Arts & Therapy Institute Bulgaria

26/07/2025

Да пуснеш не е край, а начало.

Има нещо дълбоко човешко в начина, по който се вкопчваме в хора, моменти и мечти, които отдавна са загубили мястото си в живота ни. Парадоксално, най-силно държим не на това, което ни принадлежи, а на онова, което усещаме, че никога не е било истински наше. Може би защото липсата на сигурност ражда желание за контрол. Може би защото, когато нещо е само идея, единственият начин да го запазим живо е като се вкопчим в него неистово. Например, в любовта, която все още търсим от родителите си. В корекцията на връзката помежду им. В спасяването на идеята, че детството може да бъде щастливо.

Понякога болката от пускането изглежда по-непоносима от самата загуба. Разкъсваме се между “ако трябва, ще се случи” и “ако го искам, трябва да се боря за него”. И в този вътрешен конфликт често не осъзнаваме, че някой вече е направил своя избор. Че грижата не може да бъде получена със задна дата, а дефицита на любов да бъде попълнен към “тогавашния” момент.

Защото пускането няма нищо общо с това да изчакваш родителите си да си оттеглят очакванията, да си признаят грешките, или да спрат да са токсични. Но означава да приемеш, че те така и няма да го направят.

Тези пет дни в групата Праймъл 1 в Холандия ни провокираха в много направления. Най-вече да изоставим усилията да променим обстоятелствата в детството ни. Да си припомним кои сме в действителност, ако спрем да се доказваме пред света. Да се откажем да търсим възмездие и репарация. И да спрем да наказваме себе си или другите за несъстоялото се в детството ни.

Защото най-добрите неща никога не са насилени, никога не възникват от ултиматуми, никога не ни карат да се въртим в кръг, да се съмняваме в тях с месеци или години.

Знам също, че не можеш да докажеш колко силно обичаш по това колко много страдаш от загубата. Че не доказваш на света, че ставаш, като контролираш всички около себе си. Че ако искаш да преживееш любов, я откриваш изначално в себе си. И в избора да се довериш.

Благодаря на всички за смелостта, искреността и доверието. На EnvironMental за грижата и деликатната подкрепа. И за споделеността: напомнихте ми, че никой никога не бива да се тревожи дали ще бъде обичан. Обичта идва по най-красивия начин: неочаквано.

24/07/2025

Има един вид индивидуализъм, толкова суров, че изглежда сякаш се слива с екзистенциалистка доктрина: Холандия е точно на този кръстопът. В Западна Европа, където имаш всички условия, и особено в Амстердам, ти си чист потенциал, безграничен, създаваш себе си всеки ден. Нищо не може и не бива да те отклонява. Макар и с опита ми от различни краища на света, усещането ми е противоположно: хората от Източна Европа виждат само границите на живота си.

В Западна Европа фокусът върху Аз-а е тесен, почти обсебващ. Всичко, което не е абсолютно необходимо за твоето щастие, е премахнато от визуалния хоризонт. Мечтата не е просто за щастие, а за щастие, замислено в пълно отхвърляне на онова, което не е. Намери своя баланс в средата на града. Намери своя баланс, без значение какво друго се случва. Не се разсейвай. Намери своето щастие, дори ако то всъщност не съществува. Създай този оазис в себе си. Носи го със себе си, където и да отидеш. Преследването на щастието винаги ми се е струвало тежко американско бреме, но в западните общества то се възприема като особена форма на дълг. Леко заплашителна смесица от повелителна и притежателна форма, превръщането на съществително в състояние на духа, което измерва колко добре си се справил с живота си.

Императивът е: щастието винаги е там: просто трябва да го създадеш. Оттук следва, че тези, които не успяват да намерят своя рай, в крайна сметка са психически крехки; просто слаби… За да намериш своя вътрешен оазис, трябва да бъдеш безмилостен. В добре задоволената Западна Европа щастието е за онези с желязна физика, с желязна воля, за мултитаскърите, за алфа-майките и бащите. Перфектно място за самоутвърждаване — стига да си достатъчно утвърден още от самото начало. Стига да си от тези хора, които просто не допускат нищо — дори реалността — да наруши този ясен син хоризонт. Ако той е био, еко и нечуръл, си достигнал съвършенството.

Първата резидентна група Праймъл 1 в Омен, Холандия, посрещна различни националности и много различни съдби. В това пространство има разрешение да се разпаднеш, да си объркан, да си тъжен, гневен или разочарован.

Да се върнеш към истината.

Всички търсим своя оазис, но той е далеч от условностите на настоящия живот в големия град. Детето в нас не търси мечтаното щастие. То Е щастието- с всички нюанси на това преживяване, наречено живот.

Благодарност за доверието, усърдието и естественото споделяне на всички участници и на гостоприемството на EnvironMental

23/07/2025

Вечерно събитие с арттерапия и психодрама с Янина Танева

🌀 Какво сме изоставили в себе си?
🌀 Какво все още носим, което вече не ни служи?
🌀 Как се завръщаме при себе си – истински, цялостни, живи?

Това вечерно преживяване е покана за завръщане – към себе си, към тялото, към истината, която не се нуждае от обяснения.
Чрез тактилна арттерапия и психодрама, ще се свържем с образите на желаното, с частите от нас, които сме оставили по пътя – в името на чуждите очаквания или стари страхове.

👣 За кого е това събитие?
За теб, ако:
✨ живееш „на автопилот“ и търсиш обратно пътя към себе си
✨ преминаваш през раздяла, преход, загуба или ново начало
✨ искаш да чуваш вътрешния си глас, не само мислите
✨ си готов/а да преживяваш, а не просто да анализираш

За повече информация и записване - линк в коментар

22/07/2025

Знаете ли кое е много по-трудно, отколкото изглежда? Да се чувстваш истински жив. Всички ние непрекъснато правим неща, но не непременно живеем. Държим се заети до изтощение, но същевременно хабим много време. Чувстваме се леко поумрели отвътре. И мисля, че на някакво ниво го осъзнаваме. Мисля, че именно затова се държим толкова заети и разсеяни, но не знаем какво да направим по въпроса.

В първото събитие в Амстердам по покана на EnvironMental и си говорихме за работата, успеха и как да се забавляваме истински.

Може би си мислите, че вече се забавлявате достатъчно – и това е, защото в ежедневния език често използваме думата “забавление”, за да опишем всяко нещо, което правим през свободното си време, дори и то да не е наистина приятно, дори и да ни носи махмурлук.

Истинското забавление не е просто лековато удоволствие. Първото нещо, с което трябва да започнем, е фактът, че забавлението е състояние на духа, а не дейност. Това е важно, защото често, когато попитам хората какво им е забавно, те отговарят с дейности, които им харесват. И да, всичко може да е забавно, но всички сме имали случаи, в които нещо, което би трябвало да е забавно, всъщност не се усеща така.

Какво е това състояние, което наричаме забавление? Когато хората ми разказват, подробностите са различни – често дори банални – но зарядът, който преминава през тях, е един и същ. И включва три елемента: игривост, свързаност и потапяне.

Под игривост нямам предвид, че трябва да играем игри или – не дай си Боже – да се преструваме на нещо. Имам предвид лекото, непринудено отношение, когато правим нещата просто заради самото преживяване, без да ни е грижа за успеха му. Когато се освободим от полезността и резултата. Когато се забавляваме, не се вземаме твърде насериозно.

Свързаността се отнася до усещането за споделено преживяване. Възможно е, при определени обстоятелства, да се забавляваме и сами – тогава свързаността е със себе си, с онова, в което сме се потопили, или с природата. Вертикално или хоризонтално, си споделен.

Потапянето е онова състояние, в което сме толкова погълнати от това, което правим, че губим представа за времето. Това е моментът, в който сме “извън времето”. И такава безтегловност ти дава настоящето и вечността.

Игривостта, свързаността и потапянето са чудесни сами по себе си. Но когато преживеем и трите наведнъж – тогава се случва магията. Тогава се забавляваме, независимо в каква дейност сме заети.

————

Благодаря на всички присъстващи за дълбочината и забавлението. Все пак сме в Амстердам!

21/07/2025

Юношата е умен човек. Той знае, че за да даде доверието си на някого, трябва да го подложи на изпитание. Да тества търпението му. Да му лази по нервите. Да го предизвиква, за да види с кого си има работа. Ако изпитанието се превърне в издевателство и за двете страни, значи добре си е свършил работата. И обикновено доверието така или иначе си остава предадено.

Юношата е мечтател. Той търси смисъла на съществуването, чувства се неразбран, задължително различен (като всички на неговата възраст) и неудовлетворително сам в света. Но той все още вярва в най-класическите идеали- приятелството, любовта и че светът може да се промени, когато той ще се задейства в него. Няма по-силно вярване в собствената значимост, отколкото в юношеството, при това- докато се чувстваме напълно незабележими.

Юношата е умел човек. Той казва това, което другите искат да повярват, прави онова, което на него му е нужно, усърдно избягва капаните на контрола и е усвоил изкусно лъжата. Тя е неговият начин да си набави минималната доза свобода, когато такава му е отказана.

Юношата е способен човек. Докато разговаряш с него, усещаш, че казва много по-малко, отколкото може да се каже по принцип. От това, обаче, заключаваш, че има много, което за теб не е добре да искаш да узнаеш. И се отказваш да питаш. Така всички печелят, докато не се случи издънка. Родителите на юношата не бива да си причиняват травми, следейки от чужд профил социалните му мрежи. Юношата е разумен човек, ако говориш открито с него, без назидание, приятелски и искрено. Искреността е най-добрата валута за родителя на тийнейджъра.

Юношата е романтичен. Вярва, че всичко предстои. Че сексът, освен за подвиг, служи и за любов. За него романтичната любов все още не е скучна, макар и да търси драматургичен ефект. Инстинктивно знае, без да си дава сметка, че за да си щастлив, трябва да си обичан. Ако това ти е наред, всичко останало може да е наред.

Праймъл 2 - Лекуване на травми от юношеството беше тържество на смелостта, силата, радостта и вярата. И на осъзнаването, че стремежът ни към тези качества е индикатор, че ние вече ги носим в себе си.

Следващата среща с вътрешния юноша ще бъде през ноември. И нямаме търпение!

17/07/2025

🎒 Юношеството не е просто преход – то е кауза.

🧩 Нагазихме в процеса Праймъл 2 и в преживяванията на юношеските ни години. Обратно в онзи копнеж за справедливост, за промяна, за любов и безбрежно бъдеще. Онези нощи, в които вярвахме, че светът ни чака – различен, по-добър, по-истински.

Предстоят ни няколко дни, в които да се свържем отново с мечтателя в себе си, със смелостта и бунта, с вярата и любовта, с Приключението на живота, когато го живееш по твой начин.

16/07/2025

☀️ Извънреден летен бюлетин ☀️

за онези, които усещат, че е време за път – навън и навътре.

Има моменти, в които ежедневието вече не побира отговорите. Тогава тръгваме – не толкова, за да намерим нещо ново, а за да си припомним какво сме забравили в себе си.

🌿 В този летен бюлетин ще откриеш:

🔹 вдъхновяващ текст за пътуването към себе си,
🔹 идеи как да дадеш глас на онази част от теб, която в ежедневието няма място.
🔹 покани за ритрийти – наблизо и далеч

Ритрийтите не са просто бягство. Те са временен дом на свободата – убежище на личната истина в движение.

Новият бюлетин е вече в пощата ти, а ако нямаш абонамент, линкът е в коментар.

15/07/2025

Понякога животът продължава, а ние сме останали някъде по пътя.

Има моменти, в които телата ни се движат, дните текат, но вътре в нас нещо е спряло. Колкото и да се стараем, нещо в нас мълчи – загубило вдъхновение, смелост или посока.

Прекалено дълго сме живели според „трябва“. Прекалено дълго сме отлагали себе си. И понякога усещаме нещо вътре в нас, което напомня, че е време да се върнем. Умората, тъгата, нуждата от промяна – всичко това може да бъде знак.

🎨 Каним те на една вечер, в която ще се завърнеш там, откъдето си тръгнал – при онази част от теб, която все още помни как се диша свободно, как се мечтае, какво е да твориш и да бъдеш истински.

Ще използваме глина, въглен, пастел, цвят, глас и движение – за да се свържем отвъд думите.

🌀 Ако усещаш, че се губиш в ежедневието
📍 Ако стоиш на прага на промяна
💫 Или просто копнееш да си по-близо до себе си

Заповядай на една вечер, в която ще се срещнем с образите на желаното.

🗓 Дата: 31 юли, 18:30 ч.
📍 Място: Институт за терапия и експресивни изкуства
🎤 Водещ: Янина Танева

🎁 Всеки участник получава подарък: безплатен достъп до онлайн курса
„Творческо пробуждане – 11 дни арттерапия“ (на стойност 79 лв)

📩 Линк за записване – в коментарите. Местата са ограничени.

13/07/2025

This October, we gather again in Chicago for a rich and inspiring week of transformation, insight, and connection.

A heartfelt thank you to Lead With Integrity for curating this powerful experience.

We warmly invite you to join us for a unique blend of workshops and seminars, including:

✨ Family Constellations with Elitsa Velikova
🔮 Astrology & Past Life Regression with Gahl Sasson
🌟 Jupiter’s Blessings — their signature seminar weaving together systemic work, astrology, and Kabbalah
🌀 Opportunities for individual sessions with both facilitators

This is a rare chance to dive deep into your personal and spiritual journey in a supportive and high-integrity space.

🗓️ The full day-by-day program is linked in the comments.
We’d love to see you there.

There are some themes that quietly live inside us — they don’t scream, they don’t push.
They simply wait.
Wait for us to pause. To listen. To feel them.

Lately, I’ve been thinking about all the important inner decisions we haven’t made.
About the things we’ve left unfinished.
About the goodbyes that never really happened.
And the dreams that are still there — even if buried under layers of “I don’t have time,” “not now,” and “it’s not that important.”

This fall will bring opportunities — but the choices begin today.
What is your heart ready to admit to itself?

📌 Full program of events with Elitsa Velikova and Gahl Sasson: https://leadwithintegrity.tiiny.site/
Wishing you a beautiful start to the new week! 💛