17/12/2020
"На какво ни учи "Паркът на плъховете" относно пристрастяването? Колко от нас, по време на клинични срещи с пациенти, се фокусират върху техните семейства, техните социални общности, техните източници на човешки контакт и подкрепа? Дължим на американския психолог, д-р Брус Александър, разбирането, че пристрастяването е много повече от даден наркотик. Че човекът или животното, както той твърди в своите проучвания, е активен елемент при взаимодействието си с наркотика. За да имаме шанс да победим опиоидите и други наркотични епидемии които се случват, ние ще бъдем далеч по - подготвени, ако следваме неговито ръководство. Експериментите на Александър през 70-те години на миналия век се наричат „Паркът на плъховете“. Изследователите в онзи момент доказват, че когато плъховете са поставени в клетка и са изолирани, без да са в общност с други плъхове и им се предложат две бутилки - едната пълна с вода, а другата с хероин или кокаин - плъховете ще предпочетат шишетата с наркотици докато не предозират и не умрат. Като гълъби натискащи лост на удоволствието, те показват непреклонност докато телата и умовете им не са завладени за да умрат. Но Александър се запитва – това поради наркотика ли е или може да бъде свързано с условията, в които се намират? За да изпробва хипотезата си, той поставя плъхове в „парка на плъховете“, където са между други плъхове и имат свободата да бродят и да играят, да се социализират и да правят с**с. През това време им се дава достъп до същите две завързани бутилки. Когато живеят в „парка на плъховете“ удивително предпочитат чистата вода. Дори и ако погълнат от пълната с вода наркотици, те го правят периодично, не натрапчиво и без да предозират. Социалната общност побеждава силата на наркотиците. Вярвам, че всеки голям проблем с мощните, повсеместни, психоактивни наркотици ( като тук имам предвид тези, които действат на мозъка и съзнанието) е, че те са толкова ефективни. По непосредствен и много силен начин те променят начина, по който се чувстваме, мислим и държим. Или ни пренасят надалеч от самотата и изолацията. Ето защо ги използваме! За това акции като „просто кажи не“ са наивни и неефективни, за това дискусиите за или против наркотиците, дали те да бъдат легализирани или не, се е превърнала в един от доминиращите проблеми, пред които се изправяме през 21 век. Процентът на смъртните случаи от предозиране, особено но не само от опиоиди, в тази страна продължава да се покачва. В моя по-ранна статия описах как предписванията на психиатрите в клиниките може да помогне на хората да останат живи, докато не влязат в ефективна, индивидуално оформена програма за възстановяване. Тази статия имаше за цел да съобщи, че има напълно нискотехнологичен начин да се даде възможност на хората с пристрастяване да (образно) предпочитат да приемат вода, вместо да се пристрастяват към наркотици. Това, което може да се направи е намирането на ефективен подход, произлизащ от изследванията на Александър. Хората, а не само плъховете, се нуждаят да бъдат част от общност, да бъдат поощрявани да правят връзки и да получават подкрепа от останалите. Това е толкова основна психологическа истина като съществуването, но намира ли тя приложение в кабинетите на психиатрите? Колко от нас по време на клиничните изследвания са фокусират върху техните семейства, техните социални общности, техните източници на човешки контакт и подкрепа? Задава ме ли въпроси като: За кого се грижите в живота си? Кой се интересува от вас? Кога беше последния път, когато прекара време с хора, които са подходящи за теб, вместо с хора, които те нараняват и те карат да да вземаш наркотици? Тези въпрос могат да доведат до други: На кой можеш да се обадиш за да прекараш време през следващите няколко дни? Какво те възпира да се обадиш за да направиш контакт с друго човешко същество, което ще ти позволи да се възстановиш? Какво си мислиш, че тези хора ще си помислят и ще почувстват, ако направиш контакт? Как може тази случайна среща да стигне до там, до където е била – не да се иска помощ или пари, а просто и най – важно да се възпламени отново приятелското им отношение към вас, тяхната привързаност към вас, и тяхното желание вашият живот да върви добре? Техният интерес е един от начините да се постигне достойнство, цел и значение, неща толкова критични в трудната работа към възстановяването. И така, разговорът може да продължи. Медицинската наука, с изключителната стойност, която придава на симптомите, диагнозите и оснаваните на доказателства терапии, непреднамерено е оказала ефекта на затъмняване на това, което знаем и можем да направим за ползите от човешкото взаимодействие и привързаност. Моля разберете, практикувам от много време. Не съм наивен относно сложността на човешките взаимоотношения, страховете и предизвикателствата които поставят. Може би това е една от причините да избягваме въпросите, които поставих по – горе. Те отварят съществени врати, че ние психиатрите, не само нашите клиенти, трябва да преминем през тези врати. Майка Тереза, жена, която рядко е цитирана в медицинските среди, казва „Ако искаш да промениш света, върви у дома и обичай семейството си“. Мисля че Бийтълс казваха същото. И когато видим хора и семейства, които държат емоциите си над кипящите води на всекидневния живот, които не попиват натрапчиво наркотични смеси или да са патологични хазартаджии или играещи видео игри и тем подобни, ние ще видим, че техният живот е воден от взаимоотношенията, в човешките паркове, не сами."
Източник: psychiatrictimes.com
Автор: Лойд Седерер
Линк към статията на английски език: https://www.psychiatrictimes.com/view/what-does-rat-park-teach-us-about-addiction
How many of us, during clinical encounters with patients, focus on their families, their social communities, their sources of human contact and support?
