Център за Психотерапия, Психология и Бахова Терапия

11/05/2026

"Най-важният въпрос е: Обичан ли съм"
Ерик Ериксън
Този въпрос стои в основата на човешкото развитие още от най-ранното детство. Ерик Ериксън подчертава, че усещането за любов и приемане изгражда нашето базово чувство за сигурност в света. Когато човек се чувства обичан, той развива доверие, стабилна самооценка и способност да създава здрави взаимоотношения.
Липсата на този вътрешен отговор води до съмнение, тревожност и постоянна нужда от външно одобрение. В зряла възраст това може да се прояви като страх от отхвърляне или трудност да се вярва в искреността на другите.
Важно е да разберем, че въпросът не е само дали сме обичани от другите, а и дали позволяваме на себе си да приемем тази любов. Понякога най-голямото предизвикателство е да повярваме, че сме достойни за нея.

11/05/2026

11/05/2026

- Ние, които отлично знаем какво е две и двеста, които сме посрещали не една и две бури и сме оцелявали, които сме били и на дъното, и на върха, които обичаме живота с всичките му изненади, сме наистина благословени. Защото не се озлобихме, не наведохме гръб, не престанахме да обичаме, не се променихме. Не е ли прекрасно! Все така ще минават дните - къде по-добре, къде не толкова, но по детски , тайничко, още ще вярваме в чудеса и те ще се случват, защото това им е работата. А ние, ние ще създаваме приказки и дай, Боже, на всеки да е прекрасна!

10/05/2026

ЗДРАВ ЧОВЕК СРЕЩУ НЕЗДРАВ ЧОВЕК
ЗДРАВ ЧОВЕК
• Поема отговорност за действията си
• Общува ясно и слуша
• Уважава границите, без да се чувства застрашен
• Справя се с конфликти, без да напада или избягва
• Е последователен в думите и поведението
• Подпомага растежа ви, а не го контролира
• Извинява се и прави реални промени
• Чувства се сигурни, без да се нуждае от постоянно валидиране
• Дава спокойствие, а не объркване
НЕЗДРАВ ЧОВЕК
• Обвинява другите за всичко
• Избягва честната комуникация
• Вижда границите като отказ или неуважение
• Използва мълчание, гняв или манипулация при конфликт
• Е непоследователен и непредсказуем
• Чувства се застрашен от независимостта си
• Извинява се, без да променя поведението си
• Търси контрол вместо връзка
• Създава объркване вместо мир

10/05/2026

Помисли си за последната връзка, от която излезе наранен. Или за тази, от която все още не можеш да излезеш. Ако се огледаш назад, вероятно ще видиш повтарящ се модел - една и съща болка , едни и същи роли, едни и същи разочарования, само че с различни лица. Хората се менят, но историята остава почти еднаква. Защо се случва така?
Отговорът не е в партньора, нито в „лошия ти избор“. Отговорът е малко по-назад, в онова, което си научил за любовта, безопасността и себе си, преди да навършиш десет години.
И преди дъм споделяла, че в психологията най-бързо се движим напред, като се върнем назад. Преди да разбереш какво пренасяш като възрастен във връзките си и защо все попадаш в токсични такива, ще трябва леко да те отегча със шестте основни образа на детската травма и как всеки от тях се превръща в GPS, който навигира връзките ти като възрастен - дори когато не искаш, дори когато знаеш, че нещо не е наред.
Когато чуеш думата „травма“, сигурно си представиш нещо супер драматично + насилие, катастрофа, загуба на близък човек. Но травмата живее и в малките, повтарящи се моменти. Например когато като дете си протегнал ръка за утеха и не си получил това, от което си имал нужда. В момента, в който си плакал и са ти казали да спреш. В момента, в който си постигнал нещо, а са погледнали настрани. В момента, в който у дома е кипяло напрежение и ти си стоял тихо, опитвайки се да бъдеш невидим.
И така, ето ги шестте образа, в които детската травма се появява най-често - и то не като изключение, а като нещо, с което си израснал, без дори да го наречеш „травма“.
- Първият образ е родителят, който отрича реалността ти. Израснал си в дом, където усещанията ти са били поставяни под въпрос. Казвал си „боли ме“, а са ти отговаряли „не те боли“. Споделял си нещо, което те е наранило, а са те наричали „прекалено чувствителен“. С времето научаваш, че на себе си не може да се вярва. Като възрастен това се превръща в навик да се съмняваш в преценките си, да търпиш неща, за които дълбоко в себе си знаеш, че не са наред, и да не се изправяш, когато трябва.
- Вторият образ е родителят, който не те вижда и не те чува. Може да е бил физически до теб, но емоционално - кой знае къде. Покажеш рисунка с блестящи очи, а в отговор си чуваш „хубаво“, без дори да бъдеш погледнат. Постепенно си решаваш, че не струваш много. Като възрастен не вдигаш ръка, не изразяваш мнение, разказваш нещо и после се питаш защо никой не слуша. Отговорът е стар: свикнал си да те няма.
- Третият образ е родителят, който те е оформил по свой образ. Любовта е идвала с условия - когато се представиш добре, когато постигнеш нещо значително, когато изпълняваш очакванията. Нищо от това не е изглеждало като натиск, просто е изглеждало като „така се обичаме“. Като възрастен работиш неуморно, перфекционизмът те задушава и дори мека критика те срива, защото дълбоко вътре стойността ти е измерена в постижения, а не в присъствие.
- Четвъртият образ е родителят без граници. Личните ти пространства са били нарушавани - физически или, по-често, емоционално. Родителят е споделял проблемите си с теб, търсел е от теб опора, направил те е свой довереник. Научил си, че любовта означава само и единствено да се грижиш за другия. Като възрастен се претоварваш във връзките, казваш „да“, когато искаш да кажеш „не“, и после трупаш тихо негодувание.
- Петият образ е родителят, за когото външното е по-важно от вътрешното. Как изглеждаш, как изглеждате като семейство, какво мислят хората - това е имало значение. Критикуван си за теглото ти, дрехите ти, начина, по който се представяш. Научил си, че стойността ти е на повърхността. Като възрастен преследваш цели заради чуждия поглед, а не заради собственото си удовлетворение.
- Шестият образ е родителят, който не може да управлява емоциите си. Непредсказуем, избухлив или обратното - студен и мълчалив с дни. Научил си се да сканираш средата за опасност, да четеш настроения, да се нагласяш. Винаги нащрек, винаги на яйчени черупки. Като възрастен тази бдителност не е изчезнала - тя просто се е преместила във връзките ти. Реагираш бурно или се затваряш, защото нервната ти система още не е „разбрала“, че контекстът се е променил.

10/05/2026

30 МЪДРИ СЪВЕТА НА ЕДИН ПОТОМСТВЕН ШАМАН
Знаците в нашия живот, които трябва да се научим да забелязваме
1. Когато вървите по улицата и видите перо, което лежи на земята, вземете го и го занесете вкъщи. Можете да го сложите във вазичка, да го окачите или да го оставите на лавица. Това е мощна защита, която небето ви дарява. З
2. Събирайте камъни от реките. Те имат голяма сила и енергия.
3. С всичките си сили се опитвайте да помагате на другите. Ако не можете да им доставите радост, поне не вредете.
4. Трудностите са формалност! Сериозните трудности са сериозно нещо, но формално. Понякога на небето има облаци, но като се качите на самолет, над тях ще видите синьото небе.
5. За да се доближите до мечтата си, направете поне една крачка. Не се страхувайте от трудностите; тях винаги ги има и ще ги има.
6. Най-важният ви нравствен принцип трябва да бъде отказът от причиняване вреда на някого - „Аз на никого никога няма да причиня вреда…“ .
7. Когато станете източник на щастие за живите същества, самите вие ще станете най-щастливи. Ако сте станали източник на страдания за другите, вие първи ще сте нещастни. …
8. Поне един час през деня оставайте в тишина… Тя ви е толкова необходима, колкото и общуването.
9. Умението да обичаш, е най-висшето умение, което съществува на земята. Научете се да обичате всички, дори враговете си!
10. Не хвърляйте боклук във водоем. Духът на водата може много силно да се разсърди. За да се сдобрите с него, можете да хвърляте в нея хляб, монети и др.
11. Обикновено наричаме миналото си „златно време“, „златни дни“. Това е грешка. Много е важно да разберете, че всеки настъпващ момент в живота ви е това същото златно време.
12. Не съществува съвършена религия и вяра, не съществува и най-лошата сред тях. Бог е един. Така че се молете, на когото искате, но помнете много важните заповеди: живей по съвест, уважавай прадедите си, обичай.
13. Ако имате цел да промените света, първо променете себе си. Научете се да се възползвате от енергията на радостта и енергията на любовта. Те са главните моменти и преживявания на човека. Усмивката смехът, радостта имат огромна сила.
14. Има една много хубава поговорка: „Никога няма да остане празна ръката на даващия…“ По възможност се старайте да давате пари на нуждаещите си и на онези, които имат малко. Не е важна сумата; важен е самият процес.
15. Животът е дяволски кратък отрязък от време. Не го губете в ругатни и сълзи, злословие и алкохол. Вие можете да правите добро, да раждате деца, да почивате и да вършите още много приятни неща.
16. Ако любимият ви човек е започнал да ви се гневи, ако не сте виновни, го прегърнете и той ще се успокои.
17. Ако ви е лошо на душата и усещате липса на сили, пейте. Пейте онова, което вашата душа иска. Тя понякога иска да се изприказва…
18. Помнете винаги: не съществува най-вярната религия, не съществува най-правилната вяра, най-умните жреци на едни или други култове. Бог е един. Бог е върхът на планината, а различните вери и религии са пътища към този връх.
19. Ако сте решили нещо да направите, не се съмнявайте в себе си. Страхът ви заставя да отстъпите от верния път, той е главният инструмент на злото. Въпреки това, не губете надежда, ако с първия път нещо не се е получило. Всяка малка победа ви приближава към Голямата.
20. Помнете едно много важно нещо: всеки получава според заслугите си. Не допускайте проблеми със своята Душа и своите мисли и тогава проблемите няма да стигнат до вас.
21. Животът може да се обръща с лице към вас, може и в друга посока, но малко хора разбират, че вие сами се обръщате към него. Цялата завист в края на краищата се връща при вас. Защо ви е нужно това? Живейте спокойно и умерено… Не завиждайте, а и няма защо. По-често се усмихвайте и минаващите ще ви се усмихнат, близките също, а и самият живот.
22. Ако искате да ви уважават, с уважение се отнасяйте към другите. На доброто отговаряйте с добро, на злото отговаряйте с безразличие. Човекът, причинил зло, повече ще страда заради това, че не сте му обърнали внимание.
23. Не пийте. Въобще не пийте. Алкохолът погубва организма, мозъка и душата. Ако сте шаман или езотерик и пиете, значи скоро ще свършат силите ви и Духовете ще ви накажат.
24. В никакъв случай не съжалявайте, това е излишно. Всичко, което се случва по волята на Духовете, е за добро.
25. Камъни, които външно приличат на животни, без специален ритуал не бива да вземате; може да си причините беда. Ако сте намерили такъв камък и искате да го вземете със себе си, първо се обърнете към духа-стопанин на мястото с молба да го вземете и му поднесете подарък. След това покрийте камъка с бяла тъкан…
26. Слушайки хубава музика, вие се очиствате от негативната енергия, натрупана през деня. Музиката е своеобразна медитация, способна да създаде у вас чувството за хармония със самия себе си.
27. За да олекне на душата ви, да не ви притиска сърцето, плачете…
28. Ако чувствате, че ситуацията, в която сте попаднали, е нерешима, вдигнете ръката си високо, след това силно я отпуснете с думите „Махай се оттук!“ и помислете още веднъж.
29. Когато една жена купува продукти, тя купува бъдещите щастливи дни за семейството си. Всеки пресен, красив, узрял и приятно ухаещ плод или зеленчук е щастлив и спокоен ден в живота на това семейство. Мъжът от своя страна трябва да осигури пари на жена си, за да може да избира тя най-качествените продукти. Семейство, в което икономисват от продукти, остава бедно и нещастно, тъй като икономията на продукти, е и икономия на щастие за своите близки.
30. Ако чувствате, че не ви е добре и че нещо ви тревожи, танцувайте. Така ще върнете енергията си и ще очистите ума си от страданията.

09/05/2026

Ефектът на Дънинг–Крюгер: Защо понякога най-уверените грешат най-много ?
През 1999 г. психолозите David Dunning и Justin Kruger от Cornell University публикуват научна статия, в която описват едно от най-интересните когнитивни изкривявания: хората с по-ниска компетентност са склонни да надценяват способностите си, докато по-компетентните често подценяват себе си.
Проблемът не е просто липса на знания. Същите умения, които са нужни, за да си добър в нещо, са нужни и за да оцениш колко си добър. Затова, ако не разбираш дадена тема, трудно разбираш и колко не разбираш.
Изследването е вдъхновено от реален случай. McArthur Wheeler обира банки с намазано с лимонов сок лице, вярвайки, че ще стане „невидим“ за камерите. Това, което впечатлява учените, не е самата грешка, а абсолютната увереност, че планът ще проработи.
Ефектът обикновено изглежда така: в началото има висока увереност при ниска компетентност. Следва спад, когато човек започне да осъзнава ограниченията си. С натрупване на знания увереността става по-реалистична. Експертите рядко са най-уверените хора в стаята.
Основните механизми включват липса на метакогниция – невъзможност да оцениш себе си, ако не разбираш критериите; confirmation bias – склонност да търсим информация, която потвърждава това, което вече мислим; и когнитивна икономия – стремежът на мозъка към по-лесни, но не винаги точни обяснения.
Важно е да се подчертае, че ефектът не означава, че по-малко компетентните хора винаги са самоуверени или че експертите винаги се подценяват. Това е статистическа тенденция, а не абсолютен закон.
Най-важното послание е, че ефектът на Дънинг–Крюгер не се отнася само за „другите“. В една област може да сте експерт, а в друга – напълно начинаещ, като именно там е най-вероятно да надцените знанията си.
Практическият извод е, че най-сигурният знак за реална експертиза не е увереността, а способността да признаеш, че не знаеш достатъчно.
Колкото повече знаеш, толкова по-ясно виждаш колко още има да учиш. Именно това различава увереното мнение от истинската компетентност.