие и Отговорност. ЖИВОТЪТ Е МОЙ! И Ивайло заема една много важна част от него, и както вече споменах, не се срамувам а напротив, ГОРДЕЯ СЕ!
Бяха ме предупредили,че с популяризирането на Феникс, ще срещна съпротива и неразбиране. И човекът се оказа прав. Срещнах съпротива и неразбиране от най- близките си хора и това да си призная ме натъжава. Вярвам, че ще дойде време това да се промени. Вярвам, че ще намерим път едни към други. Аз няма да се откажа! Ще отнеме
време и това време ще е загубено за нас, но вярвам че отчуждението няма да продължи вечно. Междувременно аз и Ивайло няма да спираме да благодарим на „Феникс", че ги има. На Галя Касабова, че беше като негова майка, на целия екип, който не спираше да го насочва, всеки Божи ден, а на мен че ми дадоха възможноста да бъда част от всичко това!
Аз вярвам, че в живота няма случайни неща! Вярвам, че всичко е свързано в един кръговрат. Някои неща може да се повторят, никога по един и същи начин , но може да се повторят. Xора нуждаещи се от помощ ще има винаги, но винаги ще има и такива, които да са в състояние да им помогнат. Ние с Ивайло сме щастливи и горди, че вече сме от втората група хора, тези които могат да помагат. За нас трудностите също не спират, нито някога ще спрат, нито пък ние искаме това. Научихме се,че само в трудностите се изгражда успешната личност, и тъй като вярваме,че сме поели по правилния път и имаме немалък опит ние избираме да сме част от „Феникс", по всички възможни за нас начини!"
М. Симова
